№ 699
гр. Сливен, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. К., ЕГН: ********** от гр.
**** чрез адв. М срещу Вик Комерс 2014“ ЕООД, с която са предявените искове с правно
основание чл. 128 КТ за сумата от 3889,08 лв., съставляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 31.03.2021 г. и иск с правно основание чл. 215
КТ за заплащане на сумата от 11 734,98 лв., съставляваща незаплатени командировъчни
средства за извършени от ищеца международни транспортни курсове за периода от
21.08.2020 г. до 31.03.2021 г. Тези обективно и кумулативно съединени искове са
допустими.
Ищецът Г. Т. К., ЕГН **********, твърди, че е работил в ответното дружество
„Вик Комерс 2014“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, с управител
К Х Йв, като „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, с код по
НКПД:83322005, на основание сключен Трудов договор №26/25.09.2020г„ с основно
месечно трудово възнаграждение 610 /шестстотин и десет/лева. Трудовите правоотношения
между страните били прекратени на 31.03.2021 г.
Посочва, че за периода от 25.09.2020г. до 31.03.2021 г. не бил получил
полагащото му се месечно трудово възнаграждение, както следва:
- за месец септември 2020г. - сумата от 109,08 /сто и девет лева и осем стотинки/
лева;
- за месец октомври 2020г. - сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева;
- за месец ноември 2020г. - сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева;
- за месец декември 2020г. - сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева;
- за месец януари 2021г. - сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева;
- за месец февруари 2021г. - сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева;
-за месец март 2021 г. - сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Общата сума за трудово възнаграждение за горепосочените периоди, която
1
ответното дружество „Вик Комерс 2014“ЕООД, ЕИК ****, следвало да му изплати била в
размер на 3 889,08 /три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и осем стотинки/лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба -
29.03.2022г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди, че при командироване в чужбина работникът/служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още пътни, дневни и квартирни пари,
като редът и условията за получаване на посочените средства се урежда по правилата на
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл.31, ал.1 от
Наредбата, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни
пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуални
ставки, определени в приложение №3. Съгласно цитираното приложение №3,
командировъчните пари на персонала на сухоземни транспортни средства, в това число
шофьори при автомобилни превози е 50 евро при единична езда, включително квартирни
пари.
В конкретния случай, ищецът посочва, че е пътувал основно в Германия и
Франция. За целия период на трудовите правоотношения същият бил в командировка общо
4/четири/ календарни месеца. Дължимите командировъчни пари, които ищецът твърди, че
следвало да получи, изчислени на база Приложение №3 на Наредбата били както следва: 120
дни /4 календарни месеца/ х 50€ = 6 000 /шест хиляди/евро, чиято левова равностойност,
използвайки валутен калкулатор на платформата „Калкулатор бг“ била 11 734,98
/единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ лева.
Общата сума за командировъчни пари, които дружеството-работодател „Вик
Комерс 2014“ЕООД, ЕИК ****, следвало да изплати на ищеца била 11 734,98 /единадесет
хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба -29.03.2022г., до
окончателното изплащане на задължението.
Моли съдът да осъди ответното дружество „Вик Комерс 2014“ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, с управител К Х Йв, на основание чл.128 от КТ,
да му заплати сумата от 3 889,08 /три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и осем
стотинки/лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
25.09.2020г. до 31.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съдът да осъди ответното дружество „Вик Комерс 2014“ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, с управител К Х Йв, на основание чл.215 от КТ
да му заплати на сумата от 11 734,98 /единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири
лева и деветдесет и осем стотинки/лева, представляваща неизплатени командировъчни
средства за извършени от ищеца К. международни транспортни курсове за периода от
21.08.2020г. до 31.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2022г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба чрез
процесуалния си представител.
Не оспорва твърдението, че между страните е сключен Трудов договор № 026 от
25.09.2020г., по силата на който ищецът Г. Т. К. бил назначен на длъжност „шофьор на
тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона” в ответното дружество „ВиК Комерс 2014”
ЕООД, ЕИК ****, считано от 25.09.2020г. при пълно работно време и 8 часов работен ден.
По силата на договора, на същия било определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 610 лв.
Оспорва обстоятелството, че считано от 31.03.2021 г. трудовите правоотношения
между страните били прекратени. В този смисъл, поддържа твърдението, че трудовият
2
договор на ищеца бил прекратен на 05.04.2021 г., като при прекратяване на трудовото
правоотношение между работодателя и работника/служител било подписано двустранно
споразумение № 00001 от 04.04.2021г., по силата на което се били споразумели за следното:
1/ Страните се споразумяват и изразяват съгласието си трудов договор №
026/25.09.2020г. да бъде прекратен считано от 05.04.2021г.;
2/Работодателят ще изплати на работника/служителя следните обезщетения към
дата на прекратяване на трудовия договор:....;
З/Работникьт/служителят няма други претенции към работодателя, свързани с
трудовото правоотношение и неплатени финансови правоотношения
На следващо място, поддържа твърдението, че между страните- „ВиК Комерс
2014” ЕООД и Теорги Тодоров К. било постигнато и друго предшестващо двустранно
споразумение от дата 26.09.2020г., по силата на което ищецът Г. Т. К. бил дал съгласието си
ежемесечно да му бъде удържана сумата от 900 /деветстотин/ евро от паричните
постъпления от „ВиК Комерс 2014” ЕООД за погасяване на парични задължения към
ответното дружество. Последните произтичали от сключен между страните Предварителен
договор за покупко- продажба на МПС от дата 04.01.2021 г., обезпечен със Запис на заповед,
подписана без протест от ищеца Г. Т. К. за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева,
представляваща продажната цена на МПС- предмет на договора. Действително, посочените
задължения на ищеца към ответника, били произтичали от сключения между тях
Предварителен договор за покупко- продажба на МПС, обезпечен със Запис на заповед и
били извън трудово правни по същество, но между страните било постигнато посоченото по-
горе споразумение, с което ищецът се бил съгласил от трудовото му възнаграждение и
командировъчни пари да се удържа ежемесечно сумата от 900 евро за погасяване на
задълженията му към ответника.
На следващо място, посочва, че претендираните от ищеца суми в размер на 3
889.08 лева- по иска с правно основание чл. 128 от КТ и сумата от 11 734.98 лева- по иска с
правно основание чл.215 от КТ, били недължими, тъй като били изплатени на ищеца от
ответното дружество, в подкрепа на което ангажира писмени доказателства по делото,
приложени към отговора.
С оглед на горе изложеното, навежда възражения за неоснователност на
предявените искове поради ежемесечно изплащане на сумите от работодателя на работника,
както и поради договорени между страните ежемесечни удръжки в размер на 900 евро за
изплащане на задължения на работника към работодателя.
Възразява и относно твърдението в исковата молба, че при командироване в
чужбина, съгласно цитираното в молбата приложение № 3 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, командировъчните пари на ден за шофьори при
автомобилни превози на единична езда, са в размер на 50 евро. Видно от приложена към
отговора извадка от Приложение № 3 от Наредбата, командировъчните пари на ден при
единична езда били в размер до 27 евро, а не както твърди ищеца в размер на 50 евро. В
този смисъл, оспорва изцяло предявената претенция за изплащане на сумата от 11 734.98
лева, като недължима. Моли предявените искове да бъдат оставени без уважени като
неоснователни.
С Определение № 1264 от 12.05.2022 г. съдът е отделил като безспорно между
страните обстоятелството, че е било налице трудово правоотношение между тях, по което
било определено основно месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 610 лв.
Със същото определение е указал на ищеца, че следва да докаже по искът с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ престирането на труд за периода от 25.09.2020 г. до 31.03.2021 г.
на работодателя в изпълнение на трудовите си задължения и по искът с правно основание
чл. 215 КТ, че е бил командирован от работодателя си да изпълнява трудовите си
3
задължения извън местоработата си, от което произтича правото му да получи освен
брутното си трудово възнаграждение пътни, дневни и квартирни пари при условия и
размери определени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че е било извършено плащане на
претендираните трудови възнаграждения от ищеца, както и плащане на пътни, дневни и
квартирни пари при условия и размери определени в Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, както и твърдяното от него погасяване на тези
негови задължения чрез прихващане със задължения на ищеца по Предварителен договор за
покупко- продажба. С протоколно определение от 27.06.2022 г. съдът също е отделил като
безспорно между страните и обстоятелството, че ищецът е изпълнявал длъжността
„шофьор“ при ответника и е извършвал международни превози в чужбина за периода от
25.09.2020 г. до 31.03.2021 г.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и след като прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за
установено следното:
На 25.09.2020 г. между страните е бил сключен трудов договор с №026/25.09.2022
г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява при ответното дружество длъжността
„шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ за срок от шест месеца, при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит 0.00 % за всяка година трудов стаж, платимо
окончателно всеки месец. Заверено копие от договора е представено с исковата молба.
По делото е представено споразумение за прекратяване на трудов договор
№00001 от 04.04.2021 г., според която трудовото правоотношение между страните се
прекратява, считано от 05.04.2021 г., на основание чл.325, ал. 1, т.1 от КТ по взаимно
съгласие.
По делото е представено споразумение с дата 26.09.2020 г. видно от което във
връзка със задълженията на ищеца към ответника ежемесечно му се удържа сумата от 900
евро от паричните преводи от неговия работодател. Последните произтичат от сключен
между страните Предварителен договор за покупко- продажба на МПС от дата 04.01.2021 г.,
обезпечен със Запис на заповед, подписана без протест от ищеца Г. Т. К. за сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща продажната цена на МПС- предмет на
договора.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-икономическа
експертиза за процесния период от 25.09.2020 г. до 05.04.2021 г. на ищеца са му били
начислени трудови възнаграждения в брутен размер от 3993,46 лв. или сумата за изплащане
след удържане на дължимите осигурителни и данъчни вноски е била в размер на 3102,54
лв., като тази сума е била изцяло изплатена на ищеца чрез извършени на него лично или на
съпругата му Рени К.а, в качеството й на негов представител плащания в общ размер на
13 872,15 лв. В периода от 25.09.2020 г. до 05.04.2021 г. няма неизплатени трудови
възнаграждения на ищеца от ответника. За този период ищецът е бил командирован за 130
дни. Вещото лице е предложило два варианта относно размера на дължимите на ищеца
командировъчни пари, като при първия вариант е взело предвид нормативно определения
размер на командировъчните пари на ден до 27 евро и общата дължима сума за процесния
период се равнява на 3510 евро или 6864,96 лв., като извършените плащания от
работодателя на ищеца лично и на съпругата му в качеството на негов представител в общ
размер на 13 872,13 лв. изцяло покрива размера на трудовите възнаграждения в размер на
3102,54 лв. и размера на командировъчните пари на ден до 27 евро или за 130 дни се
равняват на 6864,96 лв. При изготвянето на втория вариант на експертизата вещото лице е
взело предвид заповедите за командировка и справката за начислените командировъчни
пари предоставени й от ответника и е установило, че за процесния период на ищеца са били
4
начислени командировъчни пари в общ размер на 5498 евро равняващи се на 10 753,15 лв.,
които са били изцяло изплатени на ищеца лично и на съпругата му в качеството на негов
представител чрез извършените от работодателя плащания в общ размер на 13872,13 лв.
Вещото лице е констатирало, че за периода от 25.09.2020 г. до 05.04.2021 г. няма
незаплатени командировъчни пари от страна на ответника към ищеца.
Видно от изготвената и кредитирана от съда съдебно-графологична експертиза
ищецът е положил подписа си върху следните документи- Споразумение № 26 от 25.09.2020
г.; Споразумение от 26.09.2020 г.; Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
04.01.2021 г.; Запис на заповед от 30.10.2021 г. и на всички разходни касови ордери, които
са подписани от ищеца- от 14.04.2021 г. /л. 52/ ; от 15.01.2021 г. /л. 49/ ; от 07.02.2021 г. /л.
43/; от 15.01.2021 г. /л. 51/. Ищецът е изпълнил и ръкописния текст в Споразумение от
26.09.2020 г.; Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 04.01.2021 г.; Запис
на заповед от 30.10.2021 г.
Релевантните за спора факти се установяват, съобразно изложеното по-горе, а
преценката им налага следните правни изводи:
Предявени са иск с правно основание чл. 128 КТ за сумата от 3889,08 лв.,
съставляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 31.03.2021
г. и иск с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 11 734,98 лв.,
съставляваща незаплатени командировъчни средства за извършени от ищеца международни
транспортни курсове за периода от 26.09.2020 г. до 31.03.2021 г.
Исковете за заплащане на неизплатени командировъчни пари и дължими трудови
възнаграждения са неоснователни, поради следното:
За да бъдат уважени двете претенции е потребно да се установи, че през исковия
период между страните е съществувало трудово правоотношение; служителят е полагал
труд, съответно бил е командирован да изпълнява трудовите си задължения извън мястото
на постоянната му работа, както и, че работодателят не е изпълнил задължението си да му
заплати дължимите трудови възнаграждения и командировъчни пари в съответните размери.
Доказа се, че през исковия период страните са се намирали в трудовоправна
връзка за периода от 25.09.2020 г. до 05.04.2021 г.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че за времето от
25.09.2020 г. до 05.04.2021 г. ищецът е полагал труд, като при това същият е бил
командирован в чужбина, изпълнявайки функциите си за длъжността шофьор на
тежкотоварен автомобил, при което освен БТВ за периода на ищеца се е следвало заплащане
на т.нар.командировъчни пари, суми за покриване на пътни, дневни, квартирни и други
разходи. Относно размера на подлежащите на заплащане суми по делото бе прието
заключение на вещо лице.
Спорен между страните е въпросът дали дължимите суми са били заплатени на
ищеца или не. Съдът счита, че на този въпрос следва да бъде даден положителен отговор. В
периода от 25.09.2020 г. до 05.04.2021 г. няма неизплатени трудови възнаграждения на
ищеца от ответника, нито незаплатени командировъчни пари от страна на ответника към
ищеца съгласно кредитираната от съда съдебно счетоводна експертиза. Ответникът е
заплатил лично на ищеца или на неговата съпруга, в качеството й на негов представител
общо сумата от 13 872,13 лв., която изцяло покрива размера на трудовите възнаграждения в
размер на 3102,54 лв. и размера на командировъчните пари на ден до 27 евро или за 130 дни
се равняват на 6864,96 лв., както и ако се приеме втория вариант на експертизата по
отношение на дължимите командировъчни пари в общ размер на 5498 евро равняващи се на
10 753,15 лв. За получаването на тези суми ответното дружество е издало разходни касови
ордери подписани лично от ищеца, което се установява от назначената по делото съдебно-
графологична експертиза.
5
Според нормата на чл.270 ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Разпоредбата би следвало да намира приложение и относно плащанията на обезщетения и
други суми по КТ, каквито са командировъчните пари.
Съдебната практика допуска възможността извършеното плащане да бъде
установявано и с други документи – в Решение №241 от 07.01.2015г. на ВКС по гр.д.
№3269/2014г., III г. о., ГК, се приема, че когато законът урежда изискване за доказване на
определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните
обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. В Решение №89 от 29.03.2013г. на
ВКС по гр.д.№558/2012г., IV г.о., ГК, постановено по чл.290 от ГПК се приема, че при
случайния документ намерението на автора да удостовери истинни обстоятелства не се
предполага, такова намерение трябва да бъде изведено от съдържанието на документа или от
обстоятелствата при които е издаден.
В конкретния случай, по делото се представят разходни касови ордери, подписани
от ищеца и от неговата съпруга Рени К.а. Оспорването автентичността на тези документи не
беше доказано в контекста на приетата по делото съдебно-графологична експертиза. В
самите разходни касови ордери като основания са посочени заплащане на трудови
възнаграждения и командировъчни пари на ищеца.
Преценявайки наличието на плащания, за които не се установи наличието на
основание, различно от погасяване на задължения по трудовото правоотношение съдът
приема, че ответникът доказва възражението си, че е изплатил на ищеца всички дължими
суми.
Извеждайки горния извод съдът счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Исковете за заплащане на лихви за забава също са неоснователни, поради
недължимостта на главниците и акцесорния характер на претенциите. Същите подлежат на
отхвърляне изцяло.
Направените от ищеца разноски остават за негова сметка.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски и такива следва да му бъдат
заплатени от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 1250 лв., съставляващи
адвокатски хонорар .
Сторените от бюджета на съда разноски за депозити за вещи лица по назначените
от съда съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертиза остават така, както са
сторени, тъй като ищецът е освободен от заплащането им, а ответникът не ги дължи, поради
неоснователността на исковете.
На основание чл. 402 ГПК съдът следва да отмени допуснатото обезпечение на
предявените искове с Определение № 873 от 29.03.2022 г. чрез налагане на обезпечителна
мярка запор на банкова сметка на ответника, тъй като предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни по изложените съображения. Обезпечителна заповед не е
била издадена, тъй като ищецът не е внесъл определената от съда гаранция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. К., ЕГН: ********** от гр. **** срещу „Вик
Комерс 2014“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** искове с правно
основание чл. 128 КТ за сумата от 3889,08 лв., съставляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 31.03.2021 г. и иск с правно основание чл. 215
КТ за заплащане на сумата от 11 734,98 лв., съставляваща незаплатени командировъчни
средства за извършени от ищеца международни транспортни курсове за периода от
25.09.2020 г. до 31.03.2021 г. като ПОГАСЕНИ ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА Г. Т. К., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на „Вик Комерс
2014“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** сумата от 1250 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение на предявените искове с Определение № 873
от 29.03.2022 г. чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкова сметка на ответника.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Сливен с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от датата на връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7