Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./30.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., след като
разгледа г. д. № 602/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 5307/16.09.2019
г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Т.Р.З.,
ЕГН **********, с която са предявени главни обективно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11,
чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и евентуални обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД .
Ищецът твърди, че на
03.10.2017 г. между ответника и трето лице – кредитор „Банка ДСК” ЕАД бил
сключен договор за стоков кредит № 295310, при общи условия и спазване на ЗПК,
с предоставен стоков кредит в размер на 1879.98 лева за закупуване на стоки,
описани в договора за кредит, които се продават от съответния търговец, като
подписвайки договора за кредит кредитополучателят се е съгласил предоставеният
кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца. Погасителните вноски, които кредитополучателят се е задължил да
изплаща на кредитодателя съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите
бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и
включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължал на кредитора. Страните
са постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява с фиксиран лихвен
процент, който бил посочен в него, като лихвата се начислявала върху усвоената
и непогасена част от кредита и се заплащала месечно. По този начин договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 641.24 лева, а общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2521.22 лева.
Кредитополучателят
се задължил да върне кредита в срок до 10.12.2019 г., на 30 месечни погасителни
вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от договора за кредит, в
който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 29
погасителни вноски били в размер на 85.97 лева всяка, а последната погасителна
вноска била в размер на 28.09 лева.
Посочва, че претенцията за главница по установителния иск - 1 713.36
лева била формирана от 24 броя неплатени погасителни вноски за периода от
10.12.2017 г. до 10.12.2019 г., всяка от които в размер на 85.97 лева. Твърди,
че договорната лихва е начислена и респективно дължима на основание чл. 6 от
договора за стоков кредит, във връзка с Общите условия към него. Сумата от
264.44 лева, представляваща неплатена възнаградителна лихва, била начислена за
периода от 10.12.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
11.07.2018 г. /дата на прехвърляне на процесното задължение/.
Поради това, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на основание т. 12.1 от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, съгласно която при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал
предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Твърди, че от
страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД до кредитополучателя е
изпратено писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания по него са изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от 01.08.2018 г. Уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост било получено от длъжника на 01.08.2018 г.
Съгласно Общите условия към договора за стоков кредит при забава в
плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата,
определена в погасителния план, частта от вноската представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. На това основание на кредитополучателя била начислена
лихва за забава в размер на 121.38 лева за периода от 10.12.2017 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до датата на подаването на заявлението в
съда - 05.03.2019 г. Обезщетението било начислено върху 24 броя неплатени погасителни
вноски за периода от 10.12.2017 г. до 10.12.2019 г.
С приложение № 1 от 11.07.2018 г. към Рамков
договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. вземанията по
договор за стоков кредит № 295310 от 03.10.2017 г. били прехвърлени изцяло от
кредитора на ищеца „Банка ДСК” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания”
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът
бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията
към исковата молба в хода на процеса.
Поради липсата на погасяване била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 255/07.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 376/2019 г. по описа на РС - Провадия, за следните
суми: 1 713.36лева – главница; 264,44 лева – договорна лихва за периода от
10.12.2017 г. – 11.07.2018 г.; 121,38 лева – обезщетение за забава за периода
10.12.2017 г. - 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 05.03.2019 г. до окончателното
погасяване на дълга, както и разноски в размер на 91.98 лева. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение за недължимост, при което за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за
уважаването им.
При условията на евентуалност, в
случай че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно
съединени положителни установителни искове, моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1 713.36лева – главница за
периода от 10.12.2017 г. до 30.04.2020 г.; 264.44 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 10.12.2017 г. до 11.07.2018 г.; 136.40
лева – лихва /обезщетение/ за забава, за периода от 10.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване на дълга.
Претендира разноските в заповедното
и настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника, в случай че то
надвишава минималния такъв. Моли съда, ако осъди ищцовото дружество да заплати
разноските на ответника, да даде указания на същия да посочи банкова сметка, ***е
разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът, чрез своя процесуален представител, е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения
иск като изцяло неоснователен. Твърди, че дълги
години страда от психическо заболяване, което не му позволява да разбира добре
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, да се ориентира в
по-сложните житейски ситуации и да взема осъзнати решения, че не е поставен под
запрещение и това позволява твърде често запознати с неговото състояние лица да
се възползват от него. Предвид това, процесният договор за кредит,
неизпълнението по който се явява основание за исковата претенция на ищеца, се
явявал недействителен, а самата претенция - неоснователна. Моли предявеният иск
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител. В писмена молба от 20.01.2020 г. заявява, че поддържа исковата
молба. Оспорва изцяло депозирания отговор на исковата молба, като счета, че
всички възражения и оспорвания са неоснователни и противоречащи на приложените
към исковата молба писмени доказателства. Противопоставя се на
доказателствените искания на ответника за назначаване на съдебно – психиатрична
експертиза, излага съображения по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба. Поддържа
отговора. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
От приложеното ч. г. д. № 376/2019 г. на РС –
Провадия се установява, че въз основа на подадено на 05.03.2019 г. от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 255/07.03.2019
г. по същото дело, с която е разпоредено длъжникът Т.Р.З. да заплати на
заявителя следните суми: в размер на 1713.36 лева – задължение по договор за
стоков кредит № 295310 от 03.10.2017 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Т.Р.З.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК”
ЕАД в полза на „Агенция за
събиране на вземания” АД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. и Приложение № 1 към рамков договор от
11.07.2018 г.; в размер на 264.44 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 10.12.2017 г. до 11.07.2018 г.; в размер на 121.38 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.12.2017 г. до 05.03.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски в заповедното производство в общ размер на 91.98 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК по
делото е постъпило възражение от длъжника с вх. № 1574/12.03.2019 г. След като е констатирал, че са
налице условията по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Исковата молба е
изпратена по пощата на 24.04.2019 г., при връчено съобщение на 27.03.2019 г.,
т. е. в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен
интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално
допустим. Налице е пълен идентитет между вземанията по издадена заповед за
изпълнение и тези по настоящото производство.
От представения
договор за стоков кредит № 295310/03.10.2017 г. се установява, че между „Банка
ДСК" ЕАД и Т.Р.З. е сключен договор за стоков кредит за сумата от 1879.98
лева за закупуване/заплащане на следните стоки и/или услуги, продавани от
Технополис България ЕАД7 телефон мобилен IPHONE 8 цена 1609 лева, както и за
сключване чрез „Банка ДСК” ЕАД на застрраховка „Групама Животозастраховане” ЕАД
и „Групама Застраховане” ЕАД по следния пакет: „Стандарт+” за лица от 18 до 64
– с еднократна застрахователна премия в размер на 270.98 лева. Срокът за
издължаване на кредита е 30 месеца с падежна дата на месечните вноски – 10
число на месеца с фиксиран лихвен процент към датата на сключване на договора
26.1% годишно и годишен процент на разходите 29.47%. Към договора е приложен
погасителен план. Крайният срок на издължаване на сумите е 03.04.2020 г.
С отговора на исковата молба в законоустановения срок
по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва
фактическите твърдения в исковата молба, нито размера на посочените суми, но
прави възражение, че не е разбирал свойството и значението на постъпките си и
не е могъл да ги ръководи, като твърди, че не е поставен под запрещение. С
отговора е представено ЕР на ТЕЛК № 1063 от зас. № 077 от 22.05.2014 г., с
което е дадена оценка на работоспособността на Т.Р.З. – 83% т.н.р. със срок на
определения % за три години, с водеща диагноза: епилепсия и общо заболяване:
органично разстройство на личността в епи стил, маниоподобен синдром, епилепсия
– редки ГТКП с интервали от месеци.
Проектът за доклад по делото е обявен
за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 21.01.2020 г., с
допълненията, направени в същото съдебно заседание, включващи определената от
съда правна квалификация на възражението и разпределение на доказателствената
тежест във връзка с това възражение.
С оглед
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест и предвид оспорването
на ответната страна е допусната комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза. Съдът възприема заключението на вещите лица д-р К.К. и
Р.Г., като компетентно, обективно изготвено и обосновано. То е изготвено на
база медицинската документация по делото, представената такава и след съдебно –
психиатрично и психологично изследване на болния. Според заключението, неоспорено от страните,
ответникът страда от гранд мал припадъци с малки припадъци или без тях,
органично разстройство на личността в
епи стил, в умерена степен, манно – подобен синдром. При комплексното
освидетелстване е диагностициран и интелектуално – паметов дефицит първа степен
под нормата, емоционална лабилност, раздразнителност, дистимно-дисфорични
колебания, снижение на поривите. От цялостното изследване на освидетелствания е
установено интелектуално – мнестични нарушения, водещи до дълбока загуба на
интересите, негодност за умствен труд или до задълбочаващо се оглупяване.
Вещите лица приемат, че психичното заболяване на ответника към момента на сключване
на процесния договор, който е личност с промяна на личността по т. нар.
„органичен” тип, допуска за стойността на мисловния процес значително снижение
на когнитивните възможности – памет, внимание, мислене, възможности за
планиране и др. в рамките на първа степен под нормата. Псевдофилософският начин
на разсъждение и паралогиката са характерни за лица с шизофренна симптоматика.
Ответникът трудно се ориентира в ежедневни ситуации и ситуации на фрустрация,
като поради цитираните особености на възприятие и мислене, паметта и интелекта не е в състояние да ги интерпретира
правилно и да предприеме съответни и разумни действия за справяне с проблема,
да осъществи своя себезащита. В този смисъл, според заключението, е възможно
лесно да бъде манипулиран от външни лица. Крайният извод на експертите е, че З.
няма психична годност да взема осъзнати решения.
Възражението на ответната страна по
своята същност представлява възражение за унищожаемост на договора по смисъла
на чл. 32, ал. 3, вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Според разпоредбата на чл.31 от ЗЗД
унищожаем е договора, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не
е могло да разбира и ръководи действията си. В случая ответникът е бил формално
дееспособен към момента на сключването на договора за стоков кредит, защото към
този момент (а и понастоящем) не е бил поставен под запрещение. Неговото
волеизявление обаче е било опорочено, защото го е направил в състояние, при
което не е могъл да разбира и ръководи действията си. Вследствие на заболяването
си З. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си,
да ги ръководи и осъзнава последиците от тях, като експертизата е категорична,
че в това състояние същият е бил към момента на сключване на договора.
При тези обстоятелства съдът приема,
че е налице е хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - договорът е сключен от
формално дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да
разбира свойството и значението на постъпките си, поради което същият е
унищожаем.
Ето защо, предявените установителни
искове следват да бъдат отхвърлени изцяло, поради основателност на
защитното правоунищожаващо възражение на ответника, основано на чл. 31 от ЗЗД.
Относно предявените при условията на евентуалност
осъдителни претенции, съдът намира, че не се сбъднало условието за
разглеждането им. Доколкото ищецът определя предмета на делото, от неговата
воля зависи и условието, при което са предявени евентуалните претенции. От
волята само и единствено на ищеца зависи дали отрицателното условие, ще е
зависимо от принципното отхвърляне на претенцията или ще има допълнителни
условности – отрицателното условие да е зависимо от приемането или не за
настъпил на конкретен елемент от фактическия състав на претенцията.
В исковата молба, с която е сезиран съда,
изрично са формулирани два отделни петитума – един по установителните искове по
чл. 422 от ГПК, и втори, с който е заявено при условията на евентуалност, че
ако съдът не уважи установителните искове, се отправя искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите по процесния договор за стоков кредит,
посочени в петитума на осъдителния иск. Непосредствено
след петитума по евентуалния иск изрично е посочено, че със самата искова молба
се уведомява ответника за предсрочната изискуемост на претенцията, формираща
осъдителния иск.
Условие за разглеждане на осъдителните искове е отхвърляне на
главните установителни искове поради ненастъпила или
необявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита
преди подаване на заявлението. В този случай се навежда
ново обстоятелство в исковата молба, което не се е съдържало в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и което не е било поддържано
спрямо предявените главни установителни искове. Това ново
обстоятелство представлява уведомяване на длъжника по кредита за
изявлението за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата
молба. В тази хипотеза, съединяването при условията на евентуалност при
посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422
от ГПК е допустимо, защото ищецът има правен интерес от
разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на
установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главния иск е
свързано с настъпване на обстоятелство (предсрочна изискуемост), за
момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни
темпорални моменти - преди и след заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /така в определение № 387 от 24.07.2017 г. по ч. т.
д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т. о./
Доколкото установителните искове се отхвърлят
на основание унищожаемост на договора за стоков кредит и въпросът за
предсрочната изискуемост не е обсъждан от настоящия съдебен състав,
евентуалните претенции ще се оставят без разглеждане.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ответника.
Съгласно
представения списък ответникът е направил разноски в размер на 250 лева за
заплатен депозит за вещи лица и 500 лева за адвокатско възнаграждение. Ищецът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 още с исковата молба, в случай че
адвокатското възнаграждение на ответника надвишава минималния такъв по Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира възражението за неоснователно. В случая минималното възнаграждение
за адвоката на ответника, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, е в
размер на 265.95 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева не е прекомерно.
Доколкото част от възнаграждението за
вещо лице Р.Г., а именно - в размер на 50 лева, се изплати от бюджета на съда,
то с оглед изхода на спора тези разноски следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ************ против Т.Р.З., ЕГН **********, с адрес: ***
положителни
установителни искове за признаване за установено, че Т.Р.З. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми, произтичащи от сключен между Т.Р.З. и трето лице – „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № 295310 от 03.10.2017 г. – сумата от 1713.36 лева – главница за периода от 10.12.2017 г.
до 10.12.2019 г. по договор за стоков кредит № 295310 от 03.10.2017 г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК” ЕАД в
полза на „Агенция за
събиране на вземания” АД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. и Приложение № 1 към рамков договор от
11.07.2018 г.; сумата от 264.44 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 10.12.2017 г. до 11.07.2018 г. и сумата от 121.38 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.12.2017 г. до датата на подаването на
заявлението в съда - 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 255/07.03.2019 г. по
ч.гр.д.№ 376/2019 г. по описа на РС -
Провадия, тъй като
договорът за стоков кредит № 295310 от 03.10.2017 г., сключен между Т.Р.З. и „Банка ДСК” ЕАД, е унищожаем.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
при условията на евентуалност искове от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в ************ за осъждането на Т.Р.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, при условие че главните
установителни искове бъдат отхвърлени като неоснователни, поради ненастъпила предсрочната
изискуемост на кредита, следните суми, произтичащи от сключен между Т.Р.З. и трето лице – „Банка ДСК” ЕАД, договор за стоков
кредит № 295310 от 03.10.2017 г., а именно: сумата
от 1713.36 лева – главница за периода от 10.12.2017 г. до 30.04.2020 г. по
договор за стоков кредит № 295310 от 03.10.2017 г., като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г. и Приложение № 1 към рамков договор от 11.07.2018 г.; сумата от
264.44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2017 г. до
01.08.2018 г. и сумата от 136.40 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 10.12.2017 г. до датата на входиране на исковата молба в съда -
03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ************, да заплати на Т.Р.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) за заплатен депозит за вещи лица и
сумата от 500 лева (петстотин лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на Т.Р.З. да посочи банкова
сметка, ***е разноски от ищеца.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ************, да заплати по сметка
на РС – Провадия сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща част от
възнаграждението за вещо лице Р.Г., изплатена от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаването му от
страните пред Окръжен съд – Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: