Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17.08.2020 година
гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД X състав
На двадесет и осми юли 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 97 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с
правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от „Ивпласт 2010" ООД, ЕИК
*********, с адрес на управление ***, представлявано от управителите Иван Събов
Георгиев и Ангел Андонов Андонов, чрез адвокат Я.С.С.,***, офис 10, против ЕТ
"Рика-Росен Иванов", ЕИК *********, гр.Търговище,
ул."Бенковски" № 5, вх. А, ет. 3, ап. 6, с цена на иска: 40 000 лв.
В
исковата молба се твърди, че страните били в търговски отношения в рамките на
около пет години. Ноември месец 2019 г. със заповед на ТД на НАП гр.Пловдив №
Р-16001619004239-020-003/13.11.2019 г. била възложена данъчна ревизия на
фирмата им по повод на издадените от ответника фактури към тяхната за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2019 г.
С последваща заповед на публичен съдебен изпълнител им бил наложен запор върху
движимо имущество-машини и МПС-та на обща пазарна стойност 40 000 лв., като
обезпечение на евентуален ревизионен акт срещу дружеството на стойност 106 000
лв., дължимо ДДС вследствие на неправилното и престъпно осчетоводяване на
фактурите от техния контрагент:
"Рика-Росен Иванов" ЕТ, ЕИК *********, гр.Търговище. При справка от
тяхна страна се оказало, че левовите стойности и количествата във фактурите са
различни. Ето защо поради виновното поведение на ответника ищцовото дружество
претърпяло имуществени вреди в размер на наложения запор. Твърди се, че не
могат да се разпореждат с имуществото си, търпят също така неблагоприятни
имуществени вреди поради публичността на този запор от техните настоящи и
бъдещи контрагенти. Вследствие на противоправното поведение на ответника
поради неспазване от негова страна на Закона за счетоводството, претърпяли значителни имуществени вреди.
Предвид
изложеното молят съда ответникът да бъде осъден да им заплати претендираната в
исковата молба сума, ведно със законовата лихва до окончателното й изплащане,
както и разноските - държавна такса и адвокатски хонорар по настоящия процес.
Направени
са доказателствени искания – разпит на свидетел и назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Със свое
разпореждане съдът е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на
ищеца в следната насока: 1. Да посочи
кои са фактурите, издадени от ответника, в които същият е допуснал грешки; 2.
Да посочи в какво се състоят грешките във всяка една фактура? 3. Да се посочи
защо ищецът счита, че поведението на ответника е противоправно – какви текстове
от Закона за счетоводство или други закони са нарушени; 4. Да посочи какви
точно имуществени вреди вече е претърпял от поведението на ответника и как е
формирал техния размер; 5. Да посочи за какви обстоятелства желае да бъде
допуснат свидетел за разпит и какво понятие влага в „неправилно цифрово
осчетоводяване на сделките от страна на ответника“, посочено като задача на
съдебносчетоводната експертиза.
Постъпила
е уточнителна молба от страна на ищеца, в която той заявява следното:
Фактурите, в които ответникът е допуснал „грешка" са издадени от
ищцовотодружество към него и той е осчетоводил стойности - количества и суми,
които не отговарят на истинските цифри във фактурите, за което имало образувана прокурорска преписка №1475/2019 г.
на Районна прокуратура гр.Търговище. Според ищеца в това се сътои
противоправното поведение на ответника. В тази връзка моли да бъде задължен
ответникът да представи тези фактури, за да ги сравнят с издадените от тях. Имуществените вредите, които са претърпели
и които са предмет на иска, са в размер на стойността на запорираните им
движими вещи като обезпечение на евентуален данъчен ревизионен акт. Под
неправилно цифрово осчетоводяване от страна на ответника смятат следното: ако
една сделка и издадена фактура от тях към него има определена стойност ДДС,
ответникът е осчетоводявал тази фактура с друго количество, друга стойност и от
там по-високо ДДС, като заради това имат данъчна ревизия и ги грози издаването
на данъчен ревизионен акт на стойност 106 000 /сто и шест хиляди лева/.
Ответникът, въпреки няколкократни опити да му се връчи препис от
исковата молба, не е открит от съда нито по седалището и адреса на управление,
нито по постоянния му и настоящ адрес като физическо лице, поради което отговор
от същия не е постъпил. Съдът е приел, че същият е редовно уведомен за
настоящото производство с изрично разпореждане.
Със свое
определение по насрочване на делото съдът е приел, че правната квалификация на
претендираните от ищеца права е на плоскостта на непозволеното увреждане, а
именно: предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД –
претендира се обезщетение за имуществени вреди вследствие непозволено увреждане
от страна на ответника като съдът е разпределил доказателствената тежест, а
именно: следва да бъдат доказани обстоятелствата, че ответникът в резултат на
осъществено противоправно поведение е причинил имуществени вреди на ищцовото
дружество; че е налице причинна връзка между вредите и поведението на
ответника; че твърдените имуществени вреди са в посочения от ищеца размер. Вината
на ответника са предполага до доказване на противното.
В съдебно
заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковата
претенция.
По съществото на спора съдът съобрази
следното:
Фактите,
от които ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди – запор на движимо
имущество на стойност 40 000 лева от страна на НАП по повод на извършвана
ревизия, са посочени много ясно и конкретно от страна на счетоводителя на
ищцовото дружество, който съдът разпита като свидетел. Св. Анна Тодоринска
пояснява следното: „От 12.06.2019 г. беше
назначена ревизия от НАП във връзка с ДДС-то. Установи се, че тя е предизвикана
във връзка с доставчика ЕТ „Рика-Росен
Иванов“, поради възникнали някакви
несъответствия в неговите дневници.
Всъщност се назначи обща ревизия по ДДС и впоследствие всички фирми, които търгуват и които са в някакви отношения с ЕТ „Рика“, на всичките са направени
ревизии и ние влизаме в това число. Впоследствие, тъй като имаме
отношения, продаваме продукция и за ЕТ „Рика“, както и купуваме суровина, направиха
и насрещна проверка във връзка с продадена готова продукция към него, както и тези фактури,
които касаят доставката на суровина от негово лице. Ревизията
приключи с решение от 30.04.2020 г.
Периодът, за който ни беше извършена ревизията, е от 2015 г. до
31.05.2019 г. В този период почти ежемесечно са извършени доставки от негова страна към наша страна.
Той на място ни доставя суровина. Ние не
сме вземали суровината от него. В разговорите, които съм провеждала с данъчния
инспектор, той покрай въпроси за нашата
работа ме пита и за работата на
доставчика. В тези разговори той обясни, че ревизията е предизвикана от това, че доставчикът на суровината
всъщност документално няма тази
суровина, която продава. Има някакви големи несъответствия в това отношение и
те проверяват всички фирми, на които той е доставил тази суровина. Ние трябваше да представим абсолютно всички
документи за транспорт, за
доставка. След ревизията има ревизионен акт, в който сме задължени
да възстановим около 20 000 лв. и лихва около 6000 лв. Ние
сме получили суровината, всяка доставка е получена. Ние считаме, че правилно ДДС
ни е приспаднат. Има известни пропуски в някои от доставките и всяка
доставка, за която няма абсолютно цялата документация, те смятат, че трябва да се възстанови ДДС. И тъй като това е голям период от 5 години, а ние
ежемесечно сме вземали суровина,
се получиха големи суми. Смятаме
да атакуваме РА, защото смятаме, че сме изправни. Още, като започват
проверката данъчните ни запорираха движимо
имущество - транспортни средства, машинно оборудване - всички машини, с
които фирмата разполага и работи. Ние произвеждаме полиетиленови фолиа,
опаковки, пликове. Оборудването, макар
и запорирано, ние работим с него.“
Тезата на
ищеца е, че в резултат на неплравомерното поведение на ответника, се е стигнало
до въпросната ревизия от страна на НАП, като агенцията е запорирала движимо
имущество на ищцовото дружество на стойност 40 000 лева за обезпечение на
свои евентуални вземания от ищеца, и по този начин ищецът търпи имуществени
вреди.
По делото
бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, която прави анализ на фактурите,
подадени за възстановяване на ДДС от страните по делото. Налице е несъществено
отклонение във връзка с осчетоводяване на тези фактури за периода 2017-2019
година. Има несъответствие основно във фактура № 3302/03.06.18 г. Ищецът в
дневника си за продажби изобщо няма отразена такава фактура за продажба към ЕТ „Рика-Росен
Иванов“, а при ответника тази фактура
е с данъчна основа 8321.78 лв. и фигурира
в дневника на покупки. Второто разминаване е при фактура № 3758/04.02.2019 г. и 3759/04.02.2019 г. Вещото
лице е работило на база на
дневниците за покупки и продажби, предоставени от ТД на НАП - Пловдив и ТД на НАП
- Варна.
От
правна гледна съдът приема следното:
За
ангажиране отговорността за вреди от непозволено увреждане е необходимо да са
налице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие,
вина, вреда, наличие на причинна връзка, вредите да са пряка и непосредствена
последица от деянието.
В
настоящото производство не се установяват предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на едноличния търговец за търсената сума, твърдяна
като щета.
На първо
място не се доказва неправомерно поведение от страна на ответника, което пряко да рефлектира в имуществената
сфера на ищцовото дружество. Независимо, че търговската дейност на ответника е
станала повод за ревизия на дейността на ищцовото дружество от страна на
контролните органи, то не ответникът е поискал налагането на запор върху
движимо имущество на ищеца, а това е действие е по реда на ДОПК във връзка с
извършената ревизия. На следващо място, по делото не се установяват на този
етап имуществени вреди в патримониума на ищеца, доколкото запорът само лишава
същият да се разпорежда с притежаваното от него имущество. Така твърдяните от ищеца
имуществени вреди с оглед смисълът и предназначението на запора, няма как да
бъдат пряка и непосредствена последица от каквото й да е поведение на
ответника.
Предявеният иск с правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е
неоснователен. Не е доказана нито една от предпоставките на този фактически
състав. Дори и през изследвания период, а и през периода 2015-2019 година, да
са били налице действия от страна на ответника във връзка с търговските
взаимоотношения между страните по доставка на суровина, които да не са били
съобразени със Закона за счетоводството, ЗДДС
и другите нормативни регулации в областта на данъчното право, то те не
са довели като пряка и непосредствена последица до налагане на запор върху
движимо имущество, притежавано от ищеца,
от НАП-София по повод на извършвана ревизия, от който запор ищецът
твърди, че са му причинени имуществени вреди.
Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ивпласт 2010" ООД, ЕИК *********, с
адрес на управление ***, представлявано от управителите Иван Събов Георгиев и
Ангел Андонов Андонов, чрез адвокат Я.С.С.,***, офис 10, против ЕТ
"Рика-Росен Иванов", ЕИК *********, гр.Търговище,
ул."Бенковски" № 5, вх. А, ет. 3, ап. 6, иск за сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., претендирана
като имуществена вреда, причинена от поведението на едноличния търговец като
доставчик на суровина в периода 2018-2019 година, изразяващо се в неправилно
осчетоводяване на фактури и данни от тях, като неоснователен, на основание чл.
45 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :