№ 14774
гр. София, 24.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110131383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК,по молба на ответника.
Моли се съдът да измени решението си в частта относно разноските, като не се
присъжда адвокатски хонорар – с довод, че няма доказателства сумата реално да е платена,
присъденото възнаграждение да се намали до 1000лева, евентуално и до 600 лева, с оглед
редакцията на НМРАВ към сключването на договора.
В дадения срок за отговор на молбата по чл. 248 ГПК ответната страна по молбата,
сочи, че издадената фактура удостоверява плащане, и не споделя доводите за прекомерност
на възнаграждението.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна и е допустима, тъй като възражението за прекомерност е направено в хода на
устните състезания по съществото на спора.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца от 1500 лева, са
представени договор за правна защита и съдействие от 26.5.2022г., съгласно разпоредбата на
чл2,ал.1 от който договор, уговореното адвокатско възнаграждение се следва по посочена
банкова сметка на изпълнителя, а в случай на плащането му в брой, Адвокатското
дружество издава фактура. На 2.6.2022г. такава фактура е издадена.
С мотивите на ТР № 6/2012г. на ВКС се прие, че разноските се присъждат при
доказателства за плащане, като когато в договор за правна защита и съдействие е посочено,
че сумата е платена в брой, и е положен подпис на адвоката, в тази част, изявлението има
характера на разписка за получена сума. Изхожда се от разбирането, че страната по
договора, която има интерес да търси плащане на възнаграждението, е направила писмено
изявление, че е получила сумата в брой.
В представения договор за правна защита и съдействие, е уговорено, че
1
възнаграждението е платимо по два начина – или по банков път, или в брой. При плащане в
брой, се издава фактура, която съдържа в себе си изявлението на адвоката, че е получил
сумата, включително и при авансовата дължимост на данък върху възнаграждението /
чл.29,ал.1,б.г ЗДФЛ. Ето защо, доводите в обратния смисъл са неоснователни.
Относно доводите за прекомерност на възнаграждението. Разпоредбата на чл.78,ал.5
ГПК предвижда намаляване на платеното адвокатско възнаграждение по възражение на
насрещната страна. Разпоредбата препраща към чл.36 ЗАдв, като ал.2 на същата разпоредба
предвижда, че възнаграждението следва да бъде в справедлив и обоснован размер, но не по
– нисък от предвидения в Наредба, издадена от ВАдвС.
Разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК е процесуална разпоредба, защото предвижда
процедиране на съда по възражение за прекомерност. Съответно, когато съдът прилага
разпоредбата, преценява, на основание чл.36, ал.2 ЗАдв, две групи от факти- първо, дали
възнаграждението е в справедлив и обоснован размер и второ, дали същото съответства на
предвидения размер в НМРАВ, в редакцията на Наредбата към приключване на устните
състезания, когато е най- късният момент, когато възражението за прекомерност може да се
направи. Това е така, защото, когато съдът прилага процесуалната разпоредба, прилага и
приетата към приложението на разпоредбата редакция на Наредбата.
Изхождайки от горното, СРС е преценил, че минималният размер, съгласно
изменението на разпоредбата на чл.7 с ДВ бр.№ 88/4.11.2022г., на разпоредбата на
чл.7,ал.1,т.4 НМРАВ, за неоценяем иск, възлиза на 1000лева, като на основание чл.7,ал.9 от
Наредбата, в същата редакция, за всяко следващо след второ о.с.з., се заплаща още 250 лева,
тоест минималното възнаграждение възлиза на 1250 лева.
Доводът на ответната страна, че процесуалният представител не е осигурил
присъствие на първото о.с.з. на 10.11.2022г., и затова разпоредбата на чл.7,ал.9 НМРАВ е
неприложима, е неоснователен, защото на същата дата делото е било насрочено с
определение по чл.140 ГПК, при указания от съда, че делото е подходящо за медиация,
поради което е съдът не се е произнесъл по доказателствените искания на страните, извън
приемането на писмените доказателства. Ето защо, за тази дата процесуалният представител
на ищеца е депозирал писмено становище, без явяване в о.с.з . Разпоредбата на чл.7,ал.9
НМРАВ предвижда допълнително възнаграждение, с оглед необходимостта от защита в
повече от две о.с.з., които да се проведат по делото, като не обвързва плащането на
възнаграждението с явяването на процесуалния представител на страната, а с извършената
защита, каквато е сторена, с писмено становище.
Ето защо, минималното възнаграждение за работата, е 1250лева. СРС с мотивите на
решението е приел, че делото е със средна, а не минимална сложност, затова и платеното
възнаграждение от 1500 лева, с 250 лева над минималното, не е прекомерно. Такова би било
възнаграждение, от два пъти минималното, защото не е оправдано, нито справедливо, нито
предвидимо, с оглед осъществената защита.
Ето защо, решението не следва да се изменя, а молбата да се остави без уважение.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло молбата на вх.№ 70581/14.3.2023г. по чл. 248
ГПК за изменение на решението по делото, в частта за присъденото адвокатско
възнаграждение на А. П., в размер 1500лева.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на ответната страна
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3