Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .01.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1828 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна,
чрез адв. З.Л., срещу решение № 3513/29.07.2019 год., постановено по гр.дело №
616/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна, дължи на
„ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Ботевградско шосе" №459 заплащането на присъдените със Заповед
за изпълнение №1763/26.11.2015г., издадена по ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на
ВтРС, 6 с., в полза на ищеца суми, а
именно: сумата от 4016.68 евро (четири хиляди и шестнадесет евро и шестдесет и
осем евроцента), дължима по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в
гр.София, с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението - 06.10.2015г. до изплащане на вземането, на основание
чл.422 ГПК, и е осъдена Д.П.Г., ЕГН **********,
от гр.Варна, да заплати на „ЛИЗИНГОВА
КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Ботевградско
шосе" №459 сумата от 369.90 лева (триста шестдесет и девет лева и
деветдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
нeобосновано и несъобразено с нормите на материалния закон. Твърди се, че ВРС
неправилно е приел, че от страна на ответницата не са изложени твърдения за
недобросъвестност на ищеца и злоупотреба с право, в резултат на което са
игнорирани правоотричащи и правопогасяващи възражения на ответницата.
Въззивницата поддържа, че договорът за лизинг не е развален, а е прекратен
безвиновно, от което следва, че неустойка не се дължи. Поради недължимост на
неустойката, към датата на подаване на заявлението заявителят-ищец не е имал
вземане от „Доли 07“ ЕООД, а му е дължал 2139.74 лева. ВРС е основавал
решението си на негодни доказателства, които са надлежно оспорени, и не са
пописани нито от представляващия „Доли 07“ ЕООД, нито от ответницата. ВРС
неправилно е кредитирал заключенията по двете ССЕ, които са били оспорени от
ответницата. ВРС неправилно е приел, че издател на записа на заповед е „Доли
07“ ЕООД, а не И.И.Г.. На следващо място излага, че ВРС необосновано е приел
наличието на редовно предявяване на записа на заповед на издателя му чрез
нотариална покана. Твърди, че нотариалната покана не е връчена, защото липсват
данни относно начина и мястото на залепване на обявлението за връчване на
поканата. Сочи, че са налице и нарушение на материалния закон. Излага, че ВРС
неправилно не е приложил нормата на чл.465 ТЗ, която дава право на поръчителя
по менителничния ефект да противопостави всички възражения на издателя по
каузалната сделка. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД.
Нарушени са и правилата за прихващането. Според въззивника Г. обжалваното
решение е необосновано, тъй като първоинстанционният съд не е разгледал и
произнесъл възражението на ответника, направено с молба-становище от 27.09.2018
г. за нищожност на уговорката по т. 11.3 от договора, поради противоречието
ѝ с добрите нрави, както и неустойката по т.4 - т.6.1 на същото
основание. Поради това моли решението на ВРС бъде отменено. Моли на
пълномощника на ответницата да бъде присъдено адв. възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в размер на 500 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ
ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез ю.к. П.П., в писмен отговор оспорва
жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания.
Излага, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви
са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. Счита решението на ВРС
за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването
му и претендира присъждане на разноски, вкл. и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от
адв. З.Л., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представената
писмена защита вх. № 261/06.01.2020г. по същество се излагат доводи за
основателност на жалбата.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не е взела
участие. С молба вх.№37199/12.12.2019г. въззиваемата страна „Лизингова къща
София Лизинг“ ЕАД моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Изразява се
становище по въззивната жалба и по същество на спора.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по иск с правно основание правно основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ от „Лизингова къща София
Лизинг“ ЕАД срещу Д.П.Г. за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи заплащането на присъдените суми със Заповед за изпълнение №1763/26.11.2015г.,
издадена по ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на ВтРС, 6 с. в полза на ищеца, а именно: сумата от 7549.41
евро, дължима по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр.София, с падеж
на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението - 06.10.2015г. до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди,
че претендираното вземане произтича от валидно издаден на 05.12.2013г. запис на
заповед, издаден без протест и разноски, платим при предявяване в срок до 4г. и
4м. от издаването, за сумата от 18 009.05 евро. Сочи се, че издател по записа
на заповед е „Доли 07“ ЕООД, а поръчители по него са Д.К.Т.и Д.П.Г.. Излага се,
че записа на заповед съдържа всички необходими реквизити по ТЗ и е редовен
менителничен ефект, който установява наличието на ликвидно и изискуемо вземане
на ищеца против издателя и авалистите. Твърди се, че с нотариална покана с
рег.№5497/2015г., том 2, акт №115 на нотариус Дочка Тютюнджиева с рег.№582
ищецът поканил длъжника да заплати дължимата от него сума, като бил посочен
точния размер и записа на заповед бил предявен за плащане. С поканата
издаденият запис на заповед бил валидно предявен за сумата от 7 549.41 евро.
Поканата била валидно получена от длъжника на 05.10.2015г., като била връчена
чрез залепване на уведомление.
След запознаване
с отговора на исковата молба ищецът признава, че има сключен Договор за лизинг
като подробно е описал правоотношенията по сключения договор, при твърдение, че
същият по отношение на лизинговия автомобил „Пежо“ модел „Боксер“ е бил сключен
с „Жизлин - 3“ ЕООД на 10.10.2012г., като в последствие на 05.12.2013г. е
сключено споразумение между „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД, „Жизлин - 3“
ЕООД и „Доли 07“ ЕООД, с което лизинговия договор е прекратен по взаимно
съгласие, като част от заплатеното от „Жизлин – 3“ ЕООД по договора, е
уговорено да се счита за плащане по Лизингов договор, който се сключва между
„Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД и „Доли 07“ ЕООД, като на същата дата
05.12.2013г. е сключен Договор за лизинг с „Доли 07“ ЕООД. Ищецът твърди, че
този договор е прекратен, поради виновно неизпълнение на „Доли 07“ ЕООД на
09.09.2014г., при връщането на автомобила от лизингополучателя. Твърди също, че
задълженията на лизингополучателя по договора възлизат в общ размер на
7 549.41 евро, от които 3 508.07 лева е цена по Договор за лизинг,
лизингови вноски за периода от 01.06.2014. до 09.09.2014г.; 2466.01 лева е
неустойка за неизпълнение на парично задължение съгласно раздел ІV, т. 6.1 от
Договора за периода от 06.04.2014г. до 09.09.2014г.; и сумата от 8 791.27
лева е дължима неустойка за разваляне на договора по вина на лизингополучателя
по раздел 11.3 във връзка с т. 1 от договора.
Ответницата Д.П.Г.
е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на иска.
Твърди, че исковата е молба е просрочена. Оспорва претенцията като
неоснователна по основание и размер. Твърди, че записът на заповед е с
ненастъпил падеж. Издаден е като платим на предявяване, но не е предявен нито
на издателя, нито на авалистите. Към
настоящия момент правото на ищеца било преклудирано заради препратката на
чл.537 ТЗ към чл.531 ТЗ. Твърди се, че нотариалната покана не е връчена, тъй
като не са спазени изискванията на чл.47,ал.1 и ал.2 ГПК. Липсвали данни за
залепване на уведомление от страна на нотариуса и по този начин не може да се
извърши преценка кога е започнал да тече срока
о чл.47,ал.2 вр.чл.47,ал.5 ГПК. Излага, че дори и да се счете за
предявен, записът на заповед е негоден като основание по чл.417 ГПК. Твърди, че
поемателят е изгубил исковете си на основание записа на заповед и може да
претендира само неоснователно обогатяване. Твърди се, че издател на записа на
заповед е физическото лице И.И.Г., така както е записано изрично в ръкописния
ред на документа. Иво Герасимов не е записал, че се подписва като управител на
„Доли 07“ ЕООД и очевидно е имал намерение да се задължи като физическо лице,
като в противен случай щял да сложи
печат на дружеството какъвто липсвал. Иво Герасимов бил вписал имената си без
да упомене някакво друго качество, в което се подписва. Твърди се, че записът
на заповед няма самостоятелно значение, а имал обезпечителна функция по договор
за лизинг на МПС. Твърди се, че „Доли 07“ ЕООД няма непогасени задължения по
този договор и не държи лекия автомобил и договорът за лизинг е прекратен. С
молба от 01.09.2018г. ответницата твърди, че договорът за лизинг не е развален
от ищеца, а е прекратен без вина поради връщане на лизинговия автомобил на
09.09.2014г. Твърди се, че двете неустойки са недължими, тъй като договорът не
е бил развален, а прекратен, както и поради нищожност с оглед размера им. Моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. В рамките на
тази проверка настоящият състав намира предявения иск за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Предявеният иск
с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата за която е издадена
заповед за изпълнение. По ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на ВтРС, 6 състав е
издадена заповед №1763/26.11.2015г., за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците „Доли 07“
ЕООД, Д.П.Г. и Д.К.Т.да заплатят солидарно на кредитора „Лизингова Къща София
Лизинг“ ЕАД сумата 7549.41 евро, дължима
въз основа на запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр. София, с падеж –
на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 06.10.2015г.
до изплащане на вземането, както и направение разноски в размер на 295.31 лева.
Представен е запис
на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр. София, платим на предявяване в срок
до четири години и четири месеца от издаването, за сумата от 18009.05 евро.
Записът на заповед е издаден от длъжник „Доли 07“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И.И.Г., в полза на кредитор „Лизингова Къща София Лизинг“
ЕАД, като е авалиран от Д.П.Г. и Димитър Крумов Тодоров.
Доводите на
въззивника, че издател на записа на заповед е И.И.Г. са необосновани. Видно от
съдържанието на менителничния ефект е, че „Доли 07“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И.И.Г., се е задължило неотменимо, безусловно и без протест
при предявяване да плати на „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД сумата от 18009.05 евро. Действително, в графата издател е вписано И.И.Г.,
без уточнението, че действа като представител на търговското дружество, но това
не означава, че физическото лице е издател на менителничния ефект. От
извършената справка на сайта на ТР е видно, че И.И.Г. е бил управител на „Доли
07“ ЕООД от 09.09.2013г. до 26.08.2014г., т.е. на 05.12.2013г. е разполагал с
представителна власт. Поради това същият валидно е задължил дружеството по
издадения запис на заповед.
Падежът на записа
на заповед е определен по чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ – на предявяване, поради
което изискуемостта на вземането настъпва с предявяването му на издателя. Изготвена
е нотариална покана рег.№5497, том 2, акт 115 от 17.09.2015г. на Дочка
Тютюнджиева - нотариус рег.№582 на НК, за предявяване на записа на заповед на
„Доли 07“ ЕООД и поканването на дружеството да заплати сумата от 7549.41 евро. На
05.10.2015г. нотариус Дочка Тютюнджиева е удостоверила връчването на
нотариалната покана на „Доли 07“ ЕООД, ЕИК ********* по чл.47, ал.1 от ГПК. За
установяване на връчването на нотариалната покана са представени уведомление до
„Доли 07“ ЕООД от 18.09.2015г., разписка от 18.09.2015г. и съобщение относно
връчването на нотариалната покана, изготвено от нотариус Дочка Тютюнджиева. С
уведомлението до „Доли 07“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. „Колоня
товар“ 5. ет.1 е отправена покана в 14 дневен срок от 18.09.2015г. да се яви в
кантората на нотариуса за получаването на нотариална покана акт №115, том 2. В
разписката от 18.09.2015г. е записано, че е залепено уведомление на „вх. врата
на блока №5“. В разписката не е посочена причината, поради която длъжностното
лице по призоваването е залепило уведомление – поради това, че „Доли 07“ ЕООД е
напуснало вписания в ТР адрес на управление, поради това, че не е намерен
достъп до канцеларията или не се намери някой, който е съгласен да получи
съобщението или др. Не са посочени и имената на длъжностното лице по призоваването.
Тези обстоятелства би следвало да са записани в съобщението, за да може съдът
да провери процедурата по връчване на нотариалната покана чрез залепване на
уведомление. Посочената нередовност не е отстранена с изготвеното впоследствие
от нотариуса съобщение – относно връчване на нотариална покана, което по
съществото си представлява свидетелски показания в писмен вид. В това съобщение
нотариусът пресъздава факти и действия на длъжностното лице по призоваването,
които последното е следвало да обективира писмено върху разписката от
18.09.2015г., но не е направило.
Изложеното
обуславя извода, че нотариалната покана не е надлежно връчена на „Доли 07“
ЕООД, т.е. записът на заповед не е предявен на издателя. Доколкото падежът на
записа на заповед е определен по чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ – на предявяване, но
не е предявен на издателя, то изискуемостта на вземането не е настъпила. Поради
това, че менителничният ефект не е предявен на издателя, последният, както и
авалистите не дължат плащане по него.
Предмет на
предявения установителен иск е установяване съществуването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
Доколкото плащане по менителничния ефект не се дължи, то каузалното
правоотношение не подлежи на установяване в настоящия процес. Каузалното
правоотношение има значение само в случаите, когато документът въз основа на
който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя против длъжника. В
настоящия случай по едностранна абстрактна сделка ответницата-въззивник не
дължи плащане, поради което каузалното правоотношение не е предмет на спора.
Поради това съдът не обсъжда представените от страните писмени доказателства
във връзка с каузалното правоотношение.
Ето защо
обжалваното решение на районния съд се цени като неправилно в обжалваната част,
поради което следва да бъде отменено. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен
в обжалваната част, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че Д.П.Г. дължи на ищеца заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение №1763/26.11.2015г., издадена по ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на
ВтРС, 6 състав, суми, а именно: сумата
от 4016.68 евро (четири хиляди и шестнадесет евро и шестдесет и осем
евроцента), дължима по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр.София, с
падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението - 06.10.2015г. до изплащане на вземането.
В съответствие с
този резултат решението следва да бъде изцяло ревизирано и по отношение на
присъдените разноски, вкл. и по чл.78, ал.6 от ГПК.
Видно от представения
списък по чл.80 ГПК (л.285, дело ВРС) за първоинстанционното производство
ищцата е претендирала репарирането на разноски 56.50 лева депозит за ССЕ и
банкова такса, както и присъждане на адвокатски хонорар 973 лева на адв. Л., на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Заплатеният от ищцата депозит за ССЕ е 50
лева, а преводната такса 1 лев, поради което следва да й се присъди сумата от
51 лева. Съобразно цената на иска, дължимото за първоинстанционното поизводство
адв. възнаграждение възлиза на 972.96 лева, която сума следва да се присъди на
адв. Л., на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
С определение от
03.06.2019г. ВРС е освободил ответницата от задължението за заплащането на 450
лева депозит за тройна ССЕ, като впоследствие на всяко едно от трите вещи лица
е изплатено възнаграждение в размер на 150 лева, общо 450 лева. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ищецът „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 450 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Предвид основателността
на въззивната жалба, „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД следва да бъде осъдено
да заплати на адв. Л. адвокатско възнаграждение дължимо за въззивната
инстанция, в претендирания размер от 500
лева на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Общият размер
на адв. възнаграждение за първа и въззивна инстанция възлиза на 1472.96 лева.
Предвид основателността
на въззивната жалба, въззиваемата страна „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 314.24 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3513/29.07.2019 год., постановено по гр.дело № 616/2018 год.
на РС – Варна, в обжалваната част, в
която е прието за установено в отношенията между страните, че Д.П.Г., ЕГН **********,
от гр.Варна, дължи на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №459
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №1763/26.11.2015г.,
издадена по ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на ВтРС, 6 състав, в полза на ищеца суми, а именно: сумата от
4016.68 евро (четири хиляди и шестнадесет евро и шестдесет и осем евроцента),
дължима по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр.София, с падеж на
предявяване, и изцяло в частта относно
разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №459 против Д.П.Г.,
ЕГН **********, от гр.Варна, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ
за приемане
за установено в отношенията между страните, че Д.П.Г., ЕГН **********, от
гр.Варна, дължи на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №459
заплащането на вземането по Заповед за изпълнение №1763/26.11.2015г., издадена
по ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на ВтРС, 6 състав, а именно: сумата от 4016.68
евро (четири хиляди и шестнадесет евро и шестдесет и осем евроцента), дължима
по запис на заповед, издаден в гр. София на 05.12.2013г. от „Доли 07“ ЕООД, ЕИК
*********, с падеж на предявяване, авалиран от Д.П.Г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №459 да заплати на Д.П.Г., ЕГН
**********,*** сумата от 51 лева,
представляваща направени пред Варненски районен съд разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №459 да заплати на адвокат З.З.Л.,
ЕГН ********** сумата от 1472.96 лева,
представляваща дължимо за първа и въззивна инстанция адв. възнаграждение, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №459 да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 450 лева,
представляваща разноски за ССЕ, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Ботевградско шосе“ №459 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 314.24 лева, представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: