№ 92
гр. Шумен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело №
20253600200131 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПУНПМАС).
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Република
Румъния, с което се моли за признаване и изпълнение на наказателно решение
№585/19.11.2024г., в частта му за наложени пробационни мерки в изпитателния срок,
постановена от Съд Съниколау Маре, Област Тимиш, Република Румъния, влязло в сила на
08.02.2025г. по отношение на българския гражданин Т. Я. М., роден на ***г., с посочен в
удостоверението адрес в ***.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за неналичие на законовите предпоставки за признаване на решението за
налагане на финансова санкция и предлага на съда да го прецени дали да го признае.
Защитникът на засегнатото лице в съдебно заседание изразява становище, че са
налице условията за признаване на пробационните мерки в адаптиран вариант, тъй като са
налице предпоставките за това и не са налице основания за отказ.
Засегнатото лице, редовно призовано, се явява в съдебно заседание и изразява
съгласие с изложеното от защитника му. Не желая да изтърпява пробационните мерки в
Румъния, а по последното си местоживеене в гр.Шумен. Не представя доказателства за
отпочване на изтърпяването на наказанието в Румъния или която и да е държава-членка на
Европейския съюз и не излага подобно твърдение. В последната си дума моли да изтърпи
пробационните мерки в България.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице Т. Я. М., е пълнолетен български гражданин, роден на ***г. в
гр.Шумен и има постоянен и настоящ адрес в ***, т.е. има установено местоживеене на
територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.14
ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
С приложеното по делото Удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР
на Съвета от 27.11.2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към
съдебни решения и решения за пробация соглед на надзора върху пробационните мерки и
алтернативните санкции, е представено за признаване и изпълнение от български съд,
наказателно решение №585/19.11.2024г., постановено от Съд Съниколау Маре, Област
Тимиш, Република Румъния, влязло в сила на 08.02.2025г., с което българският гражданин Т.
Я. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ***, и последно местоживеене в
гр.Шумен, е осъден за престъпление по НК на Република Румъния. Той е бил признат за
виновен в това да е извършил от фактическа страна следното: На дата 10.05.2023 г. около
23:27 часа, подсъдимият Т. М. (български гражданин) се явил на ГКПП Ченад, за да влезе в
Румъния, управлявайки лек автомобил VW Caravelle на обществен път, регистриран в
Германия с номер GER ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС от която и
да е категория.
Така посоченото от фактическа страна поведение на българския гражданин е
квалифицирано като покриващо признаците на престъпление по наказателния закон на
Румъния, а именно: Деянието на подсъдимия Т. М., отговаря на съставните елементи на
престъплението - управление на МПС без свидетелство за управление, предвидено и
наказано от чл. 335 ал. (1) Наказателен кодекс на Румъния.
С Наказателно решение № 585 по дело № 851/295/2024 г., постановено на 19.11.2024
г. и влязло в сила на 08.02.2025 г., на основание чл. 335, ал. 1 от НК, с прилагане на чл. 396,
ал. 1 и ал. 4 от НПК е определено на обвиняемия Т. М., български гражданин, син на Я. и М.,
роден на *** г. в гр. ***, Република България, пребиваващ в България, общ. Шумен, ***, с
ЕГН **********, наказание 1 /една/ година лишаване от свобода за извършено
престъпление - управление на МПС без свидетелство за управление. На основание чл. 83 от
НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок,
определен в условията на чл. 84, ал. 1 от НК – 2(две) години от датата на влизане на
решението в сила. Съгласно разпоредбите на чл. 85, ал. 1 от НК на Румъния е постановено
по време на изпитателния срок, подсъдимият да спазва следните надзорни мерки:
а) да се явява в Пробационната служба на определените от тях дати;
б) да приема посещения от пробационния служител, определен за надзора му;
в) да обяви предварително, за смяната на жилището и всяко пътуване, което
превишава 5 дни, както и връщането му;
г) да уведоми за промяна на работното място;
д) да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху
неговите средства за съществуване.
На основание чл. 404, ал. 3 от НПК, рап.88 от НК е информиран обвиняемият относно
последиците в случай на неспазването на наложените мерки за наблюдение или извършване
на ново престъпление през периода на надзора, съответно ако през периода на надзора
лицето недобросъвестно не изпълни мерките за надзор или не изпълни наложените или
установените със закон задължения или извърши ново умишлено престъпление, съдът
отменя отлагането и постановява прилагане и изпълнение на наказанието лишаване от
свобода.
При извършената проверка по същество съдът установи, че са налице условията за
2
признаване и изпълнение по чл. 14 от ЗПИИСРРПОУНПМАС:
Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение се отнася за престъпление
управление на МПС без свидетелство за управление, предвидено и наказано от чл. 335 ал. 1
от Наказателен кодекс на Румъния. Съдът приема, че това деяние съставлява престъпление и
по законодателството на Р. България – по чл.343в ал.1 от НК, тъй като съобразно чл.14 ал.1
предл. Последно от Закона, не е необходимо пълно съответствие в елементите на състава по
законодателството на издаващата държава. Т.е. първото условие за признаване и изпълнение
по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е налице.
Изпратеното за признаване и изпълнение наказателно решение несъмнено съставлява
Решение по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е "окончателен
съдебен акт.., с което - б. "б" се налагат пробационни мерки", а наложените по изпратената за
признаване и постановяване за изпълнение присъда мерки, попада изцяло в обхвата на
посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС видове мерки и по-конкретно – по чл. 4, т. 5 -
"задължение на осъденото лице да се отчита в определени часове пред определен орган; по
чл. 4, т. 9 "задължение на осъденото лице да съдейства на пробационен служител или на
представител на социалната служба, който носи отговорност по отношение на осъдени лица;
по чл. 4, т. 1 - задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка
промяна в мястото си на пребиваване или в местоработата си;
Осъденият има местоживеене на територията на Република България и се явява в
съдебното заседание, т.е. изпълнено е кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената присъда;
Не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗПИИСРРПОУНПМАС:
Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице
съответствие между него и съдебния акт – процесното наказателно решение. Република
България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то има местоживеене,
съответно се намира на нейна територия. Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, поради което е безпредметно обсъждането и, тъй като се касае за
лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България - същият
посочи, че има постоянен и настоящ адрес в с.Царев брод, община Шумен, а напоследък се е
установил в гр.Шумен, където живее и семейството му.
Изпратеното за признаване и изпълнение наказателно решение се отнася до мерки, за
които липсват изразени от Република България при приемането на ЗПИИСРРПОУНПМАС
резерви или декларация, относно неизразена готовност за упражняване на надзор;
Признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от данните от
изпратената за признаване наказателно решение е видно, че М. е лице, което "няма
криминално минало", а в Свидетелството му за съдимост в България няма данни за други
осъждания, поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от
накърняване на посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде
наказвано два пъти за едно и също деяние.
Както бе прието по-горе съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което
съгласно описаните му признаци съставлява престъпление и по българското законодателство
– по чл. 343в ал. 1 от НК, респективно е наказуемо и по българското законодателство;
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност
съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила -
08.02.2025 г. към момента на постъпване на искането в РБ – 10.03.2025 г. не са изтекли
предвидените в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК две години, съставляващи предвидения давностен
срок за погасяване изпълнението на наказание, в случаите, когато, както е в настоящата
хипотеза, наказанието /наложените в определения двугодишен срок на надзор пробационни
мерки/ е различно от лишаване от свобода.
3
Осъденото лице, съгласно данните за самоличността му е 53 годишен /роден е на *** г. /
и съгласно българското законодателство - чл. 31, ал. 1 от НК несъмнено е пълнолетен и с
оглед социалния му статус, не е лице, което се ползва с имунитет по българското
законодателство;
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на
процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал.
1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от описанието на процедурата и редът за
постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото
лице не се е явил лично на съдебното заседание, но е бил призован лично на 28.06.2024г. и
по този начин е бил уведомен лично за определената дата и място на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението и е било уведомено за възможността за
постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес.
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13
от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и
местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираните
действия, същите са извършени изцяло на територията на издаващата държава и
определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6
месеца.
Не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно,
съответства на съдебния акт и след извършената консултация е преведено изцяло на
български език.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице основанията за признаване на
изпратеното наказателно решение на държава - членка на ЕС и следва да бъде постановено
неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на
пробационните мерки.
Следва да се има предвид обаче следното: Изпратеното за признаване и изпълнение
наказателно решение, съгласно съдържанието си, както се посочи по-горе съставлява акт по
см. на чл. 3, т. 1, б. "б" – съдебно решение с отложено изпълнение, съпроводено с една или
повече пробационни мерки. А съгласно чл. 3, т. 2 – "наказание с отложено изпълнение" е
наказание лишаване от свобода.., чието изпълнение е условно отложено, когато наказанието
е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки". Видно от наложеното
на осъденото лице наказание - то е лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
период на надзор от две години, като именно по време на " срока на надзор" на подсъдимия
са били определени и посочените по-горе пет пробационни мерки. Приложимото поле на
посоченият закон е предпоставено, както от точният вид на акта изпратен за признаване
/попадащ в изброените в чл. 3 от ЗПИИСРРПОУАС/ така и вида на мерките, съставляващи
несъмнено пробационни такива по смисъла на чл. 42а от НК. Съдът намира обаче, че по
естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за който е
отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода не съставляват
наказанието "пробация" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, представляващо, съгласно чл.
42а, ал. 1 от НК "съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода,
които се налагат заедно или поотделно", а са наложени в хипотеза, съответна на
предвидената в чл. 67, ал. 3 от НК "Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не
по - малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 - 4 от НК през изпитателния срок". Съгласно последователната и
непротиворечива съдебна практика, така определената пробационна мярка по съдържанието
си не съставлява наказание пробация, а е съпътстваща мярка за контрол и възпитателно
действие което обуславя и извода на настоящият съд за дължимо адаптиране - не на всички
пробационни мерки, наложени в срока на надзор, а само на една от тях в съответствие с
4
приложимото национално законодателство - чл. 67, ал. 3 от НК, който допуска
постановяване в изпитателния срок само на една от предвидените в чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4 от
НК пробационни мерки. Посоченото предопределя и правомощието на настоящият съд при
изпълнение на задължението му за адаптиране, съобразно чл. 5, ал. 1 от закона да определи
само една от наложените пробационни мерки.
С оглед изискването на чл. 5, ал. 2 на ЗПИИСРРПОУАС, изпълняващият съд е задължен
да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава
мярка. В случая са наложени пет, четирите от които, съгласно съдържанието си,
кореспондират на вложеното в чл. 42а, ал. 2 от НК и в този смисъл по начало обуславят
възможност за преценка за адаптиране: Ннадзорната мярка, изразена в задължението на
осъденото лице да се явява пред пробационната служба, на датите посочени от нея
съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна
регистрация по настоящ адрес, която по съдържанието си - чл. 42б, ал. 1 от НК - се състои
именно в задължението за "явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда
периодичност, но не по-малко от два пъти седмично; Надзорната мярка, изразена в
задължението на осъденото лице да приема посещения на пробационен служител определен
за надзора му съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –
Задължителни периодични срещи с пробационен служител, която по съдържанието си - чл.
42б, ал. 2 от НК - се състои именно в задължението за осъществяване на задължителни
периодични срещи с пробационен служител, като мястото на провеждането им е в
пробационната служба, но "По изключение може да се проведат на друго подходящо място,
определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това"; Третата и
четвъртата надзорни мерки, определени на осъдения, изразени в задължението му "да
уведомява предварително за смяната на жилището и за всяко пътуване, което превишава пет
дни, както и за връщането си и задължението да уведомява за промяна на работното място"
съответстват най - общо на предвидената в чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК пробационна мярка, а
именно "ограничения в свободното придвижване", които съгласно чл. 42б, ал. 3, т. 2 от НК се
състоят в забраната за "напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение
на пробационния служител или на прокурора"; Петата пробационна мярка – "да предоставя
информация и документи, които да позволяват контрола върху средствата за съществуване"
не намира сходство с която и да е от другите пробационни мерки по националното
законодателство, поради което и същата е извън преценката, поради изначална липса на
възможност за адаптиране.
От принципно приложимите четири пробационни мерки и след като, по изложените
съображения, съгласно чл. 67, ал. 3 от НК в случая следва да бъде определена една от тях, то
и съдът следва да съобрази при опреД.ето и измежду възможните четири тази, която в най-
пълна степен би способствала за изпълнение на нейното предназначение и целта,
преследвана с нейното прилагане. Приоритетни в преценката, като задължително
предвидени за налагане, съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК са първите две: задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител,
при избора между тях приоритетно е вложеното по същността си възпитателно въздействие.
По съдържанието си "Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е
явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице, в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от
два пъти седмично. /чл. 42б, ал. 1 от НК/, а "Пробационната мярка задължителни
периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято
територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго
подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това.
Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения"
/чл. 42б, ал. 2 от НК/. Детайлизираното прилагане на втората пробационна мярка е
5
разписано и в чл. 212 от ЗИНЗС и в чл. 248 от ППЗИНЗС и съобразно предвидените
условия, съдът прие, че в случая именно тази пробационна мярка, след адаптирането и,
следва да бъде определена по реда на настоящото производство. При осъществяване на
предвидените – планирани, или извънредни, включително и с възможност за иницииране от
самото осъдено лице срещи с пробационния служител, несъмнено възпитателния,
контролиращ и предупредителния им ефект в пълна степен ще допринесе за постигане на
заложените в чл. 67, ал. 3 от НК цели: максимално да се въздейства с цел превъзпитание на
осъдения в рамките на определения му изпитателен срок, за който е допуснато отлагане
изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното наказателно решение, по см. на чл. 3, т. 1, б. "б" от
ЗПИИСРРПУНПМАС поради което решението следва да бъде признато и да бъде
постановено неговото изпълнение чрез адаптиране на съдържанието на мерките по чл. 42а,
ал. 2, т. 2 от НК.
В тази насока следва да се отчете отново нормата на чл. 67, ал. 3 от НК, съгласно
която пробационната мярка се постановява "през изпитателния срок", респективно
действието на пробационната мярка за надзор налага приложимостта и в срок равен с този
на изпитателния срок, в рамките на който същата следва да упражнява целеното
превъзпитателно и поправящо въздействие. Срокът от две години тече от влизане в сила на
процесното наказателно решение – 08.02.2025 г., предвид предназначението и целта на
наложената пробационна мярка за въздействие.
Водим от горното и на основание чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА изпълнението на наказателно решение №585/19.11.2024г. постановено
от Съд Съниколау Маре, Област Тимиш, Република Румъния, влязло в сила на 08.02.2025г.
срещу българския гражданин Т. Я. М., с ЕГН **********, по постоянен и настоящ адрес в
***, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл.335 ал.1 от НК на РР -
управление на МПС без свидетелство за управление на 10.05.2023 г. на ГКПП Ченад,
Румъния, управлявайки лек автомобил VW Caravelle, с регистрационен номер GER ***, без
да притежава свидетелство за управление, като на основание чл.396 ал.1 и ал.4 от НПК на
Република Румъния му е наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода и на
основание чл.83 ал.1 от НК на РР е отложено прилагането на присъдата със срок за надзор
от 2 /две/ години от датата на която решението е станало окончателно, а на основание чл. 85
от НК през периода на наблюдение Т. Я. М., с ЕГН **********, следва да съобразява
следните мерки за наблюдение:
а) да се представи пред Пробационна служба на определената от тях дата;
б) да приема посещенията на пробационния служител, определен за надзора му;
в) да обяви предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което
надвишава пет дни, както и за връщането си;
г) да уведомява за промяна на работното място;
д) да предоставя информация и документи, позволяващи контрол върху средствата му
за съществуване;
ПОСТАНОВЯВА изпълнението на наказателно решение №585/19.11.2024г.
постановено от Съд Съниколау Маре, Област Тимиш, Република Румъния, влязло в сила на
08.02.2025г., като адаптира съдържанието на наложените пробационни мерки в
двугодишния срок на надзор, като ОПРЕДЕЛЯ пробационна мярка „задължителни
6
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години, считано от 08.02.2025г.
На основание чл. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС разноските по признаването и
изпълнението на решението на територията на Република България се поемат от нея като
изпълняваща държава.
На основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, след влизане в сила на
решението незабавно да се направи превод на диспозитива но решението на румънски език,
за сметка на ШОС и да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава, на
посочения в удостоверението по чл. 6 от закона електронен адрес, както и да се изпрати
препис на Министерство на правосъдието на Р. България.
Решението може да се обжалва пред АС - Варна в 5-дневен срок от днес.
След влизане в сила на решението, да се изпрати на РСИН – Шумен, за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7