РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Карлово, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100476 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове правно основание чл.
415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищцовото дружество - „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А.,
клон Б. твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 1217/2020г. по описа на КрлРС,
на „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. била предоставена
възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на
вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д. № 1217/2020 по описа на
КрлРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 от ГПК за
мотивира наличие на правен интерес от предявяването на настоящия иск за
установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за
потребителски кредит № ********* в общ размер на 349.64 лева, от които
306.54 лева - главница по договора за кредит, 16.26 лева възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.08.2019г. до 20.10.2019г.,
26.84 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за 20.09.2019г. до
16.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че
вземането му се основавало на договор за кредит № ********* сключен на
26.03.2019г. между „Б.Н.П.П.П.Ф.“ като кредитор и М. К. К., като
кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги
на изплащане за срок от 6 месеца, обхващащ периода сключване на договора
до 20.10.2019г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
посочения търговски партньор от кредитополучателя и създавал задължение
за кредитополучателя да заплати на кредитора 6 месечните погасителни
вноски, всяка в размер на 107.60 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника бил определен годишен процент на разходите, като била
посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка
съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна
лихва) се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
Твърди, че ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилагал на годиш на основа към сумата на
усвоения кредит. Сочи, че ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки
кредит, като към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали
разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР била общата цена на
кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на
отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на
кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора,
като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на
договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът бил валиден за целия срок, като страните изпълнявали
2
точно задълженията си по него.
На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника
възниквало задължението да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка по
107.60 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Б.Н.Б., в сила от
1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди, че ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.08.2019г., към която дата били заплатени 3 броя
погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на
„Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. ставал изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай бил 20.09.2019г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено
изрично уведомление до длъжника на 21.05.2020г.
Кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Карлово за следните
дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит №
*********, както следва: 306.54 лева - главница; 16.26 лева - възнаградителна
лихва за периода от 20.08.2019г. до 20.10.2019г.; 26.84 лева - мораторна лихва
за периода от 20.09.2019г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
3
вземането. Твърди, че законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен
от Б.Н.Б., в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс
10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислявала на дневна база, като дневният й размер за
просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение. Твърди, че със съобщение по ч.гр.д. №
1217/2020г. по описа на КрлРС, „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. била уведомена
за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 от
ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч.гр.д. № 1217/2020
г. заповед вземане, което обуславяло правния интерес на „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А.,
клон Б. от предявяване на настоящата искова претенция.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че в полза на „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б.
съществува вземането по договор *********, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1217/2020г. по описа на КрлРС, а именно: 306.54 лева - главница по договора
за кредит, 16.26 лева възнаградителна лихва, 26.84 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.09.2019г. до 16.09.2020г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Моли съда, в полза на „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А.,
клон Б. да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1217/2020 по описа на КрлРС разноски както
следва: 25.00 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско
4
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за
настоящото съдебно производство - 50.00 лева - държавна такса и 100.00 лева
- юрисконсултско възнаграждение. Банкова сметка, по която може да се плати
присъдената сума - IBAN: *****************, BIC: *********, С.Е. АД, клон
Б..
Ответникът - М. К. К., представляван по реда на чл. 47 от ГПК от
назначения му особен представител в лицето на адв. Б.Н.Д. намира
предявения иск за процесуално допустим, но за неоснователен. С оглед
обстоятелството, че няма връзка с доверителя си не може да ангажира
доказателства по делото, поради което ще ползва тези, предоставени от
ищцовата страна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото е прието ч.гр.д. № 1217/2020г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че със Заповед № 260074/02.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК разпоредено, длъжникът – М. К. К. да запрати
на кредитора (ищец по настоящото производство) следните суми: 306.54 лева
- главница по договора за кредит, 16.26 лева възнаградителна лихва, дължима
върху главницата за периода от 20.08.2019г. до 20.10.2019г., 26.84 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за 20.09.2019г. до 16.09.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –
28.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25.00 лева
разноски по делото за заплатена държавна такса и 50.00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Поради връчването на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца е указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК в
едномесечен срок, което своевременно е изпълнено. Предвид констатираното,
съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които
е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост
на процесните суми.
По делото е представен договор за потребителски кредит № *********
сключен на 26.03.2019г., сключен между „Б.Н.П.П.П.Ф.“, в качеството му на
кредитор и М. К. К., в качеството му на кредитополучател. Договорът е
5
сключен за закупуване на стоки – смартфон, като общата цена на стоката
възлиза в размер на 578.00 лева, колкото е и размерът на кредита. Определена
са 6 погасителни вноски, всяка в размер от по 107.60 лева с изрично посочени
в договора дата на падежите за всяка вноска. Общата стойност на плащанията
(с първоначалната вноска) възлиза в размер на 645.60 лева. Годишният
процент на разходите е в размер на 36.53%, а лихвеният процент е 31.54%.
последната погасителна вноска е с падеж 20.10.2019г.
По силата на така възникналото между страните правоотношение,
месечните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Уговорено е, че плащането
се извършва по банковата сметка на кредитора (чл. 2 от договора). Съгласно
чл. 3, при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по
договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Видно от Фактура № ********** от 26.03.2019г., издадена от „Т.С.“
ЕООД гр. С., ответникът е закупил смратфон за сумата от 578.00 лв. с ДДС.
По делото е представено Извлечение по кредит № *********, видно от
което ответникът е изплатил само 3 от 6 погасителни вноски, Неизплатени са
вноски с падеж: 20.08.2019г. от 107.60 лева; 20.09.2019г. от 107.60 лева и
20.10.2019г. от 107.60 лева, на обща стойност 322.80 лева. Видно от
представената по делото покана, адресирана до ответникът, ищецът го е
уведомил за задълженията му, като е определил 7-дневен срок за погасяване
От заключението на вещото лице по назначената съдебно -
икономическа експертиза в лицето на вещото лице П.К. се установява, че
усвоената от кредитополучателя сума е в общ размер от 578.00 лева.
Кредитът е усвоен на 26.03.2019г. Към датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК, главницата е в размер на 306.54 лева; възнаградителна лихва за периода
от 20.08.2019г. до 20.10.2019г. е в размер на 16.26 лева и мораторна лихва за
6
периода 20.09.2019г. до 16.09.2020г. е в размер на 26.84 лева. Към датата на
изготвяне на заключението, незаплатените по договора за кредит задължения
възлизат на 306.54 лева - главница; 16.26 лева - възнаградителна лихва за
периода от 20.08.2019г. до 20.10.2019г. и 26.84 лева - мораторна лихва за
периода 20.09.2019г. до 16.09.2020г. Съгласно заключението на вещото лице,
общият размер на задължението към 17.04.2022г. (датата на изготвяне на
експертизата) е в размер на 381.89 лева. Съдът цени заключението на вещото
лице като компетентно и безпристрастно изготвено, поради което възприема
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422
от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните по
установителните искове суми, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в
изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост в частта по предявените установителни искове.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в
негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за
дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена
от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет
на иска в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От представените по делото писмени доказателств, съдът намира, че
ищецът чрез пълно и главно доказване установи в процеса, че между него и
7
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на който на ответника е реално предоставена
сумата 578.00 лева. Договорът съдържа и твърдените клаузи за дължимост на
фиксирано договорно възнаграждение. Съдът счита, че подписаното
съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя
досежно конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за
неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с
изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем
начин, с предоставяне на конкретизирана информация по смисъла на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК. Цялата преддоговорна информация е представена на
кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент на
задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план, общи
условия, подписани на всяка страница, съобразно изискването на чл. 11, ал. 2
от ЗПК. Договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК – посочен е годишният лихвен
процент – 31.54%, посочен е ГПР – 36.53% и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. При подаване
на заявлението в съда на 28.09.2020г. е настъпил крайният падеж на договора,
който е бил на 20.10.2019г.
По изложените съображения и при установеност на предоставения
кредитен ресурс, съда приема, че за ответникът валидно по процесния
договор за потребителски кредит са възникнали задължения за погасяване на
главница и лихви. От неоспореното от страните заключение на вещото лице
се установи, че към момента на изготвяне на заключението дължимите по
договора за кредит задължения възлизат на: 306.54 лева - главница; 16.26 лева
- възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019г. до 20.10.2019г. и 26.84
лева - мораторна лихва за периода 20.09.2019г. до 16.09.2020г.
Констатираното води до извод за основателност на предявените искове
за главница и лихви, поради което предявените искове следва да бъдат
уважени в претендираните размери, като главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца
8
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, както следва: държавна такса в размер на 125.00 лева, 100.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител в размер на 300.00 лева и 200.00 лева възнаграждение за вещо
лице или общо разноски в размер на 725.00 лева. Следва на ищеца да се
присъдят и разноските по ч.гр.д. № 128/2021г. в размер на 25.00 лева
държавна такса, както и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо разноски в размер на 75.00 лева.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. К. К. от гр. К., ул. Й.Й.“ *** с ЕГН
********** дължи „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен
регистър под № ********, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ ***,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите ЧРЕЗ „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК ******, гр. С.,
жк. „М.“, Б.П. С., сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д.
следните суми: 306.54 лева, представляваща главница по договор за кредит №
********* сключен на 26.03.2019г.; 16.26 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019г. до 20.10.2019г. и 26.84
лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.09.2019г. до
16.09.2020г., ВЕДНО със законната лихва върху вземането, считано от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК - 28.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
била издадена Заповед № 260074 от 02.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1217/2020г. по описа на Районен
съд Карлово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. К. К. от гр. К., ул. Й.Й.“
*** с ЕГН ********** да заплати „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския
и фирмен регистър под №********, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул.
9
„О.“ ***, представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор
и член на съвета на директорите ЧРЕЗ „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК
******, гр. С., жк. „М.“, Б.П. С., сгр. 14, представлявано от законния
представител Д.Д. сумата от 725.00 лева, представляваща разноски по
настоящото производство и сумата от 75.00 лева, представляваща разноски по
ч.гр.д. № 1217/2020г. по описа на Районен съд Карлово.
ПРИСЪДЕНИТЕ на ищеца суми могат да бъде внесени по следната
банкова сметка за превод – IBAN: *****************, BIC: *********, С.Е.
АД, клон Б.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Б.Н.Д. да се издаде РКО за сумата от 300.00
лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10