Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

 

                                  град Свиленград, 03.11.2017 година

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                      

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 764 по описа на Съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-000337 от 14.10.2016 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на Д.А.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят Д.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушения на материалния и процесуалния закони. Сочи, че не бил извършил процесното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят се явява заедно с процесуален представител – адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като Д.К. не бил извършил процесното нарушение предвид липсата на искане към него за разрешение за достъп до проверявания обект и тъй като липсвал субективният елемент от състава на нарушението.

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, редовно призовани, изпращат представител – Старши юрисконсулт К.Г., която пледира за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно и издадено в съответствие с материалния и процесуалния закони. С Писмено становище допълнително обосновава твърдението си за неоснователност на Жалбата на Д.К., респ. за потвърждаване на обжалваното НП.   

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 11.08.2016 година около 12.00 часа служители на АНО (свидетелите Н.Т.Д. и Е.И.Л.) извършват проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – „Помпена станция - 2”, район (звено) Любимец, намираща се в град Любимец, област Хасково, собственост на „Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД – Хасково. В офиса на „ВиК” - Хасково, район Любимец са посрещнати от свидетеля Г.Д.Т. – Инкасатор към дружеството. Пред нея служителите на АНО сочат, че следва да осъществят проверка на Помпената станция на град Любимец, която е извън града, поради което трябва някой да ги придружи. Към онзи момент няма свободни служители на дружеството и за това бил помолен свидетелят Г.И.Ш.. Последният ги отвежда на място: „Помпена станция – 2”, район Любимец, където на смяна е свидетелят А.Г.Л., заемащ длъжността „Машинен оператор на Помпена станция” или „Помпиер”. Разпитан в съдебно заседание Л. сочи, че инспекторите се представили и поискали да извършат проверка. Л. отказва да ги допусне до Помпената станция. Аргументира действията си, че съгласно приложимите нормативни разпоредби достъпът до този род обекти е строго ограничен за външни лица. Решава да се обади на прекия си началник – жалбоподателя Д.К., който съвместява две длъжности към онзи момент – Ръководител звено в град Любимец и Ръководител звено в град Харманли. В проведения разговор К. му каза, че следва служителите на АНО да го потърсят след като приключи работата си в по възникналата авария в град Харманли. Свидетелите Д. и Л. се връщат в офиса на „ВиК” ЕООД – Хасково, район Любимец. Връчват Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на служител на дружеството – свидетеля Г.Т., в която са посочени какви документи следва да представи „ВиК” ЕООД – Хасково, район Любимец в какъв срок следва да стори това.

След като изисканите документи не са представени в дадения срок, Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК е изпратена отново до централата на „ВиК” ЕООД – Хасково. Представени са Длъжностна характеристика на длъжността „Техник ел.машини и апарати”, връчена на К. на 07.01.2015 година; Длъжностна характеристика на длъжността „Техник ел.машини и апарати”, връчена на К. на 23.03.2016 година; Заповед № 15 от 03.02.2015 година, видно от която на К. е наредено да изпълнява длъжността „Ръководител звено в град Любимец” до заемане на посочената свободна позиция и му е увеличено месечното трудово възнаграждение; Заповед № 22 от 16.02.2015 година, с която е отменена предходната Заповед в частта относно увеличаване на трудовото възнаграждение и Допълнителни споразумения към Трудовия договор на жалбоподателя.

За извършената проверка на место и по документи е съставен в  „Инспекция по труда” - Хасково Протокол с рег.№ ПР1635913/19.09.2016 година, в който са посочени констатираните нарушения, включително процесното и са дадени предписания за отстраняването им като е определен и срок за това. Протоколът е изпратен на „ВиК” ЕООД – Хасково и получен, видно от Известието за доставяне, приложено в кориците на делото.

На 20.09.2016 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 26-000337 за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ на жалбоподателя Д.К. в качеството му на длъжностно лице във „ВиК” ЕООД – Хасково (Ръководител звено в град Любимец) по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ и в негово присъствие. Последният е запознат със съдържанието му, подписва го и получава екземпляр от него.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково издава процесното НП № 26-000337 на 14.10.2016 година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 402, ал. 2 от КТ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 18.10.2016 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на имената на получателя й.

 Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че Д.А.К. е извършил нарушение по чл. 402, ал. 2 от КТ, тъй като в качеството на длъжностно лице във „ВиК” ЕООД – Хасково по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КТ не е оказал съдействие на контролните органи  на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково при изпълнение на служебните им функции във връзка с контрола по спазването на трудовото законодателство. За това нарушение на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на нарушителя (Ръководител звено в град Любимец към „ВиК” ЕООД - Хасково) е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1 500 лв.

В кориците на делото е приложена справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на „ВиК” ЕООД - Хасково.  

В обясненията си, дадени пред настоящия Съдебен състав К. сочи, че казал на свидетеля А.Л., че тъй като в момента е на авария служителите на АНО да се свържат с него, за да уточнят как ще бъде проведена проверката.

Представени и са приети като доказателства по делото Длъжностна характеристика и Допълнителни споразумения към Трудов договор, касаещи свидетеля Л..

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 30.10.2017 година свидетели – Н.Т.Д., Е.И.Л., Г.И.Ш., А.Г.Л. и Г.Д.Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Е.И.Л. и Н.Т.Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата свидетели – служители на АНО, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на неоказване на съдействие на контролните органи  на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково при изпълнение на служебните им функции във връзка с контрола по спазването на трудовото законодателство. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Както вече бе посочено Съдът кредитира и показанията на свидетелите – служители на „ВиК” ЕООД – Хасково.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателя К., тъй като са в съответствие с другия събран по делото доказателствен материал.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

        Преценена по същество, Жалбата е основателна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. 

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 5 от КТ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.  

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

        Съгласно чл. 402, ал. 1, т. 1 от КТ, контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите.  Контролните органи могат да осъществяват пълноценно своите права и правомощия, само ако бъдат подпомагани в своята непосредствена работа от работодателите и другите длъжностни лица в предприятието. Разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ предвижда, че работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Това съдействие може да бъде от различно естество, в зависимост от конкретиката на извършваната проверка. То трябва да бъде свързано с правомощията на контролните органи, визирани в чл. 402, ал. 1 от КТ. Всяко от посочените лица, което противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, подлежи на наказание. Противозаконни пречки са пречките, изразяващи се в действие или бездействие на работодателя и/или на длъжностните лица, които в разрез със закона възпрепятстват контролните органи да упражнят контрола за спазване на трудовото законодателство. Тези пречки могат да се изразят в недопускане на контролните органи да посещават по всяко време местата където се извършва работа, случаите на отказ да им се дават обяснения или други необходими документи и др. В конкретиката на разглеждания случай, „съдействие” означава, че жалбоподателят К. е следвало да осигури възможност на инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково да проверят обекта „Помпена станция - 2”, район (звено) Любимец, което не е сторил. С това си поведение жалбопадателят е създал пречки за контролния орган да извърши възложената му проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство и не е оказал изискуемото от закона съдействие. Съдът намира, че в случая с неосигуряване на достъп до проверявания обект на практика длъжностното лице е попречило на проверяващите да изпълнят предоставените им правомощия по чл. 402, ал. 1, т. 1 от КТ и само не е изпълнило задълженията си по чл. 402, ал. 2 от КТ, като именно това поведение на длъжностното лице Д.К. е в противоречие със законовите норми.

      Съгласно § 1, т. 5 от ДР на КТ, длъжностно лице е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието. Не е спорно по делото, че Д.К. е длъжностно лице по смисъла на посочената разпоредба, което се доказва и от приложена в АНП Заповед № 15 от 03.02.2015 година на Управителя на „ВиК” ЕООД – Хасково. 

       Съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000 година за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, издадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на здравеопазването и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 година, е забранено в подобни обекта, какъвто е проверявания от служителите на АНО, влизането; а съгласно чл. 402, ал. 1, т. 1 от КТ (както вече бе посочено), контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите. Т.е. налице е противоречие и  съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА при констатирано противоречие между два акта от различна степен се прилага този с по–висок ранг – в конкретния случай КТ, поради което жалбоподателят в качеството си длъжностно лице е бил длъжен да окаже незабавно съдействие на инспекторите на АНО, а не да отказва достъпа, респ. да заявява, че трябва да се уговорят допълнително с оглед извършване на проверката в обекта.  

       Налице е и субективния елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – неоказване на съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Интелектуалният и волевия елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода проверката. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, респ. и задължението си да осигури достъп на инспекторите до проверявания обект с оглед публичното оповестяване на това им правомощие.

 По делото се констатира смекчаващо отговорността обстоятелство – липсата на данни за други извършени нарушения. Не бе представена Декларация за семейно и имотно състояние, въпреки дадените указания, което не е задължително, но е препоръчително.

 Не се констатираха отегчаващи отговорността обстоятелства.

 Степента на обществена опасност на деянието е завишена,  тъй като оказването на съдействие на държавните органи при осъществяване на законовите им функции е изключително важно и обезпечава нормалното функциониране на целия държавен апарат.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. чл. 415в от КТ - в този смисъл следва да се отбележи, че преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. Условието, което поставя законодателят на първо място за прилагане на привилегирования състав на  чл. 415в, ал. 1 от КТ е нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс. В настоящия случай не е допустима посочената хипотеза, тъй като първата предпоставка за прилагането й - нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, не е налице - няма данни и не са представени доказателства за това. При липсата на първата предпоставка е безпредметно да се изследва втората такава, предвидена в нормата на  чл. 415в, ал. 1 от КТ - да не са произтекли вредни последици за работници и служители, но за пълнота Съдът счита за необходимо да отбележи, че тя също не е налице, тъй като няма ангажирани доказателства, че от нарушението не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. чл. 415в от КТ и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН, респ. чл. 415в от КТ за съответстваща на закона.

Независимо от изложеното по-горе НП следва да бъде отменено изцяло, тъй като описаното в АУАН и в НП нарушение е санкционирано по чл. 414, ал. 1 от КТ. Нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда санкциониране за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Настоящият Съдебен състав счита, че санкционираното деяние не попада в приложното поле на тази разпоредба. Под нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство по смисъла на чл. 414, ал. 1 от КТ се има предвид незачитане на нормите, регулиращи вътрешните отношения между работодателя и неговите работници и/или служители. Изричното разпореждане на контролния орган на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, направено на основание чл. 402, ал. 1, т. 1 от КТ, въз основа на което е възникнало задължението на длъжностното лице К. да окаже съдействие по ал. 2 на чл. 402 от КТ, не е разпоредба на трудовото законодателство. Неизпълнението на това задължение се обвързва правно с разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от КТ, касаеща отношенията на работодателя с органите, контролиращи спазването на трудовите норми, но не така е квалифицирано процесното нарушение. В случая дадената от АНО правна квалификация на нарушението, а именно по чл. 414, ал. 1 от КТ, не съответства на изложената в НП фактическа обстановка, поради което санкционираното деяние е несъставомерно по тази разпоредба. Допуснатото нарушение на процесуалните правила от страна на наказващия орган е съществено и обосновава незаконосъобразност на НП, респ. неговата отмяна. В посочения смисъл е и Решение № 248 от 28.10.2016 година на Административен съд - Хасково по к.а.н.д.№ 191/2016 година, докладчик Съдията Ива Байнова.

       В случай на невъзприемане на изложеното в предходния абзац, то би следвало дадената от АНО правна квалификация на деянието, като административно нарушение по чл. 402, ал. 2, вр.чл. 414, ал. 1 от КТ да се приеме за правилна. По силата на чл. 414, ал. 1 от КТ, виновното длъжностно лице, което противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с „Глоба” в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Размерът на наказанието би следвало да се определи при наличие на завишена степен на обществена опасност на деянието, при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Административното наказание би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв. Наложената санкция в размер на 1 500 лв. (малко над минималния, предвиден в КТ, размер), би била необходима за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

        Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 26-000337 от 14.10.2016 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на Д.А.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                           (Кремена Стамболиева)