№ 290 / 9.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
09.05.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание н. девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието н. прокурора….…..…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 2011 по описа з. 2018 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК:. 2., със седалище и адрес н. управление:. гр.София, бул."Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Г. Антов твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 от ГПК з. издаване н. заповед з. изпълнение и последната била връчена н. ответницата при условията н. чл.47 ал.5 ГПК, в резултат н. което з. ищеца е налице правен интерес от предявяване н. настоящия иск. Твърди, че обстоятелството, въз основа н. което е издадена заповед з. изпълнение е подписан Договор з. кредит № 373119 от 21 април 2016 г. между ,,Ф. Б.“ ЕООД като Кредитор и Л.С.Г. като Кредитополучател, сключен чрез средствата з. комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата н. електронен документ и отношението е реализирано при спазване н. изискванията н. Закона з. предоставяне н. финансови услуги от разстояние, Закона з. платежните услуги и платежните системи, Закона з. задълженията и договорите и Закона з. електронния документ и електронния подпис, както и Закона з. електронната търговия. Конкретните действия по отпускане н. заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между ,,Ф. Б.” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Поддържа, че съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация з. предоставяне н. финансова услуга от разстояние по смисъла н. чл.8 от Закона з. предоставяне н. финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Заявява, че със сключване н. договора з. кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия н. индивидуалния договор и Тарифа н. Ф. Б. ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия. По силата н. сключения Договор з. кредит № 373119 от 21 април 2016г. н. Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер н. 500 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба н. кредитора в 59,95 лева, з. срок от 180 дни. Твърди, че поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността н. Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от ,,Ф. Б.“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - ,,Ф. Банк“ ЕООД, което дружество е одобрено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък н. кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление з. свободно предоставяне н. услуги н. територията н. Република Б., съгласно взаимното признаване н. единния европейски паспорт, към Регистрите н. БНБ. Поддържа и това, че в тази връзка, н. 21 април 2016 г. между Л.С.Г. /Кредитополучател/ и ,,Ф. Банк“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор з. гаранция с № 373119, по силата н. който Гарантът се задължава в полза н. Кредитора да гарантира изпълнението н. задълженията н. Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение н. Задълженията н. Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Ищецът твърди и това, че съгласно чл.5 от Общи условия, които се прилагат към Договор з. гаранция № 373119, сключен между Л.С.Г. и ,,Ф. Банк“ ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати н. Гаранта такса з. предоставяне н. гаранцията, в размер, определен в Договора з. гаранция, като в настоящия случай таксата з. гаранция е 295,05 лв. Л.С.Г. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант ,,Ф. Банк“ ЕООД. Вследствие н. това, Д. ,,Ф. Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към ,,Ф. Б.“ ЕООД, с което е встъпило в правата н. Кредитор и от този момент з. него възниква правен интерес з. предявяване н. претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Твърди, че датата н. последна вноска по кредита е била н. 18 октомври 2016 г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата. В изпълнение разпоредбата н. чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски н. кредита до 20 дни след съответната падежна дата, н. същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която з. конкретния случай към настоящия момент е в размер н. 100 лв. и представлява административна такса з. събиране н. вземането. Твърди, че така задължението н. ответника Л.С.Г. кьм Д. ,,Ф. Банк“ ЕООД, произтича от заплатеното от страна н. последния спрямо ,,Ф. Б.“ ЕООД изискуемо задължение по Договор з. кредит с № 373119, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса з. гаранция по Договор з. гаранция с № 373119, з. която длъжникьт се е задължил, но не е престирал. Заявява, че н. 1.12.2017г. е сключен Договор з. Покупко-продажба н. отписвания н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А. з. к. н. п. з.“ ООД, ЕИК 202527З41 (цесионер) и ,,Ф. Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. к. н. п. з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникьт е уведомен по реда н. чл. 99 от ЗЗД з. извършената продажба н. вземането н. 14 декември 2017 г. от ,,Ф. Банк“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка. По договора з. кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер н. 978,16 лв., от които главница:. 500 лв., договорна лихва:. 59,95 лв. з. периода от датата н. първа вноска 21 май 2016 г. до 18 октомври 2016 г. - датата н. последната вноска, административна такса з. събиране н. вземането:. 100 лв., такса з. гаранция:. 295,05 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 23,16 лв., з. периода от датата н. настъпване н. забавата, а именно 19 октомври 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата н. подаване н. заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае з. установено, че „А. з. к. н. п. з.” ООД има следните вземания срещу Л.С.Г. по Договор з. кредит № 373119 от 21 април 2016 г. във връзка с Договор з. гаранция от 21 април 2016 г.:. 500 лв. - главница; 59,95 лв. - договорна лихва з. периода от датата н. първа вноска 21 май 2016 г. до 18 октомври 2016 г. - датата н. последната вноска; 100 лв. - административна такса з. събиране н. вземането; 295,05 лв. - такса з. гаранция; 23,16 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница з. периода от датата н. настъпване н. забавата, а именно 19 октомври 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата н. подаване н. заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л.С.Г. xxx, чрез назначения особен представител адвокат А.К. е подал отговор н. исковата молба. Счита, че исковата молба е нередовна. Твърденията в нея не се подкрепени със съответните доказателства, з. да се направят обосновани изводи с оглед твърдението в исковата молба, че дружеството - поръчител е встъпило в правата н. кредитор и от този момент з. него възниква правен интерес з. предявяването н. претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя по реда н. регреса. Това е така, защото не цесията, а неприложения по делото договор з. поръчителство, както и неприложените платежни документи от поръчителя, с твърдение , че е изпълнил дълга, пораждат въпроси н. които н. този етап не може да се даде отговор съгласно разпоредбите н. чл.141 ЗЗД, чл.143 ал.1 ЗЗД, чл.143 ал.2, изречение второ ЗЗД и чл.147 ЗЗД. Твърди, че особеното в случая е, че Ф. Банк ЕООД, преди да стане цедент, има качество н. поръчител, обосноваващо претенции по регресен иск, срещу кредитополучателя. А с оглед чл.147 ал.1 З3Д поръчителят остава задължен и след падежа н. главното задължение, т.е. след дата 19.10.2016г. , ако кредиторът е предявил иска против длъжника в течение н. 6 месеца от падежа. Именно от неприложените платежни документи, свързани с погасването н. дълга от поръчителя може да се установи дали плащането н. поръчителя, цедирал вземането си по-късно, е станало, в срока по чл.147. Поддържа също, че ако съдът счете, че исковата молба е редовна и че в отсъствие н. посочените документи следва да се даде ход н. същата, прави възражение, че исковата молба е недопустима поради липса н. правен интерес з. предявяването и тъй като плащането в полза н. длъжника е извършено без основание и по пътя н. регреса поръчителят няма правен интерес да си иска платеното. Н. второ място, ако съдът прецени че исковата молба е допустима, заявява, че тя е неоснователна, защото ищецът не е доказал, с допустимите по ГПК доказателства, размера н. задължението н. длъжника - не е поискана СИЕ з. установяване размера н. задължението н. ответника.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение н. вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите н. страните по свое убеждение и при условията н. чл.235 ГПК, приема з. установено следното:.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал н. основание чл.410 ГПК заявление з. издаване н. Заповед з. изпълнение, въз основа н. което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 1189/2018 година. Съдът е издал заповед з. изпълнение, връчена н. длъжника – ответника по настоящото дело, при условията н. чл.47 ал.7 ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че е подписан Договор з. кредит № 373119 от 21 април 2016 г. между ,,Ф. Б.“ ЕООД като Кредитор и Л.С.Г. като Кредитополучател, сключен чрез средствата з. комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата н. електронен документ. По силата н. сключения Договор з. кредит № 373119 от 21 април 2016г. н. Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер н. 500 лева, който е следвало да бъде върнат з. срок от 180 дни. Кредиторът е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - ,,Ф. Банк“ ЕООД. Н. 21 април 2016 г. между Л.С.Г. и ,,Ф. Банк“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор з. гаранция с № 373119, по силата н. който Гарантът се е задължил в полза н. Кредитора да гарантира изпълнението н. задълженията н. Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл.5 от Общи условия към Договор з. гаранция № 373119, сключен между Л.С.Г. и ,,Ф. Банк“ ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати н. Гаранта такса з. предоставяне н. гаранцията, в размер, определен в Договора з. гаранция. Ищецът твърди, че Л.С.Г. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество - гарант ,,Ф. Банк“ ЕООД. Ищецът поддържа и становище, че Дружеството - гарант ,,Ф. Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към него –дружеството ищец ,,Ф. Б.“ ЕООД. Ищецът заявява също, че датата н. последна вноска по кредита е била н. 18 октомври 2016 г., респективно вземането е станало изискуемо в пълен размер след тази дата. Твърди, че така задължението н. ответника Л.С.Г. кьм Д. ,,Ф. Банк“ ЕООД, произтича от заплатеното от страна н. последния спрямо ,,Ф. Б.“ ЕООД изискуемо задължение по Договор з. кредит с № 373119, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса з. гаранция по Договор з. гаранция с № 373119. Установено е, че н. 1.12.2017г. е сключен Договор з. Покупко-продажба н. отписвания н. необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А. з. к. н. п. з.“ ООД и ,,Ф. Банк“ ЕООД, по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. к. н. п. з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. От изслушаното по делото заключение н. вещото лице В.П.Т. се установява, че от страна н. ответника Л.С.Г. няма плащани суми з. погасяване н. задълженията по Договор з. кредит № 373119 от 21 април 2016г. Вещото лице е посочило в заключението си, че не са му предоставени и документи з. плащания и н. такси з. гаранция по Договор з. гаранция с № 373119. В проведеното открито съдебно заседание н. 09.04.2019 година вещото лице изрично заяви, че няма документи, от които да се установява, че Гарантът е изплатил сумите н. Кредитора.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че от данните по делото не може да се направят обосновани изводи в подкрепа н. твърдението н. ищеца в исковата молба, че дружеството - поръчител ,,Ф. Банк“ ЕООД е встъпило в правата н. кредитор и от този момент з. него възниква правен интерес з. предявяването н. претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя по реда н. регреса. Съгласно разпоредбата н. чл.143 ал.1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението си, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил з. предявения срещу него иск. З. да има основания гарантът към длъжника, респективно да встъпи в правата н. кредитора, то следва да бъде установено, че гарантът е изпълнил задълженията н. длъжника към кредитора. По делото няма доказателства з. извършено подобно плащане. Вещото лице В.П.Т. изрично заяви в проведеното открито съдебно заседание н. 09.04.2019 година, че при изготвяне н. заключението си, не е открила документи, от които да се установи плащане от страна н. гаранта към кредитора. Ето защо съдът приема, че дружеството – гарант не е встъпило в правата н. кредитора и затова не е могло да прехвърля права, с които не разполага. Сключената цесия не е породила правни последици з. ответника, тъй като дружеството – гарант няма вземане към ответника.
От тук следва единственият извод, че исковите претенции са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК:. 2., със седалище и адрес н. управление:. гр.София, бул."Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Г. Антов против Л.С.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx установителни искове – да бъде признато з. установено между страните, че ответникът Л.С.Г. дължи н. „А. з. к. н. п. з.” ООД – град София по Договор з. кредит № 373119 от 21 април 2016 г. във връзка с Договор з. гаранция от 21 април 2016 г. сумата 500 лева - главница; 59,95 лева - договорна лихва з. периода от датата н. първа вноска 21 май 2016 г. до 18 октомври 2016 г.; 100 лева - административна такса з. събиране н. вземането; 295,05 лева - такса з. гаранция; 23,16 лева – мораторна лихва върху непогасената главница з. периода от 19 октомври 2016 г. до 17 май 2018 г., както и законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми, з. което е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1189/2018 година по описа н. МРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.