№ 347
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503566 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 274742 от 21.10.2020г. по
регистъра на РС Варна на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб 43, чрез
пълномощник юрк Й.С., срещу Решение № 260362 от 23.09.2020г., постановено по гр.д. №
4298/2020г. по описа на ВРС, 53-ти състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* Е ОСЪДЕНО да заплати на Й. К. А. ЕГН
********** с адрес ***, сумата от 326.48 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди по лек автомобил „Мицубиши“ ДК№ *** за предна лява врата и преден ляв калник,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.405 ал.1 от Кодекс за
застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за неправилност на
постановеното решение, с което е уважен предявения иск в обжалваната част. Оспорва се
извода на съда, че ремонтът на предна лява врата и преден ляв калник следва да се поеме от
страните по равно. Позовава се на чл.6, ал.3, т.1 от ОУ към застраховатения договор,
съгласно която разпоредба застрахователят не дължи обезщетение за щети по МПС,
настъпили преди влизане в сила на застрахователното покритие. Сочи се, че в протокол №
1
58250 са посочени увредените детайли, за които застрахователят е обявил първоначално, че
няма да носи отговорност за последващи увреждания върху тях, като ищецът се е съгласил,
полагайки подпис. Оспорва се извода, че не е предвидена възможност след ремонтиране на
щетите да се актуалиризира застрахователната премия и стойност. Сочи се, че в чл.28, ал.2
от ОУ е уговорено, че при отстраняване на увреждания застрахователят има право да
представи МПС за оглед, което води до разширяване на покритието и от този момент
застрахователят носи отговорност за поправените детайли. Настоява се за отмяна на
първоинстанционния акт в обжалваната част и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоява се за присъждане на
разноски.
Страните не се направили доказателствени искания.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса и подлежи на
разглеждане по същество..
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция,
които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните.
Не се спори, че ищецът Й. К. А. от гр.Варна е собственик на лек автомобил марка и
модел Мицубиши Аутлендър с рег. № ***, което се установява и от застрахователна полица
по застраховка Каско на МПС № 00500100216256.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че по време на
2
настъпване на застрахователното събитие – увреждане на части на МПС в резултат на
настъпило на 30.08.2018г. ПТП – страните по делото са били обвързани от валидно
облигационно договорно правоотношение по сключен договор за застраховка Каско на
МПС, обективиран в застрахователна полица № 00500100216256 от 04.09.2017г. на ЗД
„Евроинс“ АД с ЕИК ********* гр.София с период на действие от10.09.2017г. до
09.09.2018г. и договорена застрахователна сума от 14 000 лева.
Влезлият в сила застрахователен договор е породил за застрахователя задължение по
чл.386, ал.1 във вр.чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати
на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди.
За описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП не е съставен
протокол за ПТП от органите на КАТ. Същият се потвърждава от неоспореното заключение
на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд САТЕ, съгласно което
констатираните увреждания са настъпили в резултат на съприкосновение на различни
обекти, движещи се покрай процесния автомобил.
Видно от представената в цялост от ответното дружество преписка по процесната
щета се установява, че на 31.08.2018г. пред застрахователя е депозирано искане от Й. К. А.
за завеждане на претенция по застраховка Каско, придружено с декларация относно
причините и обстоятелствата за възникване на събитието. Съгласно опис-таблица от
31.08.2018г., доклад по щета № ********** и опис – протокол на техническа експертиза по
щетата застрахованото МПС е огледано от експерт на дружеството, при което са
констатирани щети, изразяващи се в повреда на преден калник ляв, преден капак, предна
врата лява и задна броня, като общата стойност на ремонта е определена на 415.60 лева, при
отказ от изплащане на обезщетение за преден ляв калник и предна лява врата.
Ищецът признава заплатеното му от застрахователя обезщетение по щетата в размер
на 415.60 лева .
Не е опроверган извода на вещото лице, че всички описани механични увреждания е
напълно възможно да са настъпили по степен и вид при реализираното събитие и са в
причинно-следствена връзка с него.
Съгласно заключението на вещото лице общата стойност за възстановяване на
автомобила и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени към датата на
събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда е използвана цената,
предлагана в сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество като притежават
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи, които не притежават
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е 1446.66 лева. Същата е формирана от
стойността на бояджийски материали и труд за детайли : калник преден ляв – 315.36 лв.,
капак преден – 291.96 лв., предна врата лява – 337.57 лв., броня задна – 387.75 лева и общи
операции (тониране и сушене) – 114 лв.
3
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като въвежда
възражение, че при сключване на договора за застраховка е извършен оглед на автомобила,
при което са констатирани и отразени в протокол № 58250 от 04.09.2017г, неразделна част
от застрахователната полица, увреждания на боя и лайсна на предна лява врата, и боя на
предна броня, елементи, върху които е заявено настъпилото застрахователно събитие от
30.08.2018г. Застрахователят счита, че не дължи обезвреда за съответната част от
застрахованото при него МПС, като се позовава на чл. 6, ал. 3 от ОУ на договорите за
имуществена застраховка Каско, съгласно която : „Застрахователят не дължи обезщетение за
вреди по застрахованото МПС, настъпили преди влизане в сила на застрахователното
покритие.“ Възражението се поддържа и във въззивната жалба, като се настоява, че по
отношение на заявените детайли – предна лява врата и преден ляв калник е налице непокрит
застрахователен риск.
Предметът на спора се концентрира на първо място върху основателността на иска в
частта, касаеща задължението на застрахователя да покрие щетата по предна лява врата и
преден ляв калник, доколкото според ответника той не дължи заплащане на застрахователно
обезщетение за щети, настъпили по детайли, по които към момента на сключване на
договора за застраховка е установено наличието на предходни увреждания, и които не са
били отстранени преди настъпване на застрахователното събитие; и на следващо място –
върху размера на дължимото обезщетение.
Не се спори по делото, а се установява и от приложения към застрахователната
полица опис – таблица за извършване на оглед на МПС, че към 31.08.2018г. върху
процесното ПМС са констатирани следните повреди и степен на увреждане : преден калник
ляв боя, преден капак боя, предна врата лява боя, задна броня боя.
Вещото лице докладва, че при сключване на застраховката са били налични
увреждания на преден калник ляв и предна врата лява, както следва : на първия детайл е
налице увреждане в задна долна част към предна врата, а на втория детайл – увреждането е
в предна долна част към калника. Въз основа на доказателствения материал към щетата,
заведена при ответника, експертът установява, че заведените увреждания са в различна зона
на двата детайл, съответно : в средата на преден калник ляв, непосредствено над гума
предна лява, а повредата на предна лява врата е в средата на детайла под дръжката.
Не се спори относно действителността на клаузата, визирана в разпоредбата на чл.6,
ал.3 от ОУ на застрахователния договор, но предвиденото в нея следва да се отнесе
ограничително само относно щети по МПС, които са констатирани при сключването на
застрахователния договор, но не й относно щети, които са настъпили по същите детайли
след сключване на договора. В договора, съотв.ОУ, липсва клауза, регламентираща изричен
отказ от заплащане на щети върху вече увредени елементи, настъпили по време на действие
на застрахователния договор. Ето защо след като е приел да ангажира отговорността си по
отношение на процесното МПС при знание за конкретното състояние на вещта,
4
обективирано в протокол, съставен от негов служител и сред извършен оглед, то ответното
дружество следва да изпълни задължението си като обезщети застрахования за
новонастъпилите вреди по автомобила.
Позитивния изход на спора по предявения иск с правно основание 405, ал.1 от КЗ се
основава на успешното доказване от страна ищеца – собственик на застрахованото МПС -
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество,
настъпването на застрахователно събитие, за което се претендира обезщетение, вида и
характера на вредите и размера на дължимото обезщетение. По изложените по-горе
съображения иска се явява доказан по основание.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в тази насока Решение
№57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо т.о/. Затова при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за
реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН /в
тази насока постановени при подобна фактическа обстановка Решение № 79/2009г. по т.д.№
156/2009г. на ВКС, т.о.; Решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.;
Решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение № 165/24.09.2013г.
по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
Според доклада на вещото лице при отремонтирането на даден детайл е възможно
боядисването на една част от нето без това да е видимо за непрофесионалист. Това се
случва, когато увреждането е в единия край на детайла и е налице достатъчно площ около
него, за да се извърши т.нар. преливане, което се извършва диагонално, а не вертикално или
хоризонтално. Използва се често, когато не е възможно достигането на определен нюанс на
цвета на автомобила. Тогава се „влиза“ в съседни на ремонтирания детайл, които се
боядисват само в единия край, който граничи с ремонтирания детайл, за да няма визуална
разлика между нюансите на два съседни детайла. Според експерта доколкото уврежданията
са далеч от краищата на детайлите, се налага боядисването им изцяло.
При това действие практически ще бъдат отстранени и заварените щети, т.е. тези при
наличието на които автомобилът е бил застрахован. Това налага извода, че в конкретния
случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като по този начин,
същият ще си спести разходите за отстраняване на съществувалите при сключване на
5
договора увреждания на същия детайл, доколкото застрахователят би заплатил и тези
разходи в процеса на отстраняване на процесните щети. Това състояние би противоречало
на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. Затова, за да се
избегне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответното дружество и за да не се
допусне неоправдано имуществено разместване, стойността на ремонта на предна лява врата
и преден калник ляв следва да се поеме по равно от двете страни, при което претенцията на
ищеца се явява основателна до размера на половината от пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд. Освен това, от съществено значение е, че се касае за поправка
на щети със сходна степен на увреждане. Определена, на осн. чл.162 от ГПК по преценка на
съда и при наличните данни, съдържащи се в т. 2 на САТЕ – опис на детайлите, степента на
увреждане и остойностяването им по пазарни цени, се установява, че пазарната стойност,
необходима за отстраняване на щетата по преден калник ляв и предна врата лява е общо
652.95 лева, от които обезщетението, което следва да се изплати на ищеца възлиза на 326.48
лева. В резултат общата дължима стойност на застрахователното обезщетение,
представляващо сбора от стойността на труда и материалите, необходими за възстановяване
на увреденото имущество с нова от същия вид и качество, каквото е изискването на
разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, с отчитане на изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 415.60 лева се равнява на 704.78 лева. Като основателен и доказан
искът следва да бъде уважен до така установения размер. Върху определената сума за
обезщетяване на увреденото лице се следва и претендираното обезщетение за забава в
плащането на главницата, считано от подаване на исковата молба да изплащане на
задължението.
С оглед еднопосочните правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане въззивникът следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 300 лева, представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен
договор за правна помощ.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260362 от 23.09.2020г., постановено по гр.д. №
4298/2020г. по описа на ВРС, 53-ти състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* Е ОСЪДЕНО да заплати на Й. К. А. ЕГН
********** с адрес ***, сумата от 326.48 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди по лек автомобил „Мицубиши“ ДК№ *** за предна лява врата и преден ляв калник,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.405 ал.1 от Кодекс за
6
застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб 43, да заплати на Й. К.
А. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7