МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260097, постановена на 15.11.2021 год. по НОХД № 3179/2020 год. по описа на
Старозагорски районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия С.К.Т., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, **на с.З., община С.З., неосъждан,
ЕГН **********, за това, че на 29.06.2016 год. в с.З., община С.З., в
качеството си на длъжностно лице – **на **с.З., община С.З., избран съгласно
Решение № 350 от 01.11.2015 год. на Общинска избирателна комисия и положил
клетва на основание чл.32,
ал.1 от ЗМСМА на 05.11.2015 год., чиито пълномощия са възникнали от тази
дата на основание чл.38,
ал.4 от ЗМСМА, в кръга на службата си и в условията на посредствено извършителство, чрез С.К.К.-старши
специалист адм.обслужване към същото **ство, съставил официален документ- удостоверение за
наследници № 33/29.06.2016 год., в който удостоверил неверни обстоятелства (че
лицата И.К. Б., Н.И. Б. са наследници на К. И. Б.), с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по
чл.311, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия С.К.Т. да бъде определено наказание лишаване от свобода към
минималния размер предвиден в закона за извършеното престъпление, което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Алтернативно взема становище ако подсъдимият бъде оправдан по първоначалното
обвинение, да бъде признат за виновен по чл.311, ал.2 от НУ и на основание
чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание.
Адв.С.Ч. и адв.С.* ***
в качеството на защитници на подсъдимия С.К.Т. вземат становище подзащитният им да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият С.К.Т. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, поддържа пледоарията на
защитниците си и моли да бъде оправдан.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимия
С.К.Т. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, **на с.З., община С.З., неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият С. К. Т.
бил издигнат от КП “Реформаторски блок“ и избран за **на с.З., община С.З.
съгласно Решение № 350 от 01.11.2015 год. на Общинска избирателна комисия на
изборите произведени на 01.11.2015 год. Същият положил клетва на основание чл.32,
ал.1 от ЗМСМА на 05.11.2015 год., чиито пълномощия са възникнали от тази
дата на основание чл.38,
ал.4 от ЗМСМА.
Св.П.П.Г. бил
управител на “Инфотек Про“
ЕООД град К. и се занимавал с посредническа дейност, свързана с недвижими
имоти. Св.Г. и лицето И. *** се запознали в началото на 2016 год., когато
последния го потърсил по повод публикувана от Г. обява, във връзка с
посредническата дейност, която извършвал свързана със земеделска земя и други
имоти. Двамата се срещнали в град С.З. и разговаряли за продажбата на земеделска
земя в землището на град С.З., която Б. предлагал за продажба. Тогава последният
носил документи за собственост и заявил, че се касае за наследствен имот. След
като се договорили за продажната цена на имота, св.Г. предложил имота на св.И.Д.И.,
който имал агенция за недвижими имоти и проявявал интерес от земеделски земи в
землището на град С.З.. Св.Г. подготвил в офиса си пълномощно. На 23.06.2016 год.
св.Г. и Б. отишли при нотариус Д.Н., където Б. подписал пълномощно, с което упълномощил
св.И.Д. за разпореждане с имот № 065022 в землището на град С.З., представляващ
нива с площ от 1.677 Дка. Пълномощното било изчетено от нотариуса и заверено с рег.
№ *** от 23.06.2016 год. – за подпис и № 8859 от 23.06.2016 год. за съдържание,
декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД и декларации по чл.264 от ДОПК, след което му
била заплатена предварително договорената сума.
Около седмица след това, Б. отново се свързал
със св.Г., като поискал да се видят. Двамата се срещнали в кафе “Райска ябълка“
в град С.З. и провели разговор, в който Б. изразил задоволство от продажбата на
имота и казал на св.Г.,*** Загора и с. З., община С.З., които искал да продаде.
Св.Б. представил копия от решение на Поземлена комисия. След като се запознал с
имотите, св.Г. ги предложил на св.И.Д.И., който имал агенция за недвижими имоти
и проявявал интерес от земеделски земи в землището на град С.З.. На 28.06.2016 год.
св.Г. и Б. отишли при нотариус Д.Н., където Б. подписал пълномощно,
предварително изготвено от св.Г., с което упълномощил св.И.Д. за разпореждане с
четири земеделски имота - № 014023, № 025025, № 031004 и № 065023, всички в
землището на град С.З.. Б. представил решение на Поземлената комисия, с което
били възстановени имотите на наследодателя К. И. Б. и удостоверение за
наследници на К. И. Б.. Поради различие в името на наследодателя, нотариусът поискал
да подпише декларация за идентичност на имена /л.109, том 2 от ДП/. И. Н. Б. декларирал, че името на чичо му К. И.
Б. в решение на ПК-С.З. и името К. И. Б., с което е записан в удостоверение за
наследници са имена на едно и също лице. Нотариусът заверил пълномощното с рег.
№ 9121- за подпис и рег. № 9122- за съдържание на документа, но поискал и ново
удостоверение за наследници, тъй като представеното такова било старо.
С изготвеното пълномощно и молба-декларация
за издаване на удостоверение за наследници, подготвена предварително от св.П.Г.,
на 29.06.2016 год. св.И.Д. отишъл в **с.З., община С.З.. С него бил и св.П.Г.. Св.Д.
представил пълномощното и молба-декларация от 29.06.2016 год. на подс.С.К.Т. ***, с които поискал да му бъде издадено удостоверение
за наследници на К. И. Б., с ЕГН **********, починал на 31.03.1984 год. Подсъдимият
Т. не извършил задълбочена справка в регистъра за население на с.З. и написал в
чернова удостоверение за наследници № 33/29.06.2016 год., в което посочил, че
наследници на К. И. Б., с ЕГН ********** са лицата: И.К. Б., с ЕГН **********, Н.И.
Б., с ЕГН ********** и И. Н. Б., с ЕГН **********, като се съобразил с
представената му от св.Д. молба-декларация /л.8
от том І/. Тъй като подс.Т. трябвало да напусне **ството, наредил на св.С.К.К.-старши
специалист адм.обслужване към същото **да изготви
удостоверението на бланка, като попълни данните, които той лично й дал, а
именно: че наследници на К. И. Б., с ЕГН ********** са лицата: И.К. Б., с ЕГН **********,
Н.И. Б., с ЕГН ********** и И. Н. Б., с ЕГН ********** и да го подпише от
негово име. Св.К. изготвила удостоверение за наследници № 33/29.06.2016 год. по
данните, които подс.Т. и дал в чернова и го подписала
от името на ** без запетайка “за да не задържа хората“, след което го предала
на св.Д.. Св.К. не знаела, че данните, които подс.Т.
и предоставил са неверни. Тя изпълнила задачата, възложена и от **, каквито
били преките и задължения по длъжностна характеристика.
Издаденото по описания начин Удостоверение за
наследници № 33/29.06.2016 год. от **с.З.
/л.9 от том І/, касаело друго лице - К. И. Б. - роден на ***
год. и починал на 31 март 1984 год., а не лицето К. И. Б. - роден на *** год. и
починал на 20.11.1976 год., а и упоменатият в това удостоверение К. И. Б. не
бил брат на Н.И. Б., с ЕГН ********** и баща на И. Н. Б., с ЕГН **********.
К. И. Б., роден на *** год. и починал на 31
март 1984 год., фигурирал в регистър на населението том I, ст*156, в който е
отразено в графа роднини, че негов единствен брат е И.И.
Б., а лице, бивш жител *** с идентични имена, именно К. И. Б., роден на *** год.
и починал на 20.11.1976 год. фигурирал в регистъра на населението на с.З. в том
І, ст*158, който след смъртта си оставил следните
наследници по закон: И.К. Б., с ЕГН **********-син, П.К.Б., с ЕГН **********-съпруга
и М.И. Б., с ЕГН **********-дъщеря.
С
полученото удостоверение за наследници и описаните пълномощни, св.И.Д. още на
същата дата 29.06.2016 год. подал заявление до Общинска служба земеделие град С.З.
за издаване на препис от решение на ПК и до Служба по геодезия, картография и
кадастър-С.З. за издаване на скици на имотите. След като се снабдил с тези
документи св.П.Г. изготвил проект на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти, който на 08.07.2016 год. бил представен на нотариус Д.Н. с рег.№ 181 от
регистъра на НК на РБ, заедно с останалите документи, описани подробно в
одобрения от нотариуса нотариален акт № 192,
том 5, peг. №
9831, нот. дело №
725/08.07.2016 год., с който била обективирана
сделката с имотите, действителен собственик по наследство на които била св. М.И.
Б., а не упълномощителя-продавач И. Н. Б.. Св.И.Д.
продал сам на себе си описаните в пълномощните и нотариалния акт недвижими
имоти.
След като узнала за горното, св.Б. предявила
иск против лицата: И. Н. Б., И.Д.И., ТЕОДОРА Н.А ДЕДОВА, С. В.Н. и М.К.Н.А по
чл.124 от ГПК. В Районен съд град С.З. било образувано г*дело № 6255/2017 год.
В хода на съдебното производство на
10.06.2019 год. била постигната спогодба от страните, съгласно която е:
I. Признато за установено на основание чл.194,
ал.2 от ГПК, че е неистински документ - с невярно съдържание, съдържащ невярно
удостоверяване и се изключва от доказателствата по делото представеното по
приложеното нот. д. № 725/08.06.2016 год. по описа на
нотариус Д.Н., peг.
№ 181 при НК София, Удостоверение
за наследници № 33/29.06.2016 год. на **с.З., защото касае друго лице - К. И. Б.
- роден на *** год. и починал на 31 март 1984 год., а не дядото на ищцата - К. И.
Б. - роден на *** год. и починал на 20.11.1976 год., а и упоменатият в това удостоверение
К. И. Б. не е брат на Н.И. Б., баща на ответника И. Н. Б..
II. Признато е за установено, че продажбата, обективирана в Нот.акт № 192, том 5, peг. № 9831, н.д. № 725/08.06.2016 год. по описа
на нотариус Д.Н., peг.№ 181
при НК София, вписан в Служба по вписвания град С.З. като акт № 51, том XX, н.д. № 4132/2016 год. няма вещно транслативен ефект, защото ответникът И. Н. Бангъозов не е бил собственик на продаваемите имоти.
III.Признато е за установено, че ищцата М.И. Б.,
с ЕГН ********** ***, е собственик по наследство на недвижимите имоти,
възстановени по плана за земеразделяне в землището на град С.З. с Решение №
50-15 от 28.06.1999 год. със заверени скици, неразделна част от него по
преписка № 51089 от 09.01.1992 год. на ПК С.З. на наследниците на дядо й К. И. Б.,
роден на *** год., починал като вдовец на 20.11.1976 год., по заместване на
единствения му син и неин баща - И.К. Б., починал на 02.06.1984 год. и на
съпругата му - нейна майка - П.К.Б., починала на 11.02.2009 год., а именно: имот
№ 014023, имот № 025025, имот № 031004 и имот № 55023, с номер по предходен
план 065023 по плана за земеразделяне, всички в землището на град С.З..
Съдебният състав при Районен съд С.З. е
одобрил така постигнатата в съдебно заседание на 10.06.2019 год. спогодба.
Три дни след съдебното заседание - на
13.06.2019 год. в град С.З., И. Н. Б., с ЕГН ********** е починал, видно от
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1092/14.06.2019
год. /л.43, том І/.
Видно от заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-почеркова
експертиза № 210/11.05.2020 год. на БНТЛ при ОД на МВР С.З. се установява, че
подписът срещу текста “Подпис и печат“, изпълнен от името на С.К.Т. в долния
ляв край на лицевата страна на удостоверение за наследници № 33/29.06.2016 год.,
издадено от **с.З., община С.З., не е изпълнен от лицето С.К.Т., а е изпълнен
от С.К.К..
По описания по-горе начин подсъдимият
С.К.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 от НК, като на 29.06.2016
год. в с.З., община С.З. в качеството си на длъжностно лице – **на **с.З.,
община С.З., избран съгласно Решение № 350 от 01.11.2015 год. на Общинска
избирателна комисия и положил клетва на основание чл.32,
ал.1 от ЗМСМА на 05.11.2015 год., чиито пълномощия са възникнали от тази
дата на основание чл.38,
ал.4 от ЗМСМА, в кръга на службата си и в условията на посредствено извършителство, чрез С.К.К.-старши
специалист адм.обслужване към същото **ство, съставил официален документ - удостоверение за
наследници № 33/29.06.2016 год., в който удостоверил неверни обстоятелства (че
лицата И.К. Б., Н.И. Б. са наследници на К. И. Б.), с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тези обстоятелства.
Обект на престъплението пo чл.311, aл.1 от HK са обществените отношения свързани с
документооборота. При лъжливо документиране, което е предвидено в разпоредбата
на чл.311 HK се пресъздава информация, която е извън тяхното съдържание, /c
невярно и неотговарящо на обективната действителност/ и в която се пресъздават
чужди за документа факти. Съставомерност на деянието пo тoзи текст е налице, тогава
когато тези факти неправилно отразяват обективната действителност и пo този начин способстват за превръщането на документа в
такъв с невярно съдържание. Характерна особеност за документите посредством,
които се осъществява престъплението пo чл.311,
aл.1 НК е обстоятелството, че като такива е
необходимо да са истински откъм авторството, нo да
удостоверяват неверни обстоятелства или изявления. Систематичното място на
престъплението пo чл.311, aл.1
от HK е в глава
Девета oт Наказателния кодекс, озаглавена “Документни
престъпления“, т. е. за реализирането на престъпление по този текст от HK е
необходимо освен манипулиране на документа, в който се отразяват обстоятелства,
които нe отговарят на обективната действителност при
изготвянето у автора да е налице формирана особена цел, a именно за използване
на същия след манипулирането му. От обективна страна изпълнителното деяние при
престъплението пo чл.311, aл.1
от HК ce изразява в съставяне на истински официален
удостоверителен документ с невярно съдържание.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като подс.Т. е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. В
конкретния случай се касае за деяние, извършено от лице, което е имало
качеството на длъжностно такова по смисъла на чл.93 от НК.
Съгласно практиката на ВКС
поначало посредственото извършителство се осъществява
чрез наказателно неотговорно лице. Възможно е обаче деецът да мотивира наказателноотговорно лице да извърши изпълнителното деяние
така, че то действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла. В
последната хипотеза така използваното лице може да действа невиновно или по
непредпазливост, какъвто е настоящия случай, тъй като св.К. не е съзнавала, че
данните, които подс.Т. и предоставил за изготвянето
на удостоверението са неверни.
Посоченият документ /удостоверение за наследници № 33/29.06.2016
год./ е официален, съгласно чл.93,
т.5 от НК. Той е издаден от подсъдимия като длъжностно лице в кръга на
службата му. Съгласно чл.46,
ал.1, т.6 и т.7
от ЗМСМА **ът на **води регистрите на населението
и за гражданското състояние и изпраща актуализирани съобщения до ЕСГРАОН, както
и осигурява извършването на административни услуги. Последните, съгласно
дефиницията от §
1, т.2, б.“а“ от ДР на Закона за администрацията представляват “издаване на
индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно
значение“, какъвто е и настоящият случай, за който е приложима регламентацията
от Закона за
гражданската регистрация. Съгласно чл.24 ЗГрР
общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на
населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал.1 се
утвърждават с наредба на МРРБ съвместно с МП, каквато е посочената по-горе
Наредба № РД-02-20-6/2012 г. Видно от чл.2, ал.5 на последната е, че
удостоверения за наследници се издават от **ството по
последен постоянен адрес на починалото лице. Последно посочената разпоредба
/чл.2, ал.5 от с. н./ е в пряка връзка и с чл.1 от
Закона за наследството, което се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на починалия.
Нормативното основание за издаване на удостоверение за
наследници са разпоредбите на чл.22 и
сл. от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и чл.9-12 от
Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 год. за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението. Удостоверението за наследници извежда и обективира обобщена информация от един от изрично
посочените в чл.4 от Наредбата източници - Национална и Локална база данни “Население“
и регистрите на актовете за гражданско състояние, а съгласно чл.11, ал.2 от
Наредбата - регистъра на населението и регистрите на актовете за гражданско
състояние. Процедурата по издаване на удостоверение за наследници е
регламентирана в Закона
за гражданската регистрация (ЗГР). Удостоверението за наследници се издава
от ** на общината/района/**ството или упълномощено от
него лице, където е бил постоянният адрес на наследодателя, след справка в
регистъра на населението и съдържа данни, отразени в него. Въз основа на
подаденото искане за издаване на удостоверение за наследници длъжностното лице
по гражданско състояние е длъжно да извърши проверка в регистъра на населението
и да прецени налице ли са основания за издаване на удостоверение за наследници.
Административният орган не само че е длъжен, но и трябва да събира други
доказателства, извън записванията в Регистъра на населението и при условията на
чл.11, ал.2 от Наредбата, когато е необходимо - и в регистрите на актовете за гражданско
състояние. Водещата материалноправна предпоставка за
издаване на релевираното в процеса удостоверение, е
вписване на лицето в регистъра на населението. Според чл.4, ал.1 и ал.2 от
Наредбата, удостоверенията се издават въз основа на данните, съдържащи се в
Националната база данни “Население“ и Локалната база данни “Население“. За
издаването на удостоверения могат да се ползват и данни от регистрите на
актовете за гражданско състояние. В случая подс.Т. е
имал достъп до Националната база данни “Население“, видно от представените по
делото заверени копия от Заповед № 10-00-2728/08.12.2015 год. на ** на Община С.З.,
мотивационно писмо до ГД “ГРАО“- София, писмо от ГД “ГРАО“- София и приложение
за издаване на КЕП, приобщени към материалите по досъдебно производство./л.35-л.40 от том 5/.
При установената по делото фактическа обстановка, описана
по-горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на осъществяването му.
Доказва се по безспорен начин, че на инкриминираната дата, подс.Т.
е изпълнявал служебните си задължения като **на с.З., община С.З.. Липсва спор,
че същият е съставил документа с невярно съдържание /процесното
удостоверение за наследници/ в горепосочено качество, т. е. действайки като
длъжностно лице, но в условията на посредствено извършителство,
чрез С.К.К.-старши специалист административно
обслужване към същото **ство. Установено е също така
по необходимия и несъмнен начин, че при съставянето му са вписани от подсъдимия
неверни данни, че лицата И.К. Б., Н.И. Б. са наследници на К. И. Б.. Безспорно
е, че издадения официален документ с невярно съдържание е използван от св.Д.
пред Общинска служба по земеделие град С.З., до Служба по геодезия, картография
и кадастър-С.З. и накрая пред нотариус Д.Н. за извършване на разпоредителна
сделка с описаните по-горе недвижими земеделски имоти.
Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията на разпитаните в качеството
на свидетели С.К.К., П.П.Г.
и И.Д.И. и показанията на свидетелите М.З.Б., М.И. Б. и Д.З.Н., дадени в хода
на досъдебното производство, както и от доказателствата, събрани на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК - свидетелски показания, заверени копия от нот.дело № 725/08.07.2016 год. на нотариус Д.Н.; заверени
копия от г*дело № 6255/2017 год. по описа на РС С.З., заверени копия от Заповед
№ 10-00-2728/08.12.2015 год. на ** на Община С.З., мотивационно писмо до ГД “ГРАО“-
София, писмо от ГД “ГРАО“- София и приложение за издаване на КЕП, съдебно-почеркова експертиза № 210/11.05.2020 год. на БНТЛ
при ОД на МВР С.З., справка за съдимост, копия от кочани на приходни квитанции
за платени такси от № 0316351 до № 0316400 и от № 0325601 до 0325650,
удостоверение за наследници.
Подсъдимият С.К.Т. не отрича в обясненията
си дадени в хода на съдебното следствие, че на 29.06.2016 год. в
**с.Змеево, общ.С.З. е приел молба-декларация за издаване на удостоверение за
наследници от св.И.Д.. Предвид обстоятелството, че като **на с.Змеево от около
шест месеца е разчитал на св.С.К., дългогодишен служител в **ството, поради което я помолил да издаде поисканото
удостоверение за наследници. Оттук нататък подсъдимият излага версия, че поради
поетапното въвеждане на достъп до национална база данни е извършена справка от
стар регистър на населението.
Съдът намира, че
обясненията на подсъдимия относно обстоятелството по какъв начин е извършена
справка, въз основа на която е издадено и удостоверението за наследници, дадени
в проведеното съдебно заседание са крайно неубедителни и са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелят П.П.Г., които съдът кредитира като последователни и
непротиворечиви, става ясно, че след постигнатата с И. Б. договорка за
покупко-продажба на земеделски земи, находящи се в
землището на град С.З. е изготвил молба-декларация, представена в **с.Змеево за
издаване на необходимото удостоверение за наследници. Предвид обстоятелството,
че И. Б. пред нотариус Д.Н. е представил копие от удостоверение за наследници
от по-ранен период, е наложило необходимостта от изготвяне на ново такова. В
изготвената молба-декларация св.Г. заявява, че е ползвал данните, които И. Н. Б.
му е предоставил, а именно, че наследници на К. И. Б. са лицата, които са
посочени в молбата-декларация за издаване на удостоверение за наследници от **с.Змеево.
От показанията на
св.И.Д.И. се установява, че е направено предложение от св.П.Г. *** за
закупуване на земеделски земи, като за целта след изготвяне на молба-декларация
за издаване на удостоверение за наследници на починалия наследодател на
продавача посетил **с.Змеево. Същият установява, че пред **ството
е срещнал подсъдимият, а изготвената молба-декларация е депозирал пред
секретаря на **ството – св.С.К..
В показанията дадени в хода на проведеното съдебно следствие св.С.К.
установява, че след представена молба-декларация от лицата, посетили **с.З. на
29.06.2016 год. за издаване на удостоверение за наследници, подсъдимият е
влязъл в съседната стая, където се намират регистрите, за да направи
необходимата проверка. След известно време, носейки молбата-декларация и лист
от извършената от него справка в самите регистри й наредил да изготви
удостоверение за наследници, като предвид обстоятелството, че е бързал да
напусне **ството “ме помоли да препиша в самото
удостоверение това, което е написал на самия лист“. От прочетените на основание
чл.281, ал.4, в* ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката К. се установява,
че същата не е направила самостоятелна проверка в регистрите на населението
след като същата такава е извършена от подсъдимия с вписани данни за наследници
на починалото лице.
В случая
показанията на свидетелите П.Г. и И.Д. са непротиворечиви, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват в частта им относно събитията, предхождащи и последващи инкриминираното деяние, поради което съдът
изцяло кредитира с доверие същите в тази им част, както и обясненията на
подсъдимия в частта им, кореспондираща със свидетелските показания, като
изгради фактическите си изводи в тази насока въз основа на тях, респективно –
обясненията на подсъдимия за събитията, предхождащи и последващи
инкриминираното деяние, доколкото същите противоречат на свидетелските
показания в тази им част и не намират подкрепа в нито едно от останалите
доказателства по делото, не бяха кредитирани с доверие.
Относно
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия съдът кредитира изцяло с
доверие в тази им част показанията на св.С.К., тъй като от една страна подсъдимият
не отрича че се е намирал в **ството, когато е
подадена молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници, а от
друга страна показанията на св.К. кореспондират в тази им част не само с
показанията на св.И.Д., имащи силата на косвени доказателства за извършеното от
подсъдимия, ако и същият да не конкретизира времето на получаване на поисканото
удостоверение за наследници, както и лицата, които са се намирали в **ството по време на депозирането на молбата-декларация. След
извършената очна ставка между св.С.К. и И.Д. се установява, че самият той
заедно със св.П.Г. са депозирали искане до **с.Змеево, но от неговите показания
предвид изминалия период от време не се установява в същия ден или в последващ такъв е получено удостоверението за наследници. Респективно
– съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в тази им част,
възприемайки ги с оглед на гореизложеното изцяло като защитна негова позиция.
Съвкупната преценка на обстоятелствата, при които е съставен
документа, целта на съставянето, характерът на обществените отношения, които са
застрашени от невярното документиране, защо е употребен документът и от кого,
значимостта на засегнатите права и отношения от престъплението в конкретния
случай не обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи по чл.311, ал.1 от НК, а тъкмо напротив -
особено предвид актуалността на опитите за имотни измами и зачестилите
злоупотреби.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че с деянието си
подсъдимия С.К.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна всички
признаци от състава на престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното си деяние
виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал (пряко е цялял)
настъпването им.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода до пет години;
изразеното от подсъдимия критично отношение по
принцип към извършването на деянея от този вид, зрялата
му възраст, чистото му съдебно минало и изразеното му съжаление по отношение на
последиците от извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства.
При тези данни съдът определи
на подсъдимия С.К.Т. наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, под минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние, като
замени наказанието “лишаване от свобода“ с наказание ”пробация”
със следните пробационни мерки: -“задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти
седмично и “задължителни периодични срещи с пробационният
служител” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Съдът счете, че на основание
чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия С.К.Т. следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да се заплатят по
бюджетната сметка на ОД на МВР С.З. в размер на 90,32 лв. (деветдесет лева и
тридесет и две стотинки) за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза, представляваща направени
разноски по ДП № 349-зм-15/2020 год. по описа на ОД на МВР С.З..
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниското правно съзнание и грубо незачитане на
нормативно установените в страната правила, свързани с документооборота.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: