Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
С решение №217/22.7.2010 година, постановено по гр. дело № 585/2009 година, Горнооряховският районен съд е признал за установено по отношение на ответниците О. Л. и Н. И. Ш. че насделниците на Д. К. са били собственици на лозе с площ 2,662 дка, като 1,645 дка е е записан на Ш., а 0,480 дка на О. Л. или общо 2,125 дка. Осъдил е ответниците да заплатят на ищеца разноски по делото. Подадена е въззивна жалба от едни от н-ците на Ш., в която виззивна жалба се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение: първо, неправилно по делото не са конституирани всички лица, чиито имоти влизат в претендираният имот на ищците, второ, искът се явява недоказан, тъй като не са представени годни доказателства за този факт, че към момента на одържавяване, както и кой е този момент, имотът се е намирал там, не са представени точни скици /само такива от частна фирма/ които да установяват имотът, предмет на делото в каква част засяга всеки един от ответниците, съдът не се произнесъл по направеното възражение за изтекла придобивна давност. Освен това съдебния акт е необоснован и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът е направил неправилна квалификация на предявеният иск. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се правят следните уточнения: решението е правилно и законосъборазно, безспорно е установено, че към момента на одържавяване имот пл.№ 2078 от 6 дка е бил собственост на наследодателя на ищците. С решение на ПК правото на възстановяване на този имот е признато в реални граници и това решение има конститутивно действие по силата на чл.14 ал 1 от ЗСПЗЗ. Въпреки това ищците не могат да предявят осъдителен иск, тъй като не могат да твърдят притежание на имота към момента на подаване на исковата молба. Това поражда интереса им да предявят иск по чл. 14 ал 4 от ЗСПЗЗ . По възражението за придобна давност, същото се явява неосноватено, тъй като никой от наследниците не доказва, че е владял имота, както и че е налице въвод във владение за същия. По отношение възражението за нередовна искова молба, тъй като не се предявява иска срещу всички собственици, а само по отношение на част от тях, счита, че това е право на ищеца да избере страната си в процеса и не съществува служебно задължение за това на съда. Моли съда да потвърди решението на ГОРС. Претендира разноски. От представените доказателства по гр.д. 585/2009г.на гОРС се установява фактическа обстановка, така както правилно е възпроизведена от ГОРС в обжалваното решение. Основните въпроси ,които занимават въззивната инстанция са : първо, редовност на исковата молба. Същата се явява нередовна не поради факта, че искът не е насочен срещу всички собственици на имоти, които се засягат от претендираният имот, право на ищеца е да избере ответната страна в процеса . Нредовността се изразява в следното : не е посочено спрямо вески от ответниците каква площ се претендираи не са индивидуалирини границите на претендирания имот съобразно влезлия в сила план за земеразделяне. На второ място, съгласно ТР 1/1997г. по гр.д. 11/1997г. на ОСГК на ВКС правен интерес от иск с правно основание по чл.14 ал 4 е налице висящо административно производство. Съгласно приложеното решение на ПК от 30.12.1999г. на стр. 72 от делото, възстановяването на втория имот ще става при уславията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и а аз имота, в настоящото производство се възстановява в стари релани граници, поради което административната процедура е приключила. Поради което искът се явява недопустим. На селдващо място предмет на спор по чл. 14 ал 4 от ЗСПЗЗ е наличието на право на собственост към един предишен момент /соспор за собственос към минал момент/ р-е 677/2010г. на ВКС. Нито една от двеет страни ответници не спори ,че към момента на одържавяване / неустановен от съда / имотът е бил тяхна собственост Наличието ан правен интерес е абсолютна процесуална предпоствака за водене на специиалния установителен иск по чл. 14 ал 4 от ЗСПЗЗ. Към момента на поснановяване на решението на съда, имотът е включен във влезлия в сила план за земераздеÙяне, не в плана за въстановяване в стари реални граници. / в този смисъл определение №4/14.1.2009г. на ВКС/. ПК / сега Общинска служба а земеделилие и гори не може да откаже издаване на скица, което се явява административна услуга при постановеното положително решение за възстановяване правото на собственост. След издаване на такава скица, като при отказ има интерес от административно обжалавне/ , за ищците ще ес породи правен интерес да предявен или ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС в зависимост от това дали имотът се валадее от ответната страна или установителен иск по чл. 124 от ГПК. В този смисъл решение № 742/2009г. на ВКС, в което изрично се посочва, че не следва да има смесване между специалния установителен иск по чл. 14 ал 4 от ЗСПЗЗ и чл. 124 от ГПК/нов/. Отново следва да се подчертае спецификата на този иск по чл. 14 ал 4 от ЗСПЗЗ ,че той касае спор за материално право към един минал момент, когато не е налице поизтивно произнасяне на ПК т.е. налице е едно висящо административно производство. След като е налице завършена административна процедура, въпреки неиздаването на скица, което представлява отказ на административна услуга по ЗАОН , то искът се явява недопустим. Защитата следва да стане по пътя на основния установителен или ревандикационен иск. По въпроса за разноските съдът ще се произнесе след представяне на доказателства от БПП за изплатеното възнаграждение. Водим от горното ВТОС , РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №217/22.7.2010 година, постановено по гр. дело № 585/2009 година, Горнооряховският районен съд ВРЪЩА делото на ГОРС за изпълнение на посочените в мотивите указния. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове : 1. 2. |