Решение по дело №10990/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

           

Номер              05.02.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10990 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 20.01.2020г., гр.д.64810/16г., СРС, 46 с-в осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на С.П.П. основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (ДП № 15173/2012 г. на 02 РУП-СДВР, прок. пр. № 20110/2012 г. на Софийска районна прокуратура), ведно със законната лихва от 14.11.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. и осъжда ответника да заплати на ищеца разноски от 42 лв.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът постъпва въззивна жалба от ищеца С.П.П.. Счита определеното обезщетение за крайно неоправдано и унизително, без да излага други доводи в тази насока. Жалбата в останалата част е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3, пр.1 ЗОДОВ.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предмет на спора са претърпените от ищеца С.П.П. неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на  престъпление по чл.324, ал.1 НК – упражняване на професия или занаят, без да има съответна правоспособност. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, което е сравнително леко по тежест.

Наказателното преследване започва на 12.06.2012г., когато е било образувано досъдебното производство и ищецът е задържан в ареста за срок от 24 часа. Издадената на същата дата заповед за задържане е  отменена с влязло в сила решение № 1152/19.02.2013г., адм.д. 6124/12г., АС-СГ. На 13.06.2012г. ищецът дава обяснения по случая. На 05.10.2012г., разследващият орган изпраща досъдебното производство със заключително мнение за прекратяване. С постановление от 29.10.2012г. на прокурор при СРП, наказателното  производство е прекратено поради несъставомерност на деянието.

Ищецът е обект на наказателна репресия, считано от задържането  му за 24 часа на 12.06.2012г. до прекратяване на наказателното производство на 29.10.2012г., или общо за 4 месеца и 17 дни.

С негово участие не са проведени други процесуални действия.

         Свидетелските показания доказват предполагаемите и типични за подобни случаи емоционални болки и страдания. Установява се, че след освобождаването си от ареста, ищецът е изключително разтревожен, вдига кръвно налягане, страда от силно главоболие, изтръпват крайниците му и има проблеми със съня.

Според свидетелите и медицинската документация, заболяването на ищеца от неинсулинозависим захарен диабет тип ІІ е открито и диагностицирано за първи път на 13.03.2014г., а болестта есенциална (първична) хипертония - на 21.07.2014г., т.е. поне 1 година и половина след приключване на наказателното производство. Затова не се доказва последното да представлява единствено и сигурно условие, без което, при нормално стечение на обстоятелствата, ищецът не би заболял, респ. не би претърпял по-тежки неимуществени вреди от характерните за подобни случаи.

При определяне на обезщетението съразмерно търпения емоционален дискомфорт, съдът отчита, че ищецът е обект на незаконно наказателно преследване в продължение на краткия срок малко над 4 месеца във връзка с разследване на престъпление, за което се предвижда сравнително леко наказание. През този период не участва интензивно в процесуални действия, освен при еднократно снемане на обяснения, на свобода е, с изключение на първоначалното задържане за 24 часа, като понася обичайните и нормални за подобни случаи тревоги и неудобства. При съобразяване на обществено-икономическия критерий за справедливост по време на причинените неимуществени вреди, по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение за тях в размер на сумата 400 лв. Над този размер, искът е неоснователен.

При липсата на други конкретни оплаквания в жалбата срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи и след съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в останалата част.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен искът.

Решението в останалата част, с която е уважен искът, като необжалвано е влязло в сила.

Въззиваемият ПРБ не установява реализирани разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.01.2020г., гр.д.64810/16г., СРС, 46 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от С.П.П. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над размера от 400 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (ДП № 15173/2012 г. на 02 РУП-СДВР, прок. пр. № 20110/2012 г. на Софийска районна прокуратура).

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.