№ 183
гр. Разград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500237 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 399 от 12.06.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330101790 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е:
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявеня с правно
основание по чл. 45 вр. чл. 86 от ЗЗД иск от ищцата И. Р. Н., срещу ответника
М. Б. Д., за заплащане на обезщетение в размер на 22 014,00 лева за
причинени имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно
въвеждане в заблуждение, че страните ще заживеят заедно на семейни начала
и че ще създадат и разработят общ бизнес с къща за гости в района на град
Трявна, с което ответникът мотивирал ищцата да му преведе и предаде в брой
парични суми в общ размер на 22 014,00 лева през периода 20.03.2017 г. -
09.09.2019 г. ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на
деликта 09.09.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪДИЛ ответника М. Б. Д., да заплати на ищцата И. Р. Н., по
предявения иск по чл. 59 вр. чл. 86 от ЗЗД сумата от 16 161,00 лв.
(шестнадесет хиляди сто шестдесет и един лева), като получени без основание
в периода от 20.03.2017 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба на 19.08.2021 г. до датата на
окончателното изплащане, като за разликата до 22 014,00 лева и ведно със
законната лихва ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни и недоказан предявения с правно
основание по чл. 52 вр. чл. 86 от ЗЗД иск от И. Р. Н. срещу М. Б. Д., за
1
заплащане на обезщетение в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева за
неимуществени вреди, претърпени от неправомерно въвеждане от страна на
ответника в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала, ще създадат и
разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, изразяващи
се в негативни изживявания, стрес, притеснение, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото пред съда до датата на
окончателното и изплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Б. Д. да заплати на И.
Р. Н. сумата от 807,98 лв., представляващи направени съдебни разноски
съразмерно с оглед уважената част от исковете.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Р. Н. да заплати на М.
Б. Д. сумата от 297,11 лв., представляващи направени съдебни разноски
съразмерно с оглед отхвърлената част от исковете.
Недоволен от съдебния акт, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения иск до размера на 16 161.00 лв. за имуществени вреди от деликт
по чл. 45 вр. чл. 86 от ЗЗД и както и в частта, с която е отхвърлен изцяло до
размера на 10 000.00 лв. иска за неимуществени вреди от деликт по чл. 52 вр.
чл. 86, ал.1, останала ищцата И. Р. Н., която го обжалва, чрез пълномощника
си адвокат М. Р. М.а от АК - Разград. Намира решението в обжалваната част
за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли същото да
бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено решение, с
което се уважи:
- предявения гравен иск за имуществени вреди от деликт, на осн. чл.
45 вр. чл. 84, ал.3, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, в размер на 16 161.00 лв. ведно със
законната лихва от датата на довършване на деликта – 09.09.2019г.,
- предявения иск за присъждане на неимуществени вреди от деликт,
на осн. чл. 52 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, в размер на 10 000.00 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска в съда – 19.08.2021г.,
както и да бъдат присъдени на ищцата сторените по делото разноски
в пълен размер.
Ищцата – жалбоподател сочи, че съдът е бил длъжен да се съобрази с
влязлото в сила Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - Разград по гр. д. №
732/2020 г. Същото е постановено между настоящите страни по иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД, като е прието, че ищцата е била манипулирана от
ответника през идентичен период от време да се разпореди с пари в полза на
ответника, с обещание за съвмесетн живот и общ бизнес. В нарушение на
процесуалните правила са ценени и събраните по делото доказателства.
Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна -
ответникът М. Б. Д., чрез пълномощника си адвокат Д. С. Д. от АК - София,
депозира отговор. Оспорва изцяло жалбата на ищцата и моли в обжалваните
части решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.
2
Претендира разноски.
Недоволен от съдебния акт, в ЧАСТТА, с която е уважен искът по
чл. 59 ЗЗД за сумата до размера на 16 161.00 лв., ведно със законната лихва
считано от датана на подаването на исковата молба - 19.08.2021г., останал
ответникът М. Б. Д., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Д. С. Д.
от АК - София. Намира решението в обжалваната част за незаконосъобразно,
тъй като е постановено при противоречие с материалния закон и
необосновано. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо
него бъде постановено решение, с което се отхвърли изцяло иска по чл. 59
ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - ищцата
И. Р. Н., чрез пълномощника си адвокат М. Р. М.а от АК - Разград, депозира
отговор. Оспорва изцяло жалбата на ответника и моли в обжалваната част
решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, ищцата
– жалбоподател се явява лично заедно с пълномощникът си адвокат М. Р. М.
от АК - Разград. Поддържат жалбата и депозирания отговор по жалбата на
насрещната страна, и излагат подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането,
ответникът – жалбоподател не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат
Д. С. Д. от САК. Поддържа жалбата си и депозирания отговор по жалбата на
насрещната страна, и излага подробни съображения. Акцентира, че исковете
са недопустими, поради следното: С влязло в сила Решение № 32 от
23.04.2021 г. на РС - Разград по гр. д. № 732/2020 г., съдът е осъдил
настоящия ответник да заплати на настоящата ищца обезщетение за
причинени имуществени вреди, на осн. чл. 45 ЗЗД, като фактите и
оплакванията на ищцата са едни и същи с тези по настоящото дело. Искът по
влязлото в сила решение не е бил предявен като частичен. Ищцата е била
длъжна в това предходно производство да изложи всички факти и
обстоятелства и да опише всички претърпени вреди. В производството
приключило с влязлото в сила решение не са били въведени вредите
предявени в настоящото производство, поради което вече не може да се
направи това и настоящото производство следва да бъде прекратено, на осн.
чл. 299, ал.2 ГПК.
Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане разглеждане обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл. 45, ал.1 и чл. 59 във вр. чл. 84, ал.3
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и иск правно основание чл. 52 вр. чл. 45, ал. 1 вр.
3
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението обаче е частично неправилно.
По правилността на решението в обжалваната част с оглед
конкретните оплаквания на въззивниците съдът приема следното:
По допустимостта на исковете. По възражението на ответника, че
производството е недопустимо предвид влязлото в сила Решение № 32 от
23.04.2021 г. на РС - Разград по гр. д. № 732/2020 г.
Настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно
поради следното: Видно от приобщеното горепосочено решение /л. 17-24 РС/,
е че със същото настоящия ответник е бил осъден да заплати на настоящата
ищца, обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от негово
противоправно поведение /въвеждане и поддържане на заблуждение у
ищцата/, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД. В представения препис не е отразено, че
решението е влязло в сила, но и двете страни твърдят, че същото е влязло в
сила, а и факта, че решението е влязло в сила като необжалвано, на осн. чл.
296, т.2 ГПК, е служебно известен на настоящия съдебен състав. Съдът не
споделя становището на ответника, че ищцата е била длъжна да опише и
претендира всички претърпени вреди в предходното производство, поради и
което настоящия състав счита, че няма пречка сега претендираните вреди да
бъдат въведени в настоящото производство, поради и което същото е
допустимо.
От фактическа страна:
Ищцата сочи в ИМ, че е започнала връзка през 2015 г. с ответника,
когото познавала от 2002 г., когато напуснала работа в заведение на
Ловнорибарския съюз, а той започвайки работа, приел стоката. В началото на
връзката им отношенията им били добри. Ответникът работил в Словения
като треньор по конен спорт и в областта на селското стопанство. Ищцата
работила на две места, за да си осигури по-високи доходи. Ответникът се
връщал в Б. през няколко месеца и така поддържали връзката си. В края на
2017 г. ответникът изпратил съобщения чрез „Фейсбук Месинджър” на
ищцата, че му трябват пари, за да се прибере в Б., а ищцата откликнала и му
изпратила пари. След първия превод той продължил по същия начин да и
иска пари. Обикновено искал по 1000,00 (хиляда) лева за път. Ищцата му
4
превеждала парите по банкова сметка в „Юробанк Б. (старо наименование
„Пощенска банка” АД), като за периода от 20.02.2018 г. до 09.09.2019 г. му
превела по банковата му сметка в „Юробанк Б.” АД сумата от 9 804,00 (девет
хиляди осемстотин и четири) лева. На 20.03.2017 г. ищцата изпратила на
ответника чрез превод по „Уестърн юнион” сумата от 2 450,00 (две хиляди
четиристотин и петдесет) лева, като превода бил осъществен от нея чрез
„Сосиете Женерал Експерсбанк”. На 19.07.2017 г. ищцата изпратила на
ответника чрез превод по „Уестърн юнион” сумата от 300,00 (триста) лева,
като превода бил осъществен от нея чрез „Сосиете Женерал Експерсбанк”.
През периода 19.10.2017 г. до 12.08.2019 г. ищцата изпратила на ответника
чрез системата за разплащане „Изи пей” сума в общ размер на 2 860,00 (две
хиляди осемстотин и шестдесет) лева. В края на 2017 г. ищцата изтеглила
първи кредит от „УниКредит Булбанк” АД в размер на 2 000,00 (две хиляди)
лева, за да ги даде на ответника, тъй като нямал средства. Цялата сума от
кредита в размер на 2000,00 лева тя предала лично на ответника в ресторант
„Сръбска скара” в град Разград. През месец декември 2017 г. ищцата
изтеглила втори кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на 4000,00 лева. С
парите от кредита погасила първия кредит, а разликата от 2000,00 лева
предала на ответника в „Сръбска скара”. В края на месец декември 2017
година ответникът започнал да предлага на ищцата да правят общ бизнес,
като за целта да закупят заедно имот в района на град Трявна, който да
ремонтират и да превърнат в къща за гости. На 03.01.2018 г. ответникът
поискал от ищцата сума в размер на 2000,00 лева, защото имал висящо дело и
му трябвали да плати за защитник и да уреди отношенията си с пострадалото
лице. Ищцата изтеглила трети кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на
8200,00 лева. Част от предоставената и по кредита сума в размер на 2000,00 тя
предала на приятел на ответника със собствено име Калоян, който бил и
поръчител за кредита. През месец януари 2018 г. ответникът заминал за
Словения и започнал да иска от ищцата пари за покупка на имот на името на
двамата в района на град Трявна. Ответникът обяснил, че иска да започнат
съвместен бизнес, като първо щели да закупят недвижим имот в района на
град Трявна на името на двамата, след което щели да го преустроят с цел
експлоатирането му като къща за гости. В продължение на няколко месеца
ответникът непрекъснато търсил контакт с ищцата и питал кога последната
ще изтегли кредит с цел закупуване на имота. През този период майката на
ответника заминала при него в Словения. Ответникът се свързал с ищцата
през м. март 2018 г. да попита ищцата дали е получила кредита, за да знае
дали да си резервира билет за пътуване до Б.. В края на месец април 2018 г.
ищцата му се обадила и му казала, че и е бил отпуснат кредит в размер на 25
000,00 (двадесет и пет) от „СЖ Експресбанк”. Ответникът се прибрал заедно с
майка си в Б.. Ищцата изтеглила част от сумата на кредита в размер на 24
700,00 лева в брой на каса в банката. На 30.04.2018 г. вземайки парите тя ги
занесла в ресторант „Сръбска скара”, където ги предала на ответника.
Впоследствие ответникът казал, че се е обадил на продавачите, за да отидат
5
двамата да оправят прехвърлянето на собствеността. Въпреки това ответникът
не се обадил на ищцата. В края на 2018 г. се обадил. Обяснил, че е закупил
имота, но не показал нотариален акт. Ищцата очаквала да започнат ремонт на
закупения имот с цел ползването му като къща за гости. Имала намерение с
приходите да погасява кредита. Ответникът поискал от ищцата пари за
ремонт на къщата, обяснявайки че всичко върви по план и скоро след ремонта
ще започнат да ползват имота като къща за гости. Ищцата отново се
предоверила на ответника и му предала сума в размер на 3000,00 лева за
ремонт на закупения имот, която сума преди това и била изпратена от дъщеря
и М.а Недялкова Т.. Предала на ответника допълнителна сума от 3000,00 лева
отново за ремонт. Освен това платила на майстори от село Гороцвет и на
други майстори за ремонта на къщата. Ответникът заминал за Словения на
29.05.2018 г. като поискал отново пари от ищцата, която му дала 600,00 лева.
Ответникът се върнал в Б. в периода юни – юли 2018 г., а в края на лятото
поискал от ищцата сумата от 1000,00 лева, за да се прибере в Словения.
Тогава ищцата изтеглила кредит от „Изи кредит“ и му предала цялата сума.
През м. октомври 2018 г. ответникът се прибрал в Б., а на 05.01.2019 г.
двамата се срещнали. При срещата им ищцата предала на ответника 300,00
лева, необходими му за завръщането му в Словения. През м. май 2019 г.
ищцата заминала за Созопол, където си намерила сезонна работа, а на
17.06.2019 г. се прибрала в Разград, за да изтегли кредит в размер от 1000,00
лева, необходими на ответника да отпразнува рождения си ден. Ищцата
твърди, че през 2019 г. заедно със сина си Траян Недялков Тодоров предали
няколко пъти пари на М.. В края на месец юни 2019 г. ответникът заминал за
Словения, но се завърнал през месец август 2019 г. Ищцата продължила да
изпраща пари на ответника. В края на месец юли 2019 г. той заминал за
Словения. В началото на месец септември 2019 г. се обадила класната
ръководителка на ответника, че последният има насрочен изпит за
завършване на средно образование в град Лозница. За завръщането си в Б.
ответникът поискал ищцата да му изпрати 1000 лева, което тя сторила, а
ответникът след изпита отново заминал за Словения. На 01.10.2019 г. ищцата
започнала работа в хотел „Вила Дела Роса” в град Разград, но цялото и
трудово възнаграждение отивало за погасяване на теглените кредити, сумите
от които била давала на ответника. Надявала се да започнат общ бизнес с
ответника след закупуването на къща за гости в района на град Трявна, така
както бил обещал, включително да заживеят съвместно, каквато представа
той бил създал у нея. Тази представа била поддържана чрез разменените
между тях съобщения във „Фейсбук”. В края на 2019 г. дъщерята на ищцата
М.а Недялкова Т. разговаряла по телефона с ответника и в разговора с него
поискала да разбере какви са намеренията му спрямо ищцата и относно
придобития от тях общ имот. В телефонния разговор М. казал на дъщеря и, че
вилата е купена от двамата и че намерението им е да направят къща за гости.
След този разговор взаимоотношенията между страните се влошили, а
ответникът разговарял няколко пъти с ищцата. В разговорите той предложил
6
двамата да се разделят мирно и тихо. Желанието му за раздяла се породило,
тъй като не искал във връзката им да се намесват други, включително децата
на ищцата. В тези телефонни разговори ищцата искала да разбере от
ответника начина, по който двамата ще уредят финансовите си отношения.
Последният им разговор се провел на 18.03.2020 г. Поради породените след
разговора съмнения, ищцата решила да упълномощи адвокат. След справка в
Имотния регистър се установило, че на 22.05.2018 г. ответникът закупил на
свое име имот в село Станчов хан, община Трявна, област Габрово, а ищцата
не фигурира никъде като собственик, въпреки дадените и преди това
обещания от ответника. На 24.04.2020 г. тя подала до Районна прокуратура -
Разград жалба с вх. № 1111/20, в която изложила данни за поведението на
ответника. Освен това завела иск в Районен съд – Разград срещу ответника за
заплащане от него на сумата от 24 700,00 лева. По така заведеното
производство с влязло в сила решение съдът признал иска като частично
основателен и осъдил М. на основание чл. 45 от ЗЗД да възстанови на ищцата
сумата от 8793,64 лева, представляващо обезщетение за причинените и от
него имуществени вреди в резултат от въвеждане в заблуждение. В хода на
производството пред Районен съд – Разград ответникът изразил становище, че
ищцата си е въобразила, че имат връзка и че той никога не е давал обещание,
че двамата ще живеят заедно и ще имат общ бизнес. Ищцата се почувствала
излъгана, измамена и унижена, изпаднала в депресивно състояние и се
наложило да посети психиатър. След преглед и било предписано
медикаментозно лечение, след като се установило, че страда от разстройство
в адаптацията. Преди завеждането на гражданското дело ищцата депозирала
молба пред Районен съд - Разград за обезпечение на бъдещи искове, по която
съда допуснал обезпечение като наложил възбрана върху поземлен имот с
идентификатор 68823.503.20 (шестдесет и осем хиляди осемстотин двадесет и
три, точка, петстотин и три, точка, двадесет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Станчов хан, община Трявна, област Габрово,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с площ от 355.00
кв.м. (триста петдесет и пет квадратни метра) ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 68823.503.20.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин
двадесет и три, точка, петстотин и три, точка, двадесет, точка, едно/, жилищна
сграда - еднофамилна, брой нива: едно, със застроена площ от 65.00 кв.м.
(шестдесет и пет квадратни метра). След влизане в сила на осъдителното
решение на ответникът предприел плащане на дължимата по съдебния акт
сума.
Ищцата твърди, че ответникът не й е възстановил преведените му по
банков път и предадени в брой от нея парични суми в общ размер на 22014,00
(двадесет и две хиляди и четиринадесет) лева, от които:
- 9 804,00 (девет хиляди осемстотин и четири) лева, преведени от
ищцата по банковата му сметка в „Юробанк Б.” АД за периода от 20.02.2018
г. до 09.09.2019г.;
- 2 860,00 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лева, преведени му от
7
ищцата през периода 19.10.2017 г. до 12.08.2019 г. чрез системата за
разплащане „Изи пей”; - 2 750,00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева,
преведени му от ищцата чрез „Уестърн юнион” на 20.03.2017 г. и на
19.07.2017 г.;
- 2 000,00 (две хиляди) лева, предоставени на ответника в брой в
заведение „Сръбска скара” в град Разград, които ищцата изтеглила с Договор
за потребителски паричен кредит № 2920755/21.10.2017 г., сключен с
„УниКредит Булбанк”АД;
- 2 000,00 (две хиляди) лева, предоставени му в брой в заведение
„Сръбска скара” в град Разград, които са част от банков кредит, а именно
Договор за потребителски паричен кредит № 2998380/21.12.2017 г. сключен с
„УниКредит Булбанк” АД;
- 600,00 (шестстотин) лева, предоставени в брой на ответника в
заведение „Сръбска скара” в град Разград, които ищцата била изтеглила по
Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0207-1070-
0000245/10.01.2018 г., сключен с „Банка Пиреос Б.” АД;
- 1 000,00 (хиляда) лева, предоставени на ответника в брой в
заведение „Сръбска скара” в град Разград, които ищцата била изтеглила от
„Изи Асет Мениджмънт” АД по сключен Договор за паричен заем №
3427415/17.01.2019г.;
- 1 000,00 (хиляда) лева, предоставени му от ответницата в брой в
град Разград, които била изтеглила от „СТИК-КРЕДИТ” АД по Договор за
потребителски кредит № 557172/17.06.2019 г.
Ищцата сочи, че ответника и е дал обещание, че ще заживее с нея на
семейни начала, както и че ще създадат общ бизнес. По този начин мотивирал
нейното решение да изтегли паричните суми и да му ги предаде. Отделно тя
заплащала най-различни задължения на ответника към мобилни оператори,
интернет и други консумативни разходи, както и внасяла пари по негова
кредитна карта.
В срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове,
както по основание, така и по размер. Претендира направените по делото
разноски. Твърди, че никога не е въвеждал ищцата в заблуждение, че ще
живеят на семейни начала или че ще развиват общ бизнес. Твърди, че има
основания за получаване на сумите по приложените платежни документи.
Същите му били необходими във връзка с изплащане на дълг от ищцата към
него за закупен в Словения автомобил, собствеността върху който
прехвърлил впоследствие на ищцата. Оспорва твърдението, че получил през
периода от 20.03.2017 г. до 09.09.2019 г. сумата от 15414 лв. по банков път
чрез системата „Изи пей“ и чрез „Уестърн юнион“, като основание за това, че
страните ще правят общ бизнес или ще заживеят съвместно. Твърди, че е
налице различно основание – възстановяване на разходи за закупуване през м.
февруари – м. март 2017 г. на автомобил в Словения, собствеността върху
който впоследствие била прехвърлена на ищцата. Твърди, че във връзка със
8
закупения автомобил е направил следните разходи: заплащане на продажната
цена на автомобила приблизително в размер на 3 500 евро; заплащане на
ремонт след покупката – смяна на верига, масло, филтри и т.н.,
приблизително в размер на 350 евро; закупуване на транзитни номера,
приблизително в размер на 150 евро; заплащане на гориво и тол такси,
приблизително в размер на 200 евро; закупуване на нови джанти с гуми,
приблизително в размер 350 евро; заплащане на екотакси и други разходи по
регистрацията на автомобила в Б., приблизително в размер на 500 лева (250
евро). Посочва, че общо разходваните от него средства са в размер на 4 550
евро или в левова равностойност 8 900 лева. Твърди, че били налице изцяло
мандатни отношения между страните, тъй като ищцата не разполагала със
средства, за да му заплати еднократно всичко, поради което се споразумели за
заплащане на сумата на вноски – сумите, посочени по приложените по делото
платежни нареждания. Другата част от преведените парични средства също
нямали нищо общо с отправено обещание за съвместен живот и общ бизнес.
Двамата били в много близки приятелски отношения, поради което редовно
си правили услуги един на друг. Понякога ответникът изпитвал финансови
затруднения, но понякога ищцата също имала проблем с липсата на средства.
В цитираният период много често се случвало той да помага ищцата, давайки
и пари, за да си покрие ежемесечни нужди – да бъдат платени сметки за ток,
парно, телефон и т.н. Когато не бил в Б., молил баща си да предостави пари на
ищцата за сметка на ответника. Преди да се влошат отношенията им, ищцата
винаги била коректна с него и това, което и дал в заем, тя го е възстановявала
по банковата сметка веднага щом може. Именно това е основание за превода
на суми в другата част от приложените платежни документи. На следващо
място, счита че е налице логическо противоречие да се претендира
обезщетение за въвеждане в заблуждение за съвместен бизнес за периода от
20.03.2017 г. до края на месец декември 2017 г., тъй като ищцата твърди, че
такъв разговор между двамата бил воден през 2018 г. Оспорва твърдението, че
в края на 2017 г. получил от ищцата в брой сумата от 4000 лева, предадена му
в заведението „Сръбска скара“, като основание за това, че страните ще правят
общ бизнес или ще заживеят съвместно. Признава, че многократно е
посещавал това заведение, всякога като гост и в различна компания. Твърди
логическо противоречие, доколкото ищцата сочи, че парите са му били
дадени поради финансовите му затруднения, а с оглед последното е налице
логическо противоречие, тъй като се претендиран обезвреда за въвеждане в
заблуждение за съвместен живот и правене на общ бизнес. Посочва още, че
твърденията в ИМ са, че разговорите са съвместен бизнес са провеждани в
края на 2017 и началото на 2018 г., т.е. към момента на предаването на парите
не е бил воден още разговор за съвместен бизнес. Оспорва твърдението, че от
29.05.2018 г. до 17.06.2019 г. е получил от ищцата пари с цел пътуването му
до Словения и обратно, както и да отпразнува рождения си ден. Посочва, че
не е възможно да получи суми на 29.05.2018 г. и в края на лятото на 2018 г.,
тъй като договорите за кредити са сключени съответно на 10.01.2018 г. и на
9
17.01.2019 г. Счита, че е налице противоречие и с оглед твърденията за
основанието за получаване на сумите – давани като заемни средства или с
убеждението, че страните ще заживеят заедно и ще правят общ бизнес.
Оспорва твърдението, че е изтеглен кредит от „СТИККРЕДИТ“ АД,
доколкото в приложения договор липсва подпис за кредитодател. Твърди, че
не е обещавал на ищцата да заживеят заедно, макар и да са поддържали по-
близки отношения и да са използвали умалителни обръщения. Посочва, че от
години се е устроил в Словения, където е във фактическо съжителство със
Сълзица Петкова. Имало периоди, през които връзката му с последната била
проблемна, но никога не е имал намерение да я прекрати. Изразява мнение, че
не е давал категорично обещание за съвместен живот с ищцата, а последното
е нейна фикция. Твърди относно финансовите им взаимоотношения, че
никога не е давал повод да бъдат възприемани като обусловени от
създаването на семейство или общ бизнес. Изтъква, че е получавал пари,
поради съществуващи между двамата мандатни и заемни правоотношения. По
отношение на закупения недвижим имот, твърди че парите били дадени като
заем, който е изплатен окончателно. С оглед посоченото оспорва предявения
иск за неимуществени вреди и твърди, че не е налице противоправно
действие от негова страна в отношенията му с ищцата. Оспорва предявения
иск за неоснователно обогатяване на посочените вече в отговора основания.
Твърди, че не е извършвал деликт, а основанието за паричните трансфери са
мандатните и заемни правоотношения. Твърди се, че делото е продиктувано
от неприязън от страна на ищцата към него.
Съдът намира за установено следното:
След направен частичен отказ относно размера на исковете по чл. 45
и чл. 59 ЗЗД, на осн. чл. 233 ГПК, с протоколно определение от 27.01.2022г. е
допуснато изменение в размера на главния иск за присъждане на
имуществени вреди с правно основание чл. 45 ЗЗД от 22 014 лв. на 19 564.00
лв., както и същото намаление на евентуалния иск с правно оснавие чл. 59
ЗЗД отново от 22 014 лв. на 19 564.00 лв., на осн. чл. 214 ГПК.
Въпреки това изменение, с обжалваното решение съдът се е
произнесъл по първоначално предявените размери от 22 014 лв. по исковете
по чл. 45 и чл 59 ЗЗД. Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45
ЗЗД се обжалва от ищеца само до размера на сумата от 16 161 лв. Решението
в частта, която иска по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 16 161 лв. не е
обжалвано. Т.е. за разликата над 16 161 лв. до първоначално предявения
размер за сумата 22 014 лв., решението в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл. 45 и чл. 59 ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.
Ищцата и ответникът не спорят, че се познават от много години.
Свид. Стокова посочва, че страните са били в интимна връзка няколко
години. По същото време период ищцата живеела и работила в Б., а
ответникът – в Словения. Често обаче той се прибирал в страната. Неведнъж
по искане на ответникът ищцата му изпращала пари или заплащала сметките
10
му за мобилен телефон.
За всички тези обстоятелства могат да се направят изводи и от
приложено и прието към доказателствата извлечение от телекомуникация
между страните чрез приложение в интернет. От съдържанието му чрез
проследяване на вписаното от всяка от страните става ясно, че те са
употребявали обръщения един към друг като „мило“, „слънчице“,
„съкровище“, „писе“ и пр., споделяли са чрез изрази връзката помежду си с
думи, които обичайно се отнасят към интимност в отношенията, чрез думи
като: „обичам те“, „липсваш ми“, „целувки“ и т.н.
От комуникацията става ясно, че най-често темата е била липсата на
пари от ответника и молбите му ищцата да му изпрати такива.
На 20.03.2017 г. ищцата изпратила чрез превод на ответника сумата
1200 евро (л. 100 РС).
От платежно нареждане на л. 88 РС се установява, че ищцата е
изпратила на ответника сумата от 300 лева на 19.10.2017 г. (доказателства,
приложени на л. 88 и 101 РС).
От приложените писмени доказателства се установява обстоятелство,
че на 09.10.2017 г. ищцата изтеглила потребителски кредит от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в размер на 2000 лева. На 01.12.2017 г. ищцата
изтеглила потребителски кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД в размер на 4000 лева. На 05.01.2018 г. ищцата изтеглила потребителски
кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на обща стойност
8200,00 лева. С част от тези средства бил погасен предходно изтеглен кредит.
По същото време свид. Стокова работила като сервитьор в едно и също
заведение с ищцата. Ищцата споделила с нея, че е получила кредит и че ще
даде пари на ответника. Свидетелката разбрала, че ищщата е ходила до
финансовата институция. Последната видяла как два пъти ищцата подава
плик на ответника. От ищцата свидетелката разбрала, че и в двата случая
пликът съдържал пари, и двата пъти – сумата от 2000 лева, изтеглени от нея
по предоставените и кредити.
От справката за задграничните пътувания на ответника /л. 366 РС/
става ясно, че по това време същият се е намирал на територията на
Република Б..
През същата година ответникът закупил автомобил за ищцата от
Словения, който докарал в Б.. По делото е приложен и договор за покупко-
продажба, с който ответникът продава на ответницата л.а. „Тойота Ярис“ за
сумата от 300,00 лева. От показанията на свид. П. Тодоров се установява, че
автомобила е ремонтиран. Ищцата признава, че във връзка със сделката
дължи на ответника сумата от 2450 лева.
На 10.01.2018 г. ищцата сключила договор за предоставяне на бърз
кредит с „Банка Пиреос Б.“, с който и е предоставен потребителски кредит в
размер на 600,00 лева.
11
На 30.04.2018 г. изтеглила потребителски кредит от „СЖ
Експресбанк“ за сумата от 25000 лева. От отговора на ответникът по водено
между тях друго гражданско дело става ясно, че тогава ищцата е предала на
ответника сумата от 20000 лева.
Видно от приложената справка от Агенцията по вписванията на
22.05.2018 г. ответникът е закупил поземлен имот с идентификатор №
68823.503.20, с площ от 355 кв. м., находящ се в спирка Бъзовец, обл.
Габрово, общ. Трявна, с. Станчов хан, п.к. 5367, ведно с находящата се в
имота еднофамилна жилищна сграда /вилна сграда/ с площ от 65 кв. м., с
идентификатор № 68823.503.21 /л. 12-14 РС/.
На 20.02.2018 г. ищцата превела по сметка на ответника сумата от
60,00 лева, на 12.06.2018 г. – 400,00 лева, на 20.06.2018 г. – 100,00 лева, на
09.08.2018 г. – 200,00 лева, на 21.08.2018 г. – 200,00 лева, на 2 7.08.2018 г. –
200,00 лева, на 04.09.2018 г. – 100,00 лева, на 01.11.2018 г. – 100,000 лева, на
23.11.2018 г. – 1100,00 лева, на 06.12.2018 г. – 1000,00 лева, на 11.12.2018 г. -
997,00 лева и на 27.12.2018 г. – 147,00 лева. От комуникацията между
страните става ясно, че тези суми са предназначени основно за погасяване на
задълженията на ответника към майсторите, които е наел да извършват
ремонт в закупения от него имот.
На 17.01.2019 г. ищцата сключила потребителски кредит от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с който и е предоставен кредит в общ размер 1000
лева.
На 17.06.2019 г. ищцата сключила потребителски кредит със
„СТИККРЕДИТ“ АД в общ размер от 1000 лева.
На 28.02.2020 г. ищцата изтеглила потребителски кредит от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в общ размер 1500 лева.
На 15.04.2019 г. ищцата изпратила чрез платежно нареждане на
ответника сумата от 150,00 лева, на 16.04.2019 г. – 3000,00 лева, на 17.06.2019
г. – 1000,00 лева, на 10.07.2019 г. – 60,00 лева, на 12.07.2019 г. – 500,00 лева,
на 24.07.2019 г. – 300,00 лева, на 29.07.2019 г. – 200,00 лева, на 05.08.2019 г. –
200,00 лева, на 12.08.2019 г. – 400,00 лева, на 22.08.2019 г. – 200,00 лева, на
29.08.2019 г. – 300,00 лева, 02.09.2019 г. – 300,00 лева, на 04.09.2019 г. –
250,00 лева, на 09.09.2019 г. - 500,00 лева.
Дъщерята на ищцата свид. М. Т., разпитана в качеството на свидетел,
сочи че се свързала с ответника за първи път през м. септември 2019 г., когато
разбрала за множеството кредити, които трябвало да погасява майка и.
Поводът да го потърси бил разговор с нейния вуйчо, който и споделил, че
разбрал за връзка на майка и с негов познат, бивш съученик, за който нямал
добро мнение. Свидетелката искала да разбере защо ищцата му е
предоставяла суми от 2017 г. нататък и какви са им отношенията. Конкретно
свидетелката го попитала за един голям кредит, изтеглен от майка и, сумата
по който е предоставена на ответника, а впоследствие той е закупил имот на
свое име с парите. Разговорът бил прекъснат от ответника, който приел
12
посоченото като обвинение. Последвал разговор между страните, в който
ответникът настоял ищцата да се обади на дъщеря си, за да и обясни относно
предоставените му суми. В началото на 2020 г. ответникът сам се свързал със
свид. Т., за да и обясни, че ще погасява всички свои задължения. От разговора
свидетелката останала с впечатление, че ответникът държи да съхрани
отношенията си с ищцата, обича я. Свидетелката не се съгласила с неговите
разсъждения за връзката им. Изтъкнала в разговора с ответника, че
отношенията на ответника към нейната майка са изцяло материални, а не
емоционални. В този смисъл приела, че той не е искрен, че всичко е нелепо,
подигравателно и даже обидно. В един момент след началото на пандемията
при разговор със свидетелката, ищцата и споделила, че ответникът отдавна не
и се обажда, няма намерение да погасява кредита, нито да върне парите, които
тя му е дала. От разговора свидетелката разбрала, че ищцата е заподозряла, че
през цялото време е била манипулирана, а отношенията и с ответника съвсем
не са коректни и чисти. От разговора с майка си свидетелката разбрала, че
заедно с ответника са имали намерение да закупят имот в планината с цел
инвестиция, да се използва като къща за гости. Споделила също с дъщеря си,
че са имали намерение да живеят заедно като семейство, но разбрала през
2019 г., че ответникът има многогодишна връзка с друга жена, ще живее с нея
на семейни начала в Словения. След като научила тези неща, ищцата се
чувствала тъжна, излъгана, объркана, с унижено човешко достойнство,
сънувала кошмари, увеличило се артериалното и налягане. Наложило се да
посети психиатър. Започнала да приема Золофт. Свидетелката пояснява, че
вече е свидетел по три дела. По едното дело ответникът бил осъден да заплати
обезщетение във връзка кредит, изтеглен от нейната майка, със сумата от
който ответникът бил закупил имот. Имало и друго дело, по което ищца била
съжителницата на ответника, а ответница – майката на свидетелката.
От показанията на свид. М.а-П., зълва на ищцата, става ясно, че
последната и споделила, че има връзка с мъж от 2015 г. Разговорът между
двете се провел едва през м. септември 2019 г. Тогава ищцата и разказала, че
мъжът живее в Словения, а двамата са имали намерения за съвместен живот и
общ бизнес. През същата година свидетелката заедно със съпруга и, брат на
ищцата, откарали последната на лекар. Причината била повишено кръвно
налягане. През м. септември в хода на разговора свидетелката разбрала, че
ищцата се чувства излъгана. Споделила също на свидетелката, че е
посещавала дома на родителите на ответника.
От показанията на свид. Б.П. /баща на ответника/ се установява, че
той познава ищцата, но не знае сина му да е имал връзка с нея. Свидетелят
многократно питал ответницата дали е теглила пари за ответника, но тя
отричала. Когато започнали да внасят пари с цел погасяване на кредита,
установявали че ищцата ходила да тегли внесените суми. През 2019 г. ищцата
започнала да звъни на родителите на ответника, да търси пари и да ги
заплашва. През 2019 г. лично свидетелят и съпругата му предали на ищцата
сумата от 400 евро, с която тя искала да заплати почивката на родителите си
13
или престой в болница. Ответникът закупил от Словения л.а. Тойота Ярис за
9 000 лв., която продал на ищцата, като се разбрали, че ще му я изплаща на
вноски. Отделно за транспортирането автомобила от Словения до Б.
ответникът направил разноски. Синът му живеел и работил от години заедно
с жена си в Словения. Когато се прибирал в Б., отсядал в дома на своите
родители или ходил на почивка. Имало случай, когато свидетелят на 24
декември бил приет в болница. Тогава в дома им пристигнала ищцата,
казвайки на родителите на ответника, че ще бъде тяхна снаха. Родителите на
ответника били изненадани от поведението и. Решили да се обадят в
полицията.
Свид. К.Г. посочва, че познава ответника. Знае, че същият има от
доста години връзка с друга жена с имена С.П., с която живеят в Словения.
Рядко се прибирали, обикновено по празници. Винаги отсядали при
родителите на ответника в с. Гороцвет. Ответникът се срещал със свидетеля
по заведения, включително в заведението, в което ищцата била сервитьор.
Известно му било, че между страните има финансови отношения. Ищцата
помогнала на ответника с пари, за да закупи той имот. От ответника
свидетелят разбрал, че в един момент отношенията им станали напрегнати,
като той се чувствал длъжен да заживее заедно с ищцата, защото в обратния
случай очаквал съдебни спорове. От разговорите помежду им свидетелят
разбрал от ответника, че ищцата го обсебва, че очакванията й са да заживеят
заедно, заради финансовите им взаимоотношения.
Свидетелката Г.К. сочи, че никаго не е виждаластраните „по-
интимни“. Отношенията между страните се развалили по едно време.
Свидетелят мисли, че ответникът е върнал парита на ищцата, но последната
не можела да приема факта че ответникът живее с друга жена – Сълзица.
Ответникът купил автомобил Тойота, който предоставил на ищцата, като
уговраката им била да се приспаднат пари от заема който ищцата била
предоставила на ответника. Разхода на ответника за автомобила бил около
9 000 лв. Ищцата е притсняала родителите на ответника, искала пари им пари
за почивка за нейните родители, отишла в дома им и им заявила, че ще е
тяхна снаха, обиждала съжителницата на ответника – Сълзица.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието
заключение съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно. Вещото
лице е установило от приложените анамнезни данни и медицинска
документация преживяна протрахирана депресивна реакция от ищцата, леко
изразено депресивно състояние, настъпващо в отговор на продължително
въздействие на стресова ситуация, водещо до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице го приравнява на лека телесна
повреда. Оплакванията са се появили в края на 2019 г. и началото на 2020 г. и
към настоящия момент част от тях персистират, макар и значително
редуцирани и с понижен интензитет. Вещото лице пояснява в с.з., че това
състояние е провокирано от преживяна ситуация или остър стрес, които могат
да са от всякакво естество. Общо взето може да се причини от осъзнаване, че
14
е обект на измама от страна на човек, с който са имали взаимоотношения и
представлява начина, по който ищцата преживява случилото се. Вещото лице
обяснява значението на понятието „ревност“ според медицинската наука,
както и какво представлява обсесивно-компулсивно разстройство.
С влязло в сила като необжалвано постановено между настоящите
страни по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД Решение № 32 от 23.04.2021 г.
на РС - Разград по гр. д. № 732/2020 г. е прието, че ищцата е била
манипулирана от ответника през идентичен период от време да се
разпореди с пари в полза на ответника, с обещание за съвместен живот и
общ бизнес. С Решението настоящият ответник е бил осъден да заплати на
настоящата ищца, обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени
от негово противоправно поведение /въвеждане и поддържане на
заблуждение у ищцата/ в размер на 8 793.64 лв. ведно със законната лихва
считано от 15.06.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска
за сумата над 8 793.46 лв. до първоначално предявения размер от 20 000 лв.
като неоснователен, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД /л. 17-24 РС/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Относно главния иск по чл. 45 ЗЗД.
Основният спор пред настоящата инстанция е дали влязлото в сила
Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - Разград по гр. д. № 732/2020 г. се
ползва със сила на пресъдено нещо по отнощение на факта по който съдът се е
произнесъл, а именно, че през процесния период ответникът е въвеждал и
поддържал заблуждение у ищцата за наличие на интимна връзка по между им
и за общ бизнес с къща за гости в гр. Трявна, с цел финансова изгода, като
ответникът не е имал въобще намерение да изпълни поетото обещание към
ищцата – съвместен бизнес и съвместно съжителство.
Източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на
съда, изразена в диспозитива на съдебното решение като следва да се има
предвид, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното
право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба.
Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално
право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се
претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в
хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези
/правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със сила на
пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи
факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и
петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е
задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република Б., при което всеки от
посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да
15
зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да
пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите
следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните.
Забраната за пререшаемост /чл. 299 ГПК/ е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е
формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да
бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК
означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен
преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на
страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ
процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с
влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени
фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо. Следва да се имат предвид и разясненията в мотивите по т.5 от ТР №
7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според
които идентичност в предмета на делата, е налице и не само при пълно
субективно и обективно тъждество, но и когато са разрешени по различен
начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира
сила на пресъдено нещо. В този случай, предметът на обусловеното дело
инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието
в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква
съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив
имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.
Първоинстанционния съд, разглеждащ втората във времево
отношение претенция на ищцата - за други имуществени вреди, е следвало да
съобрази силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила
решение досежно установеното, че противоправно поведение /въвеждане
и поддържане на заблуждение у ищцата/, като част от обхвата на
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Доколкото в обжалваното
решение съдът е приел противното, отказвайки да зачете формираната сила на
пресъдено нещо на съдебно Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - Разград по
гр. д. № 732/2020 г., съдебният му акт се явява неправилен като постановен в
нарушение на съдопроизводствените правила, регламентиращи зачитането на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, което от своя
страна обуславя нарушаване и на приложимия материален закон. Поради
това, обжалваното решение в частта по чл. 45 и чл. 52 ЗЗД следва да се
отмени и спорът да се реши по същество от настоящата инстанция.
Така и Решение № 314 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4301/2014 г., IV г. о., Определение № 242 от 6.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
16
4699/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 154 от 4.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1416/2022 г., IV г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Когато ищецът основава своите
искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно,
противоправно действие или бездействие на ответника, следва да установи
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както следва: че
ответникът е осъществил посоченото в исковата молба деяние; че то е
неправомерно, противоправно - нарушава специални закони или общото
задължение да не се вреди другиму; настъпилите от деянието вреди и техният
размер /имуществени - реално претърпени загуби или пропуснати ползи,
неимуществени - болки и страдания/; пряката причинно - следствена връзка
между поведението на ответника и вредите.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на
ответника.
В случая въззивният съд приема, че са осъществени всички
предпоставки на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съдът взе в предвид, че Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС -
Разград по гр. д. № 732/2020 г. се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на факта, че през процесния период ответникът е въвеждал и
поддържал заблуждение у ищцата за наличие на интимна връзка по между им
и общ бизнес с къща за гости, с цел финансова изгода.
Относно размера на иска по чл. 45 ЗЗД.
Настоящия състав, на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в обжалваното решение, в частта относно
сключените от ищцата кредити и предоставените от нейна страна на
ответника суми по основание и размер.
По делото е доказано обстоятелството, че през процесния период
ищцата е превела на ответника общо сумата от 14 611,00 лева. Отделно от
събраните доказателства става ясно, че ищцата е предоставила в плик два
пъти суми на ответника, общо в размер на 4000 лева. Ищцата признава, че
ответникът не и дължи сумата от 2450 лева (във връзка с мандатни отношения
помежду им и закупения автомобил "Тойота Ярис"), поради което иска следва
да бъде уважен в размера на 16 161,00 лв. Сумата следва да се присъди, ведно
със законната лихва считано от датата на довършване на деликта -
09.09.2019г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 84, ал.3 вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
Поради гореизложеното, искът на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД следва да
бъде уважен до размера на 16 161,00 лв. ведно със законната лихва считано от
датата на довършване на деликта - 09.09.2019г., до окончателното изплащане.
По възражението на ответника, че сумите от 12 161 лв., които е
17
получил по банков път, чрез Уестър Юнион и Изи Пей са му предадени от
ищцата на правно основание – възстановяване на похарчени от ответника
8 900 лв за закупуване, ремонт и транспортиране от Словения до Б. на лек
автомобил, който в последствие е прехвърлил на ищцата. За останалите
парични трансфери също е било налице основание – взаимно услужване
между страните.
Възражението е неоснователно. Първата инстанция е приела, че
ищцата е превела на ответника общо 14 611 лв. и му е предоставила в плик
два пъти суми в общ размер на 4 000 лв., както и че ищцата е признала, че
ответникът не й дължи сумата от 2 450 лв. във връзка с мандатните
отношения помежду им и закупения автомобил „Тойота Ярис“. Ето защо,
първата инстанция е изложила подробни мотиви в които е приела, че
крайната дължима сума от ответника в полза на ищцата е в размер на 16 161
лв. На осн. чл. 272 ГПК, настоящия съдебен състав препраща към тези мотиви
на първата инстанция. Именно до размера на тази сума – 16 161 лв.
решението с което е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД се обжалва от ищцата, а за
разликата до 22 014 лв., решението с което е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД, не
е обжалвано и е влязло в сила.
Между страните е налице сключен договор за покупко продажба на
процесното МПС – лек автомобил Тойота Ярис, с рег. № РР9800ВС, с
посочена цена от 300 лв., която се е изплатила напълно и в брой /л. 285-286
РС/. Дори и да се приемат за допустими, въпреки възраженито на насрещната
страна по чл. 164, ал.1, т. 3, 4 и 5 ГПК, показанията на свидетелите водени от
ответника, то същите са противоречиви. Така според свидетеля Б.П. /баща на
ответника/ сумата от 9 000 лв. представляваща цена на автомобила и разходи
за доставянето й от Словения до Б., ответника и ищцата се уговорили
последната да му я изплаща на вноски /л. 434 РС/. Според показанията на
свидетеля К.Г., ответникът е похарчил над 9 000 лв. за да достави от
Словения в Б. на ищцата въпросния автомобил. Ответникът, обаче не искал от
ищцата всичките се разходи за автомобила, а само 9 000лв., които ищцата
трябвало да му превежда чрез месечни вноски /л. 437/. Според показанията на
другия свидетел воден също от ответника – св. Г.К., разхода на ответника
който направил за колата в размер на около 9 000 лв., е следвало да се
приспадне от заема който ответника бил взел от ищцата /а не че ищцата ще
му изплаща на вноски/. Превид горепосочените противоречия, съдът на
кредитира с доверие показанията на свидетелите в тези им части. Показанията
на тези свидетели са противоречиви и нелогични и в частта им в която сочат,
че ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищцата. Така например
св. Б.П. /баща на ответника/, сочи че от предоставения на ответника заем в
размер на 19 000 лв., са изплатили не само тази сума, но и 5 700 лв. повече /л.
433 РС/. Същото обаче противоречи на приетото влязло в сила Решение № 32
от 23.04.2021 г. на РС - Разград по гр. д. № 732/2020 г. в което е прието, че
въпросния заем не е бил изцяло погасен /л. 17-24 РС/. Предвид тези
противоречия, както и предвид нормата на чл. 172 ГПК, съдът не кредитира с
18
доверие показанията на този свидетел и в частта, с която сочи че е предал на
ищцата сумата от 400 евро в заведението „Сръбска скра“.
По възражението на ответника, че предаването на два пъти на
суми в общ размер в заведението „Сръбска скара“ не е доказано, тъй като
свидетелката Стокова, само е заявила че е видяла на два пъти плик, за
който ищцата й е казала, че вътре в него има пари за ответника.
Възражението е неоснователно. Свидетелката Стокова изрично е
заявила, че: „Показвала ми е И. пликове с пари, суми, две суми от по 2 000
лв. Това беше към края на 2017г. Тези пари аз знам от Ванчето, че М. я карал
да теглят заем да развиват общ бизнес, да живеят заедно. Сумите бяха
дадени на М..“ /л. 435 РС/. Т.е. свидетелката конкретизира точния размер на
сумите, които преди предаването й били показани от ищцата, а не само да е
видяла плик, който ищцата й е казала, че вътре в него има пари за ответника.
По възражението на ответника, че ищцата в о.с.з. е заявила, че е
предала на ответника суми същия ден в който ги е получила от банката.
Видно от приложения договор втория кредит е изтеглен на 01.12.2017г.,
като на този ден ищецът въобще не е бил в Б., което се установявало от
справка на МВР за задграничните му пътувания.
Възражението е неоснователно. В първото о.с.з. пред
първоинстанционния съд ищцата е заевила, че „първия кредит го изтеглих на
21.10.2017г., М. се прибираше от Словения. Той се прибра същия ден, дойде в
Сръбска скара и му го дадох“ – л. 345 РС. Т.е. изявлението на ищцата, че е
предоставила на ответника парите от кредита „същия ден“ касаят първия
кредит от м. октомври, а не визирания в жалбата втори кредит, който е от
дата 01.12.2017г. На следващо място следва да се посочи, че видно от
справката от МВР, е че ответникът е излязъл от РБ на 01.11.2017г. и е влязъл
в РБ на 04.12.2017г., но от 01.01.2007 г. Р Б. е член на ЕС и съгласно
Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г.
относно правото на граждани на Съюза да се движат и да пребивават
свободно на територията на държавите-членки, българските граждани се
проверяват на ГКПП по метода "Анализ на риска", в резултат на което
данните за пътуванията им в АИФ "Граничен контрол" са непълни след тази
дата.
По възражението на ответника, че видно от показанията на
свидетелите Б. К.Г. и Г.В., отношенията между страните са били чисто
приятелски, а ишщцата е изградила налудчничевата идея, че страните имат
връзка, ще имат семейство, както и ще правят общ бизнес, както и че
единствените пари което ответникът е получил от ищцата представляват
заем за споменатия поделото имот, които ответникът бил върнал
окончателно.
Възражението е неоснователно. Тези свидетелски показания
потиворечат на влязлото в сила Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - Разград
по гр. д. № 732/2020 г., което се ползва със сила на пресъдено нещо по
19
отношение на факта, че през процесния период ответникът е въвеждал и
поддържал заблуждение у ищцата за наличие на интимна връзка по между им
и общ бизнес с къща за гости, с цел финансова изгода. Противоречат и на
приетото в решенито, че ответникът не е върнал изцяло получените от
ищцата суми, поради и което със същото решение съдът го е осъдил да
заплати такива.
Относно евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД.
Когато се атакува решението по главния иск, то спорът е и относно
сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, правещо допустимо
разглеждането на евентуалния иск, поради което няма как да влезе в сила
решението по него, дори и то да не е атакувано.
Първоинстанционното решение може да влезе в сила само ако и двата
иска са отхвърлени и произнасянето по главния иск се атакува частично, а за
останалата част липсва жалба.
Ето защо, тъй като главния иск по чл. 45 ЗЗД се уважава от РОС до
размера на 16 161 лв. /в която част решението се обжалва от ищцат а/, в
частта с която иска по чл. 59 ЗЗД е уважен от РС до размера на тази сума,
решението следва да бъде отменено, като съдът няма да разглежда
евентуалния иск. Вж. и Решение № 47 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5052/2015 г., I г. о., ГК.
Първоинстанционното решение в частта по главния иск по чл. 45 ЗЗД,
чието отхвърляне е влязло в сила като необжалвано /за разликата между
16 161 лв. и 22 014 лв./, съответно влязло е в сила решението и в частта, с
която е отхвърлен на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД / за сумата между 16 161
лв. и 22 014 лв./.
По иска за неимуществени вреди, на осн. чл. 52 ЗЗД.
Както вече се посочи, Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - Разград
по гр. д. № 732/2020 г. се ползва със сила на пресъдено нещо по отнощение на
факта по който съдът се е произнесъл, а именно, че през процесния период
ответникът е въвеждал и поддържал заблуждение у ищцата за наличие на
интимна връзка по между им и за общ бизнес с къща за гости в гр. Трявна, с
цел финансова изгода, като ответникът не е имал въобще намерение да
изпълни поетото обещание към ищцата – съвместен бизнес и съвместно
съжителство. Ответникът е мотивирал ищцата да предприеме действия с
оглед имуществено разпореждане с процесните суми. Решението на ищцата
да се разпореди с парите си е причинено от формираното заблуждение от
страна на ответника и е пряка последица от него.
Съдебната практика допуска репариране на неимуществени вреди,
изразяващи се в преживяни стрес и тревога от загубата на имущество. Така и
Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК.
Съдът намира, че в резултат на въвеждането и поддържането на
заблуждението, прието с Решение № 32 от 23.04.2021 г. на РС - Разград по гр.
20
д. № 732/2020 г. за съвместно съжителство и общ бизнес, ищцата се е
разпоредила в полза на ответника с горепосочените суми, като така
ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди – стрес и
тревога.
Ответникът трябва да компенсира вредите, които ищцата е понесла в
резултат на противоправното и виновно поведение, установено с Решение №
32 от 23.04.2021 г. на РС - Разград по гр. д. № 732/2020 г.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично,
като на поправяне подлежат всички вреди /без степенуване на вината на
деликвента/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.
51, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се отчетат от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и
тежестта на увреждането /протрахирана депресивна реакция, леко изразено
депресивно състояние, настъпващо в отговор на продължително
въздействие на стресова ситуация, водещо до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота/, обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането; интензивността на психическите страдания на ищцата и
тяхната продължителност; съществуващите в страната обществено-
икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на
живот, средно статистически размер на доходите, съд намира, че
определянето на обезщетение от 1 000 лв. би било справедливо по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди, до който и релевираната
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. Тази сума следва
до се присъди ведно със законата лихва, считано от подаването на исковата
молба – 19.08.2021г. /от когато претендира ищцата/ до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл 86, ал.1 ЗЗД. Присъждането на сума, по-
голяма от посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му,
в която искът е по чл. 52 ЗЗД, е отхвърлен до размера на 1 000 лв. В частта, с
която иска за неумиществени вреди е отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до
първоначално претендирания размер от 10 000 лв., обжалваното решение се
21
явява правилно като краен резултат макар и по различни съображения, поради
и което следва да бъде потвърдено.
По възраженито на ответника, че иска за неимуществени вреди по
чл. 52 ЗЗД не следвада бъде уважаван, тъй като не следва да се присъжда
обезщетение за прекратена интимна връзка.
Процесното обезщетение не се претендира от вреди от прекратена
интимна връзка, а от неправомерно въвеждане на ищцата от страна на
ответника в заблуждение, че ще заживеят на семейни начала, ще създадат и
разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, като ищцата
се е разпоредила в полза на ответника със свои средства през периода
20.03.2017 г. - 09.09.2019 г., като така ответникът е причинил на ищцата
неимуществени вреди – стрес и тревога.
По отношение на разноските:
Пред пред първата инстанция.
При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да
разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/
производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред
съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от
18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се
обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна
последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя
същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в
сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са
присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2012 г., III г. о., ГК.
Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса по
иска по чл. 45/59 ЗЗД в размер на 880.56 лв., за заплащане на държавна такса
за иска по чл. 52 ЗЗД в размер на 400 лв., за призоваване на свидетел относно
иска по чл. 45/59 ЗЗД в размер на 20 лв., и за възнаграждение на вещо лице по
иска по чл. 52 ЗЗД в размер на 300 лв. С оглед изхода от спора, ищцата има
право на разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 731.12 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Ето защо,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в полза на ищцата
са присъдени разноски над 731.12 лв. до присъдения размер от 807.98 лв.
Ответникът е направил разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за защита по иска по чл. 52 ЗЗД /л. 444
РС/ и за адвокатско възнаграждение за защита на иска по чл. 45/59 ЗЗД в
размер на 1 200 лв. /л.424 РС/. С оглед изхода от спора, ответникът има право
на разноски пред първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 859.05 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Тъй като районния
съд е присъдил само 297.11 лв., в полза на ответника следва да се присъдят
още 561.94 лв.
Пред въззивната инстанция.
22
С оглед изхода от спора, ищцата има право на разноски пред
въззивната инстанция съразмерно с уважената част от исковете в размер на
343.22 лв., на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК.
С оглед изхода от спора, ответникът има право на разноски пред
въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
172.01 лв., на осн. чл. 78, ал.3 във вр. чл. 81 във вр. чл. 273 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 399 от 12.06.2022 г. постановено по гражданско
дело № 20213330101790 по описа за 2021 година на РС – Разград, в следните
му части:
- в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от И. Р. Н. с ЕГН-********** от гр. Разград, общ. Разград, бул.
„Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10 срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград,
ж.к. „О., бл. 26, ет. 5, ап. 7 иск с правно основание чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 84,
ал.3 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди до размера от 16 161 лв.,
- в частта, с която е уважен предявения от И. Р. Н. с ЕГН-**********
от гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10 срещу М. Б. Д.
с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „О., бл. 26, ет. 5, ап. 7 евентуален иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 във чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер от 16 161 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба на 19.08.2021 г. до датата на окончателното изплащане,
- в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от И. Р. Н. с ЕГН-********** от гр. Разград, общ. Разград, бул.
„Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10 срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград,
ж.к. „О., бл. 26, ет. 5, ап. 7 иск с правно основание чл. 52, ал.1 във вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
размера от 1 000 лв.,
- в частта, с която ответникът М. Б. Д. е осъден да заплати на ищцата
И. Р. Н. разноски за първоинстанционното производство над 731.12 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „О., бл. 26,
ет. 5, ап. 7, да заплати на И. Р. Н. с ЕГН-********** от гр. Разград, общ.
Разград, бул. „Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10 по иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 във вр. чл. 84, ал.3 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 16 161 лв.
/шестнадесет хиляди сто шестдесет и един лева/, за причинени
имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно въвеждане в
заблуждение, че страните ще заживеят заедно на семейни начала и че ще
създадат и разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, с
23
което ответникът мотивирал ищцата да му предаде гореописаната парична
сума през периода 20.03.2017 г. - 09.09.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на довършване на деликта - 09.09.2019 г., до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск, с правно основание
чл. 59, ал.1 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от И. Р. Н. с ЕГН-********** от
гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10, срещу М. Б. Д. с
ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „О., бл. 26, ет. 5, ап. 7 за заплащане на
сумата до размера на 16 161 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба на 19.08.2021 г. до датата на окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ответника М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к.
„О., бл. 26, ет. 5, ап. 7, да заплати на ищцата И. Р. Н. с ЕГН-********** от гр.
Разград, общ. Разград, бул. „Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10 по иск с правно
основание чл. 52, ал. 1 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 000 лв. /хиляда
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
претърпени от неправомерно въвеждане от страна на ответника в
заблуждение, че ще заживеят на семейни начала, ще създадат и разработят
общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, като ищцата се е
разпоредила в полза на ответника със свои парични средства през периода
20.03.2017 г. - 09.09.2019 г., като така ответникът е причинил на ищцата
неимуществени вреди – стрес и тревога, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозирането на исковата молба – 19.08.2021г., до датата на
окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399 от 12.06.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330101790 по описа за 2021 година на РС – Разград,
в частта, с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, иска за
неимуществени вреди по чл. 52 във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, за разликата над
1 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Решение № 399 от 12.06.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330101790 по описа за 2021 година на РС – Разград, в останалата част
като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „О., бл. 26,
ет. 5, ап. 7 да заплати на И. Р. Н. с ЕГН-********** от гр. Разград, общ.
Разград, бул. „Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10 сумата от 343.22 лв. /триста
четиридесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ – съдебни разноски
пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Р. Н. с ЕГН-**********
от гр. Разград, общ. Разград, бул. „Б.“ № 21, вх. В, ет. 4, ап. 10 да заплати на
М. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. Разград, ж.к. „О., бл. 26, ет. 5, ап. 7
допълнително сумата от 561.94 лв. /петстотин шестдесет и един лева и
24
деветдесет и четири стотинки/ – съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
сумата 172.01 лв. /сто седемдесет и два лева и една стотинки/ – съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Банкова сметка по която ответникът М. Б. Д. може да заплати сумите
в полза на ищцата И. Р. Н.:
IBAN: BG85BUIN95615100280028
Алианц Банк Б. АД
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25