Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер260084 25.11.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на …трети ноември..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
……Катерина Маджова…..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..,
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…3219…….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Р.О.Я. *** чрез процесуалния му
представител адв. Я.Г. против решение № 64 от 30.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 48/2020 г. на Чирпанския районен съд.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати многобройни съществени процесуални
нарушения. Излагат се подробни съображения относно съществените нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото по чл.146 ГПК;
допуснатите обяснения по чл.176 ГПК от ищцата, който тя не е дала;
неприлагането на ал.3 на чл.176 ГПК и неоценяването на процесуалното поведение
на ищцата. Излага съображения в относно нарушения, допуснати по чл.190 ГПК,
според който следва да приеме за доказани фактите, за които ищцата е създава
пречки за събиране на допуснатите доказателства. Изложени са съображения за
нарушения във връзка с допускане на доказателство по делото, а именно социалния
доклад, който бил приет и приобщен в разрез с установения по ГПК ред. Изложени
са оплаквания за нарушение на принципа в чл.12 ГПК във връзка с формирането на
вътрешното убеждение на съда при оценка на доказателствата по делото, както и
относно противоречия на решението с друго решение на съдия съд от 2017 г. в
частта относно определения режим на лични отношения. На последно място е
посочено, че в решението липсват мотиви относно постановеното предварително
изпълнение, както и са изложени оплаквания, че то е постановено преди изтичане
на срока за представяне на писмени защити. Иска се съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното, а вместо него да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а
по същество – частично основателна.
Пред
първоинстанционния съд е било предявено искане за разрешаване на спор при
разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина. Молителката М.Р.М. е
твърдяла, че с ответника Р.О.Я. живели заедно без да сключват граждански брак.
По време на съвместното им съжителството се родило дете - С.Р.Я., родена на ***
***. С решение по гр. дело № 577/ 2016 г. по описа на Районен съд – Чирпан
упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката. Твърдяла е, че
след това решение на съда, отношенията между нея и бащата на детето се влошили.
От една година и половина тя и С. живеели в гр. Н.З., в дома на мъжа, с когото
живеела на семейни начала. С. била ученичка във втори клас в СУ „Иван Вазов“ Н.З..
Повече от шест месеца тя и мъжът, с когото живеела на семейни начала, работили
в Г., а дъщеря й останала тук и не можела да пътува извън страната, защото
бащата на детето не давал съгласие, както за издаването на задграничен паспорт,
така и за извеждането на детето извън страната. За да се видели със дъщеря си
трябвало винаги, тя да пътува до Б., което не винаги можело да се случи, с
оглед задълженията им по трудовите правоотношения. Многократно била искала
съгласието на ответника за издаване на задграничен паспорт, но такова не и било
давано. Към настоящия момент тя и дъщеря и били принудени да живеят разделено,
тъй като С. не можела да пътува извън страната, без необходимите документи.
Бащата на детето и отказвал всякакво съдействие, като умишлено пречил на детето
да пътува в чужбина. Искала е съдът на основание чл.127а, ал.2 СК да даде съгласие – заместващо съгласието на
бащата, детето да пътува, заедно с майка си
до Г. и всички други страни до навършване на 18-годишна възраст, както и
съгласие за издаване на необходимите документи за пътуванията на детето извън страната.
Ответникът
по молбата Р.О.Я. е оспорил искането. Изложил е
съображения, че не е в интерес на детето иска да бъде уважен особено за такъв
дълъг период от време.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са родители на
детето С.Р.Я., ЕГН **********, родено на ***
г. С решение по гр. дело № 577/ 2016 г. по описа на Районен съд Чирпан
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете е предоставено на майката. Приел е за
установено от социалния доклад, че майката
полага
необходимите грижи за детето и задоволява адекватно неговите основни жизнени
потребности. Пак от социалния доклад е приел за установено, че майката работи в
Г. и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 евро.
Детето е завършило втори клас в СУ “Иван Вазов“ гр.Н.З.. То е привързано към
своята майка и баба по майчина линия и е в много добро физическо и психоемоционално състояние и се развива в нормите за
възрастта си. Приел е, че посочените в социалния доклад обстоятелства се
подкрепят и от разпитаните по делото свидетели, които уточнили, че не само
майката на детето понастоящем се намира във ФРГ, но и бащата също приоритетно
се намирал там, защото извършвал международни превози главно във ФРГ.
От правна страна първоинстанционният
съд е приел, че съгласно
чл. 12, ал.1 СК
решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители,
а не само от родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права.
Детето има право на свободно придвижване в т.ч. и в чужбина, но до навършване
на пълнолетие то не може да упражни това си право нито само, нито само със
съгласието на единия си родител. При заместващото съгласие съдът е длъжен да се
ръководи единствено от неговите интереси. Разрешение може да бъде дадено за
определен период от време, в определена държава или държави, чиито кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания през определен период от време, но
също до определени държави. При глобално дадено предварително разрешение и то
без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията
на страната, държавата се лишава от възможността за контрол върху действията на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави,
с които Б. няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от
европейската общност държавата не може да гарантира изпълнението на собствените
си съдебни решения за осигуряване на мерки за лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставил на извеждането му извън страната. Намерил,
че не е в интерес на детето да пътува
неограничено до всички страни, както е поискано в молбата, без съгласието на
бащата, но от друга страна, ако не се даде възможност на детето да пътува със
своята майка, ще бъдат ограничени личните му контакти с нея. Затова е приел, че
е в интерес на детето да има възможност да пътува извън страната с майка си и е
уважил и двете искания, като разрешението е за неограничено пътуване до Ф.Р.Г. за срок от 5 години.
Решението
на първоинстанционния съд е частично неправилно.
По делото не е било спорно, че
страните са родители на детето С.,
родена на *** г. Към настоящия момент те са разделени. С решение, постановено
по гр.д. № 577/2016 г. по описа на Чирпанския районен съд, упражняването на
родителските права е предоставено на майката, определено е местоживеенето му в
Р Б., гр. Чирпан, а на бащата е определен режим на лични отношения. Отношенията
между родителите са влошени. От показанията на разпитаните по делото свидетели
е установено, че майката има друг съжител, от когото има дете, и че двамата
живеят в Ф.Р.Г.. Детето С. е ученичка в СУ „Иван Вазов“ в гр. Н.З. и когато
майката е в Г., то се отглежда от бабата – свид. Р. М.М..
Интересът
на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при
пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави. От текстът
на чл.127а СК се установява, че съдът се произнася само по отделен, конкретно
възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени
съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия
пътуване.
Законът
не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на дете в чужбина.
То (пътуването) може да бъде краткосрочно напускане и връщане в страната, без
детето да променя местоживеенето си извън Б.. Пътуването може да е и с цел
промяна на местоживеенето на детето в чужбина. При кратковременно пътуване на
детето (напр. екскурзия почивка, спортно състезание и др.) съдът подлага на
преценка причината за искането. При липса на данни за съществуването на конкретен
и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В тези
случай възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и
правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако
пътуването е в интерес на детето, то засегнатият родител следва да търпи това
временно ограничаване на правата.
Когато
разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно с
издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска
разрешението за пътуване да води до промяна на местоживеенето на детето, ако
искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна на местоживеенето
на детето (ТР №1/2017 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия случай искането на
майката съдът да разреши детето да пътува в чужбина до навършване на 18-годишна
възраст, а и даденото от съда разрешение на практика водят до промяна на
местоживеенето на детето, както и на режима на лични отношения с другия
родител, комуто не е възложено упражняването на родителските права. Такова
искане за промяна, която е предмет по чл.59, ал.9 СК, обаче не е било
предявено. Недопустимо е, както е посочено по-горе, чрез искане по чл.127а СК
да се промени определеното от съда местоживеене на детето. В тази връзка следва
да се посочи, че местоживеенето на детето не е „при майката“, а е
държавата, респ. града, в която е
определено то да живее. Обстоятелството, че упражняването на родителските права
е предоставено на майката, а тя е променила своето местоживеене, не означава,
че детето трябва да я следва.
Въззивният съд намира при извършен анализ на конкретната
семейна ситуация и на отделните фактори от физическо, емоционално, психическо,
материално и медицинско естество, включително и при преценка на интересите на
всяка една от страните и преди всичко при преценка на интереса на детето, че то
(детето) следва да комуникира с майка си, към която е привързано, колкото се
може повече време. Не може обаче да бъде дадено разрешение пътуването му до Р. Г.,
където тя живее, за неограничено напускане на страната нито до навършване на
18-годишна възраст, нито за 5 години. За да стигне до този извод, съдът взе
предвид освен, че това води до промяна на местоживеенето на детето, и
обстоятелството, че детето е на сравнително ниска възраст; че учи и че за него
в Р Б. се полагат адекватни грижи както от майката, когато тя е в страната,
така и от бабата. Затова на детето следва да бъде дадено разрешение на пътува в
чужбина, но през определени периоди от време. Това е времето на училищните
ваканции, определени със заповед по реда на чл.104 ЗПУО на министъра на
образованието и науката, както и по време на лятната ваканция с изключение на
времето през лятото, когато според режима на лични отношения детето трябва да
бъде при баща си.
Изложените
във въззивната жалба оплаквания, касаещи процесуални нарушения на пълноинстанционния съд, са неотносими и не влияят върху
правилността на съдебното решение, още повече, че във въззивната жалба няма
искане за събиране на доказателства.
Предвид на изложеното
въззивният съд намира, че първоинстанционото решение
следва да бъде отменено в частта, с която е разрешено детето С. да пътува с
напускане на пределите на Р. Б. до Ф.Р.Г., придружавано от своята майка М.Р.М.
за срок от 5 години, считано от влизане на решението в сила, без да е
необходимо съгласието на бащата Р.О.Я.. В останалата част, касаеща държавата,
до която е разрешено пътуването, както и за даване на разрешение детето да бъде
снабдено с необходимите документи за пътуване извън страната, решението следва
да бъде потвърдено.
Направените по делото разноски следва
да остават така, както са направени, тъй като производството е за спорна
съдебна администрация, а съдебното решение изхожда
от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете
и ползва и двамата родители.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 640 от 30.07.2020
г., постановено по гр. дело № 48/2020 г. на Районен съд Чирпан, в частта
с която разрешено детето С.Р.Я. да пътува с напускане на пределите на Р. Б. до Ф.Р.Г.,
придружавано от своята майка М.Р.М. за срок от 5 години, считано от влизане на
решението в сила, без да е необходимо съгласието на бащата Р.О.Я., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА на основание чл.127а, ал.2 СК съгласие – заместващо съгласието на бащата Р.О.Я.
***, с ЕГН **********, детето С.Р.Я. с ЕГН ********** да пътува заедно с майка
си М.Р.М. с ЕГН **********, до ФРГ през училищните ваканции, времето на които
се определят ежегодно със заповед на министъра на образованието и науката,
както и през лятото, когато времето не съвпада с това, през което детето трябва
да бъде при баща си.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 640 от 30.07.2020 г., постановено по гр. дело № 48/2020 г. на
Районен съд Чирпан в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: