Присъда по дело №85/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 9
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20211700600085
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 9
гр. Перник , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211700600085 по описа за
2021 година

ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК присъда № 260004/15.10.2020 година,
постановена по НЧХД 151/2020 година по описа на Радомирския районен съд, в частта, с
която подсъдимата П. Б. Б., с ЕГН **********, е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и в частта, с
която подс. К. С. Г., с ЕГН **********, е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, както и в
частта, с която Б. Д. Г. е осъден да им заплати направените в производството разноски,
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подс. П. Б. Б., родена на **** година в ****, с ЕГН **********,
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 18.03.2020 г., в 17.30 ч. пред дома на И. и К. Г.и,
находящ се в с.Г. Д., община Р., като родител на малолетната Н. Б. Г.а, не е изпълнила и е
осуетила изпълнението на влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. № 11610/2017г. по описа
на Софийски градски съд, относно режима на личните контакти на Б. Д. Г. с малолетната му
1
дъщеря Н. Б. Г.а – престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а НК я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага административно наказание
„глоба“ в размер на 1,000 (хиляда) лева.
ПРИЗНАВА подс. К. С. Г., родена на **** година в ****, с ЕГН **********,
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 18.03.2020 г., в 17.30 ч. пред дома си, находящ се в
с.Г. Д., община Р., като сродник на малолетната Н. Б. Г.а, е осуетила изпълнението на влязла
в сила съдебна спогодба по гр.д. № 11610/2017г. по описа на Софийски градски съд,
относно режима на личните контакти на Б. Д. Г. с малолетната му дъщеря Н. Б. Г.а –
престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а НК я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и й налага административно наказание „глоба“ в размер на 1,000
(хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс. П. Б. Б. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 189, ал. 3 НПК по сметка
на ОС-Перник направените по делото разноски за експертиза в размер на 198,81 (сто
деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки) лева.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 190, ал. 1 НПК
на И. П. Г., с ЕГН ********** сумата 600 (шестстотин) лева разноски пред въззивната
инстанция.
Присъдата не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

по присъда от 10.05.2021 година, постановена по ВЧХНД
№ 85/2021 година по описа на Пернишкия окръжен съд

С присъда № 260004 от 15.10.2020 г. по н.ч.х.д. № 151/2020 г. Районен съд –
Радомир е признал подсъдимата П. Б. Б. за невиновна в това, на *** г., в 17.30 ч. пред дома
на И. и К. Г., находящ се в ***, да не е изпълнила и да е осуетила изпълнението на влязла в
сила съдебна спогодба по гр.д. № 11610/2017г. по описа на Софийски градски съд, относно
режима на личните контакти на Б. Д. Г. с малолетната му дъщеря ***, поради което и на
основание чл.304 от НП я оправдал по така повдигнатото обвинение по чл.182, ал.2 от НК;
признал е подсъдимата К. С. Г. за невиновна в това, на *** г., в 17.30 ч. пред дома си,
находящ се в ***, да не е изпълнила и да е осуетила изпълнението на влязла в сила съдебна
спогодба по гр.д. № 11610/2017г. по описа на Софийски градски съд, относно режима на
личните контакти на Б. Д. Г. с малолетната му дъщеря ***, поради което и на основание
чл.304 от НПК я оправдал изцяло по така повдигнатото обвинение по чл.182, ал.2 от НК;
признал е подсъдимия И. П. Г. за невиновен в това на *** г., в 17.30 ч. пред дома си,
находящ се в ***, да не е изпълнил и да е осуетил изпълнението на влязла в сила съдебна
спогодба по гр.д. № 11610/2017г. по описа на Софийски градски съд, относно режима на
личните контакти на Б. Д. Г. с малолетната му дъщеря ***, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдал изцяло по така повдигнатото обвинение по чл.182, ал.2 от НК. С
присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК Б. Д. Г. е осъден да заплати на П. Б. Б. сумата в
размер на 1200 лева, направени по делото разноски, а на И. П. Г. и К. С. Г. сумата от по 600
лева.
Срещу присъдата в срока по чл. 319 НПК е постъпила въззивна жалба от частния
тъжител Б. Д. Г., с която се иска отмяна на присъдата изцяло и постановяване на нова
осъдителна такава спрямо подсъдимите. Релевират се оплаквания за допуснати нарушение
на процесуалния и материалния закон при постановяване на атакуваната присъда, както и за
нейната необоснованост и несправедливост. Първоинстанционният съд не основал изводите
си на целия събран доказателствен материал, не обсъдил противоречията, съдържащи се в
него, което обусловило погрешните му съждения. Частният тъжител акцентира върху
обстоятелството, че тъй като подсъдимата Б. е на работа до 17.00 часа и физически не може
да гледа малолетното им дете в периода до този час и особено на инкриминирания ден, през
който е обявено извънредно положение в страната, а същевременно учениците са били
спрени от присъствено обучение, детето е било гледано от Г. - неговата баба и съпруга й.
Според него установява се от данните по делото /докладната, подадена от полицейските
служители и техните показания/, че детето не му е предадено на посочената дата в
инкриминирания период между 17.00 часа до тръгването на полицейския патрул към 19.00
часа. Излага несъгласието си с направения от районния съд анализ на показанията на
разпитаните свидетели, посетили мястото, в качеството си на полицейски служители,
относно повода за посещението им. На следващо място сочи, че неявяването на подсъдимия
И.Г. в съдебно заседание е препятствало възможността същият да бъде разпитан като
свидетел. Неправилно съдът не предявил на свидетелите съставената докладна и приложил
писмената кореспонденция с подсъдимата Б., без да се произнесе по нейната процесуална
годност, а взел становище по този въпрос едва с присъдата, като необосновано не ги
1
кредитирал. Релевира възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение на подсъдимите, както и че не били ангажирани доказателства за
заплащането им.
По делото са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната
жалба от адв. Г. – защитник на подсъдимите К.Г., И.Г. и П.Б., в които се излагат
съображения за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
В съдебни прения през въззивната инстанция частният тъжител поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимите са извършители на
престъплението, за което са дадени на съд. Моли за установяване на истината.
Защитникът на подсъдимите - адв. Г., пледира за потвърждаване на атакуваната
присъда като правилна и законосъобразна. Поддържа, че дори в хода на проведеното в
настоящата съдебна инстанция съдебно следствие, не са събрани доказателства, които да
установят, че и тримата подсъдими са автори на инкриминираните деяния така, както са
посочени в частната тъжба. Заявява, че няма спор по отношение на обстоятелството, че на
***, около 17.30 ч. подсъдимата Б. и нейният брат и частният тъжител са били на място в
***, където са дошли малко по-късно и полицейски служители по подаден сигнал, след
което след няколко предупреждения са си тръгнали, след като са дали устно
предупреждение на страните да не се саморазправят. Не така стои въпросът за това било ли
е детето *** на място, били ли са другите двама подсъдими на мястото и какво е било
тяхното участие в твърдения инцидент. Счита, че доказателство в тази насока са единствено
показания на разпитаната свидетелка доведена едва пред въззивната инстанция, която
твърди, че е била на място и изнася факти, различни от установените в първа инстанция,
които обаче показания не са потвърдени от нито едно друго доказателство, поради което
моли съдът да не ги кредитира. Поддържа, че този свидетел не се е намирал на
инкриминираното място. Полицаите, които са били там не са я установили и единственият
очевидец - свидетелят И., твърди, че такова лице не е имало на място. Индиция в подкрепа
на това, че свидетелката не е била там е разлика в показанията й относно това, че къщата
нямала ограда, но същевременно лекият автомобил на Б.Г. бил спрял на 20 см. от оградата.
На следващо място защитникът счита, че съдът не следва да кредитира и изготвената по
делото експертиза, тъй като в нея никъде няма записан телефонен номер на абоната, за
който се твърди, че са изпратени тези съобщения и на абоната, за който се твърди, че са
получени тези съобщения. Не може да се установи кой стои зад този абонат. Същите не
касаели инкриминирания период от време, а дни преди и след инкриминираната дата.
Защитникът поддържа, че дори съдът да приеме, че има някакво нарушение от страна на
подсъдимата Б., предвид това, че същата не е „дала детето” на бащата на инкриминираната
дата, то следва да се вземе предвид, че съобразно съдебното решение, детето следва да бъде
взето от училище след края на учебните занятия и да бъде върнато до 19,30 ч. вечерта, в
дома на майката. В случая е нямало учебни занятия и е въпрос на тълкуване, как вече в
конкретната ситуация, предвид създалата се епидемиологична обстановка в страната, откъде
следва в действителност бащата да вземе детето. Налице е споразумение, от което е видно,
че може и да е на всяко друго място по взаимна уговорка, каквато в настоящия случай
липсва. Обосновава се, че не е налице нарушение, доколкото става въпрос само за два часа.
Самият частен тъжител не е отишъл в 5 часа, както твърди да вземе детето, а самия той
твърди, че е било в 5,30 ч., а следвало е да върне същото в 7.30 ч. Поддържа се, че дори да се
приеме наличие на такова, то случаят не само, че е маловажен, той е и многозначителен
такъв. Степента на обществена опасност на деянието и дееца говорят наистина за
малозначителност, тъй като става въпрос за два часа по време на епидемия.
В своята последна дума подс. П.Б. твърди, че е невинна и моли за потвърждаване на
2
първоинстанционната присъда.
Подсъдимите И. П. Г. и К. С. Г. не се явяват в съдебно заседание.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите
по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и извършените от самия
него и като служебно провери правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки
собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, намери за
установено следното:
Подсъдимата П. Б. Б. е родена на *** година в ***, българка, български гражданин, с
*** образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата К. С. Г. е родена на *** година в ***, българка, български гражданин, с
*** образование, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. П. Г. е роден на *** г., с ЕГН **********, неосъждан.
С влязло в сила определение от 15.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 11610/2017 г.
на СГС е одобрена постигната между Б. Д. Г. и П. Б. Б. спогодба относно местоживеенето на
дъщеря им ***, упражняването на родителските права, личните отношения на родителите с
детето и издръжката му. Съгласно същата местоживеенето на детето се определя на адреса
на майката. Упражняването на родителските права се предоставя на майката П.Б., като
бащата има право на лични отношения с детето, както следва: всяка нечетна седмица от
месеца от 17.00 часа или след приключване на учебните занятия на детето в петъчния ден до
18.00 часа на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата, като детето ще се взема
и връща от и на адреса на майката, или от друг адрес при изрична предварителна уговорка
между родителите; всяка сряда от месеца от 17.00 часа или след приключване на учебните
занятия на детето до 19.30 часа на същия ден, като детето ще се взема от учебното заведение
и ще се връща в дома на майката. Регламентирани са и нормативно определените ваканции
на детето, като е посочено, че то ще се взема и връща от и на адреса на майката.
Адресът, на който живее П.Б. Б. е в ***.
В периода от ***г. – ***г. между Б. Д. Г., ползващ тел. номер ********** и абонат,
записан в телефона му като "***": чрез приложението „вайбър“, е водена следната
кореспонденция.
За дата ***г. съобщение до "***":
Съобщението е във формата линк към статия на "***"
За дата ***г. съобщение от "*": „Да следващите 14 дни очаква се да стане страшно.
Особено за възрастните. Просто пълна изолация.Това имах предвид."
За дата ***г. съобщение до "***":
"За мен 14 дена изтичат както се бяхме разбрали следващия Четвъртък. Стоим на
слънце,заредени,никой не ходи на работа от миналата седмица,със заповед на Р.. Сто пъти
по добре е така. Никой не иска да заразява вашите но да не се виждаме с *** няма да стане.
Напиши ми на мейла че я взимам следващия петък за 4 дена, два уикенда и след това може
да направим още една пауза от 14 дена на *** там. Тук сме, да чукам на дърво, супер и
добре и се надявам да остане така докато се наложи. Ако на 14 дена сме ок риск за вашите от
към нас ще е минимален. Ако не ще има сериозни проблеми за вашите, за всяко нарушение
3
ще ги съди прокуратурата, което може да им спестиш. Напиши,че взимам *** следващия
петък и няма да отида с полиция утре.Хубав ден."
За дата ***г. съобщение от "***":
„Със заплахи никога не се постига нищо. Ако вземеш *** няма да мога да я върна при
нашите. Двете зависим икономически от това аз да работя. За здравето на детето е по-добре
да остане засега там. Всички призоват да останем вкъщи. Полицията ще реагира при сигнал
по конкретния казус.
Разбирам те като родител, защото и аз съм в същото положение.Никой не те
ограничава да я чуваш, каквото правя и аз. Повярвай ми по-тежко ми е като майка. Но
приоритетно се избира живота и здравето на всички. На ***, семейството,личното.При
промяна в ситуацията ще променим и мерките. Най- малко *** е във ваканция до края на
месеца. Излезе ли от *** не мога да я върна. Бихме могли да обсъдим и компенсиране на
времето под някаква форма,всичко е в интерес на детето. Разбирам те, но решенията са
тежки като ситуацията, в която се намираме.Ти вземаш решение в случая за здравето на
абсолютно всички.“
За дата ***г. съобщение до "***": "Отивам към ***“ Наблюдава се, че часът на
горепосоченото съобщение в системата е "16:16".
При отваряне на "SMS съобщения" от страна на вещото лице в телефона се
установило следното: За дата ***г. съобщение от "***": "Обадих се на 112. Готови са да
вземат мерки в случай на необходимост.Детето трябва да остане на местоположението си, в
безопасност да не се рискува неговото здраве и това_на възрастните хора в обявеното
извънредно положение.
За дата ***г. съобщение до "***":
" В петък отивам да взема дъщеря си по споразумение.
За дата ***г. съобщение от "***":
" Ситуацията е извънредна.Няма споразумения.“
За дата ***г. съобщение до "***":
"Има. В сряда отивам да видя *** по споразумение,също. Поздрави и приятен ден“.
П. Б. Б. ползва мобилен телефон с тел. номер ***, посредством, който кореспондира с
частния тъжител Б. Д. Г..
На *** г. в 17.30 ч Б. Д. Г. и св. В. Г. М. отишли пред дома на И. и К. Г., находящ се в
***, за да вземат детето *** за осъществяване на лични отношения между бащата и детето.
След това пред къщата дошли подсъдимата П.Б. и свид. И.И. Г.. Между подс. Б. и частния
тъжител се провел разговор във връзка с желанието на последния да осъществи личен
контакт с детето ***, като подс. Б. категорично отказвала да даде детето на бащата, поради
наличието на обявена извънредна емидемиологична обстановка. Б.Г. позвънил на тел. 112,
за да сезира органите на реда на нарушение на споразумението за режима на лични
отношения. Докато лицата чакали пристигането на органите на реда се създала конфликтна
ситуация, предизвикана от отказа от страна на майката да осигури виждането на детето. В
този момент от къщата излезли подсъдимите И. и К. Г., държейки детето ***, което не са
допуснали да отиде при баща си. След това подс. К.Г. прибрала детето. Свидетелят И.Г.
4
отишъл да посрещне полицаите, които не могли да намерят къщата. След пристигането на
мл. инспектор С. С. С. и мл. инспектор Е. К. И., на същите е предоставено определението на
СГС относно режима на лични отношения, проведен е разговор с майката, в който тя
обяснила, че причината, поради която не предоставя детето е обявената епидемиологична
обстановка. Полицаите предупредили лицата да не влизат в саморазправа, а да решават
спорните въпроси по законоустановения ред. След заминаването на полицаите, мястото
напуснали и Б.Г. и св. В.М. и подс. П.Б. и св. И.Г., като тъжителят Б.Г. не осъществил
контакт с детето ***.
Изложената фактическа обстановка се установява при съвкупната оценка на
следните доказателствени източници: гласни – обясненията на подс. П.Б. относно ползвания
от нея телефонен номер, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели И.Г., В.М., Е. К. И. и С. С. С., писмени доказателства: справки за съдимост на
подсъдимите, справки за данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. / л. 4- 6 от I инст.
дело/, докладна записка / л. 77- I инст. дело/, жалба с вх. № ***г. до Агенция социално
подпомагане - *** и способи за доказване: приетото заключение на техническа експертиза,
назначена в хода на въззивното следствие.
От показанията на свидетелите И.Г. и В.М. се установят фактическите констатации
относно деня, мястото и поведението на страните при срещата им пред дома на К. и И.Г., а
именно показанията са еднопосочни за това, че поводът частния тъжител да е отиде в *** на
*** г. към 17.30 часа е заради определения му режим на лични отношения с детето *** в
този ден. Еднопосочни са относно това, че майката Б. е отказала да предостави детето
поради обявената епидемиологична обстановка, относно идването на полицейските
служители и заминаване след това на тези лица, без частният тъжител Г. да е осъществил
контакт с детето. Противоречия в показанията на свидетелите относно факти от предмета на
доказване се съдържат относно обстоятелството: излезли ли са от обитаваната къща
подсъдимите К.Г., И.Г. и детето *** и какво е било тяхното поведение. Настоящият съдебен
състав отчита евентуалната заинтересованост на тези свидетели от изхода на спора, предвид
наличието на роднинска връзка между свидетеля И.Г. и подсъдимите П.Б. и К.Г., от една
страна и фактическото съжителство между св. В.М. и частния тъжител Б.Г.. Във връзка с
възражението на защитата следва да се посочи, че показанията на св. В.М. са подробни,
логични, последователно и правдоподобно пресъздават впечатленията й относно развилите
се на инкриминираната дата събития. На първо място не споделя възражението на защитата,
че свидетелката не е присъствала на мястото, основавайки се на показанията на св. Г., тъй
като същият заявява „ на мястото не е имало никой освен Г., мен и П.… Не мога да
отговоря колко души е имало в колата на Г.…не съм оглеждал автомобила, не мога да
кажа дали в автомобила е имало човек“. Очевидно свидетелят твърди, че на мястото не е
има друг човек, но не знае дали в автомобила е имало, което не означава, че свид. М. не е
била в него. Че същата не е била при останалите е безспорно, тъй като тя самата заявява, че
през цялото време е била в автомобила. Противоречието в нейните показания относно
наличието на ограда на двора, не е от естество да дискредитира останалите й показания.
Действително възприемането правилно на този контролен факт служи за проверка
достоверността на изложеното относно останалите, но съдът отчита изминалия период от
време – малко над 1 година от момента, в който свидетелката е възприела този факт и
доколкото същият е второстепенен и извън предмета на доказване, то естествено е споменът
за него да не е точен. В този смисъл съдът не намира основание да не даде вяра на
показанията на свидетелката относно обстоятелството, че К.Г. и И.Г. са се появили на
портата на дома заедно с детето, като са държали същото и са препятствали контакта на
детето с частния тъжител.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е
5
достатъчно пълно, ясно и обосновано, поради което не поражда никакво съмнение, че
съдържа отговори с по-голяма степен на достоверност. То отразява констатацията на вещото
лице, извършило съответната проверка, че в профила на частния тъжител в приложението
„вайбър“ е налична и съдържанието на кореспонденция с абонат, записан като подсъдимата
П.Б.. Действително от заключението не може да се установи телефонният номер на абоната,
стоящ зад този профил. Наличието на съвпадение между посочения от подсъдимата
телефонен номер, който ползва и този, посочен от частния тъжител, като номер, с който
кореспондира с нея, само по себе си не установява, че кореспонденцията е водена от този
номер. Нито експертното заключение, разглеждано изолирано, нито твърденията на
страните могат да обосноват подобен извод. При съвкупна им преценка, както и съобразно
останалите доказателства по делото, изясняващи отношенията между страните и позициите
им относно виждането на детето на инкриминараната дата, обаче, и предвид съдържанието
на кореспонденцията, логически необосновано е да се приеме, че частният тъжител ще
обсъжда въпроси относно осъществяване на режима на лични отношения с друго, различно
от подсъдимата лице, което се обозначава като родител – майка, ще му заявява, къде се
намира детето, ще изразява несъгласие относно намерението му да види детето и ще поеме
ангажимент да го компенсира. - " Със заплахи никога не се постига нищо. Ако вземеш ***
няма да мага да я върна при нашите. Двете зависим икономически от това аз да работя. За
здравето на детето е по-добре да остане засега там. Всички призоват да останем вкъщи.
Полицията ще реагира при сигнал по конкретния казус. Разбирам те като родител,
защото и аз съм в същото положение.Никой не те ограничава да я чуваш, каквото правя и
аз. Повярвай ми по-тежко ми е като майка. Но приоритетно се избира живота и здравето
на всички. На ***, семейството, личното.При промяна в ситуацията ще променим и
мерките. Най- малко *** е във ваканция до края на месеца. Излезе ли от *** не мога да я
върна. Бихме могли да обсъдим и компенсиране на времето под някаква форма,всичко е в
интерес на детето. Разбирам те, но решенията са тежки като ситуацията, в която се
намираме.Ти вземаш решение в случая за здравето на абсолютно всички.“
Същевременно съдържанието на кореспонденцията изцяло съответства на
установените по делото факти относно местоположението на детето, намиращо се при
родителите на подсъдимата П.Б. /майка и пастрок/ и посещението на частния тъжител.
Неоснователен е доводът на защитата за неотносимост на кореспонденцията, тъй като
предшества инкриминираната дата. Действително част от нея е от предходни дни, но във
връзка са намерението на частния тъжител да посети детето и съпротивата, която
подсъдимата Б. указва.
Показанията на разпитаните пред първата инстанция полицейски служители
способстват за изясняване на обективната истина доколкото препращат към изготвената
докладна, приобщена по делото, от която е видно, че са посетили адреса на посочената дата
и след констатиране на конфликт във връзка с упражняване на режим на лични отношения
са дали съответни указания на страните. Обстоятелството, че за времето на тяхното
посещение не е присъствало на мястото непълнолетно лице, не означава, че детето не се е
намирало в къщата, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите Г. и М..
Приложената жалба до Агенция социално подпомагане, подадена от подсъдимата Б.,
съдържа нейно изявление пред трето лице – държавен орган, в което признава, че „на *** г.
/сряда/, когато по споразумение е трябвало да вземе детето, частният тъжител е посетил с
полиция вратата, като преди това тя няколко пъти му писала, че е по-добре да не я взема за
толкова много време, предвид здравословното й състояние и сложна обстановка, като не му
е дала детето. Това извънсъдебно признание се цени от съда с оглед на всички останали
доказателства, подкрепящи го – свидетелските показания на всички разпитани по делото
свидетели.
6
От извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. / л. 4 РРС /се
установява, че родители на подс. П. Б. Б. са Б. П. Б. и К. С. Г.. От свидетелските показания
се установява, че подсъдимият И.Г. живее с майката на Б. – К.Г., респективно не се намира в
родствена връзка с Б.,следователно и с дъщеря й ***.
Липсата на предходна съдимост на подсъдимите съдът извежда от свидетелствата за
съдимост.
При тази установена фактическа обстановка деянията на подс. П.Б. са
съставомерни от обективна и субективна страна.
От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителните деяния, предвидени
в нормата на чл. 182, ал.2 НК съобразно фактическите рамки, зададени в тъжбата /уточнена
с молба от 06.08.2020г./ На първо място като родител на малолетната *** на *** г. осуетила
изпълнението на влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. № 11610/2017г. по описа на
Софийски градски съд, относно режима на личните контакти на Б. Д. Г. с малолетната му
дъщеря. На посочената дата, ден сряда, съгласно съдържанието на спогодбата при нормален
присъствен учебен ден, бащата – частен тъжител е следвало да вземе детето от училище.
Ако същото не посещава учебни занятия, по аналогия с уговореното място за вземането му в
останалите хипотези – почивни и празнични дни и ваканция, то е следвало да бъде взето от
дома на майката, който както се установи се намира в ***. Неоснователно е възражението на
защитата, че частният тъжител е следвало да отиде първо до адреса на майката.
Действително там е местоизпълнението на задължението на подсъдимата да предаде детето,
но от всички събрани доказателства се установи, че на този ден, в 17.00 часа детето се е
намирало в ***. Логически неиздържано е да се вмени в задължение на бащата да посети
първо мястото, на което му е известно, че детето не се намира, и едва след това да посети
известното му вече местонахождение на детето, което е в друго населено място и значителна
част от определеното време на лични отношения – 2 часа и половина да премине в пътуване.
При липса на постигната изрична уговорка за промяна на местоизпълнението между
страните, при едностранна промяна на същото майката е в неизпълнение на задължението
си. С промяната на местонахождението на детето подсъдимата е създала обективни пречки
за упражняване на режима на лични отношения.
От субективна страна, при осъществяването на това деяние, подсъдимата е действала
при форма на вината евентуален умисъл. Съзнавала е обективните елементи от състава на
престъплението, а именно, че за нея съществува задължение да осигури осъществяването на
режима на лични отношения между детето си *** и нейния баща, по силата на съдебна
спогодба, че с преместването на детето препятства тази възможност, но ръководена от
преследваната цел да осигури изолирана и безопасна здравословна среда на детето, е
допускала това.
П. Б. Б. е извършила и другата форма на изпълнително деяние на чл. 182, ал.2 НК,
като на *** г., в 17.30 ч. пред дома на И. и К. Г., находящ се в ***, не е изпълнила
посочената съдебна спогодба. След като едностранно е променила местоизпълнението на
задължението си, то новото такова става мястото, на което детето се намира. В случая, тя не
е допуснала частния тъжител да осъществи контакт с детето и така не е изпълнила
задължението си по споразумението. От действията на дееца преди и по време на
изпълнителното деяние се формира извод, че същото е извършено при форма на вината пряк
умисъл, защото настъпилият резултат – неосъществяване на режима на лични отношения, е
бил целен.
Едновременното или последователно осъществяване на формите на изпълнителното
7
деяние е проява на едно престъпление, то не създава съвкупност от престъпления.
Реализацията на повече от една от формите на изпълнителното деяние не прави
престъплението продължавано или продължено /в този смисъл Решение № 461/13 г. II н. о.
на ВКС, Решение № 299 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1551/2011 г., III н. о.и Решение №
208 от 12.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 877/2016 г., II н. о./.
Подсъдимата К. С. Г. също е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал.2
НК, във формата на изпълнително деяние-осуетяване изпълнението на съдебния акт. Следва
да се посочи, че тя не е страна по развилото се гражданско производство и не е задължено
лице, поради което не може да бъде субект, който да осъществи състава на престъплението
посредством формата „ не изпълни“. С действията си, обаче, на задържане на детето и
недопускането му до бащата е осуетила упражняването на режима. За своите действия
подсъдимата носи лична отговорност. Макар житейски нормално да е тя като майка на П.Б.
и баба на детето да съобрази поведението си, с желанието на майката, юридически тя носи
отговорност. Отговорността на лицето, осъществяващо надзор е добре позната в
законодателството на Р. България / чл. 47, чл. 50 ЗЗД/. Макар примерът да касае твърде
различни хипотези на отговорност за чужди действия, то същият идва да покаже, че лицето,
което осъществява надзор не е само изпълнител на волята на родителя в случая. Деянието е
осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е имала знание за наличието
на съдебна спогодба в посочения смисъл, като най-късно е узнала за нея и съдържанието й
при развилият се конфликт между частния тъжител и подсъдимата Б., съзнавала е, че с
поведението си – задържайки детето и прибирайки го в дома си, тя препятства контакта с
бащата в този момент и въпреки това е целяла този резултат.
Престъплението по чл. 182, ал.2 НК изисква специален субект, а именно родител или
друг сродник. Няма спор, че И.Г. не е сродник на малолетната ***. Обстоятелството, че
същият съжителства с нейната баба – К.Г., не обосновава разширително тълкуване на
нормата. Макар и по различни съображения присъдата на районния съд в тази част е
правилна като краен резултат, поради което бе потвърдена от настоящия състав.
Въззивният съд не споделя становището на защитата, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. Систематичното място на чл. 9, ал.2 НК в общата част на
НК, сочи неговата приложимост по отношение на всички престъпления, независимо дали
техният предмет има или не парична равностойност, кой е субектът на престъплението,
какъв е обектът на наказателно правна защита и какви са видът и размерът на предвидената
санкция. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна, така че практически да
липсва защитим обществен интерес с намесата на наказателната репресия.
Обект на престъплението по чл. 182 НК са обществените отношения, свързани с
брака, семейството и младежта. Изпълнението на режима на лични отношения с
неотглеждащия родител е от изключително важно значение за емоционалното развитие на
детето, което има нужда да бъде и с двамата си родители. Правото на лични отношения е
едно от основните права на детето, уредено в Конвенцията на ООН за правата на детето, в
Хартата на основните права на Европейския съюз, чийто чл. 24, ал. 3 гласи: „Всяко дете има
право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен
когато това е против неговия интерес“. Европейският съд по правата на човека в множество
свои решения отбелязва, че възможността на родител и дете да се радват на взаимната си
компания представлява основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8
от ЕКЗПЧ и че мерките, които възпрепятстват възможността на родител и дете да се радват
на взаимната си компания представлява намеса в правото на зачитане на семейния живот. За
8
да бъде оправдана такава намеса, тя трябва да е "в съответствие със закона" и да преследва
цели, които са легитимни съгласно ал. 2 от чл. 8 и могат да бъдат разглеждани като
"необходими в едно демократично общество", т.е тя трябва да отговаря на належаща
социална необходимост и да е пропорционална на преследваната легитимна цел. Принципът
на пропорционалността предполага наличието на справедлив баланс между конкуриращите
се интереси, тези на детето и на двамата родители. В този смисъл е и съдебната практика на
ВКС, според която право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с
двамата си родители, а родител, който системно възпрепятства тези контакти показва лош
родителски капацитет. Република България вече е осъждана от ЕСПЧ за това, че не е в
състояние да гарантира изпълнението на съдебните решения в частта им, касаеща режима на
личен контакт с дете - дело "Анева и други срещу България", "Пенчеви срещу България",
"Бевакуа и С. срещу България", "E.S. срещу Румъния и България", "М. срещу България“.
Критерий за преценка се явява най-добрият интерес на детето, което включва преценка
дали има реален и конкретен риск за него.
В приетите към инкриминираната дата, а и след това мерки от страна на Държавата
във връзка въведеното извънредно положение във връзка с вируса COVID-19 не е
предвидено ограничаване на изпълнението на режима на лични отношения с деца, освен ако
не е наложена персонална карантина на родителя или детето или цялото населено място не е
поставено под карантина. Това означава, че режимът на лични отношения трябва да бъде
осъществяван, така както е постановен от съда. Той се явява и основателна причина за
пътуване от или до друг град във връзка с наложените ограничения за придвижване. В
своята позиция относно упражняването на режим на лични отношения по време на
пандемичната обстановка Държавната агенция за закрила на детето също посочва, че „…В
условията на социална изолация децата имат още по-голяма нужда по възможност да
контактуват и с двамата си родители. И дори да изглежда, че общи решения няма,
детето се нуждае от опората и на мама, и на тате. То инстинктивно и по детски чисто
обича и двамата. Извънредното положение не може да е повод за нарушения на личните
контакти. ..родителите спокойно могат да обсъдят начините, как да се виждат с децата
си, така че те да са в безопасност. Днес вариантите може да не са точно на
територията на дома. Може да са в интернет и/или по телефона, но важното е
родителите да не са лишени от правото да контактуват с детето си, както и то да бъде
подкрепено, особено сега когато е с отдалечен достъп и от приятелите си…“
Действително съвременните технологии дават възможност и за срещи и игри онлайн, които
могат да бъдат някаква временна алтернатива на физическия контакт, но когато това е
възможно. В случая няма данни дали детето е разполагало на мястото, на което се намира, с
необходимата техника за осъществяване на такъв контакт, като същевременно тази
алтернатива не е обсъждана между родителите. Ограничаването на правото на лични
отношения трябва да бъде пропорционално на преследваната цел. Разбира се, здравето на
детето е от първостепенно значение и когато са налични данни за потенциален реален риск
от заразяване или провеждане на личен контакт при неспазване на мерките за безопасност,
родителят, който има задължение да осигури осъществяването на режима на лични
отношения може основателно да откаже. В случая няма данни за наличието на такъв реален
риск към инкриминираната дата. Обявената извънредна обстановка в страната, която
продължи немалък период от време, сама по себе си не обосновава отказа на родителя,
упражняващ родителските права, да не допусне физически контакт на детето с другия
родител. Процесният случай касае личен контакт от 2 и половина часа, реално възможен от
2 часа, предвид момента на пристигане на частния тъжител. Преценката за степента на
обществена опасност на деянието не следва да се измерва само количествено, а с оглед
значимостта на прекараното време между родителя, който не упражнява родителските права
и детето. Лишаването на родителя от контакт с малолетното му дете е основание за
изменение на режима на лични отношенията. Лишаването от контакт дава възможност
9
поведението на отглеждащия родител да бъде в последствие оценено като отчуждаващо
поведение спрямо другия родител. Именно, за да не се разруши връзката родител-дете, в
периода на извънредно положение съдът разглежда дела свързани с определяне на
привременни мерки по дела с предмет упражняване на родителски права и определяне на
лични отношения на родителите с децата. Единствено основание за неизпълнение на режима
на лични отношения е поставяне под карантина на родителя, като в този случай е редно
другият родител да поеме грижите за децата, като осигури възможност за поддържане на
връзка (видео и аудио) между родителя поставен под карантина и детето. Извънредното
положение не следва да се използва като инструмент за ограничаване на режима на личен
контакт и отчуждаване на децата от неотглеждащия родител.
По изложените съображения според настоящият съдебен състав разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК не е приложима в случая.
По отношение и на двете подсъдими са налице предпоставките на чл. 78а НК за
освобождаване от дееца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, а именно: за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание
пробация и глоба, подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са
освобождавани по този ред от наказателна отговорност, от престъплението няма причинени
съставомерни имуществени вреди и не са налице ограниченията по на чл. 78а, ал. 7 НК.
Определеният минимален размер на административното наказание глоба в размер на 1000
лв. се явява справедлив и от естество да изпълни целите на наказателната репресия,
визирани н чл. 36 НК.
Съобразно изхода на спора и признаването за виновни по повдигнатите обвинения
на подсъдимите Б. и Г. съдът отмени в съответната част, с която частният тъжител е осъден
да им заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, първоинстанционната
присъда. Предвид потвърждаването й в останалата част по отношение на подс. И.Г., на осн.
чл. 190 НПК разноските остават за частния тъжител. Удостоверяване на извършеното
плащане е направено в представения договор за правна защита и съдействие от *** г.,
имащо характер на разписка. НПК не предвижда, за разлика от ГПК, възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, поради което е
неоснователно релевираното възражение във въззивната жалба в този смисъл.
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът възложи само на подсъдимата П.Б. разноските
за експертиза пред въззивната инстанция, тъй като този доказателствен способ бе използван
единствено за установяване на евентуално нейно участие в инкриминираното деяние.
На осн. чл. 190, ал. 1 НПК съдът възложи сторените от подс. И.Г. пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение на частния тъжител.
По изложените съображения ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата
си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(В. Г.)

10

ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

(Б. Петров)


2:………………
(М. Стоева)

11
Съобщи за изтекли лични данни