№ 388
гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 599 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България /ЗОВСРБ/ във вр. с дял Трети, гл.Х АПК.
Образувано е по жалба на М.К.К. *** против Заповед
РД-02-967/16.08.2022г. на заместник - началник по административната дейност на
НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново, бул. България № 76, с което на
основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ му е наложено дисциплинарно наказание „строго
мъмрене“. Съставът на нарушението се изразява в това, че на 18.07.2022г. М.И.–
началник на сектор „Военна подготовка“ в център „Професионално и продължаващо
обучение“ установява, че във вайбър-група, състояща се от бивши войници от
доброволния резерв, обучавани в НВУ „Васил Левски“е публикуван подаден от него
рапорт с вх. № рег. 3384/06.07.2022г. от капитан М.К.. В публикувания рапорт ...и.
описва явно неизпълнение на поставена от него задача към капитан К.. Съгласно
правилника за сигурността по информацията в НВУ „Васил Левски“ публикувания
рапорт се класифицирал като вътрешна информация и нямало основание да бъде
предоставяна на външни за университета лица.
Жалбоподателят
оспорва същата заповед, като нищожна, тъй като не е издадена от компетентен
орган, незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията за форма по чл.
59 от АПК, не става ясно коя е нарушената норма, доколкото са налице две
хипотези визирани в чл. 9, ал. 2, т. 6 от Правилника за сигурността на
информацията в НВУ „Васил Левски“. Документът, който е бил качен във вайбър не засяга нито пряката
дейност, нито съдържа служебна информация според жалбоподателя, а в хода на
проведеното дисциплинарно производство, счита, че е нарушено правото му на
защита. Липсват и мотиви, които да обосноват наложеното дисциплинарно наказание,
т.е. налице било недоказаност на наложеното дисциплинарно нарушение. В
диспозитива на атакувания акт липсва срок за налагане на наказанието. Моли,
след като се приеме, че оспорената заповед е издадена при неспазване на
императивните изисквания за форма и съдържание, същата да бъде отменена изцяло.
Подробни съображения доразвива, чрез адв. Мариана Димова, в писмена защита вх.
№ 6223/06.12.2023г.
Ответникът по жалбата - заместник - началник по
административната дейност на НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново, чрез ... П.,
заема становище, че заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея като
неоснователна следва да бъде отхвърлена, като се претендират и разноски по
делото. Подробни съображения доразвива в писмена защита вх. №
6198/05.12.2023г.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Заповед РД-02-967/16.08.2022г. на заместник - началник
по административната дейност на НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново, бул.
България № 76, с която М.К., на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ, е наложено
дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
Капитан К. е военнослужещ, с място
на служене НВУ „Васил Левски“, назначен е на длъжност командир на рота в сектор
„Военно обучение“ в Център „Професионално и продължаващо обучение“.
До началника на НВУ „Васил Левски“ е
постъпил рапорт вх. № 3674/19.07.2022г. от подполковник М.В.И. – началник
сектор „Военна подготовка“ в Център Професионално и продължаващо обучение, в
която същия докладва, че капитан М.К. – командир на рота в сектор „Военно
обучение“ в Център „Професионално и продължаващо обучение“, който му е
непосредствено подчинен офицер, е публикувал в приложение за публично споделя Viber служебна
информация на НВУ „Васил Левски“, предназначена само за вътрешно ползване.
Въз основа на така подадения рапорт,
на основание чл. 141, т. 3 от ППЗОВС, началникът на НВУ „Васил Левски“ е
назначил извършването на служебна проверка от комисия със Заповед № РД-02-904/26.07.2022г. със
задача да изясни обстоятелствата, относно извършени нарушения на военната дисциплина
от капитан М.К..
В състава на комисията е спазен
принципа председателят за извършване на служебната проверка да е военнослужещ с
военно звание, равно или по-високо от това на сочения за нарушител.
В изпълнение на посочената заповед,
назначената комисия е извършила служебна проверка, която за своята работа е
изготвила протокол рег. № 4850/10.08.2022г.
От така изготвения протокол става
ясно, че капитан К. е публикувал в приложение за публично споделяне Viber служебна
информация на НВУ „Васил Левски“, предназначена само за вътрешно ползване.
Информацията има характер на рапорт, подаден до началника на НВУ „Васил Левски“
от прекия и непосредствен началник на капитан К. – ...и., в който се описват
случай на явно неизпълнение на поставена
от него задача към капитан К.. Viber – групата се е състояла от около
тридесет човека, бивши войници от доброволния резерв, обучавани в НВУ „Васил
Левски“ за периода от 10.01.2022г. до 30.06.2022г.
Публикуването е установено от подп. И.
на 18.07.2022г., като адресатите на К. към този момент се явяват външни за
университета лица, които спрямо правилата на подчиненост се явяват младши
спрямо автора на публикувания рапорт – подп. Мирослав И..
В посочения петдневен срок, на
основание чл. 144 от ППЗОВС с капитан К. е проведена беседа, за което е
съставен протокол, на който е запознат с протокола от служебната проверка,
същият е изслушан и е изразил своето писмено становище.
Заповед РД-02-967/16.08.2022г. на
заместник - началник по административната дейност на НВУ „Васил Левски“ е
връчена на М.К.К. на 25.08.2022г.
Правилника за сигурността на
информацията на НВУ „Васил Левски“ е приет с протокол № 166/26.01.2021г. от
заседание на Академичния съвет и обявен със заповед на началника на НВУ „Васил
Левски“ № РД-02-420/08.04.2021г.
Видно от съдебно удостоверение е
налице висащо административно дело № 567/22 година по описа на Административен
съд Велико Търново между същите страни по повод оспорване на Заповед №
РД–02-917/29.07.2022 година, предмет на горепосоченото административно делото,
с която на М.К. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ на основание чл.
244, т. 2 от ЗОВСРБ.
За да издаде оспорената заповед,
дисциплинарно-наказващият орган е приел, че с публикацията е налице
неизпълнение на поставената към К. задача, като последния е извършил
дисциплинарно нарушение на чл. 241 от ЗОВСРБ – виновно неизпълнение на
служебните задължение от военнослужещите. Също така чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ –
неизпълнение на задълженият по военна служба. Този правен извод е обоснован с
твърдения, че с тези си действия е извършено дисциплинарно нарушение по два
текста то Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ чл. 110, т. 4 (военнослужещите
да проявяват отговорност, дисциплина и самодисциплина, като се подчиняват на
всички законно отдедени заповеди и разпореждания) и чл. 112, т. 1 (да проявяват
уважение към длъжността, званието и отговорностите на командирите/началниците и
колегите, както и неизпълнение на задълженията, регламентирани в чл. 9, ал. 2,
т. 6 от Правилника за сигурността на информацията в НВУ „Васил Левски“
– изнасяне на всякакви лични данни или служебна информация, които са
собственост на Университета, ако такова изнасяне не се изисква в хода на
нормалната дейност на университета.
Като писмени доказателства
по делото са приети съдържащите се в административната преписка, изпратена с
писмо с вх. № 4965/19.09.2022 г., съдържаща 13 листа, несъдържащи класифицирана
информация; правилник за сигурността на информацията в НВУ „Васил Левски“ – 1
/един/ брой книжка, несъдържаща класифицирана информация, пълномощно рег. №
5081/27.10.2020 г. – 1 /един/ лист, несъдържащ класифицирана информация, писмо с вх. № 5171/03.10.2022 година от НВУ –
Васил Левски, ведно със заверено копие от личното кадрово дело на М.К.К. –
1/една/ папка, несъдържаща класифицирана информация.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес - адресат на обжалваната заповед, и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
С
оспорваната заповед, на основание чл. 241 и 242, т. 1, във връзка
с чл. 244, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България на М.К. е наложено дисциплинарно
наказание "строго мъмрене" за нарушение на чл. 110, т. 4 и чл. 112, т. 1 от
Устава за войсковата служба на въоръжените сила на РБ, както и чл. 9, ал. 2, т.
6 от Правилника за сигурността на информацията в НВУ „Васил Левски“
Оспорената
заповед е издадена от заместник -
началник по административната дейност на НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново, който е компетентен орган по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ППЗОВСРБ, във вр. чл. 248 от ЗОВСРБ. В чл. 248 от ЗОВСРБ е регламентирано, че
дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с
правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 137, ал. 1, от ППЗОВСРБ -
дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и
"строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). По
аргумент от § 1, т. 16 от ДР на ЗОВСРБ,
пряк началник е началник, на когото военнослужещите са подчинени по
йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат,
както и по йерархическата подчиненост между военните формирования. В рамките на предоставените от
закона правомощия на началника на НВУ „Васил Левски“, заместник-началникът на
Университета е упълномощен със заповед за заместване № РД-02-913/29.07.2022г. Следователно заместник -
началник по административната дейност на НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново е издал процесната заповед, при наличие на компетентност. С оспорената
заповед е наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене", при
което заповедта се явява издадена от компетентен орган.
Съдът не
установи да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното
производство. Спазен е срокът по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ за налагане на
дисциплинарното наказание до 2 месеца от установяване на нарушението.
Оспорената
заповед е издадена в изискуемата писмена форма, но не са спазени императивно
регламентираните изисквания за нейното съдържание. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението,
правното основание на наказанието, което се налага, срокът на наказанието,
срокът и редът за обжалване на заповедта. Алинея втора на същата
разпоредба гласи, че мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на
деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да
бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на
деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
дисциплинарното нарушение, т. е заповедта следва да съдържа описание на всички
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната
дисциплина по см. на чл. 241 и 242, т. 1 от ЗОВСРБ
– виновно
неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите в нарушение на
военната дисциплина и неизпълнение на задълженията по военната служба.
От
значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е дали и доколко с
фактически установеното деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се
осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно
нарушение, т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне
съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на
наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място, чрез
императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира
законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган
дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на
военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на
което се включва и правото му да знае какво точно дисциплинарно нарушение се
твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В
мотивите на оспорената заповед е прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 241, 242, т. 1 от
ЗОВСР, за нарушение
на чл. 110, т. 4 и чл. 112, т. 1 от Устава за войсковата служба на въоръжените
сила на РБ, както и чл. 9, ал. 2, т. 6 от Правилника за сигурността на
информацията в НВУ „Васил Левски“. Касае се за множество и различни правни състави:
непроявяване на отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като се
подчинява на всички зоконно отдадени заповеди и разпореждания; да проявява
уважение към длъжността, званието и отговорностите на командирите (началниците)
и колегите си, и да не отправя публични критики към тях; изнасяне на всякакви
лични данни и служебна информация, които са собственост на университета;
нарушение на вътрешните правила на университета, приложимите закони и
подзаконови актове. Всички тези правни квалификации се обосновават от
фактическа страна с публикуването
във Viber на рапорта,
подаден до началника на НВУ „Васил Левски“ от прекия и непосредствен началник
на капитан К. – ...и.
Настоящият
състав приема, че подвеждането
на извършеното под толкова много и разнородни правни квалификации не покрива изискването на чл. 148, ал. 1 във вр. ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочването в заповедта на множество нарушени разпоредби, без да са конкретизирани и ясно формулирани
конкретно осъществените от жалбоподателя различни действия и/или бездействия,
които да са в нарушение на тези нормативни изисквания, подкрепени със съответните доказателства събрани
в хода на дисциплинарното производство, а не с препращане изцяло към Протокол с
рег. № 4850/10.08.2022 г., не изпълва изискването на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на
заповедта за дисциплинарно наказание.
В
случая е нарушено и императивното изискване на чл. 252 ЗОВСРБ, във връзка с чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното
нарушение да бъде описано и като разпоредби и задължения, които са нарушени,
като неизлагането на конкретни мотиви относно конкретни задължения, които са
нарушени, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и във връзка с чл. 148, ал. 1 ППЗОВСРБ за отмяна на
процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като тази липса на конкретни
мотиви в заповедта препятства както съдебния контрол за законосъобразност на
заповедта, така и защитата на засегнатото лице. В
този смисъл Решение
№ 7215 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8110/2011 г., V о.
Така посочените множество
„правни основания“ имат за фактическо основание едно единствено действие, което е описано по
начин, който не изпълва състава на всички приети за нарушени нормативни
разпоредби. По тази причина не може да се приеме, че покрива изискването за
постановяване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на цитираните по-горе разпоредби на ал. 1 и ал. 2 от чл. 148 от ППЗОВСРБ, което
от своя страна да даде възможност на нарушителя адевкватно да организира защита
си по всяко едно от твърдените нарушения. Допуснатата непълнота е съществена и представлява отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
От друга
страна, не става ясно как с публикуването се проявява неуважение към
длъжността, званието и отговорностите на командирите (началниците) и колегите.
Не се касае за отправяне на публична критика към тях, а публикуване на
съществуващ документ, изходящ от подп. И., в който се описва неизпълнение от
страна на М.К.. Не се обосновава твърдението на ответника, че съгласно
правилника за сигурност на информацията на НВУ „Васил Левски“ рапортът на
подполковник М.И.се квалифицира като вътрешна информация TLP – GREEN и поради
това няма основание да бъде предоставян на външни за университета лица. Видно
от цитирания рапорт с вх. № 3384/06.07.2022г. на подп. И. върху него няма гриф TLP – GREEN. Действително
това е документ, издаден от служител в университета, но това не обосновава пряко,
че съдържа служебна информация, която няма основание да бъде предоставяна на
външни за университета лица. Този документ се вписва в личното досие на
жалбоподателя и от тази гледна точка не се обосновава твърдяното проявено
неуважение към длъжността и званието на неговия непосредствен началник подп. И..
Не става ясно и на коя от двете хипотези, визирани в чл. 9, ал. 2, т. 6 от
Правилника за сигурността на информацията в НВУ „Васил Левски“ се приема да е
извършено от жалбоподателя – изнасяне на всякакви лични данни или изнасяне на
служебна информация.
На
следващо място, административно-наказващият орган не е изложил съображения
относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на
наказанието "строго мъмрене". При определяне вида и размера на
дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на военнослужитещия
по време на службата. Налагането на "строго мъмрене" е в хипотезите
на 244, т. 3 от ЗОВСРБ, при които вида на дисциплинарното наказание е посочено
от законодателя, поради което излагането на подробна обосновка защо е наложено
именно определеното от наказващия орган наказание като вид, е задължителен
елемент от мотивите към заповедта. В оспорената заповед липсват конкретни и
ясни мотиви по какви причини се налага наказание в такъв вид, като
административният орган само е написал "като има предвид характера на
допуснатото нарушение, военната служба на капитан К. до настоящия момент и във
връзка с протокол от извършена служебна проверка № 4850/10.08.2022г".
Подробна обосновка в тази насока липсва и в протокола от извършената проверка
по случая. Не се съдържат конкретни доводи и относно тежестта на приетото
нарушение, формата на вината и цялостното поведение на военнослужещия. За
такива не са посочени, а и не следва да бъде вземана предвид предходната Заповед №
РД–02-917/29.07.2022 година, предмет на горепосоченото административно делото,
с която на М.К. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ на основание чл.
244, т. 2 от ЗОВСРБ, тъй като видно от съдебно удостоверение производството
по оспорването й по административно дело № 567/22 година по описа на Административен
съд Велико Търново е висящо.
Вида
на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на
конкретни обстоятелства, които го обосновават, съдът не може да извърши такава,
а и следва да се посочи че това препятства правото на наказаното лице да
организира адекватно защитата си срещу акта, още повече че в случая е тежко
дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ. В този смисъл е и трайната
практика на Върховният административен съд, която настоящият съдебен състав
възприема изцяло.
Доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК за установяване на
дисциплинарното нарушение, предмет на оспорената заповед е на
дисциплинарнонаказващия орган и същата му е указана от съда с разпореждане от
16.09.2022г., с което е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание. В тази връзка настоящия съдебен
състав счита, че дисциплинарнонаказващият орган не успя да докаже наличието на
сочените в оспорваната заповед основания за издаването й, поради което
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съответствие с нормата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания акт, направените от жалбоподателя разноски по делото следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Жалбоподателят
претендира присъждане на направените от него разноски по делото, възлизащи на 710 лева, от които 700 лева
заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 29.11.2022 г. (л. 167) и 10лв. за заплатена държавна такса.
Процесната
заповед, с която на осн. чл. 224, т. 3 ЗОВСРБ, е наложено
дисциплинарно наказание "строго мъмрене" попада сред изрично
посочените в чл. 251 ЗОВСРБ
актове, като решението на административния съд по спорове за налагане на
дисциплинарни наказания от категорията на процесното по чл. 244, т. 3 ЗОВСРБ, не подлежи на касационно
обжалване предвид изр. второ на чл. 251 ЗОВСРБ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.К.К. ***,
Заповед РД-02-967/16.08.2022г. на заместник - началник по административната
дейност на НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново, бул. България № 76, с което
на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ му е наложено дисциплинарно наказание
„строго мъмрене“.
ОСЪЖДА НВУ „Васил Левски“, гр. Велико Търново, бул. България
№ 76 да
заплати на М.К.К. сумата от 710 (седемстотин
и десет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно изр. второ на чл. 251 ЗОВСРБ.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: