Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 16.05.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                         

                                                                                           СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12 738 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен иск с правно чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, във връзка с чл. 282, ал.3 от КЗ/отм./ за сумата от 80 000 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 150 000 лв.

          В исковата молба на Б.В.Б. се твърди, че на 04.06.2016 г., около 18,20 часа, на автомагистрала „Марица” на км 92+501 се е осъществило ПТП между лек автомобил „Киа Спортидж” с рег. № *******, управлявано от турския гражданин М.Б.и лек автомобил „Опел” с рег. № *******, управляван от ищцата. Твърди се, че водачът на лек автомобил „Киа“ навлязъл от аварийната в дясната пътна лента, където се движел автомобилът, управляван от ищцата и реализирал удар с него. Изложени са твърдения,  че вследствие на пътния инцидент ищцата получила фрактура на два броя костици на дясна предмишница. Твърди се, че престояла в МБАЛ – Хасково в периода 04.06.2016 г. – 08.06.2016 г., където й била извършена операция за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, а впоследствие постъпила в МБАЛ – Свиленград в периода 24.08.2016 г. – 31.08.2016 г. за рехабилитация. Твърди се, че освен счупването на костите на дясната ръка, ударила и главата си и двете колена като имала поставени метални плаки на двете кости на дясната ръка. Носила шина на ръката 20 дни и ползвала чужда помощ в продължение на 5-6 месеца. Тези травми й причинили силни болки и страдания.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да й заплати сумата от  80 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания, частична претенция, при пълен заявен размер от 150 000 лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът Сдружение „НББАЗ”, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в същия възражения досежно нейната неоснователност, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

          Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Господинова.

          Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н..

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11, издаден от РУ на МВР – гр. Свиленград. От съдържанието на същия се установява, че на 04.06.2016 г., около 18, 20 часа, на автомагистрала „Марица” на км 92+501 се е осъществило ПТП между лек автомобил „Киа Спортидж” с рег. № *******, управлявано от турския гражданин М.Б.и лек автомобил „Опел Корса” с рег. № *******, управляван от Б.В.Б.. От ПТП-то е пострадала Б.В.Б. с диагноза – фрактура на два броя костици на дясна предмишница.

По делото е представена молба № 2-2309/06.04.2017 г., адресирана до НББАЗ за изплащане на обезщетение на Б.В.Б. за неимуществени вреди от ПТП на 04.06.2016 г.

По делото е представено решение от 02.10.2018 г. на РС – Свиленград, постановено по нахд 427/2018 г., влязло в сила на 06.03.2019 г. От същото се установява, че М.Б., гражданин на Р Турция е признат за виновен, за това, че на 04.06.2016 г., на автомагистрала „Марица” на км 92+501, в землището на гр. Любимец, област Хасково, при управление на МПС – лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. №  *******, като е нарушил правилата за движение по пътищата –чл. 25 ал.2 изр.1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б.В.Б., изразяваща се в счупване на костите на дясна предмишница, закрито.

По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то Б.Б. е получила счупване на двете кости на дясна предмишница – закрито, контузия на главата, гърдите и ляво коляно. Обоснован е извод за проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия, както и за извършени две хирургични интервенции. Вещото лице е посочило в заключението си, че получените увреждания са причинили на ищцата болки и страдания, най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция по спешност, в началото на раздвижването, след втората операция. Посочено е, че ищцата е имала затруднения в самообслужването за 2-3 месеца, както и че е била във временна нетрудоспособност около 6 месеца и 1 месец след отстраняване на метала. Вещото лице е констатирало, че към момента на прегледа е без функционален дефицит на горен десен крайник. В заключението е обоснован извод, че получените увреждания могат да бъдат от съприкосновение с волан, арматурно табло, отворена въздушна възглавница като съобразно констатираните увреждания има вероятност по време на инцидента ищцата да е била без поставен предпазен колан. Вещото лице е посочило, че в конкретния случай дясната ръка е свободна от колана, но последния задържайки тялото към седалката намалява силата на удара.

По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е навлизане на лек автомобил „Киа Спортидж“ в лентата за движение на лек автомобил „Опел Корса“ на разстояние, което е по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране. Вещото лице е обосновало извод, че водачът на лек автомобил „Опел Корса“ не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара чрез предприемане на аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона за спиране е по-голямо от разстоянието, на което се е намирал автомобила към момента на възникване на опасността. Обоснован е извод, че лек автомобил „Опел Корса” е оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за предните седалки.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И. А.И., син на ищцата, в съдебно заседание от 15.10.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а  разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./  предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. Следва да се има предвид, че с оглед нормата на чл. 282 ал.3 от КЗ/отм./ ответникът е представително национално бюро за Р България по смисъла на вътрешните правила между бюрата и участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта” и задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите членки. Предвид естеството на заявения иск отговорността на ответника може да се ангажира при наличието на валиден застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност” между причинилия увреждането и чуждестранен застраховател и извършването на противоправно деяние от водача на автомобила, по отношение на който има горната застраховка, като това деяние е причинило претендираните вреди в причинна връзка с него. Наличие на такава сключена застраховка по отношение на лек автомобил „Киа Спортидж” се установява от констатациите на протокола за ПТП, в която част същият се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а и по отношение на това обстоятелство страните по делото не са формирали спор.

Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена с влязло в сила решение от наказателния съд, което е задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно същата разпоредба е задължителна за настоящия съдебен състав влязлата в сила присъда / в настоящия случай решение/ досежно противоправността на извършеното деяние.

Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза.

Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват както от цитираното по-горе заключение на вещо лице, така и от събраните гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищцата.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените и травматични увреди и негативни преживявания досежно нейното психично здраве, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид обективни обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата, интензитета на нейното страдание, вследствие нанесените й травматични увреди, изразяващи се в причинени четири травми, разкриващи медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда, периодът от време, през който същата е търпяла болки и страдания, негативните отражения, които същата е била принудена да търпи в емоционално и физическо отношение, нарушения ритъм на изградения стереотип на живот, ограниченията в битово и социално отношение справедливо би било да се присъди сумата от 30 000 лв.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с оглед непоставен предпазен колан. Вещото лице по допуснатата СМЕ е обосновало извод, че вероятно ищцата е пътувала без поставен предпазен колан като в съдебно заседание от 15.10.2018 г. е  посочило, че се касае за високоенергийна травма като ищцата е поела тежестта на удара с дясната си ръка, държейки се за волана, а при задържащото действие на колана, кинетичната енергия, поета при такъв удар не би довело до счупване на двете кости. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат като в нарушение на правилото на чл. 137 от ЗДвП е пътувала без поставен предпазен колан. Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване при ищцата е 20% и с толкова следва да се редуцира определеното обезщетение т.е. същото възлиза на сумата от 24 000 лв.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата се следва от датата на изтичане на предвидения в нормата на чл. 285 ал.2 от КЗ /отм./вр. с чл. 271 ал.5 от КЗ/отм./ тримесечен срок, който в случая изтича на 06.07.2017 г., с оглед данните по делото /стр.11/ т.е. лихвата е дължима, считано от 07.07.2017 г.

По разноските: Заявено е искане по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА от процесуалния представител на ищеца. В пълномощното, легитимиращо същия с валидна представителна власт е посочено това основание респ. искането е в срока по ГПК, поради което е основателно. С оглед естеството и размера на заявената претенция, фактическата и правна сложност на делото, продължителността на съдебното производство /проведени две съдебни заседания/, извършените по делото процесуални действия съдът намира, че адвокатското възнаграждение с оглед заявената част от иска възлиза на 2 930 лв., а припадащата се част от него, съобразно уважената част от иска възлиза на 879 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски пропорционално на отхвърлената част от иска. Същият е сторил разноски, съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК в размер на 4985 лв. Припадащата се част от тези разноски с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сума в размер на 3 489, 50  лв.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда и съответни на уважената част от иска в размер на 1 080 лв.

 

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.С.Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв. Б.Н. на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 282 ал.3 от КЗ /отм./ да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Щ.Щ.сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2016 г., на автомагистрала „Марица”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2017 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен и недоказан, частична претенция, при пълен заявен размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.С.Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв. Б.Н. да заплати основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Щ.Щ.сумата от 879 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Щ.Щ.да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на СДРУЖЕНИЕ „Н.С.Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв. Б.Н. сумата от 3 489, 50  лв. – разноски.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.С.Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв. Б.Н. да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 080 лв. – ДТ и съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                                             СЪДИЯ: