Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 14.09.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ
ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.дело № 1314 по описа за 2020г.
Производството
е по реда на чл.268-271 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, ЕИК *********, предявена от
пълномощник, срещу решение № 1777/ 27.03.2020г. по гр.д.№ 15582 / 2019г. на
Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните,
че ищеца- А.К.Н., не дължи на дружеството- ответник, сумата 2053.93лв..,
представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за минал период
18.10.2017г.- 17.10.2018г. ,за обект на потребление в гр.Варна, ул.“Доктор
Анастасия Головина“ № 23, ап.148, с посочените аб./кл.номера, на основание
чл.124, ал.1 ГПК.Присъдени са разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Изложени са възражения за неправилност,
необоснованост на решението, постановяването му в разрез със събрания
доказателствен материал. Според жалбоподателя съдът не е съобразил, че процесната сума е цена на реално консумирано
количество електроенергия в обекта на ищеца общо 10838 квтч, която се дължи на
основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Задължението е начислено при
изпълнение на всички предпоставки на правопораждащия фактически състав. Цената
на потребената електроенергия се дължи от абоната като насрещна престация по
договора за доставка на електрическа енергия , сключен с ответното дружество.
Поддържа искане за отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените
в производството съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата
страна- А.К.Н., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна по изложените в писмен отговор съображения. Моли решението да
бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството разноски.
Съдът,съобразно становищата на страните
и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235,
ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предявеният иск е за установяване недължимостта на
претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на 2053.93лв., за обект на потребление в гр.Варна, ул.“ .“Доктор
Анастасия Головина“ № 23, с кл.№ **********, аб.№ **********., по издадена
фактура на 18.09.2019г. Оспорва задължението по основание и размер. Излага
конкретни възражения срещу корекционното производство, проведено в условията на
частична отмяна на ПИКЕЕ, резултатите от проверката на средството за търговско
измерване и фактурираната стойност.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за
неоснователност на претенция. Твърди наличие на основание за възникване на
вземането, конкретизирано по размер с фактура № **********/ 18.09.2019г., като
цена на реално доставена и потребена електрическа енергия в размер на 10838
кВтч. Дължи се от абоната, на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200 ,ал.1,
предл.1 от ЗЗД / т.1- 6/. Вземането е съобразено с резултатите от проверката на
СТИ и констатациите , обобощени в КП на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна,който
е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена
сила. Поддържа това становище пред въззивния съд.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и
обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с
приобщените писмени доказателства.
Във
връзка с повдигнатите възражения разглеждащият състав преценява:
Констативен
протокол № 1202533/17.10.2018г. на служители
на „Електроразпределение Север“ АД, за резултатите от проверката на
измервателната система на обект в гр.Варна, ул.“Доктор Анастасия
Головина“№23.,. Съществуващият електромер е демонтиран със снети показания от
регистри 1.8.1,1.8.2,1.8.3.,1.8.4, и 1.8.0, за експертиза от БИМ. Монтиран е
нов с вписани „о“ показания от
всички регистри.
Констативен
протокол на метрологичната експертиза № 2118/ 13.09.2019г.-АУ-Е-000029-58207/
18.10.2018г., с който са обобщени
резултатите от проверката на СТИ- тип 162, статичен, еднофазен, двутарифен. Измерени
са показания на тарифите:Т1 001420.8kWh. и
Т2-003963.4 kWh.
При проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата/
т.4.3-4.5./. В заключение е прието, че СТИ съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност. Не е осъществен достъп до
вътрешността. При софтуерен прочит е установена външна намеса в тарифната
схема, която за този вид СТИ се състои от две тарифи, и преминала ел.енергия на
тарифа 3- 010838.6 kWh., невизуализирана на дисплея.
На
17.09.2019г. е издадено становище за
начисление на допълнително количество електрическа енергия в размер на 10838кВТч
,за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. Съгласно издадената фактура на
18.09.2019г. е определена за внасяне сумата 2053.93лв. с ДДС. Абонатът е
уведомен за задължението и срок на погасяване.
По
искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза .
Заключението
е прието без възражения от страните.Преценява като обективно и компетентно за
посочените в т.1 и т.2 технически
характеристики на СТИ, метрологична годност, срок, параметризация и отчитане по
активни регистри за битов абонат, и по т.4 ,за определяне на стойността по цени
за технологични разходи. В останалите части
вещото лице се позовава на констатациите по двата протокола относно
неправомерно вмешателство и натрупано количество ел.енергия в регистър 1.8.3. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че корекцията на база въведената
изчислителна методика, която разпределя отчетеното количество в рамките на една
година, не отговаря на действителното потребление поради неизяснен начален момент
на натрупване в Т3.
По същество на спора:
Разрешаването
на конкретния спор е обусловено от
нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна
промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при
действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове
по приложението му.
Правната
регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на
ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР
по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал.
2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно
чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/
2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ,
отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно
всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение
от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление
в посочения корекционен период ,
прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ
/ отменена с решение 2315/ 2018г. ВАС,
обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила за
процесния период.
Начисленото
количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3 / Т3/, като реално потребление на доставена и неотчетена
ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в
лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на
консумираната ел.енергия на обекта по две тарифи–дневна /регистър 1.8.2/ и
нощна / регистър 1.8.1./, снети са показанията на активни регистри.
Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци
и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Метрологична проверка е
извършена през 2015г. преди монтажа, има 6-годишен срок на метрологична
годност. Моделът електромер не е SMART и не
осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества, включително
невизуализирани на дисплея регистри. Възможност да бъде установено
несъответствие с получените при редовен отчет показания, не е налице. Прочит на
невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е
предоставен на енергийното дружество.
Разглеждащият
състав не приема за основателно
възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на
приложения чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група
и
въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да
начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от
допускане на грешката до нейното констатиране. Корекционните предпоставки ще
бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички
регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е
възможно да се установи точното количество електроенергия потребено на обекта в
лимитирания от закона корекционен период. Преценявани комплексно в приложената
от дружеството хипотеза ще могат да обосноват заключение за потребление в
посочения размер за посочен период.
Доказателства
за посочените обстоятелства не са
представени от ответника. Липсват данни от предходна проверка на измервателното
устройство по всички регистри към датата на извършеното начисляване, считано от
18.10.2017г., въз основа на които да се направи извод за несъответствие с
въведените в информационната база за периода на корекция. В конкретния спор
дружеството не доказва основание за начисляване на допълнително количество
електроенергия в хипотезата чл.50 от ПИКЕЕ/ отм/. Решението, с което искът е уважен
по изложените правни съображения, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На
основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят съдебни разноски, за които има направено искане и доказателство, установяващо
разход в размер на внесено адвокатско възнаграждение от 400лв. за осъществена
правна защита пред въззивния съд. По възражението на насрещната страна на
основание чл. 78, ал.5 ГПК приема, че претендираният размер съпоставен с
границата на задължителния минимум- чл.7,ал.2, т.2 от Наредба №1/ 2004г., в
сила от 15.05.2020г., и реализираната в процеса правна помощ, не е прекомерен и
следва да се присъди изцяло.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1777/ 27.03.2020г. по гр.д.№ 15582 / 2019г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“
АД ,ЕИК *********, да заплати на А.К.Н., ЕГН- **********, сумата 400лв./ четиристотин лева/-съдебни
разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.