Присъда по дело №906/2021 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И
към Присъда № 27/30.11.2021 г. по НОХД № 906/2021 г. по описа на
Районен съд Добрич
Съдебното производство по НОХД № 906/2021 г. по описа на ДРС е
образувано по внесен обвинителен акт от ДРП с повдигнато обвинение на
ДЖ. ЮЛ. АЛ. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК за това, че
на *г.в гр. Д*от частен дом на жк. „****, отнел чужда движима вещ - 1 бр.
черна дамска чанта, от изкуствена кожа на стойност 30 лв., 1 бр. портфейл от
винил на стойност 15 лв. и пари - 30лв., всичко на обща стойност 75 лв.,
собственост на Д*Ф*Х. от гр. Д*, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
До даване ход на разпоредителното заседание, пострадалата Д*Ф*Х. от
гр. Д* не направи искане за предявяване на граждански иск и/или
конституиране в качеството на частен обвинител в процеса.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимият и защитникът му
отправиха искане съдебното производство да продължи по реда на глава 27 от
НПК в точност чл. 371, т. 2 от НПК. На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, след
приключване на разпоредителното заседание бе постановено незабавно
разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, в точност чл. 371, т. 2 от
НПК, като подсъдимият заяви, че разбира в какво е обвинен, признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след изслушване на
самопризнанията на Д.А., като констатира, че те се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че при
постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие, подсъдимият заяви, че разбира
предявеното му обвинение, признава се за виновен и дава лаконични
обяснения.
Представителят на Добричка районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен начин от събраните в
хода на наказателното производство доказателства. Пледира с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът да определи наказание на А. в
размер на шест месеца „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3,
като изпълнението на така намаленото наказание да се отложи с изпитателен
срок от три години.
Защитникът изразява съгласие със становището на прокурора.
В хода на съдебните прения, подсъдимият не взема отношение, а в
последната си дума няма какво да каже.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
1

и в тяхната съвкупност, установи за безспорно от фактическа страна
следното:
В началото на м. ноември ***г. подс. ДЖ. ЮЛ. АЛ. живеел на различни
места. На *** г. той се разхождал по улиците на гр. Д*и около *** ч. бил в
района на жк. „***. В това време пред блока била и св. М*С*К*, която слязла
да се разходи. В дома й била снаха й св. Д* Ф*Х..
Св. К* забелязала подсъдимия, който ровел в кофа за смет. Дожаляло й
за момчето и му предложила да му даде храна. Той се съгласил.
Свидетелката тръгнала към дома си с асансьора, тъй като живеела на
четвъртия етаж. По същото време подсъдимият решил да се качи по стълбите
и я последвал. Целта му била явно користна - да отнеме нещо при създадената
му възможност. Подсъдимият изчакал св. Колева да влезе вътре през
отключената входна врата на апартамента. Докато свидетелката разговаряла
със снаха си в кухнята и приготвяла храната, която да му даде, подс. А. взел
от закачалка в коридора дамска чанта. Тя била на св. Х. и била оставена под
една жилетка на закачалката. Чантата била черна, от изкуствена кожа и в нея
имало един портфейл, лични документи - лична карта, рецептурна книжка,
бележки за платени осигуровки и сумата от 30 лв.
След това подсъдимият слязъл по стълбите пред блока и изчакал св.
К*. Тя му дала храната и един юрган. След това св. К* се прибрала у дома си.
В това време св. Х. установила кражбата и сигнализирала органите на
полицията. Веднага слязла пред жилищния блок, но не намерила
извършителя. Обиколила около блока и видяла захвърлен юргана, който
свекърва й била дала на подс. А..
В хода на проведеното разследване с протокол за доброволно
предаване от 11.03.2021 г. подсъдимият показал мястото, където бил
изхвърлил откраднатата чанта и предал същата с намиращите се в нея
документи, без парите. Вещите, според собственичката, били в много лошо
състояние и негодни за употреба.
Според оценката на назначената съдебно-оценъчна експертиза
стойността на отнетите вещи – 1 бр. черна дамска чанта от изкуствена кожа
на стойност 30 лв., 1 бр. портфейл от винил на стойност 15 лв. и пари - 30лв.,
е общо в размер на 75 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Постановление за
образуване на досъдебно производство от 20.01.2021 г.; Сведение от ДЖ. Ф.
ХЮС.; Постановление от 04.03.2021 г.; Постановление от 19.05.2021 г.;
Постановление от 15.6.2021 г.; Постановление за привличане на обвиняем от
03.6.21 г.; Протокол за разпит на лицето ДЖ. ЮЛ. АЛ. от 07.07.2021 г.;
Справка за съдимост рег. № **** г.; Характеристика на Д*Ю*А. от *** г.;
Протокол за разпит на свидетел на лицето Д*Ф*Х. от *** г.; Протокол за
2

разпит на лицето ДЖ. Ф. ХЮС. от * г.; Протокол за разпит на лицето
М*С*К*от ***г.; Протокол за извършена съдебно-стокова експертиза от
С*А*С*; Постановление за възлагане на действия по разследването от
разследващ полицай на полицейски орган в МВР от 1*** г.; Докладна
записка; постановление за възлагане на действия по разследването от
разследващ полицай на полицейски орган в МВР от 17.02.2021 г.; Обяснение
от ДЖ. ЮЛ. АЛ.; Протокол за доброволно предаване от 11.03.2021 г.;
Уведомително писмо изх. № 817/2021/14.7.2021 г.; Постановление /с мнение
за повдигане на обвинение/ от 02.08.2021 г., както и приложените по
настоящото дело: Справка за съдимост рег. № * г., ведно с осем броя бюлетин
за съдимост; Определение № 203/30.7.2021 г. по НОХД № 553/2021 г.;
Определение № 167/06.7.2021 г. по НОХД № 463/2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка, подкрепяща се по безспорен
начин от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се,
води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава,
предвиден и наказуем по чл. 194, ал. 1 от НК, като: на * г.в гр. Д* от частен
дом на жк. „****, отнел чужда движима вещ - 1 бр. черна дамска чанта, от
изкуствена кожа на стойност 30 лв., 1 бр. портфейл от винил на стойност 15
лв. и пари - 30лв., всичко на обща стойност 75 лв., собственост на Д*Ф*Х. от
гр. Д*, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият А. е извършител /автор/ на отнемането, изразяващо се в
действия по прекъсване на владението върху вещите, и то без съгласието на
владелеца им и създаване на нова трайна фактическа власт над тях.
Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимия по същество представлява реализирано намерение за своене. От
приетата по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на
вещите, предмет на деянието е в общ размер на 75 лв., която стойност съдът
приема за безспорно установена.
А. е годен субект на вмененото му престъпление. Видно е от събраните
по делото доказателства, че е пълнолетно физическо лице. По делото не
съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да е било доказателства
за да се направи извода, че е действал при условията на една от хипотезите на
невменяемост, посочени в чл. 33, ал. 1 от НК.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в стремежа
на подсъдими, за набавяне на облаги по лек, бърз и неправомерен начин.
3

За да определи НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
Подсъдимият ДЖ. ЮЛ. АЛ. е роден на *г. в гр. Д*, *************.
Към датата на извършване на престъплението А. не е бил осъждан, но в
последствие има многобройни влезли в сила съдебни актове за извършени от
него престъпления против собствеността на гражданите.
Ето защо съдът приема, че деянието е извършено от подс. А. при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на
образувани други наказателни производства срещу подсъдимия, както и
обстоятелството, че е осъществено деяние, придобило напоследък широко
разпространение в обществото ни. Подсъдимият е с лоши характеристични
данни по местоживеене. Смекчаващи отговорността обстоятелства са липсата
на осъждания към датата на деянието.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина,
както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се
отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на
престъплението и неговия извършител.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е
лишаване от свобода до осем години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от
него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла
да намери приложение, т. е., наказанието на подсъдимия не би могло да се
индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
4

на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – четири месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от четири
месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото
разноски в размер на сумата от 117 лв., платими по сметка на ОД на МВР –
гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

5

20.12.2021 г. СЪДИЯ:
/Галя Митева/
6

Номер на акта:	27
Дата:	30 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия:	Галя Иванова Митева

Дело:	20213230200906
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 август 2021 г.

Присъда по дело №906/2021 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите