Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София,
… февруари 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№
916 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „ П.Е.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.А.Б., със съдебен адрес ***,
твърди, че е в членствена връзка с ответника сдружение с идеална цел „К.ЗА Р.НА
Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, учредено през
2013 година.Твърди, че на 10.04.2013г. е проведено ОС на ответната сдружение,
на което е взето решение за изменение и допълнение на устава му, избран е УС, в
чийто състав е включен Е.К.Е..Твърди, че има качество на учредител на ответника
и е член на сдружението и към момента на подаване на исковата молба.Твърди, че
през октомври 2014 година е получил по пощата писмо, съдържащо копие от
протокол от ОС на ответника, проведено
на 23.09.2014 година, от който документ е разбрал, че Е.Е. е освободен като
член на УС по негова молба, а от самия Е.Е. разбрал, че не е подавал молба до
УС, както и че не е уведомяван, че ще се състои заседание на управителното тяло
на 20.07.2014 година, а също и че не е присъствал на това заседание.
Ищецът твърди, че проведеното на 23.09.2014 година
ОС на ответника е взело незаконосъобразни решения и това е така, тъй като е
нарушена процедурата по неговото свикване защото нормата на чл.35, ал.2 от
действащия устав налага, че заседанието е редовно, ако всички членове на УС са
били редовно поканени и присъстват повече от половината от тях, а чл.36а, ал.2
от устава налага взимането на решения от управителното тяло да е с единодушие.Е.Е.
не е бил уведомяван за това заседание и не е участвал при формиране на волята
на този орган.Твърди, че взетите решения от ОС са незаконосъобразни, тъй като
ищецът не е бил поканен за участие.Посочените от ищеца основания за незаконосъобразност
са процесуални такава – липса на редовно свикване на ОС от УС, в нарушение на
правилата на чл.25, ал.2, чл.35, ал.2 и чл.36а, ал.2 от устава; нарушаване на
правилата за предсрочно освобождаване на член на УС – Е.Е., който не е подавал
молба за освобождаван нарушаване на правото на информация на членовете на
сдружението в участват в ОС, поради това, че ищецът не е уведомен за свикване
на ОС, проведено на 23.09.2014 година- нарушение на чл.21 ал.2 от устава.Моли
съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да отмени, взетите от
ОС решения, посочени в обстоятелствената част на исковата молба.Претендира
разноски по делото.
В срока за отговор ответникът по делото, сдружение
с идеална цел „К.ЗА Р.НА Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, със седалище и адрес на управление ***, чрез
адв.М.Г., оспорва предявените искове да са допустими.В тази връзка прави
възражение, че исковата молба е депозирана след изтичане на 1-месечния
преклузивен срок, посочен в разпоредбата на чл.25, ал.5 ЗЮБНЦ.Твърди, че поради
изпълнение на процедурата по свикване на ОС съобразно изискванията на закона и
дружествения акт, ищецът е бил надлежно поканен за участие в това ОС и
1-месечният срок е изтекъл на 23.10.2014г., а исковата молба е депозирана на
27.11.2014г.Твърди, че ищецът е получил препис от протокола, обективиращ
решенията на 27.10.204 година, преди 27.10.2017 година и 1-месечният срок за
предявяване отменителните искове е изтекъл на 27.11.2014 година.Другото
възражение за недопустимост на предявените искове е липсата на интерес за
ищеца, тъй като кореспонденцията между ищеца и ответника сочи, че именно
управителят на ищцовото дружество е поискал изключване на Е.Е. / съпруг на
управителя на ищеца/, тъй като участието на Е.Е. в УС на ответника създава
затруднения на ищеца и на самия Е. във връзка с попълване на декларациите за
свързаност на „Белви“ ООД в участие в европроекти.Липсата на интерес от
предявяване на отменителния иск касателно изключване на Е. от УС на сдружението
произтича от това, че Е., а не ищеца може да иска това, а предявяването на
подобен иск от ищеца е упражняване на чужди права.Липсата на интерес от
предявяването на този иск е и поради това, че решенията на управителното тяло
се оспорват пред ОС, а не пред съда.Другото възражение за недопустимост на
предявените искове е поради това, че същите представляват злоупотреба с
процесуални права от страна на ищеца, в контекст на изложеното по- горе.Моли
съда да прекрати производството по делото, като установи основателността на
тези възражения.
По основателността на предявените искове –
възразява, че ОС не е свикано съобразно правилата на закона и действащият
дружествен акт.В тази връзка твърди, че е налице установена практика, съобразно
която заседанията на управителния съвет са неприсъствени и без да се провежда
заседание, членовете на управителното тяло полагат подписи на протокола, за
което дава основание нормата на чл.32, ал.5 ЗЮЛНЦ и чл.36а, ал.6 от устава,
поради което не намира приложение
разпоредбата на чл.35, ал.2 от устава, каквото е твърдението на
ищеца.Оспорва твърдението, е Е.Е. не е подавал молба за напускане, като твърди,
че характер на такава молба има протоколът от 20.07.2014 година, обективиращ
изявлението на този член на УС за прекратяване на връзката му с дружеството.Счита,
че е ирелевантно дали е налице подадена молба за напускане или не, от страна на
Е.Е., тъй като в правомощията на ОС е въпросът относно това, с кои правни
субекти дружеството да е в мандатни правоотношения.Липсват законови изисквания,
както и такива, уредени с дружествения акт, които са сочат основанията за
освобождаване на членовете на УС.Ответникът твърди, че ОС е свикано редовно,
липсва изискване на закона или дружествения акт поканата да е персонална;
правото на информация се гарантира и осигурява чрез участие на членовете на сдружението
в ОС; твърди, че не е налице нарушаване право на информация на ищеца, тъй като
той не е поискал такава, а в поканата за свикване на изрично е записано, че материалите, свързани
с дневния ред са на разположение на членовете на сдружението на адреса на
последното, като при поискване същите могат да се изпратят на поискалия ги;
провеждането на ОС е законосъобразно – решенията са взети при изискуеми кворум
и с необходимото мнозинство.Освен това, за ищеца е липсвала възможност да
гласува по отношение на промяната в персоналния състав на УС, тъй като
управителят на дружеството и Е.Е. са съпрузи и поради наличие на конфликт на
интереси, ищецът не е имал право да гласува.Моли съда, ако приеме, че
претенциите са допустими, да ги отхвърли поради неоснователността им и присъди
на ответника разноските по делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
На 27.11.2014 година е постъпила искова молба в
СГС, обективираща предявените от ищеца отменителни претенции по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решения на ОС на
ответника, проведено на 23.09.2014 година.
По делото няма спор, че ищецът е в членствена
връзка с ответника.
Първият спорен по делото въпрос е относно
допустимостта на предявените отменителни искове, с оглед своевременно
въведеното възражение на ответника, че тези претенции са предявени извън
преклузивния срок по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ.В тази връзка твърди, че за ОС ищецът е
надлежно поканен.
Във връзка с възражението за допустимост на
предявените искове:
Съгласно действащият към момента на свикване на ОС
на 23.09.2014 година устав на сдружението – листове 47 – 62 от делото, чл.26 –
ОС се свиква от УС, чрез покана, обнародвана в Държавен вестник или публикувана
в национален всекидневник и поставена на мястото за обявления в сградата, в
която се намира управлението на сдружението, най- малко 1 месец преди
насрочения ден – чл.26, ал.3, като последното предложение на тази разпоредба
сочи необходимите реквизити на поканата- дата, час, място на провеждането на
ОС, дневен ред на същото, както и по чия инициатива се свиква.
От представените заверени копия към заявление с
вх.№ 3105/15.10.2014 година, към което са представени документите на
сдружението въз основа на които се иска вписване на промени по партидата на
ответника, е приложена покана за свикване на ОС на сдружението- ответник,
обявена в неофициалния раздел на ДВ, бр.63 от 01.08.2014 година, с посочен в
нея дневен ред на ОС, което ще се проведе на 23.09.2014 година.Към
представените документи е и протокол от 22.07.2014 година, съставен от изп. директор
на сдружението за това, че на 22.07.2014 година е поставена покана на адреса на
управление на сдружението.
Тезата на ответника е, че ищецът е бил надлежно
поканен за ОС и тъй като в поканата е посочен дневния ред и проекто- решенията,
ищецът е бил наясно за решенията на ОС, поради което претенциите му са
предявени извън преклузивния срок, определен с нормата на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ и
поради това недопустими, тъй като срокът за предявяване на отменителните искове
е изтекъл на 23.10.2014 година, а също и поради това, че ищецът е получил копие
от протокола от проведеното ОС преди 27.10.2014 година, поради което и срокът е
изтекъл преди датата на подаване на исковата молба.
Доводите на
ответника касателно това, че срокът за предявяване на исковата молба е изтекъл
на 23.10.2014 година не могат да бъдат споделени.
За разлика от разпоредбата на чл.74, ал.2 ТЗ,
която урежда сроковете за предявяване на отменителния иск по чл.74, ал.1 ТЗ и
гласи , че искът се предявява в 14-дневен срок от деня на
събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на общото събрание, разпоредбата на
чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, в редакцията и към момента на подаване на исковата молба, не
прави подобно разграничение, а дава възможност на член на сдружението да
предяви исковете, с които оспорва законосъобразността на решенията, взети от
върховния орган на сдружението в 1-месечен срок от узнаването им, но не по-
късно от година от датата на вземане на решението.Тази разлика в уредбата на
иска по чл.74, ал.1 ТЗ и чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ се предпоставя от целта на
сдружаването и ролята на новосъздадените в резултат на това доброволно
сдружаване правни субекти, както и обществените отношения, в които те участват
и регулацията на последните.И докато за търговските дружества, решенията на ОС
могат да се атакуват в кратки срокове, които започват да текат от датата на
провеждане на ОС, за което съдружникът или акционерът е бил надлежно поканен,
то в хипотеза на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, този срок започва да тече от момента на
узнаване на взетите от ОС решения.Ето защо твърдението на ответника, че срокът
за подаване на исковата молба, обективираща претенциите по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ и
свързаното с това възражение, че тези искове са недопустими, се явява
несъстоятелно и поради това не е основание съдът да го уважи и прекрати
производството по делото.
Тъй като тежестта на доказване
на твърдението, че ищецът е узнал преди 27.10.2014 година за взетите от ОС
решения, е на ищеца, за установяване на този факт, страната е представила
разпечатка от електронната си поща, от която се установява, че на 27.10.2014
година е получила на мейла си от представляващия сдружението протокол от
проведеното на 23.09.2014 година ОС на ответното сдружение, като относно
истинността на тези доказателства другата страна не е повдигнала спор, поради
което съдът приема, че тези документи установяват по безспорен начин, че срокът
по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ е спазен и възражението на ответника, че протоколът и
взетите решения са станали известни на ищеца, на дата, предшестваща 27.10.2014
година, се явява твърдение, което не се установява в процеса и възражението, което страната гради на него – неоснователно.Стореното
оспорване на тези разпечатки от ответника е относно истинността, без ответникът
изрично да е оспорил автентичността им.Тъй като тези документи не носят подпис
на техния автор, тъй като нямат електронен
подпис, същите следва да се третират като неподписани.След като ответникът е
въвел твърдение, че ищецът е получил препис от протокола от ОС на по- ранна
дата, то негова е тежестта да установи това твърдение, което страната не е
сторила, а се е задоволила само с оспорване истинността на представените от
ищеца документи. Настоящият състав на съда приема, че оспорването, поради липса
на конкретизация не влияе върху годността на това доказателствено средство,
поради което приема, че ищецът е узнал за взетите решения на 27.10.2014 година.
По възражението за липса на
интерес от предявяване на иска, касателно участието на Е.Е. в управителното
тяло на ответника, с оглед, че промяната в неговия персонален субстрат е
станала въз основа на искане на ищеца, чрез органния му представител, който е в
брачно правоотношение с Е..
Касационната инстанция
последователно приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правния интерес, който принципно съществува при законодателно
уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството,
чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна.Изхождайки
от тази постановка на въпроса, независимо от посочените разлики в правните
субекти , страни в процесуалната връзка
в двете производства – тези по чл.74 ТЗ и тези по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, настоящият
състав на съда приема, че в това производство не следва да преценява наличие на
интерес от предявяване на отменителния иск, а само и единствено наличие на
членствената връзка между ищеца и ответника, за съществуване на която страните
не спорят.Ето защо възражението за недопустимост на част от съдебно заявените
претенции, поради липса на интерес се явява неоснователно.
По възражението за
недопустимост на претенциите, тъй като същите представляват злоупотреба с
право.
Както е посочено и по- горе, безспорно е, че
ищецът е в членствена връзка с ответника и поради това същият разполага с
гарантирана му от закона възможност да упражни потестативното си право по
гарантиран от закона ред – чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.Ищецът е упражнил надлежно правото
си, чрез предявяване в законоустановения срок отменителни претенции, като е
поискал от съда да отмени посочените от него и взети от ОС на ответника,
проведено на 23.09.2014 година, решения.Посочил е основания за това – наличие
на процесуална незаконосъобразност при свикване на ОС.Чрез предявените
претенции ищецът брани своите членствени права и е поискал съдебен контрол
относно законосъобразността на взетите решения от върховния орган на
сдружението, в което членува.Няма забрана потестативното право да се упражни и
от лице, което е в брачно правоотношение с член на управителното тяло на
ответника. Злоупотребата с процесуални права се
състои в упражняването им в противоречие с тяхното социално предназначение,
като обикновено реално преследваната цел е шиканиране на процеса, извличане на
някаква неоправдана полза от съответното съдопроизводствено действие или
желание да се навреди другиму. Не следва да се приравнява злоупотребата с право
с основателност на иска.Злоупотребата с процесуално право е пряко свързана с
добросъвестността.Действително се установява, че между ответника и ищеца е
водена кореспонденция, свързана с възможността съпругът на управителя на ищеца
да бъде освободен от длъжността си член на УС на ответника, но въпросът е не
дали това се е случило, а дали се е случило законосъобразно.Ето защо настоящият
състав, с оглед на признатото на ищеца членствено правоотношение с ответника –
сдружение, същият разполага с потестативно право да иска отмяна на решения на
ОС на сдружението, поради това, че същите противоречат на закона и устава.Поради
това настоящият състав на съда приема, че предявяването на отменителните искове
по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ не представлява злоупотреба с право, още повече, че не се
установява, че тези процесуални права се упражняват във вреда на ответника.
Поради
изложеното намира и това правопрекратителното възражение за неоснователно.
При
изложеното приема, че възраженията на ответника за недопустимост на исковете се
явяват неоснователни и съдът няма основание да прекрати производството.
По
основателността на предявените искове:
От
фактическа страна съдът констатира следното:
Съобразно
представеният по делото дружествен акт, действал към момента на свикване на ОС
на ответника, проведено на 23.09.2014 година, органът, който следва да свика ОС
е управителният съвет на сдружението- чл.26, ал.1, предл.1 от устава.
Правомощията
на управителното тяло са регламентирани с разпоредбите на чл.32 и сл. от
устава.Нормата сочи, че УС се състои от трима души, които може и да не са
членове на сдружението и те се избират от ОС на ЮЛ за срок от 5 години, а
членовете на УС „излъчват“ единодушно председателя на УС, който осъществява
представителните функции на сдружението.Разпоредбата на чл.33 на устава сочи,
че мандатът на член на УС и на председателя се прекратява в посочените случаи:
по писмено искане, ако важни причини налагат това, при трайна фактическа
невъзможност да упражнява задълженията си или при поставяне под запрещение и
др.
Чл.35 на
устава сочи, че заседанията на УС са редовни, ако всички членове са били
редовно поканени и присъстват повече от половината от тях, като заседанията се
свикват от председателя на УС, който ги ръководи.Разпоредбата на чл.36а, ал.2
от устава сочи, че УС взема решенията си с единодушие, а ал.3 дава възможност
съставените по чл. 36а, ал.2 протоколи, обективиращи решенията от заседанията
на управителното тяло, членовете на сдружението да се запознават с тях, както и
членовете на УС, да получава преписи и извлечения от тях.Алинея 4 на цитираната
разпоредба дава възможност УС да взема решения и неприсъствено, ако протоколът
от проведеното заседание бъде подписан без забележки и възражения от всички
членове на УС.
По делото е представен протокол от заседание на УС
на ответника, проведено на 20.07.2014 година, отразяващ, че на това заседание
са взели участие всички членове на УС на ответника.Документът обективира взетите
решения от управителното тяло на ответното сдружение: приемане на годишен отчет
за 2013 година; промяна в адреса на управление на сдружението; освобождаване на
член на УС Е.Е. по негова молба по чл.33, ал.1 от устава и освобождаването му
от отговорност; избор на нов член на УС – Васил Христов Орешков; промени в
устава на сдружението и разни.Документът носи подписите на членовете на УС.
Във връзка с оспорване автентичността на този
документ, от страна на ответника, съдът е допуснал изслушване на СГрЕ, която да
се произнесе дали подписът, положен на документа от 20.07.2014 година е
идентичен с подписите, положени от Е. на протокол от заседание на УС, проведено
на 29.05.2014 година и подписа, положен от него на документ, представен от
сдружението при негово първоначално вписване в регистъра, воден от СГС.
Вещото лице Д.К.В. е направило извод, че подписите на трите
документа не са идентични, макар да е констатирало, че трите подписа, съдържат
констатирани различия и съвпадащи индивидуализиращи отделни признаци на
подписите, които не са достатъчни за извод, че трите подписа са положени от
едно и също лице или са положени от различни лица. Вещото лице, обсъждайки
констатираните различия в конфигурацията и транскрипцията, както и в
индивидуализиращите частни признаци, е направило заключение, че изследваните
подписи са несъпоставими, но констатираните разлики и съвпадащи
индивидуализиращи белези са недостатъчни за извод дали тези подписи принадлежат
и са положени от едно и също лице.
Допусната допълнителна експертиза, касателно това
дали процесният документ носи подписа на Е.Е.,не е извършена, тъй като ответникът не е внесъл депозит за
вещо лице.Ето защо настоящият състав приема, че в частта касаеща подписа на
члена на УС Е.Е. документът е неавтентичен.В логическа връзка с тези
изводи на вещото лице са и дадените
свидетелски показания от самия Е.Е., който чистосърдечно признава пред съда, че
веднъж е вижда представляващия ответника- при учредяване на сдружението, никога
не е подписвал никакви протоколи и не е взел участие в работа на управителното
тяло на ответника.Свидетелят заявява, че не е имал никакви контакти с УС – лист
132 от делото.Знаел е , че е член на управителното тяло, но не е участвал
абсолютно никога в неговата дейност.Ето защо съдът приема, че протоколът,
обективиращ решения на УС, взети на 20.07.2014 година не носи подпис на Е.Е..
Въпросът е дали този
извод ще доведе до това да се приеме, че липсва решение на управителното тяло
за свикване на ОС и това е нарушение на процедурата по свикване на ОС, водеща
до процесуална незаконосъобразност на взетите от него решения.
Съобразно действаща норма на чл.35, ал.2 от устава
към момента на провеждане на заседанието на управителното тяло, заседанието ще
е законно, ако неговите членове са били редовно поканени и присъстват поне
половината от тях. По делото не се спори, че останалите двама членове на УС са
присъствали на заседанието и са участвали при формиране на волята на този орган
на сдружението и тези двама души са взели решение за свикване на ОС и неговият
дневен ред с единодушие, съобразно чл.36 ал.2 от устава.Тази норма следва да
бъде обсъдена във връзката и с разпоредбата на чл.35, ал.2 от устава, която
сочи, че заседанието е редовно, ако членовете на УС са били поканени за него и
на него са присъствали поне половината от тях.Т.е. единодушието касае начина на
формиране на волята на управителното тяло на база на присъствали на заседанието
му членове, а не като проявление на идентични волеизявление на всички членове
на УС, поради което действителната воля на членовете на сдружението е, че
решенията се вземат с мнозинство – т.е. с гласовете на всички присъствали,
които като брой не могат да бъдат по- малко от двама.Този извод се налага и с
оглед предвиденото в устава и кореспондиращо с разпоредбата на чл.32, ал.5 ЗЮЛНЦ, че решенията на УС могат да се вземат и неприсъствено, ако взетите
решения бъдат подписани без забележки и възражения от членовете на този орган.Т.е.
именно тази разпоредба урежда единодушието като правно- технически способ за
формиране волята на управителното тяло, а не разпоредбата на чл.35, ал.2 от
устава.
Няма спор, че на 20.07.2014 година е проведено
заседание на УС на сдружението в състав Р.Г., П.Г., за което членът на този
орган Е.Е., няма доказателства да е присъствал и да е положил и подпис на
протокола от проведеното ОС.На това заседание е взето решение за свикване на ОС
и е определен неговият дневен ред.Отнесени към така установеното действащите
правила на устава, посочени по- горе, настоящият състав на съда приема, че
решението на УС за свикване на ОС на 23.09.2014 година е взето с необходимия
кворум на органа и при изискуемото от него мнозинство, съобразно действащия
устав.При липса на други доказателства, които да оборят верността на отразеното
в протокола, то настоящият състав на съда приема, че решенията на УС,
обективирани в този протокол са надлежно взети и събранието е свикано редовно от
компетентния за това орган на сдружението, съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 от устава.
Ето защо претенцията с правно основание чл.25,
ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на ответника, проведено на 23.09.2014
година, поради това, че не е надлежно проведено заседанието на УС и поради това
са незаконосъобразни взетите решения от ОС, се явява неоснователно предявена.
По иска със същото основание и искане за отмяна за
това, че ищецът не е бил надлежно уведомен за ОС и поради това е бил лишен от
възможността да се запознае предварително с дневния ред и материалите за ОС.
Както е посочено и по- горе действащият устав
предвижда ОС да се свиква с покана, обявена в Държавен вестник или друг
национален всекидневник и поставена на мястото за обявления в
сградата.Представените със заявлението, обективиращо искането за вписване на
настъпилите промени, документи, чиято истинност не е оспорена в процеса,
установяват, че процедурата, касаеща поканата до членовете на сдружение е
спазена от ответника.В действащия устав няма разпоредба, която налага
персонална покана. Всеки член на сдружението е отговорен и задължен да следи за
обявена покана за свикване на ОС.Обявената покана съдържа минималното изискуемо
съдържание, съобразно нормата на чл.26, ал.3 от устава и в нея изрично е
посочено, че писмените материали за събранието са на разположение на членовете
на сдружението и се намират на адреса на същото.Действащият към този момент
устав регламентира правото на информация на всеки член на сдружението, но за да
се приеме, че такова право е нарушено, следва ищецът да установи, че такива
материали са били необходими, а не са изготвени или, че са били изготвени, но
не са му били предоставени след поискване.подобни твърдения страната не е
въвела в процеса, поради което и такива факти не са установявани.Ищецът твърди,
че поради това, че не е бил уведомен за ОС, е нарушено правото му на
информация, а оттам и правото му да участва в управлението на
сдружението.Задължение на членът на доброволното сдружение е да положи необходимата
грижа за опазване и упражняване на предоставените му от закона и устава
права.за ответника не съществува задължение да му връчи материалите за
събранието, а да изготви същите, когато това налага законът или уставът и да ги
предостави на страна, ако тя поиска това.
Ето защо и този иск се явява неоснователно
предявен.
Съдът намира за необходими изрично да посочи, че с
молба от 19.12.2014 година ищецът е въвел ново твърдение за незаконосъобразност на взетите решения от
ОС, а именно, че е налице нарушаване на правилата за предсрочно освобождаване
на Е.Е., като член на управителното тяло на ответното сдружение.Това е станало
възможно след дадените от съда указания с разпореждане от 03.12.2014 година да
посочи основанията за твърдяната незаконосъобразност. Т.е. ищецът е въвел нов
иск извън преклузивния срок, с който твърди материална незаконосъобразност на
взетото решение за освобождаване на Е. като член на УС.Този иск е недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено.Недопустимостта му се изразява
в това, че е предявен извън срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.Давайки указания да сочи
основанията за незаконосъобразност на взетите от ОС на ответника решения, съдът
е дал възможност на ищеца да конкретизира твърденията си в тази насока, а не да
въвежда нови факти и искания във връзка с тях, извън срока по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че в
тази част производството по делото следва да бъде прекратено.
По разноските.
Поради извод на предявените искове с правно
основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е недопустимост на претенцията, касаеща
освобождаване на Е.Е. като член на управителното тяло на ответника, то
разноските следва да бъдат определени на база чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК – в полза
на ответника.Същият е представил списък по чл.80 ГПК, с който претендира
разноски в общ размер на 1 270лв, от които адвокатско възнаграждение по
това дело в размер на 500лв, депозит за вещо лице в размер на 150лв, за които
по делото са представени доказателства, че са реално понесени от
страната.Претендират се и разноски пред САС по т.д.№4473/2016г. в размер на
620лв, които обаче са присъдени от състава на САС с решение№312/09.02.2017
година, поради което в тази част искането се явява неоснователно.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 916/2017 г. в
частта на предявения от „П.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв.А.Б., със съдебен адрес ***, срещу сдружение
„К.ЗА Р.НА Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв.М.Г.,***, иск с правно основание
чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решение на ОС на ответника, проведено на
23.09.2014 година за предсрочно освобождаване на Е.Е., като член на УС на
сдружението, на основание чл.33, ал.1 от действащия устав, поради материална
незаконосъобразност на решението.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „П.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв.А.Б., със съдебен адрес ***, срещу сдружение „К.ЗА Р.НА Е.Е.Р.И А.Е.ЗА
Д.И С.“, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.М.Г.,***, искове с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ,
за отмяна на взети от ОС на ответника, проведено на 23.09.2014 година, а
именно: за приемане на годишния отчет на сдружението за 2013 година,
освобождаване от отговорност на членовете на УС за дейността им през 2013
година; за освобождаване на Е.К.Е. като член на УС и за освобождаването му от
отговорност; за избор на Васил Христов Орешков за член на УС, който да встъпи
на мястото на Е.К.Е. за остатъка от мандата му съгласно чл.33, ал.2 от устава,
поради процесуална незаконосъобразност на тези решения, взети в противоречие с
устава на сдружението – чл.35, ал.2
чл.36а, ал.2 от устава, както и поради противоречие с чл.21, ал.2,
чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ, както и поради неуведомяване на ищеца за свиканото ОС –
нарушение на чл.26 от действащия устав, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, „П.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.А.Б., със съдебен адрес ***, да заплати на сдружение „К.ЗА
Р.НА Е.Е.Р.И А.Е.ЗА Д.И С.“, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв.М.Г.,***, разноски по водене на
делото в размер на 650лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните, с
частна жалба, а в прекратителното си част, имаща характер на определение – в
1-седмичен срок, от връчването му на страните, с частна жалба.
СЪДИЯ: