Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. Плевен, 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
заседание на двадесет и седми април през
две хиляди двадесет и парва година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 51 по описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба на
Е.Ц.Х. с ЕГН **********, подадена чрез адв. М.М. ***, с която е предявен иск
против ОД МВР - гр. Хасково, представлявана от директора г-н А.Ц., с правно
основание чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се
присъждане на сумата от 4 322 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на ИМ до окончателното ѝ изплащане, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди за периода от 20.12.2017г.
до 06.03.2018 г. от нереализиран трудов доход, произтекли от противозаконно
бездействие на директора на ОД МВР – Хасково, довело до забавяне на процедурата
по преназначаване на ищеца. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни
разноски за настоящото производство.
С протоколно определение, постановено в съдебно
заседание на 27.04.2021 год. е прието извършеното от процесуалния представител
на ищеца на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение в цената на иска. Същата е
изменена от 4 322 лв. на 3 665,30 лв.
В исковата молба се твърди, че към 2017 год. ищецът е
заемал длъжност “началник III степен на РУ Белене“ при ОД на МВР –
Плевен. Със Заповед № 8121К – 3229/13.03.2017 г., допълнена със Заповед № 8121Н
– 3507/24.03.2017 г. на Министъра на вътрешните работи ищецът е отстранен
временно от длъжност. С Уведомление рег. № 316р – 9558/25.03.2017 г. на
директор ОД МВР – Плевен г-н Х. е уведомен, че му е отнет достъпът до
национална класифицирана информация ниво „секретно“. С Постановление от
31.10.2017 го на СГП по пр. пр. № 7 – 175/2016 год. е отменена взетата спрямо ищеца
МН „задържане под стража“ по ДП № 34/2016 год. Със Заповед от 20.11.2017 г.,
връчена на 23.11.2017 г. г-н Х. е възстановен на заеманата от него длъжност “началник
III степен на
РУ Белене“ при ОД на МВР – Плевен, но на същата дата, т.е. 23.11.2017 год.
отново е отстранен от служба, тъй като му е отнет достъпа до класифицирана
информация. На 08.12.2017 год. на ищеца са предложени длъжности в други РУ на
МВР, за които не се изисква достъп до класифицирана информация и г-н Х. избрал
да изпълнява длъжността „полицейски инспектор VI-V степен в „Охранителна полиция“ към
РУ Ивайловград към ОД МВР – Хасково. Протоколът за избор на длъжност е изпратен
от ОД МВР – Плевен до ОД МВР – Хасково на 14.12.2017 год. и в него изрично е
посочено, че се изпраща във връзка с процедура по чл.7, ал.5 от Наредба № 8121з
– 310/17.07.2014 год. на МВР за преназначаване на държавни служители в МВР.
Твърди се, че актът за встъпване в длъжност е подписан на 06.03.2018 год.,
което е в нарушение на чл.7, ал.7 от посочената по- горе наредба, който текст
предвижда 30 дневен срок за предназначение от момента на временното
отстраняване от длъжност поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана
информация. Поради горното се изразява становище, че ищецът е следвало да бъде
преназначен в срок до 20.12.2017 г. на длъжността, посочена в протокола за
избор като до тази дата директорът на ОД на МВР Хасково е следвало да изпрати
предложението за преназначаване на министъра на МВР с оглед разпоредбата на
чл.7, ал.5 от наредбата. Ето защо се твърди, че е налице бездействие от страна
на директора на ОД МВР – Хасково за периода от 20.12.2017 г. до 06.03.2018
год., вследствие на което за г-н Е.Ц.Х. са настъпили имуществени вреди,
представляващи неполучено трудово възнаграждение за длъжността, която е
следвало да заема през този период, във връзка с което се претендира
обезщетение в размер на 4 322 лв. /изменено от процесуалния представителна
ищеца в с.з. на 3 665,30 лв./ със законната лихва от датата на подаване на ИМ
до окончателното изплащане на сумата.
Първоначално искът е предявен пред РС- Хасково, където
образуваното производство по гр.д. № 2761/2020 г. е прекратено с Определение №
260552/03.12.2020г. и делото е изпратено на Административен съд- Хасково
съобразно родовата му подсъдност.
С определение от 15.01.2021 г., постановено по адм.д.
№ 1177/2020 г. Административен съд- Хасково е прекратил производството на
основание чл.135, ал.2 от АПК и е изпратил делото на Административен съд-
Плевен, който е местно компетентен да го разгледа.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба, въпреки предоставената му възможност с Определение № 167 от 26.01.20201
год. по настоящето дело.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М.М.
***, която изразява становище за основателност и доказаност на исковата
претенция. Прави искане същата да бъде уважена и претендира присъждане на
деловодни разноски в полза на доверителя ѝ.
Ответникът – ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не
се представлява.
Прокурорът дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което предлага да бъде уважен.
Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства
и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Исковата молба е подадена от надлежна
страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Хасково, която е юридическо лице
и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК. Искът е допустим за разглеждане, тъй като
разпоредбите на чл. 204, ал. 4 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ визират като единствено
условие за предявяване на иск за обезщетение наличието на бездействие на адм.
орган, чиято незаконосъобразност подлежи на установяване от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението.
Съдът намира, че предявеният иск е основателен.
Съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди наличие на незаконосъобразно
бездействие от страна на директора на ОД МВР- Хасково в нарушение на чл.7, ал.7
от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
От приложените по делото писмени доказателства се
установява следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото
писмени доказателства, а именно Заповед № 8121К – 3229/13.03.2017 г. на министъра
на вътрешните работи (л.9 гр.д.№ 2761/2020 г.), Заповед № 8121Н –
3507/24.03.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л.10 от гр.д.№ 2761/2020
г.) и Акт за сдаване на длъжност (л.20 от гр.д.№ 2761/2020 г.) се установява,
че към 13.03.2017 год. ищецът е заемал длъжност “началник III степен на
РУ Белене“ при ОД на МВР – Плевен, която е сдал, считано от 06.03.2018 год. С
посочените по- горе заповеди на министъра ищецът е бил отстранен временно от
длъжност на основание чл.214, ал.4 от ЗМВР, тъй като по отношение на него е
била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ по образувано наказателно
производство, изменена впоследствие в „задържане под стража“. От Отнемане на
разрешение от 09.03.2017 год. на ОД МВР - Плевен (л.8 от гр.д.№ 2761/2020 г.) и
Уведомление рег. № 316р – 9558/25.03.2017 г. на директор ОД МВР – Плевен (л.12
от гр.д.№ 2761/2020 г.) се установява, че на ищеца е бил отнет достъпът до
национална класифицирана информация до ниво „секретно“. По делото няма данни
горното отнемане да е оспорено и респективно да е отменяно. С Постановление от
31.10.2017 го на СГП по пр. пр. № 7 – 175/2016 год. (л.13 от гр.д.№ 2761/2020
г.) е отменена взетата спрямо ищеца МН
„задържане под стража“ по ДП № 34/2016 год. От протокол на л. 11 от гр.д.№
2761/2020 г. се установява, че ищецът Е.Ц.Х. е предоставил на началник сектор
КАПОЧР към отдел „Административен“ при ОД на МВР – Плевен копие от горното
постановление, във връзка с което са отпаднали основанията за отстраняването му
от длъжност по смисъла на чл.214, ал.4 от ЗМВР, респективно е възникнало
основанието по чл.214, ал.7 от ЗМВР за възстановяването му на заеманата
длъжност. От Заповед № 8121К – 8246/20.11.2017 г. на министъра на вътрешните
работи (л.14 от гр.д.№ 2761/2020 г.) е видно, че ищецът отново временно е
отстранен от длъжност „началник III степен на РУ – Белене при ОД МВР
Плевен“, но този път на основание чл.214, ал.1, т.3 от ЗМВР, тъй като не притежава разрешение за
достъп до класифицирана информация, поради което не отговаря на изискванията за
заемане на тази длъжност. От Протокол рег. № 316р-38846/08.12.2017г. (л.15 от
гр.д.№ 2761/2020 г.), както и от докладна записка на л.18 е видно, че на ищеца
са предложени длъжности в други РУ на МВР, за които не се изисква достъп до
класифицирана информация и г-н Х. избрал да изпълнява длъжността „полицейски
инспектор VI-V степен в
„Охранителна полиция“ към РУ Ивайловград към ОД МВР – Хасково. На л.16 от
гр.д.№ 2761/2020 г. е приложено писмо с рег. № 316бр - 39334 от 14.12.2017 год., от което е видно,
че протоколът за избор на длъжност е изпратен от ОД МВР – Плевен до ОД МВР –
Хасково във връзка с процедура по чл.7, ал.5 от Наредба № 8121з –
310/17.07.2014 год. на МВР за преназначаване на държавни служители в МВР. Със
Заповед № 8121 К – 1226/22.02.2018 год. на министъра на вътрешните работи (л.19
от гр.д.№ 2761/2020 г.) г-н Е.Ц.Х. е преназначен от длъжност началник III степен на
РУ – Белене при ОД МВР – Плевен, на изпълнителска длъжност полицейски инспектор
V степен в
група „Охранителна полиция“ към РУ – Ивайловград при ОД на МВР – Хасково, на
която е встъпил на 06.03.2018 г., видно от акт за встъпване в длъжност на л.21
от гр.д.№ 2761/2020 г. Посочената по- горе заповед на министъра е издадена въз основа на докладна записка № 272р – 3125/14.02.2018 год. по описа на ОД
МВР – Хасково, както е видно от обстоятелствената ѝ част.
По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-
икономическа експертиза, от което е видно, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за посочения в ИМ период възлиза на сумата от
3 665,30 лв.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема следното от
правна страна :
Вземането за обезщетение за вреди възниква след
признаване по законен ред на незаконосъобразността на акта, действието или
бездействието на органа или длъжностното лице. Когато вредите произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението може да
се иска след признаването им като незаконосъобразни, което се установява в
производството по обезщетяване, като преюдициален въпрос или по реда на чл.204,
ал.4 от АПК. От така определените моменти на изискуемост започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
В исковата молба се твърди наличие на
незаконосъобразно бездействие от страна на директора на ОД МВР- Хасково в
нарушение на чл.7, ал.7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбата на
чл.7, ал.5 от горната наредба вменява в задължение на ръководителя на
приемащата структура, а именно директорът на ОД МВР – Хасково, да преназначи
или изготви предложение до министъра на вътрешните работи за преназначаване на
служителя, приел предложената длъжност. Тъй като ищецът е заемал ръководна
длъжност, то съобразно разпоредбата на чл.158, т.5 от ЗМВР компетентен да го
преназначи на изпълнителска такава е министърът на вътрешните работи, поради
което за директора на ОД МВР – Хасково е възникнало задължение да изготви
предложение за преназначаване на служителя. Съобразно чл.7, ал.7 от наредбата преназначаването
се извършва в тридесетдневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, т.
1 – 4 и 6. В конкретния случай е налице обстоятелство
по смисъла на чл.7, ал.1, т.3 от наредбата – отнето разрешение за достъп до
класифицирана информация.
От събраните по делото писмени доказателства и по -
конкретно Заповед № 8121К – 8246/20.11.2017 г. на министъра на вътрешните
работи (л.14 от гр.д.№ 2761/2020 г.) е видно, че ищецът е отстранен от длъжност
„началник III степен на
РУ – Белене при ОД МВР Плевен“ на основание чл.214, ал.1, т.3 от ЗМВР, тъй като не притежава разрешение за
достъп до класифицирана информация, поради което датата на издаване на
заповедта е началният момент, от който е започнал да тече тридесетдневният срок
по чл.7, ал.7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. на МВР. От Протокол рег.
№ 316р-38846/08.12.2017г. (л.15 от гр.д.№ 2761/2020 г.) е видно, че ищецът
приел да изпълнява една от предложените му длъжности, а именно полицейски
инспектор VI -V степен в
група „Охранителна полиция“ към РУ – Ивайловград при ОД на МВР – Хасково.
Горният протокол е изпратен на ответника с писмо с рег. № 316бр - 39334 от 14.12.2017 год., във връзка с
което за директора на ОД МВР – Хасково е възникнало задължение да изготви
предложение до министъра за преназначаване на ищеца по смисъла на чл.7, ал.5 от
Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. на МВР. От приложената по делото Заповед № 8121 К – 1226/22.02.2018 год. на
министъра на вътрешните работи (л.19 от гр.д.№ 2761/2020 г.) е видно, че г-н Е.Ц.Х.
е преназначен от длъжност началник III степен на РУ – Белене при ОД МВР –
Плевен, на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Ивайловград при ОД на МВР – Хасково въз основа на докладна
записка № 272р – 3125/14.02.2018 год. по
описа на ОД МВР – Хасково, поради което съдът счита, че е налице неправомерно
бездействие от страна на директора на ОД МВР - Хасково за периода от 14.12.2017
год., когато ищецът е приел да изпълнява предложената му длъжност, до датата на
изготвяне на докладната записка, въз основа на която е издадена заповедта за
преназначаване, а именно 14.02.2018 г. Горното бездействие е довело до
нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г.
на МВР, тъй като ищецът е следвало да бъде преназначен в 30 – дневен срок от
датата на
възникване на обстоятелството по чл.7, ал.1, т.3 от наредбата, а
именно отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация на ищеца,
което е станало на 20.11.2017 г., т.е. заповедта за преназначаването му е
следвало да бъде издадена не по – късно от 20.12.2017 г.
При тези съображения съдът счита, че е доказана първата
предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на
държавата, а именно наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на
административен орган - директор на ОД МВР Хасково, изразяващо се в
неизпълнение в предвидения законов срок на задължението му да направи
предложение до министъра на вътрешните работи за преназначаване на ищеца на
изпълнителска длъжност в ръководената от него дирекция, което е следвало да
стане най – късно до 20.12.2017 год. В резултат на горното ищецът е встъпил в
длъжност едва на 06.03.2018 год., видно от представения по делото акт.
По отношение на втората предпоставка – имуществена
вреда, съдът намира, че същата е налице, което се установява от съдебно-
икономическа експертиза, изслушана по делото, от което е видно, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за посочения в ИМ период възлиза на
сумата от 3 665,30 лв. Това възнаграждение не е получено от ищеца
вследствие на незаконосъобразното бездействие на орган на ответника, довело до
неспазване срока за преназначаване, визиран от разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба
№ 8121з-310 от 17.07.2014 г. на МВР.
Съдът намира за основателно и искането за присъждане
на законна лихва върху посочената по горе сума, считано от датата на
предявяване на иска - 23.11.2020 год. до окончателното ѝ изплащане, което
е в съответствие с ТР № 3/2004 г.
В
настоящото производство процесуалният представител на ищеца претендира
заплащане на деловодни разноски. От представения по делото договор за правна
помощ е видно, че на адв. М. е заплатено адвокатско възнаграждание в размер на
500 лв. Ищецът е заплатил и държавна такса за образуване на административното
дело пред АС – Хасково в размер на 10 лв., както и депозит за изготвяне на
икономическа експертиза в размер на 300 лв. С оглед изхода на производството
съдът намира, че на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ следва да осъди ответника да заплати така направените разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОД МВР - гр. Хасково на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Е.Ц.Х. с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 3 665,30 лв. /три хиляди шестотин шестдесет и пет лева и
тридесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба -23.11.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.Хасково да заплати на Е.Ц.Х. с ЕГН **********,
с посочен съдебен адрес: *** направените по настоящото дело разноски в размер
на 10.00 /десет/ лева, представляващи внесена държавна такса за образуване на
делото, 300 /триста/ лева за вещо лице и 500 /петстотин/ лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: