№ 1456
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100112399 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, съединен
с акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Н. М., с ЕГН
********** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, с която се предявява иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 60
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди – закрито счупване
на метакарпална кост на лява ръка, причинени му при пътнотранспортно
произшествие от 08.03.2023г. по вина на водача на л.а.„БМВ 330“, с рег. № *******,
В.М. В., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва от 30.08.2023 г. – датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната
претенция, до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и
конкретните причинени болки и страдания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва иска по основание и размер. Посочено е, че ответникът оспорва
всички твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции.
Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на ПТП, оспорва се посочените
травматични увреждания да са настъпили в следствие на ПТП, оспорва се изобщо
наличието на сочените увреди. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със
степента на нанесените увреди и социално икономическата обстановка в страната.
Оспорва се претенцията за лихва по период, като се оспорва и да има забава.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
1
По делото е представен Протокол за ПТП №1821648 от 08.03.2023г., подписан и
от двамата участници в произшествието, който обаче е в крайно нечетлив вид и не е
приет като доказателство по делото. С оглед невъзможността на ищеца да представи
документа във вид, позволяващ прочитането му, на И. Н. М. е предоставена
възможност да представи документи, съдържащи се в ДП №11235/2023г. по описа на
СДВР, пр.пр.№20218/2023г. по описа на СДВР. От представени копия на Протокол за
разпит на свидетел от 08.08.2023г. на И. Н. М. и Протокол за разпит на свидетел от
06.03.2024г. на В.М. В., се установява, че на 08.03.2023г. около 09.00ч. в гр.София е
настъпило ПТП между л.а.„БМВ 330“, с рег. № *******, собственост и управляван от
последния и л.а.“Фолксваген Поло“, с рег.№*******, собственост на и управляван от
И. Н. М..
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което е прието без оспорване на
страните и съгласно което ПТП се е осъществило при следния механизъм: На
08.03.2023г. около 12:30 часа лек автомобил „БМВ 330“, с рег. № ******* се е намирал
върху дясната лента на бул. „Цветан Лазаров“ пред офис на банка КБС. Водачът е
предприел потегляне от спряно положение с цел извършване на маневра „обратен
завой“. По същото време по лявата лента на платното на бул. „Цветан Лазаров“, в
посока към бул. „Копенхаген“ се е движил лек автомобил “Фолксваген Поло“, с рег.
№*******. След кръстовището образувано от бул. „Цветан Лазаров“ и ул.„Ханс
Кристиян Андерсен“ поради навлизане в траекторията на движение на л.а.“Фолксваген
Поло“, с рег.№******* от страна на л.а.„БМВ 330“, с рег. № ******* настъпва удар
между предна дясна част на лек автомобил Фолксваген и предна странична лява част
на лек автомобил БМВ. След удара двата автомобила са се установили върху лявата
лента на платното за движение към бул.“Кръстю Пастухов“.
Съгласно заключението причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „БМВ 330“, с рег. № *******, който е
предприел маневра „обратен завой“ на място неразрешено за това, без да пропусне
движещият се в права посока лек автомобил “Фолксваген Поло“, с рег.№*******.
С оглед липсата на оспорване на заключението на САТЕ и представените
протоколи за разпит на двамата участници в ПТП, следва да се приеме, че механизма
на настъпване на ПТП е установен по безспорен начин, като единствена причина за
настъпването му е поведението на В.М. В., който е предприел неразрешена маневра, в
нарушение на чл.38, ал.2 и ал.4 ЗдвП, които разпоредби забраняват движението назад
при завой в обратна посока на кръстовище и задължават водача, предприемащ маневра
завой в обратна посока да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.„БМВ 330“, с рег. № *******, със
застрахователна полица, валидна към 08.03.2023г., сключена със ЗД „Бул Инс“ АД.
С оглед на така събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че
механизма на настъпване на ПТП е установен по делото, като е установено и че
2
произшествието е причинено от вредоносно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е предмет на задължителна застраховка по договор, сключен със ЗД „Бул
Инс“ АД.
По делото е назначена СМЕ, чието заключение е оспорено от ответната страна.
Видно от заключението при извършен личен преглед на ищеца на 13.05.2024г., вещо
лице К. С. е установил наличие на оперативен белег с надлъжен ход по вътрешната
страна на лява гривнена става с надлъжен ход и дължина 4см. без функционален
дефицит на лява ръка. Вещото лице посочва, че при ПТП на И. Н. М. е причинена
контузия на лявата гривнена става и длан с отчупване на малък костен фрагмент от
основата на втора метакарпална кост /преднокиткова кост/- счупване на втора
метакарпална кост на лява ръка. Посочено е, че видно от приложените документи,
ищеца е провел болнично лечение за периода от 02.08.2023 до 05.08.2023г. Медико-
биологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок повече от 30 дни. Проведено е консервативно лечение с гипсова
имобилизация на лява ръка за 38 дни. След сваляне на имобилизацията е проведена
физиотерапия и рехабилитация в УМБАЛ „Света Анна“, за периода от 14.05.2023г. до
30.05.2023г. Ефектът от проведеният курс фитотерапия и рехабилитация е добър, тъй
като при прегледа, извършен на 13.05.2024 г. не е установен функционален дефицит на
лява ръка. Посочено е, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и
страдания, като първите 30 дни след инцидента и 20 дни, след оперативното лечение,
болките са били с по голям интензитет.
С оглед оспорване на заключението на СМЕ, по делото е допуснато
разширяване на състава на експертизата с включване в същата на три нови вещи лица.
Съгласно заключението И. Н. М. е получил следните телесни увреждания, като
последица от процесното ПТП: Контузия на китка и длан; Счупване на втора
метакарпална кост. Уврежданията са травматични по характер и водят до болки и
ограничение на движенията на гривнената става и дланта. След прегледа на пациента,
не са установени индикации за допълнителни оперативни интервенции. Вещите лица
считат, че към момента на прегледа пациентът е възстановен по отношение на
получените травматични увреждания и не е налице функционален дефицит на ръката.
Към момента не е необходимо пациентът да провежда рехабилитация занапред, тъй
като възстановителният период е
приключил. Според медицинската документация по делото ищецът е провел 2 курса
физиотерапия и лечебна гимнастика с общо 35 процедури. Ефектът от
рехабилитацията съдейки от състоянието на пациента при прегледа, вещите лица
считат за добър.
По делото са депозирани свидетелски показания от С.И.Ц., която съжителства с
ищеца, на семейни начала, считано от 2000година. След инцидента отишла при ищеца
в болница „Света Анна“, като същия нямал никакви външни наранявания, споделил,
3
че не може да движи ръцете си. Установили, че ръката му е подута, но няма
наранявания, прибрал се в къщи, но изпитвал болки. Посочва, че първия месец след
инцидента лявата ръка много го боляла и имал нужда от помощ за ежедневни неща -
къпане, обличане, обуване. Посещавал различни лекари, ръката му била надута, но не
можели да установят причината. Едва след месец, при изследване със скенер било
установено счупване. Поставили му гипсова шина за около 40 дни. Провеждал
адекватно лечение, не ходел на работа, имал нужда от помощ и емоционална подкрепа.
След оперативната намеса, не можел да работи 6 месеца, което много го травмирало,
понеже има и банков заем. Към момента не бил толкова жизнен, колкото преди
инцидента.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ , урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представеното по делото известие за
доставяне е видно, че претенция на ищеца е достигнала до ЗД „Бул Инс“ АД на
30.08.2023г. Не се спори и, че по силата на застрахователна полица, валидна към
08.03.2023г., сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, отговорността на В.М. В. е застрахована
при ответника. Настоящият състав намира и, че по делото безспорно се установява, че
на 08.03.2023г. И. Н. М. е бил увреден при ПТП, настъпило по вина на В.М. В., като не
4
се установява, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Следователно са на лице обстоятелствата обуславящи ангажиране на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на поведението на
застрахования.
Настоящият състав, като съобрази заключението по СМЕ и Тройна СМЕ,
приема за установено, че в следствие на ПТП на ищеца са причинени контузия на
китка и длан и счупване на втора метакарпална кост, като периодът на възстановяване
на получените увреди е бил над 40 дни, а според свидетелските показания – 6 месеца.
Бил е с гипсова имобилизация на лява ръка за 38 дни. От представените амбулаторни
листа и болнични листа е видно, че ищецът е ползвал отсъствие поради болест от
работното си място от произшествието до 02.08.2023г., когато е е приет в УМБАЛ
„София Мед“ за оперативно лечение на синдром на карпалния канал. Видно от
Епикриза към ИЗ №29102/2023г. след ПТП ищецът е получил изтръпване на дланната
повърхност на три пръста на лявата ръка, което наложило оперативната намеса. От
представен болничен лист е видно, че И. Н. М. е бил домашно-амбулаторен режим на
лечение до 04.09.2023г. Следователно ищецът е бил нетрудоспособен за времето от
08.03.2023г. до 04.09.2023г. или почти 6 месеца, който се явява и оздравителния
период. В следствие на увредите, през оздравителния период, са изпитвани болки, по-
интензивни в първите 30 дни след инцидента и 20 дни, след оперативното лечение. Не
се установява наличие на остатъчен дефицит и според заключенията на СМЕ
оздравителния период е напълно завършен. Провеждана е рехабилитация.
Видно от исковата молба освен увредите, настъпили при самото ПТП, посочени
по-горе, се твърди, че ищеца и до настоящия не се е възстановил напълно, като търпи
болки и има нужда от медикаменти, което довело до депресия и пълна липса на
надежда и вяра, че ще оздравее. Посочените вреди обаче не се установяват по делото.
От СМЕ е видно, че оздравителния период е завършил, а свидетелката не сочи
изпитвани болки, прием на медикаменти и наличие на депресивно състояние.
Посочено е и, че ищецът се чувствал като развалина, която е в тежест на семейството
си, което също не се установява от свидетелските показания. Св. Ц. посочва
единствено, че ищецът не е толкова жизнен, колкото е бил преди инцидента., но
доколкото оздравителния период е приключил към момента на подаване на исковата
молба не може да се приеме, че липсата на жизненост, в сочената от свидетелката
степен, се дължи на увредата на лява ръка.
От показанията на св.Ц. се установява, че по време на оздравителния период,
И. М. имал нужда от помощ при обличане, обуване, къпане, като Съдът намира, че
това е обичайна помощ, която би следвало да получава лице с гипсова имобилизация
на ръка. Не се установява обаче цялостно засягане на ежедневния начин на живот,
доколкото липсва обездвижване на тялото и е пострадала не водещата ръка на лицето,
доколкото същия е десничар.
5
При доказана по основание искова претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, определянето на
неговия размер следва да бъде извършено от съда “по справедливост” /чл. 52 ЗЗД/.
Съобразно задължителните указания, дадени в ППВС № 4/ 1968 г., т.2, при преценка
на понятието “справедливост” съдът дължи съобразяване на редица конкретни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението – брой на уврежданията, вид медицинска намеса, продължителност на
оздравителния процес, възраст на увредения и наличие на трайни остатъчни дефицити.
Видно от доказателствата по делото на ищеца е причинена еднотипна увреда в една
област на тялото, без увредите да са застрашаващи живота, а единствено причиняват
временно разстройство на здравето, има обаче сравнително продължителен
оздравителен период – от шест месеца. Проведено е консервативно лечение, поставена
е гипсова имобилизация за период от над месец и се е наложила оперативна
интервенция, която обаче е била в края на оздравителния период, със собствен
оздравителен период от един месец. Не се установява трайна увреда на здравето и
оздравителния период е напълно приключил. От свидетелските показания е видно, че
ищецът е търпял засягане на всекидневния му бит и начин на живот, но следва да се
има предвид, че ищеца не е бил обездвижен и е имал нужда от помощ за конкретни
неща – къпане, обличане, обуване. Не се установяват останалите твърдени
психологични вреди.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че справедливият паричен
еквивалент на понесените вследствие на деянието болки и страдания се равнява на
сумата от 9000лв. /по 1500лв. за всеки месец от оздравителния период/.
Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че
Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция
за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от изброените в разпоредбата документи, сред които и протокол
за ПТП. В случая такъв е представен, но от страна на застрахователя не е последвало
произнасяне, каквото е следвало да направи в 3 месечен срок. При липса на такова,
следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от изтичането на срока,
предвиден в правната норма. Не се спори, че искане за изплащане на обезщетение е
отправено до ЗД „Бул Инс“ АД на 30.08.2023г. Доколкото от страна на „ ЗД „Бул Инс“
АД не е направено произнасяне по претенцията в определения от КЗ тримесечен срок,
6
то считано от 30.11.2023г. застрахователя е изпаднал в забава и дължи лихва, поради
което искането е основателно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Бул
Инс“ АД следва да заплати на ищеца направените от последния разноски за заплатена
държавна такса и депозити за работа на веши лица, съразмерно на уважената част от
иска в общ размер на 480лв.
От адвокат Н. Д. е направено искане за присъждане на възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и представителство на основание л.38, ал.2
ЗАдв. По делото е представен договор, удостоверяващ уговарянето на безплатно
представителство, поради което на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение.
Съдът намира, че следва да определи дължимото възнаграждение съобразно
предвидените минимални размери по Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързва Съда при определяне на размер на дължимото
възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че минималните размери
по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната пазарни измерители на
размера на възнаграждението, като не е задължително дословното съобразяване с
приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя съобразно
критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете. Минималния
размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в
размер на 1440лв. с ДДС, което следва да се присъди.
В полза на ЗД „Бул Инс“ АД на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят
разноски за заплатен депозит за работа на вещи лица и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска. От страна на ищеца е направено възражение
с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа. Минималния размер
на възнаграждението съгласно Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа е именно в претендирания размер от 6540лв. с ДДС, т.е. не се явява
прекомерен. Разноските следва да се присъдят в размер на 6324лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” №87 да заплати на И. Н. М., с ЕГН
********** и адрес: гр.Ихтиман, ул.“******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр.
с чл. 45 от ЗЗД сумата от 9000 лв. (девет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания в следствие на увреди – закрито счупване на метакарпална кост на лява
7
ръка, причинени му при пътнотранспортно произшествие от 08.03.2023г. по вина на
водача на л.а.„БМВ 330“, с рег. № *******, В.М. В., чиято гражданска отговорност
като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди за сумата над 9000лв. до пълния предявен размер от 60000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” №87, да заплати на И. Н. М., с ЕГН
********** и адрес: гр.Ихтиман, ул.“******* на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в
производството съразмерно на уважената част от иска, в размер на 480лв.
ОСЪЖДА И. Н. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.Ихтиман, ул.“******* да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Джеймс Баучер” №87 на осн. чл.78, ал.3 разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 6324лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Джеймс Баучер” №87, да заплати на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв. на адвокат Н. Н. Д., със служебен адрес: гр.София, пл.“*******
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и представителство на
ищеца в размер на 1440лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8