Р Е Ш Е Н И Е
№ 3881/22.12.2009г., гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХХV СЪСТАВ, вещно
отделение, на 25 ноември 2009г., в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. ХЕКИМОВА
при
участието на секретар О. Ж., разгледа докладваното от съдия Ц. Хекимова гражданско дело № 8998 по описа за 2007г.
Предявен е иск от „***** **** *****
*********” АД, гр. В. с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника ЕТ
„О. - О. С.”, гр. С. за заплащане на сумата от 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния недвижим
имот, представляващ подколонно пространство с площ от
** кв.м. и плочник с площ от *** кв.м., находящ се в северозападната част на
хотел „***** ****”, УПИ *от кв.**по плана на *-ми подрайон
на гр.В., при граници и съседи: на североизток - бул.”********”, на северозапад
- бул.”**** *****”, на югоизток - сграда
на хотел „***** ****” и на югозапад - останалата част от подколонното
пространство и плочника, оконтурен в червен цвят и
оцветен в сив фон на скицата на вещото
лице Р.И.П., приложена на л.111 от делото, в размер на пазарната цена на
наемането на въпросните площи, считано от 01.05.2007 г. до 01.11.2007 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба. Ищцовото
дружество се легитимира като собственик на процесния имот чрез приватизационен
договор, в който е обективирана продажба на пакет от
акции 58% от 21.01.1998 год., увеличени впоследствие от страна на държавата на
100%.
В с.з. отв. страна оспорва иска като
неоснователен въз основа на твърдения, че ответникът е собственик на подколонното пространство, поради което ищцовото
дружество не е активно легитимирана страна по предявения иск, също така след
отправената нот. покана е прекратил осъществяваните
действия върху частта с площ от 24 кв.м., която е собственост на ищеца.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Представен
е по делото акт за държавна собственост №****/****г. за недвижим имот – хотел -
ресторант „***** ****” с площ от **** кв.м., построен върху държавна земя през
1978г., предоставен за оперативно управление на държавна организация ДФ „**********
***** ****”, В.; договор за продажба на 58% от акциите на „********** *****
****” АД, В. на „***** **** ***** *********” АД; също и решение на ВОС от
12.10.1999г. за вписване по ф.дело 3283/1997г. прекратяването на „**********
***** ****” АД чрез вливането му в „***** **** ***** *********” АД, при което
всички активи и пасиви се поемат от „***** **** ***** *********” АД.
Представен
е нот. акт №**, том **, дело №****/****г. за
покупко-продажба на недвижим имот, в който е обективиран
договор за продажба от „********** ***** ****” АД на „*******-*****
************* *****” АД търговски обект – магазин, находящ се в гр. В., бул.”********”
№** в сградата на хотел-ресторант „***** ****” в кв.***/**, а по скица парцел *
по плана на * микрорайон с площ от *** кв.м., заедно с припадащите се ид.части от общите части на сградата и с правото на строеж
върху държавна земя от **** кв.м. по плана на гр. В., при граници на целия
имот: ул.”********”, бул.”*** ***** ***”, ул.”**** ****”, ул.”****** *******”.
В нот. акт №***, том ***, дело №***/****г. е обективирана сделка за продажба на същия обект от „*******”
АД на ЕТ „О. - О. С.”.
С
нот. акт за поправка на цитирания нот.
акт се внася следната корекция: след думите „хотел-ресторант „***** ****”” се
допълва „на обща застроена площ от *** кв.м., състоящ се на първия етаж от
търговска зала и стълба за галерията на площ от *** кв.м., складове на кота
0,00м на площ от ** кв.м., на втория етаж от търговска зала – галерия на площ
от *** кв.м., складове на кота галерия на площ от ** кв.м., както и покрита
колонада към ул.”********” и бул. „**** ***** *” на площ от ** кв.м. Представен
е по делото договор за наем на недвижим имот от 21.02.2002г. и анекс към същия
от 10.06.2005г., сключени между ЕТ „О. - О. С.” и Т. П. М., по силата на който
първият отдава на втория под наем търговски обект, находящ се в гр.В., бул.”********”
№** в сградата на хотел-ресторант „***** ****” с
обща площ от *** кв.м., който заема партерен етаж на площ от ** кв.м. и на
първи етаж заема плащ от ** кв.м., ведно с външна част с площ от ** кв.м.,
който се намира в кв.***/**, парцел 3 , а по скица парцел * по плана на *
микрорайон по плана на гр.В.. Представен е и анекс за прекратяване на договора
от 30.04.2009г.
От заключението по назначените и приети
по делото СЧЕ /л.134-136 и л.174-175/, кредитирани от съда като обективно и
компетентно дадени, се установява, че въз основа на сключен договор за наем от **.**.****
г. „***** ********” ЕООД е заплатил на ЕТ „О. - О. С.” за периода от
01.05.2007г. до 01.11.2007 г. наемна цена в размер на 18783,31 лв. без ДДС или
22540 лв. с включено ДДС за обект, както и че месечният пазарен наем на обект,
представляващ подколонно пространство и плочник,
находящ се в северозападната част на хотел „***** ****” с площ от **,** кв.м. е
977,46 лв., изчислен въз основа на цена от 6 евро на кв.м., а за претендирания
период от 01.05.2007г. до 01.11.2007г. – общо в размер на 5864,76 лв..
От заключението по назначената и приета
по делото СТЕ /л.109-111/, кредитирана от съда като обективно и компетентно
дадена, се установява, че подколонното пространство –
покрита колонада, находяща се в северозападния ъгъл на хотел „***** ****” е с
площ от **,** кв.м., а плочника около хотела с площ от **,** кв.м. Установено е
също в с.з., че подколонното пространство е
конструктивен елемент от сградата.
По
искане на ответната страна са събрани гласни доказателствени средства за
установяване на осъществяваните от ответника действия, вида и характера на
загражденията, както и дали са прекратени действията от страна на ответника по
отношение на част от имота чрез разпит на свидетеля Т. П. Ш., чиито показания
съдът кредитира в частта, в
която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се
на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. От
показанията на свидетеля се установява, че от 25г. работи като управител на
ресторант „********” и си спомня, че барчето на ъгъла работи от около 9 години,
не знае кой е наемателя на барчето, заявява, че на тротоара са поставени около
20 маси откъм ул.”********” и ул.”**** *****”, които пречат на преминаването
към хотела, поставени са найлонови заграждения, фризери
и витрини.
Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД
изисква обогатяване на едно лице за сметка ***ка
между обедняването и обогатяването, което се изразява в придобиването на
имуществена облага или спестяване на разходи. При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД
обедняването е налице когато имуществото на лицето е могло ефективно да се
увеличи - чрез основателно придобиване на нова имуществена облага, но това не е
станало, тъй като тази облага е останала в патримониума
на друго лице. Съществено условие е да се касае до имуществена облага, която е
реализирана в действителност от друго лице
без правно основание.
В настоящия случай, тъй като се твърди
получена от ответника имуществена облага от ползването без основание на
недвижим имот, следва да се установят правата на ищеца по отношение на имота,
от които произтича неговата претенция. В случая ищецът твърди, че се легитимира
като собственик на процесния обект въз основа на представения по делото акт за
държавна собственост, извършената приватизация и вливане в настоящото дружество
„***** **** ***** *********” АД. С оглед претенцията в частта й, касаеща подколонното пространство се прави възражение за нищожност
на сделката за продажба на процесните части от
сградата на ответника въз основа на твърдение, че подколонното
пространство е обща част на сградата и не е могло да бъде предмет на сделка. Ищцовото дружество се позовава на заключението на вещото
лице по СТЕ от 16.01.2009г., от което се установява, че подколонното
пространство е конструктивна част на сградата.
От заключението на вещото лице се установява наличието на подколонно пространство с размер от 54,69 кв.м., а не претендираните от ищцовото
дружество ** кв.м. С оглед на така направеното възражение за нищожност следва
да се има предвид, че обща част, както е предвидено от разпоредбата на чл.38 от
ЗС, е налице в сграда в режим на етажна собственост. От представените по делото
доказателства за извършените сделки се установява, че към момента на сделката
за прехвърляне на процесния обект в сградата са били обособени отделни обекти,
притежавани от различни лица, от което следва, че същата е била в режим на
етажна собственост и съответно общите части не биха могли да бъдат обект на прехвърлителна сделка. Не е установено по делото, че подколонното пространство е било прилежаща част към другия
обект, който е предмет на сделката – търговска зала. Предвид на горното следва
да се приеме, че сделката в тази част е нищожна поради липса на предмет –
обособена част от сградата, годна да бъде предмет на разпоредителна сделка,
поради което се счита, че въпросният обект не е напускал патримониума
на прехвърлителя по сделката поради липсата на вещноправен ефект на сделката в тази й част. Ищецът се
легитимира като собственик на процесния обект, от което следва и че същият е
бил легитимиран да получи имуществената облага, реализирана от ответника в
размер на получената по договора за наем цена. От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че през претендирания период наемателят
е ползвал цялата площ под колоните за поставяне на маси към функциониращото в
търговската зала заведение. Установената от заключението на СТЕ площ на подколонното пространство е 54,69 кв.м., но от договора за
наем е видно, че е отдадена под наем и съответно е уговорена наемна цена за
площ в размер на 42 кв.м., поради което искът следва да бъде уважен за тази
площ на база посочената от вещото лице наемна цена от 6 евро на кв.м. на месец
за периода от 01.05.2007г. до 01.11.2007г., тоест сумата от 2955,96 лв., като в
частта до претендирания размер от 10000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Дори и фактически да е била ползвана площ с по-голям размер, претенцията за
заплащане на евентуално реализирана неоснователна облага не би могло да се
насочи срещу ответника, тъй като получената от него облага е в размер на
наемната цена за отдадената под наем площ. Поради акцесорния
характер на претенцията за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано
от завеждане на исковата молба същата
следва също да бъде уважена.
По отношение на претенцията в частта й
относно тротоара около сградата ищцовото дружество се
легитимира като собственик въз основа на посочените по-горе акт за държавна
собственост, извършената приватизация и вливане в настоящото дружество „*****
**** ***** *********” АД, тъй като същата не е била предмет на разпоредителни
сделки от страна на ищцовото дружество. От
заключението по СТЕ се установява площ на това пространство в размер на 28,64
кв.м. От представения по делото договор за наем е видно, че се отдава от
ответника на трето лице под наем търговски обект, състоящ се от вътрешна част и
външна част с площ от 42 кв.м. Не са представени доказателства по делото, че
тази външна част, която е била предмет на договора и за която е заплащан наем,
обхваща част от тротоара пред сградата. От местоположението на обектите и
тяхната площ, както е установена от заключението по СТЕ, може да се направи
единствено извод, че тази външна площ от 42 кв.м. се е намирала в подколонното пространство. От показанията на разпитания по
делото свидетел се установява, че се е ползвал и тротоара пред сградата, но
дори фактически да е била ползвана тази площ без основание, същата не е била
включена в договора, по силата на който е получавал наем ответника, от което
следва, че същият не би могъл да се обогати от ползването й.
С оглед на горното се установява, че
ответникът е получил и съответно се е обогатил със сумата от 2955,96 лв. за
сметка ***, поради което дължи връщането й ведно със законната лихва върху
главницата от момента на предявяване на иска.
Съобразно изхода от спора и предвид
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски по делото, следва да
бъдат присъдени разноски съгласно представените по делото писмени доказателства
съответно на уважената част от иска в размер на 423,36 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ
„О. - О. С.”, **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”*********”
№**, ет.*, представлявано от О. С. С. да заплати на „***** **** ***** *********”
АД, * *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.”********” №**,
представлявано от изп. директор К. М.сумата от 2955,96 лева (две хиляди деветстотин петдесет и пет
лева и 96 ст.)
главница, както и законната лихва от 07.11.2007г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от
10000 лв., на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ
„О. - О. С.”, **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”*********”
№**, ет.*, представлявано от О. С. С. да заплати на „***** **** ***** *********”
АД, * *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.”********” №**,
представлявано от изп. директор К. М.сумата от 423,36 лева (четиристотин двадесет и три лева и 36
ст.) разноски по
делото, на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: