№ 14007
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110119046 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести април две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 19046 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕООД, с ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул.
”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от
управителя Райна Иванова Миткова-Т., против М. С. Д., с ЕГН **********, от гр. ...., за
установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 102,76 лв.
- главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 31.07.2014 г., сключен между М. С. Д. и „ОББ“ АД, и договор за цесия от 25.06.2019 г.,
сключен между „ОББ“ АД и „....” ЕООД, сумата от 285,80 лв. - лихва за забава за периода от
25.07.2018 г. до 11.06.2021 г., със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 39881/2021 г. по
описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата
си претенция. Също така твърди, че на 31.07.2014 г. между „ОББ“ АД и ответника бил
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на
който „ОББ“ АД предоставило на ответника заем в размер на 2 524 лв., при договорена
лихва, който следвало да бъде изплатен на 96 равни месечни погасителни вноски, с краен
срок на погасяване до 25.07.2022 г. По договора ответникът извършил частично плащане.
Излага твърдения, че на 25.06.2019 г. между „ОББ“ АД и ищеца бил сключен договор за
цесия, по силата на който „ОББ“ АД прехвърлило на ищеца взиманията си срещу ответника
по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.07.2014 г.
Ищецът твърди, че по силата на извършено упълномощаване от предишния кредитор,
уведомил ответника за извършената цесия. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. С.
Д., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва
наличието на валидно сключен договор между страните, усвояване на парична сума от
ответника и дължимостта ѝ. Оспорва сключения между страните договор, като твърди, че
същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 от ЗПК. Твърди, че липсва
погасителен план. Оспорва представената разпечатка от ищеца, позовава се на съдебна
практика. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения. Моли
съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
2
исковата молба, поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции.
Така предявените искови претенции са с правно основание 422 във връзка с чл. 415
ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК. Направено е възражение по чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 39881/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
22.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която М. С. Д., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„....” ЕООД сумата от 1 102,76 лв. - главница, дължима по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 31.07.2014 г., сключен между М. С. Д. и „ОББ“
АД, и договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен между „ОББ“ АД и „....” ЕООД, сумата от
285,80 лв. - лихва за забава за периода от 25.07.2018 г. 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
10.06.2021 г., със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 27,77 лв., представляваща
платена държавна такса. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в предвидения едномесечен срок „....” ЕООД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.07.2014 г., се установява, че
„ОББ“ АД е предоставило на М. С. Д. кредит в размер на 2 524 лв., като кредитополучателят
се е задължил да върне кредита в срок до 25.07.2022 г. на 96 равни месечни вноски,
включващи лихва и главница, като през първите осем месеца от срока вноската е в размер на
45,11 лв., през следващите шест месеца – 44,80 лв. и се променя до месец септември 2017 г.,
а след месец октомври 2017 г. – в размер на 43,72 лв. Договорът е сключен при общи
условия.
От представения заверен препис от договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2019
г., е видно че между „ОББ“ АД и „....” ЕООД е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, като от приложението към договора, „ОББ“ АД е
прехвърлило на „....” ЕООД вземанията си към ответника в общ размер на 2 436,88 лв., в
която е включена сумата от 1 908,63 лв. за главница към 17.06.2019 г. и сумата от 528,25 лв.
– лихви към 17.06.2019 г. От представения заверен препис от уведомление за прехвърляне
на вземане и разписка е видно, че „ОББ“ АД е изпратило уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, а от представения препис от известие за доставяне
се установява, че пратката е върната като непотърсена от получателя.
Като доказателство по делото е прието и представеното от ответника експертно
заключение на ТЕЛК за здравословното му състояние.
3
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че отпуснатият кредит е в размер на 2 524 лв. и е отпуснат по сметка на
ответника на 01.08.2014 г. Вещото лице също така установява, че в периода от 19.08.2014 г.
до 28.06.2017 г. по процесния договор са били извършени плащания на стойност от 1 557,43
лв., от които: сумата от 617,37 лв. – за главница, сумата от 97,79 лв. – договорна лихва и
сумата от 844,21 лв. – просрочена лихва. За периода от 25.01.2018 г. до 25.02.2021 г.
дължимата главница е в размер на 1 102,76 лв., а лихвата за забава върху същата сума за
периода от 25.07.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 10.06.2021 г. – в размер на
284,26 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.07.2014 г. се установява, че
между „ОББ“ АД и ответника е възникнало облигационно отношение – договор за
потребителски паричен кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е
действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че „ОББ“ АД
е предоставило на ответника кредит в размер на 2 524 лв. Спори се за валидността на
сключения договор, за усвояване на паричната сума, както и относно наличието на
неравноправни клаузи в сключения между страните договор.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност е предвидена в чл. 16 от сключения
между страните договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „ОББ“ АД на длъжника –
ответник в настоящото производство. По делото се представи и доказателство,
установяващо писмено потвърждение от страна на „ОББ“ АД за извършеното уведомяване
на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния
кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени нормата на чл. 99 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си спрямо длъжника. Съобразно
с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът е следвало да
докаже извършено уведомяване на длъжника. Независимо от изложеното съдът приема, че
съобразно с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска. С връчване на препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства, на ответника е връчен и препис от уведомителното
писмо на прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с получаването му договорът за
4
цесия е породил правното си действие и по отношение на длъжника по договора за кредит.
По отношение на направените от ответника възражения за нищожност на клаузи на
договора на посочени в отговора на исковата молба основания, а именно чл. 22 във връзка с
чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 от ЗПК , съдът намира следното:
Разпоредбата на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗПК съдържа легална
дефиниция на понятието „общ размер на кредита“. В чл. 1, ал. 1 от договора от договора е
посочен общият размер на кредита. В случая следва да се посочи, че има разлика между общ
размер на кредита, общ разход по кредита за потребителя и обща сума, дължима от
потребителя, като независимо от това общият размер на кредита е изрично посочен.
Съдът намира, че не е нарушено изискването и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В
конкретния случай в чл. 5, ал. 1 от договора е посочен годишният процент на разходите от
19,49 %, по договора е бил изготвен погасителен план, видно от приложението, в който се
съдържа информация за размера, броя и периодичността на погасителните вноски – 96
месечни анюитетни вноски, съгласно с чл. 8, ал. 1 от договора, платими на 25-о число на
месеца. Ето защо съдът намира, че процесният договор е съобразен с изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК.
С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни направените от ответника
възражения за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит,
поради което същите следва да бъдат оставени без уважение.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно чл. 9 от договора от 31.07.2014 г., договорът е сключен като срочен,
крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 17.03.2010 г. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.06.2021 г., не е изтекъл крайният срок за
погасяване на задължението, който съгласно договора е 25.07.2022 г. Ето защо и исковата
претенция за заплащане на дължимата главница се явява основателна за главница за
претендирания период от 25.01.2018 г. до 25.02.2021 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е извършил плащания на погасителни вноски преди прехвърляне
на вземането до 28.06.2017 г., с които е погасил главница в размер на 615,37 лв. Вещото
лице също така установява, че за периода от 25.01.2018 г. до 25.02.2021 г. размерът на
непогасената главница възлиза на 1 102,76 лв. С оглед липсата на доказателства за
извършено плащане от страна на потребителя за процесния период, съдът намира, че
исковата претенция е основателна за претендирания размер от 1 102,76 лв., поради което
същата следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на вземането
по давност, съдът намира следното:
5
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.06.2021 г. не е изтекла
петгодишната давност по вноските, дължими през процесния период. Ето защо
възражението като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 285,80 лв. - лихва за забава
за периода от 25.07.2018 г. до 11.06.2021 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира
претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна. По отношение на периода, за
който се претендира лихвата за забава, съдът намира искането за основателно до момента на
прехвърляне на вземането или за периода от 25.07.2018 г. до 25.06.2019 г. Доколкото в
Приложение № 1А към договора за цесия от 25.06.2019 г. е посочен общ размер на лихвата и
то към 17.08.2019 г., като в рамките на общата сума не е посочена отделно договорната
лихва и обезщетението за забава в размер на законната лихва, а в заключението на вещото
лице е посочен различен период, съдът на основание чл. 162 от ГПК и при използване на
счетоводна програма определя размера на законната лихва върху главницата от 1 102,76 лв.
за периода от 25.07.2018 г. до 25.06.2019 г. в размера на 102,92 лв. Доколкото съдът е приел,
че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с предявяване на
претенцията по съдебен ред, то за периода от 26.06.2019 г. до 11.06.2021 г. претенцията се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Исковата претенция се явява основателна
и доказана за сумата от 102,92 лв., като за разликата над тази сума до първоначално
претендирания размер от 285,80 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Относно направеното от ответника възражение за погасителна давност, съдът намира
същото за неоснователно, като към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
11.06.2021 г. не е изтекла тригодишна погасителна давност, доколкото началният момент, от
който се претендира лихва за забава е 25.07.2018 г. Ето защо възражението следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 11.06.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
24,11 лв. от общо направените разноски в размер на 27,77 лв., представляващи платена
държавна такса.
6
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер на 323,21лв. от общо направените разноски в
размер на 372,23 лв., от които: сумата от 72,23 лв. – платена държавна такса и сумата от 300
лв. – платено възнаграждение за вещо лице. За пълнота на изследването следва да се посочи,
че ищецът има право и на разноски за адвокат съразмерно на уважената част от исковите
претенции, но доколкото по делото не са представени доказателства за извършени разходи
за адвокат, включително не е представено доказателство за размера и начина на плащане на
договореното адвокатско възнаграждение, такова не следва да се присъжда.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото се явява основателно по смисъла на
чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. По делото не е
представено доказателство нито за размера на договореното адвокатско възнаграждение,
нито за плащането му, поради което искането се явява недоказано и в полза на ответника
разноски не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕООД, с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова
долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано
от управителя Райна Иванова Миткова-Т., против М. С. Д., с ЕГН **********, от гр. ...., за
установяване по отношение на ответника, че М. С. Д. дължи на „....” ЕООД сумата от 1
102,76 лв. /хиляда сто и два лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница, дължима по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.07.2014 г., сключен
между М. С. Д. и „ОББ“ АД, и договор за цесия от 25.06.2019 г., сключен между „ОББ“ АД и
„....” ЕООД, сумата от 102,92 лв. /сто и два лева и деветдесет и две стотинки/ - лихва за
забава за периода от 25.07.2018 г. до 25.06.2019 г., със законната лихва върху главницата,
считано от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
искането за лихва за забава за сумата над 102,92 лв. до първоначално претендирания размер
от 285,80 лв. /двеста осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ и за периода от 26.06.2019
г. до 11.06.2021 г.
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 81 от ГПК във връзка
с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 24,11 лв. /двадесет и четири лева и единадесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.11.2021 г. по гр.д. № 39881/2021
7
г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕООД, с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 323,21 лв. /триста двадесет и три лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8