Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 6/10.01.2022 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 527 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3 във
вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145
и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба подадена от А.Ц.В. ***-11-12 от 01.12.2021г. по описа на ТП на НОИ -
Монтана против Решение №2153-11-44 от 15.11.2021г. издадено от Директора на ТП
на НОИ – Монтана с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено Разпореждане
№РВ-3-11-01007064 от 24.09.2021г. издадено от Ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Монтана издадено на основание чл. 114, ал. 3
във връзка с чл. 114, ал. 2, т.
2 и чл. 117, ал. 1, т.
2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените парично
обезщетение поради общо заболяване; парично обезщетение за гледане на болен
член от семейството и карантина, за периода от 06.02.2020г. до 02.12.2020г. в
размер на общо 769,77лева /седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и
седем стотинки/ по болничен лист, както следва: №Е20196832458 за периода от
06.02.2020г. до 12.02.2020вкл.; № Е20200151685 за периода от 13.02.2020г. до
14.02.2020вкл.; № Е20200448847 за периода от 22.03.2020г. до 22.04.2020вкл.; №
Е20201166092 за периода от 23.04.2020г. до 22.05.2020вкл.; № Е20201166234 за
периода от 23.05.2020г. до 21.06.2020вкл.; № Е20201166348 за периода от
22.06.2020г. до 21.07.2020вкл.; № Е20201166457 за периода от 22.07.2020г. до
20.08.2020вкл.; № Е20202599351 за периода от 25.11.2020г. до 01.12.2020вкл.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на оспореното решение с което е потвърдено издаденото
разпореждане за възстановяване на добросъвестно
получените парично обезщетение. Твърди се, че след прекратяване на трудовия
договор с „Н*** С*** “ гр.София считано от 05.11.2018г. по разпореждане на Д
„ИТ“ – София и е изплащано парично обезщетение за безработица за периода от
06.12.2018г. до 13.05.2019г. и след проверка на осигурителя „Н*** С*** “
гр.София е продължило изплащането на обезщетението за безработица за периода от
01.08.2019г. до 13.11.2019г. Представените болнични листове са от „Б*** 2018“
гр.Б*** с което търговско дружество е била в трудово правоотношение. Твърди се,
че не са били налице нови данни открити при проверка през 2021г. по отношение
на осигурителя „Н*** С*** “ гр.София, проверяван през 2019г. когато с
разпореждане е било спряно изплащането на обезщетение при безработица, което е
възстановено впоследствие и което да е довели до преизчисляване на отпуснатото
й парично обезщетение по представените болнични от друг осигурител, поради
което и паричните средства е получила добросъвестно и същите не подлежат на
възстановяване.
В съдебно заседание жалбоподателката А.Ц.В. не се явява, представлява се от надлежно упълномощения
адвокат Б*** И*** от АК – Монтана, която поддържа жалбата си по доводи изложени
в нея. Моли да се отмени оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Монтана
и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените
парично обезщетение поради общо заболяване,
парично обезщетение за гледане на болен член от
семейството и карантина, за периода от 06.02.2020г. до 02.12.2020г. в размер на
общо 769,77лева /седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и седем
стотинки/ по издадените болнични листове. Претендира разноски съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Директора
на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт
Е*** Л*** , която в писмени бележки заявява доводи по съществото на делото,
като оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт,
тъй като от събраните от административния орган доказателства, не се установява
реално осъществяване на трудова дейност. Наличието на възникнало трудово
правоотношение не е свързано с осигурително такова, което е водещо при
определяне правата на лицето по КСО. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозира възражения за прекомерност при претендирано
адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение
на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването
му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на
териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати
заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено
на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено лично на 18.11.2021г.,
видно от л.9 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган,
чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 01.12.2021 г.,
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№2103-11-12, т.е.
следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1
от АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима -
подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна
страна, което е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и
интереси и с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
По реда на чл. 7, ал. 1 от
Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните
от издадените болнични листове в Информационната система за електронен обмен на
документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателката
болнични листове с №Е20196832458 за периода от 06.02.2020г. до 12.02.2020вкл.;
№ Е20200151685 за периода от 13.02.2020г. до 14.02.2020вкл.; № Е20200448847 за
периода от 22.03.2020г. до 22.04.2020вкл.; № Е20201166092 за периода от
23.04.2020г. до 22.05.2020вкл.; № Е20201166234 за периода от 23.05.2020г. до
21.06.2020вкл.; № Е20201166348 за периода от 22.06.2020г. до 21.07.2020вкл.; №
Е20201166457 за периода от 22.07.2020г. до 20.08.2020вкл.; № Е20202599351 за
периода от 25.11.2020г. до 01.12.2020г., всички от осигурителя „Б*** 2018“ гр.Б***
, с ЕИК * .
Във връзка с всеки от
посочените болнични листове и в съответствие с изискването на чл. 3 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят е
представили удостоверения – приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от
Наредбата.
На основание чл. 41, ал. 1 от КСО и при спазване на
правилата на раздел ІІІ – Изчисляване на паричните обезщетения и помощи от
Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО за ползвания отпуск, поради
временна неработоспособност, поради нетрудова злополука е определен общ размер
на обезщетението за периода от месец 02.2020г. до месец 12.2020г. в размер на
3097,46лева. За изчисляването му са взети предвид данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя „Н***
С*** “ гр.София за периода от м.10.2018г. до м.11.2019г.
Във връзка със
засиления контрол по изплащане на суми от фондовете на държавното
обществено осигуряване по отношение на А.Ц.В. *** е изпратен сигнал изх. №
1029-11-659 от 26.03.2019 г. по компетентност до ТП - София град, съдържащ
искане за извършване на проверка на ,,НИБО - С*** " ЕООД гр. София за
изясняване основателността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
лицето след прекратен трудов договор по реда на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на
труда, от 05.11.2018 г.
След предприети
действия по компетентност от контролните органи на ТП - София град е съставен
констативен протокол КВ-5-21-00877502 от 10.02.2021 г. като е установено
неоснователно подавани данни за осигуряване от „НИБО - С*** " ЕООД за 8
лица включително и за жалбоподателката. В тази връзка на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО е издадено задължително предписание № ЗД-1-21-00877957 от
10.02.2021 г. на осигурителя за заличаване на декларации образец № 1 за А.Ц.В.
за периода 01.10.2018 - 14.11.2019 г. Предписанието не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 15.04.2021г., като съгласно информационната система на НОИ
данните са заличени служебно на 11.05.2021г.
От административния
орган по реда на чл. 54м, ал. 1 от КСО от НОИ са предприети действия за
преизчисляване на паричните обезщетения служебно до 30 юни на годината,
следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к,
въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен
доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни
вноски.
При изчисляване на дневния размер на обезщетението за
месец февруари 2020 г., без правно основание е включен месечен осигурителен
доход от „Н*** - С*** " ЕООД за периода октомври 2018 - ноември 2019г., като
следва: от м. октомври 2018 до м. декември 2018 г. - 510,00 лв.; от м. януари
2019г. До м. октомври 2019 г. - 560,00 лв. и м.ноември 2019 г. - 266,67 лв.,
въз основа на което е извършено преизчисляване след заличаване на данните на
дневния размер на паричното обезщетение на жалбоподателката, като по болнични
листове с № Е20196832458 и №Е20200151685 е 21,40 лв. при първоначално изчислен 29,08 лв.; по болнични листове с № Е20200448847,
№Е20201166092, №Е20201166234, №Е20201166348 и №Е20201166457 е 21,76
лв. при първоначално изчислен 28,94 лв. и по болничен лист № Е20202599351 е
22,35 лв. при първоначално изчислен 29,22 лв. Прието е, че неоснователно заплатеното на
жалбоподателката парично обезщетение поради общо заболяване; парично
обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина, за периода от
06.02.2020г. до 02.12.2020г. е в размер на общо 769,77лева /седемстотин
шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/. При тези факти ръководителят
на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ Монтана е издал Разпореждане №РВ-3-11-01007064
от 24.09.2021г., с което е задължил А.Ц.В. *** да възстанови добросъвестно
получено обезщетение поради общо заболяване; парично обезщетение за гледане на
болен член от семейството и карантина, за периода от 06.02.2020г. до
02.12.2020г. в размер на общо 769,77лева /седемстотин шестдесет и девет лева и
седемдесет и седем стотинки/ по осем броя болнични листове.
Разпореждането е връчено
на адресата на 30.09.2021 година и същият е подал жалба срещу него с вх. №
1012-11-75/15.10.2021 година.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт Монтана е издал оспореното
Решение №2153-11-44 от 15.11.2021г., с което е отхвърлил оспорването, като
неоснователно и е потвърдил издаденото разпореждане.
Предвид така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Монтана, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните
по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-11-75/15.10.2021
година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по
чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в
едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен
орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Монтана.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря на
изискването за мотивираност. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване; парично обезщетение за гледане на
болен член от семейството и карантина, за периода от 06.02.2020г. до 02.12.2020г.
в размер на общо 769,77лева. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Монтана е приел,
че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен
орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, видно от приложената длъжностна характеристика на
л.46,47 от делото. В настоящия случай Разпореждане № №РВ-3-11-01007064 от
24.09.2021година е издадено от ръководител по контрол на разходите при
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Монтана, който е
материално и териториално компетентния административен орган да стори това,
съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е
обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и
реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Не е процесуално нарушение неучастието
на жалбоподателката в производството по издаване на задължителни предписания №ЗД-1-21-00877957/10.02.2021г.
на контролен орган на ТП на НОИ – София, тъй като тя не е страна в него. То се
развива между контролния орган и осигурителя. Единствено осигурителят е адресат
на издадените задължителни предписания и само той е надлежно процесуално
легитимиран да ги оспорва. В случая това не е направено. Задължителните
предписания са влезли в сила и са изпълнени по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 година при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение от адресата им в определения срок. Въз основа на тях са заличени
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателката
от осигурителя „НИБО - С*** " ЕООД за периода
октомври 2018 - ноември 2019г., които е продължил да подава данни въпреки
служебното прекратяване на трудовото правоотношение от ДИТ.
Следователно за този
период жалбоподателката А.Ц.В. не е имал качеството осигурено лице по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Заличените данни са за
част от периода, който съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО е взет предвид при
изчисляване на среднодневния размер на обезщетението за ползвания от А.Ц.В. отпуск
за временна неработоспособност поради общо заболяване и за гледане на болен
член от семейството и карантина, за периода от 06.02.2020г. до 02.12.2020г.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично
предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и
хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Правилно е прието от контролните органи на ДОО, че по отношение на А.Ц.В. са налице нови документи и нови данни по
смисъла на чл.114,
ал.2, т.2 от КСО, събрани след като плащанията по болничните листове
са били направени, които са от значение за определяне на правото на изплатените
парични обезщетения за временна неработоспособност.
Неснователно е възражението на жалбоподателката, че в случай не се касае за нови
данни, тъй като задължителното предписание за заличаване на подадените от
осигурителя „НИБО - С*** " ЕООД за периода
октомври 2018 - ноември 2019г. са заличени след влизане в законна сила на
същото от 15.04.2021г.,
като до този момент, видно от събраните доказателства по делото осигурителя е
подавал данни за осигуряването на жалбоподателката, който са взети предвид при
изплащане на обезщетението за временна неработоспособност за периода от
06.02.2020г. до 01.12.2020г., поради което са налице
предпоставката на чл.114, ал.2,
т.2 от КСО – представени нови данни, които имат значение за определяне на
размера на обезщетението. Съгласно цитираната норма настъпването на
предвиденото в нея условие имат за последица възстановяване на добросъвестно
полученото обезщетение.
В случая при изчисляване
размера на дължимото на жалбоподателката обезщетение на основание чл. 41, ал. 1 от КСО дневното
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се
изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова
злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са
внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица -
внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18
календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. В
конкретния случай при начало на временната неработоспособност от 06.02.2020 г.
съгласно болничен лист Е20196832458, този 18 месечен период е от м. август
2018г. до м. януари 2020г., както правилно е отразил и административния орган,
в който се включва и периода със заличени данни подавани от осигурителя „НИБО -
С*** " ЕООД, поради което и правилно средно дневното й обезщетение за временна неработоспособност за периода от
06.02.2020г. до 01.12.2020г е преизчислено.
При това положение
неоснователно получената сума в размер на общо 769,77лева /седемстотин
шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ по осем броя болнични
листове правилно е определена като подлежаща на възстановяване съгласно
разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ -
Монтана.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и
целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
С оглед на горното основателна се
явява и претенцията за разноски на ответника с оглед разпоредбата на чл. 143,
ал.3 от АПК вр. чл. 78 ГПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната
помощ, поради което ще следва да се присъди сумата от 100.00лева /сто/
юрисконсултско възнаграждение. Възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че юрисконсултско възнаграждение не
се дължи, е неоснователно предвид изготвеното писмено становище по делото,
както и мотивите в постановеното от Конституционния съд на РБ решение
№10/29.09.2016г. по конст. д. №3/2016г.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от А.Ц.В. ***-11-12 от 01.12.2021г. по описа на ТП на НОИ -
Монтана против Решение №2153-11-44 от 15.11.2021г. издадено от Директора на ТП
на НОИ – Монтана с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й, като
е потвърдено изцяло Разпореждане №РВ-3-11-01007064 от
24.09.2021г. издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ – Монтана на основание чл. 114, ал. 3
във връзка с чл. 114, ал. 2, т.
2 и чл. 117, ал. 1, т.
2 от КСО, за възстановяване на добросъвестно получените парично
обезщетение поради общо заболяване; парично обезщетение за гледане на болен
член от семейството и карантина, за периода от 06.02.2020г. до 02.12.2020г. в
размер на общо 769,77лева /седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и
седем стотинки/ по болничен лист, както следва: №Е20196832458 за периода от
06.02.2020г. до 12.02.2020вкл.; № Е20200151685 за периода от 13.02.2020г. до
14.02.2020вкл.; № Е20200448847 за периода от 22.03.2020г. до 22.04.2020вкл.; №
Е20201166092 за периода от 23.04.2020г. до 22.05.2020вкл.; № Е20201166234 за
периода от 23.05.2020г. до 21.06.2020вкл.; № Е20201166348 за периода от
22.06.2020г. до 21.07.2020вкл.; № Е20201166457 за периода от 22.07.2020г. до
20.08.2020вкл.; № Е20202599351 за периода от 25.11.2020г. до 01.12.2020вкл.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Ц.В. ***
да заплати на Директора на ТП на НОИ - Монтана сумата от 100.00лева /сто/
разноски в производството, както и 5,00лева държавна такса при издаване на
изпълнителен лист.
Решението, съгласно разпоредбата на
чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, т. 2, б. "д" от КСО предвид размера
на разпореденото за възстановяване парично обезщетение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протестиране.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: