Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание проведено на седми май две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Парашкева Христова
разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3207/2018 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на И.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „Водоснабдяване и канализация -
Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59 с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439
вр. чл. 124 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 886,64 лева, изплатена по
изп.д. № ….. на ЧСИ Л.Т.и по чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата от 886,64
лева, събрана по изпълнително дело № ….
на ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в КЧСИ. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права:
По ч.гр.д.№3285/2011 г. по описа на ДРС е издадена е
заповед за изпълнение, с която ищцата е осъдена на заплати на ответника
следните суми: 324,78 лева, представляваща стойността на консумирана питейна
вода за периода от 02.08.2005 г. до 23.06.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.06.2011 г. до окончателното плащане; 17,48 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на
законната лихва за периода от 16.12.2010 г. до 23.06.2011 г., както и 146 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист и
е образувано изпълнително дело № …. на ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в КЧСИ, като още към
този период задълженията за периода от 02.05.2005 г. до 20.10.2008 г. са били
погасени по давност. До 20.10.2013 г. взискателят не е поискал извършване на каквито
и да е действия по събиране на вземането. До посочената дата не са извършени
изпълнителни действия, които да прекъснат давността, поради което, делото е
прекратено, по силата на закона, на 20.10.2013 г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Веднага след прекратяването му, ответникът е поискал образуване на ново
дело, като въз основа на искането му е образувано и.д. № …. на ЧСИ Л.Т.с рег.
№737 в КЧСИ. Ищецът сочи, че по първото изп. дело, на 03.04.2017 г. – след
прекратяване на делото по силата на закона, е наложен запор върху банковите му
сметки. Преведените суми стояли по сметка на ЧСИ, а след образуване на второто
изпълнително дело, ответникът наложил запор върху вземането на ищеца за връщане
на постъпилите суми, в т.ч. и сумата от 886,64 лева, от които - 238,87 лева –
разноски по и.д. № …. са били изплатени по и.д. № ….. Ищецът намира, че към
момента на плащане на сумите по последното изп. дело, задълженията му вече са
били погасени поради изтекла давност. След прекратяване на и.д. № … по силата
на закона – 20.10.2013 г., до образуване на и.д. № … са изминали три години,
поради което е изтекла погасителна давност за вземанията посочени в
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №3285/2011 г. на ДРС.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на исковете. Твърди, че не е изтекла погасителна давност за
вземанията му към ищеца, тъй като същата многократно е била прекъсвана с негови
действия, с оглед събиране на дължимите суми. След прекратяване на и.д. № … на
ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в КЧСИ преценява, че евентуално обжалване би забавило и
оскъпило ненужно производството, поради което изтегля изпълнителния лист и
образува ново изп. дело под № … на ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в КЧСИ.
В хода на проведеното съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощник поддържа исковата молба. Ответникът, чрез процесуален представител
оспорва заявената ищцова претенция.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Въз основа на заявление на ответното дружество е
образувано ч.гр.д. № 3285/2011 г. по описа на ДРС, като по същото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №304/28.06.2011 г., с
която ищцата е осъдена на заплати на ответника следните суми: 324,78 лева,
представляваща стойността на консумирана питейна вода за периода от 02.08.2005
г. до 23.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2011 г. до
окончателното плащане; 17,48 лева, представляваща обезщетение за неизпълнението
на главното парично задължение в размер на законната лихва за периода от
16.12.2010 г. до 23.06.2011 г., както и 146 лева, представляваща сторените
разноски по делото. След влизане на заповедта в сила, на 06.10.2011 г. по
делото е издаден изпълнителен лист за присъдените с нея вземания.
Видно от приложен по делото препис от книжата по и.д.
№ … на ЧСИ Л.Т.с рег. №737, на 20.10.2011 г., по молба на ответника с вх. рег.
№ 20240/20.10.2011 г. и въз основа на издадения по ч.гр.д. № 3285/2011 г. по
описа на ДРС изпълнителен лист, е образувано и.д. № … на ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в
КЧСИ. След образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е извършил
справки за длъжника по делото, касателно имуществено състояние, неговите
родствени връзки, семейно положение, валидни трудови правоотношения,
притежавани недвижими имоти и др.
На 27.10.2011 г. е направен опит на ищеца, в
качеството му на длъжник да бъде връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/.
Връчителят е удостоверил на гърба на поканата, че на адреса са установени други
лица, които са го уведомили, че И.С. не живее на същия.
На 02.11.2011 г. е изготвено уведомление от НАП ТД –
Варна, въз основа искане на съдебния изпълнител, относно притежавано от
длъжника имущество и сключени трудови договори. НАП ТД – Варна издава и
удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, видно
от което, към 17.11.2011 г., И.С. няма задължения за публични или държавни
вземания.
С разпореждане от 11.04.2013 г., частният съдебен
изпълнител е насрочил на 15.07.2013 г., от 14.00 ч., опис в дома на ищеца, с
адрес: гр. Д. Същият не е извършено.
На 11.04.2013 г. е направен нов опит за връчване на
ПДИ на длъжника на горепосочения адрес. Връчване не е извършено, тъй като
отново е установено, че С. не живее на адреса.
С разпореждане от 27.03.2017 г. съдебният изпълнител е
наложил запор върху всички сметки, банкови касетки и вземания, които И.С. има
по сключени договори с „….” АД и „….” ЕАД. До двете банки са изпратени запорни
съобщения. В същите е посочено, че запорите се налагат до общия размер от 1304,40
лева, от които: 324,78 лева – главница, ведно със законната лихва от 27.03.2017
г., 191,78 лева – неплатени лихви върху главницата, начислени до датата на
изпращане на запорното съобщение – 27.03.2017 г., 17,48 лева – неолихвяеми
вземания, 146 лева – присъдени разноски, 180 лева – адвокатско възнаграждение,
както и 440,40 лева – сторени съдебно-изпълнителни разноски в полза на ЧСИ.
С молба по
делото И.С. е поискала от ЧСИ прекратяване на производството по изпълнителното
дело, поради настъпила перемпция, както и възстановяване на сумата от 1300
лева, събрана по същото.
На 13.06.2018 г., с постановление на съдебния
изпълнител, и.д. № … на ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в КЧСИ е прекратено, на осн.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Със същия акт наложените обезпечителни мерки са
вдигнати. До „…” АД и „…” ЕАД са изпратени съобщения за вдигане на наложените
запори.
Видно от протокол от 14.06.2018 г. на ЧСИ Л.Т., по
и.д. № … няма внесени, но неполучени от взискателя суми.
След прекратяване на делото, ответното дружество е
поискало да му бъде върнат изпълнителният лист, послужил за основание да бъде
образувано и.д. № …, като незабавно след получаването му, отправя искане до ЧСИ
Л.Т.да бъде образувано ново изпълнително дело.
Така, въз основа на молба на ответника вх. рег. №
21123 от 15.06.2018 г., на същата дата е образувано и.д. № … на ЧСИ Л.Т.с рег.
№737 в КЧСИ. С разпореждането за образуване на делото, съдебният изпълнител
налага запор върху всички сметки, банкови касетки и вземания, които И.С. има по
сключени договори с „...” ЕАД. На 18.06.2018 г. до банката е изпратено запорно
съобщение.
С разпореждане от 02.07.2018 г., по молба на „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД, съдебният изпълнител налага запор върху вземанията,
които И.С. има по и.д. № ….
По искане на ищеца е допуснато изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, заключението, на която, неоспорено от
страните, е прието от съда като обективно и компетентно. Съгласно същото, по
и.д. № … на ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в КЧСИ е наложен запор върху банкова сметка ***,
открита в „…” ЕАД, до общия размер от 1304,40 лева, от които: 324,78 лева –
главница, ведно със законната лихва от 27.03.2017 г., 191,78 лева – неплатени
лихви върху главницата, начислени до датата на изпращане на запорното съобщение
– 27.03.2017 г., 17,48 лева – неолихвяеми вземания, 146 лева – присъдени
разноски, 180 лева – адвокатско възнаграждение, както и 440,40 лева – сторени
съдебно-изпълнителни разноски в полза на ЧСИ.
По образуваното второ изпълнително дело - № …, на
11.07.2018 г. ЧСИ изплаща на ответника сумата от 886,64 лева, от които: 324,78
лева – главница, 232,38 лева - законна лихва, 17,48 лева – обезщетение за
неизпълнение на главното задължение, начислено за периода от 16.12.2010 г. до
23.06.2011 г., 146 лева – присъдени разноски, 100 лева – адвокатско
възнаграждение и 66 лева – сторени от взискателя разноски в изпълнителното
производство.
Вещото лице е посочило, че сумата от 886,64 лева е от
постъпили суми по банкова сметка *** – от запор на банковата сметка на ищцата
по и.д. № … на ЧСИ Л.Т.с рег. №737 в КЧСИ.
При така установените фактически обстоятелства се
налагат следните правни изводи:
Ищцовата претенция черпи правно основание от
разпоредбите на чл.124, ал.1 ГПК, чл.439 ГПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество, съдът намира същите
за основателни.
Аргументите за този извод са следните:
За периода от образуване на и.д. № … на ЧСИ Л.Т.с рег.
№737 в КЧСИ до 20.10.2013 г. не е извършено нито едно валидно действие по
принудително изпълнение. На основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия, в продължение на две години. По делото са извършени
единствено действия, които съгласно ТР №2/20103 г. на ВКС не са изпълнителни и
не прекъсват давността, а именно – образуване на изпълнителното дело, изпращане
на ПДИ, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки
и др.
Прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция настъпва ex lege, като съдебният изпълнител
само може да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти /Решение
№45/30.03.2017 г. по д. №31273/2016 г. на ВКС, IV г.о. в производство по реда на чл.290 ГПК/ В процесния
случай е без правно значение обстоятелството, че едва през 2018 г. съдебният
изпълнител е постановил акта си за прекратяване на производството, доколкото
този акт има само декларативен, но не и конститутивен ефект.
Съгласно разрешението дадено с т.10 на ТР №2/2013 на
ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Вземането на ответното дружество, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №304/28.06.2011 г. по
ч.гр.д.№3285/2011 г. по описа на ДРС, а след влизането ѝ в сила, и
изпълнителен лист, е за дължими от ищеца, доставени на последния ВиК услуги. Ищецът
твърди изтекла погасителна давност, която с оглед горепосоченото, следва да се
приеме, че е с начална дата – датата на последното валидно изпълнително
действие.
Давността е институт на правото, представляващ период
от време, през който носителят на едно материалното право бездейства, поради
което губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове на
давността. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД сочи, че давността започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно разрешението дадено
с ТР № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на водоснабдителните дружества
представляват „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, поради
което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. С оглед горното и
съобразно разрешението дадено с т.10 на ТР 2/2013 г. на ВКС, следва да се
приеме, че най-късно към 20.10.2014 г. вземането на ответника е погасено по
давност, поради което извършените изпълнителни действия по и.д. № ….., след тази дата са незаконосъобразни. Действително,
чл.116 б. „в” ЗЗД предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия
за принудително изпълнение, но такива в процесния случай не са налице.
По делото, по безспорен начин, се установи, че по и.д.
№ … е извършено действие на принудително изпълнение, като на взискателя е
изплатена процесната сума, която е била събрана по и.д. №…. на ЧСИ Л.Т.
С оглед горното, съдът намира, че удостовереното от
ЧСИ в протокол от 14.06.2018 г. по и.д. № …., а именно, че по делото няма
внесени, но неполучени от взискателя суми е недостоверно, доколкото същото
очевидно не отговаря на истината. По и.д. № …., по принудителен ред са събрани
суми, които не са изплатени на взискателя по същото дело, а по
новообразуваното.
Доколкото се установи, че още преди образуване на и.д.
№ …. на ЧСИ Л.Т., вземането на ответника е погасено по давност, като са
извършени незаконосъобразни изпълнителни действия за събиране на процесната сума
във вече перемирано производство, то съдът приема, че същата е недължима от
ищеца. Изплащането на процесната сума по и.д. № …. е извършено незаконосъобразно.
С разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден
фактическият състав на неоснователно обогатяване, при който престацията се
извършва с оглед на начална липса на основание. Факт,
който подлежи на доказване от ищеца по предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
е даването на паричните средства в посочения размер, което той е сторил по делото, а и това обстоятелство не се
оспорва от ответника. Отсъствието на правно основание за разместване на
имуществени блага е неизменен елемент на всички фактически състави на
неоснователно обогатяване. Твърдението на ищеца за
липса на основание е отрицателен факт от действителността, което в съответствие
с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, води до възлагане върху ответната страна
на доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва.
Така, в тежест на ответното дружество е да установи, че е налице основание за
получаването на плащането, респективно за неговото задържане.
По делото, безспорно се установи, че
процесната сума е изплатена на ответника по образуваното второ изпълнително
дело - и.д. № … на ЧСИ Л.Т.. Същата сума
е събрана далеч след перемиране на № …, а именно – през 2017 г., като както бе
установено по делото, към 20.10.2014 г. вземането на ответника вече е било
погасено по давност.
Съгласно ППВС №1/1979 г., начална липса на основание
по см. на чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е налице и при плащане на задължение след
неговото погасяване, освен в случаите на чл.118 ЗЗД. В процесния случай ищецът
не е изпълнил доброволно, а сумата е събрана по принудителен ред и е изплатена
на взискателя – ответник в настоящото производство, по перемирано дело и след
като е изтекла погасителна давност за вземането. Извършеното плащане е
недължимо, а платеното следва да бъде върнато на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
При горните доводи, съдът намира
предявените искове за доказани по основание и размер, поради което същите
следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 207 лева, от които: 55 лева – държавна такса ведно с
платен банков комисион и 152 лева – депозит за вещо лице, ведно с платен банков
комисион.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че И.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, сумата от 886,64 лева, представляваща
вземане по изпълнителен лист от 06.10.2011 г., издаден по ч.гр.д.№3285/2011 г.
по описа на ДРС, събрано чрез принудително изпълнение по и.д. № … и и.д. № … –
двете на ЧСИ Л.Т.– рег. №737 в КЧСИ, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация
- Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,
ДА ЗАПЛАТИ на И.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 886,64 лева,
събрана чрез принудително изпълнение по и.д. № … и и.д. № … – двете на ЧСИ Л.Т.–
рег. №737 в КЧСИ, след погасяване на вземането по давност, за което е издаден
изпълнителен лист от 06.10.2011 г., въз основа заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №304/28.06.2011 г. по ч.гр.д.№3285/2011 г. по описа на
ДРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич” АД, ЕИК
*********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер от 207
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: