Р Е Ш Е Н И Е
№ 783
град Бургас,
28.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
XLIX –ти граждански състав
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 5312 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по исковата молба на Х.Н.Г.,
ЕГН **********,*** чрез адв. М.К.,*** против П.Г.Г., ЕГН **********,***. В
исковата молба се сочи, че ищцата и ответника са бивши съпрузи , като бракът им
бил прекратен на ****.2015г. Малко преди развода, двамата били сключили
споразумение във връзка с получен по време на брака банков кредит от „Уни
Кредит Булбанк“ АД. Споразумението страните заверили нотариално. По вземането
на банката ищцата била солидарен длъжник. В споразумението между страните било
уговорено, че ако се стигне до просрочие или неиздължаване на някоя от
вноските, ответникът ще дължи същите в двоен размер, след като ищцата ги
заплати на банката. Х.Г. сочи, че на шест пъти заплатила различни суми за
погасяване на задължението. Това станало в периода 06.10.2016г. до 05.01.2018г.,
като общата дадена на банката сума била в размер на общо 758лева.
Потребителският кредит бил погасен изцяло на 22.11.2018г. С исковата молба Г.
претендира за осъждането на ответника за сумата от 1516лева, представляваща
двойния размер на платеното от нея, съгласно подписаното между тях
споразумение. Претендира се и законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се разноски – внесената държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства.
Ответникът депозира писмен отговор в законоустановения
срок. Не отрича , че дължи посочената сума и иска ищцата да му предостави
банкова сметка, ***. Твърди, че е правил многократни опити и е отправял искания
към ищцата да му предостави сметка, по която да заплати сумата, но до момента
това не било станало. С молба от 25.10.2019г. П.Г. сочи и представя
доказателства, че е изпълнил задължението си по претенцията, вкл. за законната
лихва от предявяване на исковата молба. Поради направеното плащане, ответникът
претендира да се отхвърли иска. Представени са писмени доказателства , свързани
с плащането. Не са направени доказателствени искания.
След представените доказателства за плащане на исковата
сума, ищцата претендира за продължаване на процеса, поради факта, че ответникът
не е заплатил разноските по делото. Претендира се заплащане на адвокатското
възнаграждение и внесената държавна такса.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. К.. Сочи че, че в
действителност исковата сума е заплатена още през м. октомври 2019г. Претендира
се за отхвърляне на иска поради плащане на главницата и законната лихва за
забава, но за възлагане в тежест на ответника на разноските по делото.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
По делото са представени писмени
доказателства – вносна бележка от 06.10.2016г. с наредител Х.Г. към „УниКредит
Булбанк“ за сумата 253.00лева; вносна бележка от 10.10.2016г. с наредител Х.Г.
към „УниКредит Булбанк“ за сумата 5.00лева; вносна бележка от 24.11.2016г. с
наредител Х.Г. към „УниКредит Булбанк“ за сумата 150.00лева; вносна бележка от
28.11.2016г. с наредител Х.Г. към „УниКредит Булбанк“ за сумата 15.00лева;
вносна бележка от 10.01.2017г. с наредител Х.Г. към „УниКредит Булбанк“ за
сумата 320.00лева; вносна бележка от 05.01.2018г. с наредител Х.Г. към
„УниКредит Булбанк“ за сумата 15.00лева;
копие на банково удостоверение изх. № ***/ 28.01.2019г. от „УниКредит
Булбанк“ АД; копие на нотариално заверено споразумение от 24.09.2015г. между
страните по делото; копие на Решение № *****/ ***.2015г. по гр. д. № ****/
2015г. на БРС за допускане на развод
между страните по делото; удостоверение за банкова сметка ***; вносна бележка
от 25.10.2019г. за внесена сума 1565.50лева от ответника към ищцата с основание
дело № 5312/ 2019г.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че Х.Н.Г., ЕГН **********,*** и П.Г.Г.,
ЕГН **********,*** са бивши съпрузи. Бракът на двамата е прекратен с Решение № ***/ ***.2015г. по гр. д. № ***/ 2015г. на
БРС. От представеното споразумение с нотариална заверка на подписите на
страните от 24.09.2015г. става ясно, че ищцата и ответника са имали задължение
към „Уни Кредит Булбанк“ АД по договор за банков кредит № *******, по който Г.
е била солидарен длъжник. Страните са постигнали съгласие, че при просрочие на
погасителна вноска от страна на кредитополучателя П.Г., платената такава от
страна на Х.Г. към банката ще се дължи от ответника в двоен размер. Ищцата е
представила копие на вносни бележки, че е извършила такива плащания към банката
, като общата сума е била 758лева и е внесени на шест пъти- на 06.10.2016г., на
10.10.2016г., 24.11.2016г., 28.11.2016г. , 10.01.2017г. и 05.01.2018г. От своя
страна ответникът не отрича извършените плащания към банката и в негова полза,
както и размера на дължимата към ищцата сума. В хода на процеса П.Г. е заплатил
исковата сума, ведно с претендираната законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда до изплащането на вземането на 25.10.2019г. Поради
извършеното в хода на процеса плащане , следва предявения иск да се отхвърли на
това основание и съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По разноските. Ответникът
не сочи и не претендира, че не е дал повод за образуване на настоящото производство.
По същество не отрича дължимостта на процесната сума.На основания чл. 78, ал. 2
от ГПК, ответникът ще се освободи от задължението да заплати разноските ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В
настоящия случай не е налице първата предпоставка. По делото ищцата е направила разноски за
внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Сумата, която се дължи като
държавна такса е 60.64лева , а за адвокат е заплатена сумата от 350.00лева ,
които следва да се възложат на ответника за заплащане. С поведението си
ответника е дал основание за водене на производството, поради което следва да
му бъдат възложени разноските сторени от ищцата в посочения размер.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.Н.Г., ЕГН **********,*** иск за
осъждане ответника П.Г.Г., ЕГН **********,***, да й заплати сумата от 1516.00лева/
хиляда петстотин и шестнадесет лева/, явяваща се обезщетение за заплатени от
ищцата суми по банков кредит дължим към „Уни Кредит Булбанк“ АД, гр. София,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което между ищцата и
ответника е сключено Споразумение от 24.09.2015г. с нотариална заверка на
подписите, като погасен поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Х.Н.Г., ЕГН **********,***, сумата от общо 410.64лева/четиристотин и десет лева и шестдесет и четири стотинки/ представляваща деловодни разноски – 350.00лева/ триста и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и 60.64лева/ шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки/ държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е