Решение по дело №172/2019 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 8/31.1.2020г.

 

гр.Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                                                         2. СТОЯН   ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря Ст.Гюмлиева и с участието на прокурора Георги Георгиев, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАНД № 172 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труд“-Ямбол за проверка на Решение № 275/18.11.2019 г.  постановено по нахд № 478 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 28-0000750/18.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труд“-Ямбол, с което на „**“ ЕООД на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт във връзка с чл.154а КТ.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, т.к. съдът не е преценил събраните по делото доказателства и е направил неправилния извод, че работодателя не е имал задължение да отчита работното време в индивидуален дневник, поради което се претендира за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

С писмен отговор ответната страна счита жалбата за неоснователна, като претендира за отхвърлянето й и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за касатора се явява старши юрисконсулт К., който подържа жалбата и направените с нея искания, като възразява против искането за присъждане на разноски на насрещната страна.

За ответника по касация в съдебно заседание се явява адв.Я., която оспорва жалбата като неоснователна и претендира за оставяне в сила решението на районния съд по съображенията посочени в писмения отговор.

Участващият в процеса прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила съдебния акт.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 275/18.11.2019 г.  по нахд № 478/2019 г. Ямболският районен съд е отменил Наказателно постановление № 28-0000750/18.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труд“-Ямбол, с което на „**“ ЕООД на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт във връзка с чл.154а КТ.

За да постанови акт си първата съдебна инстанция приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма при спазване на изискванията на процесуалния закон, като от цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установява наличието на съществени процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна, но от събраните по делото доказателства не се установява извършването от страна на жалбоподателя на вмененото му административно нарушение.

Според касационната инстанция приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Съгласно чл.11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно приложението.

Задължението за отчитане на работното време в индивидуален дневник възниква само когато лицето извършва транспортни дейности в автомобилния транспорт.

В тази връзка и с оглед събраните пред въззивната инстанция доказателства се установява безспорно, че за разглеждания период работника не е полагал труд в дружеството под формата на транспортни дейности в автомобилния транспорт и за работодателя му не е възникнало задължение да води индивидуален дневник.

В случая е ирелевантен довода кога започва и приключва воденето на дневника и същия не се отразява на правилността на крайния резултат, доколкото задъжението възниква с началото на полагане на труда и завършва с приключването му, но не и когато труда не е бил престиран.

 Направените изводи не бяха оборени нито от доводите, нито от процесуалното поведение на касатора, като в тази насока следва да се посочи, че нормата на чл.220 АПК постановява забрана за фактически установявания и касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да цени и обсъжда представената за пръв път пред него разчетно-платежна ведомост.

В този смисъл касатора нито е ангажирал това доказателство пред районния съд, нито е оспорил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за да се възприеме различна фактическа обстановка.

Независимо от това разчетно-платежната ведомост от една страна не е подписана, а от друга самостоятелно не установява полагането на труд в конкретни периоди, за да се направи връзка със задължението за водене на индивидуален дневник по чл.11, ал.1 от Наредбата.

В съответствие с това Ямболския районен съд правилно е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е приел, че е издадено в нарушение на материалния закон.

Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства по чл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В тази връзка с писмения си отговор ответника по касация е направил надлежно искане за присъждане на разноски, но независимо от изхода на спора същото следва да бъде отхвърлено, т.к. с представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие с.Я, № 77953/05.04.2019 г. не се доказва реалното извършване на разноски, доколкото в договора не е вписано, че договорената сума е внесена, а за реалното й плащане не са ангажирани и други доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

_{Р      Е      Ш      И      :}

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/18.11.2019 г. постановено по нахд № 478/2019 г. по описа на Ямболския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ направеното от „**“ ЕООД с.*, ул.“**“ № 5, обл.Ямбол, представлявано от Й.С.И. искане за присъждане на направените по делото разноски

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

     

 

       

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете                    

 

 

 

 

                                                                        2./п/ не се чете