ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 565
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело №
20222100200404 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство е по реда на чл. 243 ал.5 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Стоян Чатълбашев от АК – София,
действащ като упълномощен процесуален представител на пострадалите Ц.
М. Т. с ЕГН ***; М. Т. Т. с ЕГН ********** и С. Т. И. с ЕГН **********,
против Постановление на Окръжна прокуратура – Бургас от 11.04.2022 г., с
което се прекратява наказателното производство по ДП № № 176/2019 г. по
описа на РУ – Сунгурларе при ОД на МВР – Бургас, пор. № 130/2020 г. по
описа на Окръжна прокуратура Бургас, водено за извършено престъпление по
чл. 343, ал.1, б. “Б“, вр. чл. 342, ал.1 НК.
Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на атакувания прокурорски акт, като от съда се иска да отмени
обжалваното постановление и да върне делото на прокуратурата със
задължителни указания за прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна с писмените материали, приложени по
досъдебното производство, обсъди наведените с жалбата възражения и
доводи, и изведе следните фактически и правни изводи:
Жалбата, с която е сезиран съдът, се явява процесуално допустима. Тя е
представена в законоустановения преклузивен срок, като с нея се иска
съдебна проверка на прокурорски акт, произнесен в условията на чл. 243 от
НПК. Активната процесуална легитимация на жалбоподателите се извежда от
1
качеството им на наследници на пострадалия от пътно-транспортното
произшествие и починал впоследствие Т. Ц. И. от с. С., общ. Сунгурларе, ЕГН
**********. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Досъдебното производство № 176/2019 г. по описа на РУ Сунгурларе
при ОД на МВР – Бургас е образувано при условията на чл. 212, ал.2 НПК със
съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно
оглед на местопроизшествие, и се провежда за това, че на 13.10.2019 г. около
15:50 ч. в село Славянци, общ. Сунгурларе, по ул. „Г. Димитров“, при
управление на лек автомобил „Опел Агила“ с рег. № ****, били нарушени
правилата за движение – автомобилът се движел с несъобразена скорост,
вследствие на което било предизвикано пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост била причинена средна телесна повреда на Т. Ц. И. от с. С.,
общ. Сунгурларе с ЕГН ********** – деяние, представляващо престъпление
по чл. 343, ал.1, б. “Б“, вр. чл. 342, ал.1 НК.
С постановление на Окръжна прокуратура Бургас от 30.03.2020 г.
образуваното досъдебно производство е прието по компетентност, предвид
настъпилата на 19.10.2019 г., в 19:21 ч. смърт на Тодор Иванов.
В хода на разследването са били разпитани свидетели, били са
извършени огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства, за
които са били изготвени съответни протоколи и фотоалбуми, били са
приобщени писмени доказателства под формата на официални и частни
документи, били са изготвени писмени заключения по съдебномедицинска,
съдебно-техническа и автотехническа експертизи, както и по комплексна
МАТЕ (медицинска и автотехническа експертиза) и повторна тройна
комплексна МАТЕ. В хода на разследването не е било привлечено обвиняемо
лице.
На 11.04.2022 г. наблюдаващият разследването прокурор при Окръжна
прокуратура – Бургас издал обжалваното Постановление за прекратяване на
досъдебно производство № 176/2019 г. по описа на РУ – Сунгурларе при ОД
на МВР – Бургас, пор. № 130/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура
Бургас, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.
15 от НК. За да изведе този правен извод, прокурорът е приел, че от
събраните при разследването доказателствени материали се установява
следната фактическа обстановка:
2
На 13.10.2019 г. св. А. И. била в с. Г. със свои близки – свидетелките С.
С. (нейна сестра) и Г. Ю.. Около 16:50 ч. трите тръгнали за с. В., общ. Ямбол,
като И. управлявала лек автомобил „Опел Агила“ с рег. № ****, собственост
на баща й - Р. А.. Пътят им минавал през село Славянци, община Сунгурларе.
Свидетелката А. И. притежавала СУМПС № *********, кат. „В“ и
имала седемгодишен стаж като водач на лек автомобил. Видно от приложена
справка за нарушител-водач от региона – И. е имала едно допуснато
административно нарушение на правилата за движение по пътищата – на
28.09.2019 г., по чл. 21 от ЗДвП.
След 17:00 ч., и на излизане от село Славянци, трите пътували в
управлявания от св. И. автомобил, като се движели по третокласен път 7306,
при км. 14+700 – ул. “Г.Димитров“. Пътят бил двулентов, разделен с
единична непрекъсната линия тип „М1“, с широчина на пътното платно 7, 50
м., и ширина на лентата в която се движела И. – 3,75 м. Пътят бил сух,
времето било ясно, имало нормална видимост. Лентата за движение била
очертана от външния си край с тротоарни бордюри с височина и широчина 15
см. от нивото на асфалта. На 20 см. от вътрешната страна на бордюра се
намирала отводнителна канавка, изградена от бетонни фундаменти. От двете
страни на водостока била поставена метална предпазна ограда – мантинела.
Краят на мантинелата по тази улица съвпадал с края на бетонния фундамент,
а след него мантинелата продължавала под прав ъгъл по пресичащата ул. „Г.
Димитров“ улица „Овчарска“. По същия път, при км. 14+653 в посока - с.
Славянци - с. Чубра, т.е. в посока, съвпадаща с тази на движението на
автомобила на св. И. имало поставен пътен знак А39 „Внимание! Други
опасности“. Пътният участък не позволявал принудително спиране извън
лентата за движение. И. управлявала автомобила си със скорост на движение
от 61,30 км/ч.
По същото време и в посока срещу автомобила вървял, прибирайки се
от работа, пострадалият Т. И. с ЕГН **********. Той работел в Стопански
двор, извън селото.
При приближаване на кръстовището между улиците „Г. Димитров“ и
„Овчарска“ и на около 30 метра преди него, се спукала предна дясна гума на
автомобила, вследствие на което той изгубил курсовата си устойчивост. На
около 26-27 м. преди ориентира, съвпадащ с кръстовището, последвал
3
контакт/плъзгане на страничния борд и джантата на предна дясна гума с
бордюра. Видно от огледния протокол, от този момент и от това място, до
началото на мантинелата, автомобилът се е плъзгал по бордюра, а след това е
наличен контакт и с мантинелата, и фундамента й. Предното дясно колело се
ударило в бетонния фундамент, а дясна предна част се е триела в
мантинелата, оставяйки червени следи от боя, при просуркването.
Преминавайки кръстовището с ул. “Овчарска“ и достигайки
мантинелата, пострадалият Т. И. вероятно е видял и възприел движението на
автомобила срещу него. С цел да се предпази, той се е качил върху
фундамента, с лице към мантинелата.
Последвал удар с преден десен край на автомобила по десен крак на
пешеходеца И., вследствие на което тялото било възкачено върху предния
капак на автомобила, с последващ удар на тялото в дясна странична колонка,
след което е бил отхвърлен напред и вдясно, преминавайки над мантинелата.
Тялото на пострадалия се установило в канавката, под водостока.
Автомобилът продължил движението си напред, и след кръстовището се
установил на място.
Непосредствено след това, през местопроизшествието преминали
свидетелите М. Х., А. Д. и други, които не спрели.
Свидетелката М. П., от с. С., живеела в предоставена й под наем стая в
кооперацията на селото – там, откъдето се връщал пострадалият Т. И..
Непосредствено след удара, тя преминала по същия път и видяла вляво от
пътя много и превъзбудени хора, които говорели по мобилните си телефони и
помежду си на турски език. Вниманието й било привлечено от поклащащи се
храсти в дерето, под канавката. Приближавайки ги, тя видяла лично
познатият й Т. И.. Знаела за склонността му към употребата на алкохол, тя
решила, че е злоупотребил и паднал. Казала му да си почине и след това да се
прибира, на което той отвърнал, че го болял много корема. Свидетелката П.
не му повярвала и продължила, като й направило впечатление, че никой от
развълнуваната наблизо група хора не отишъл при Т. И..
Междувременно, силно изплашени от случилото се, трите свидетелки –
И., Ю. и С. слезли от автомобила, а притеклите им се на помощ и
неустановени в хода на разследването лица, преместили колата вляво от
кръстовището – по ул. “Овчарска“.
4
Св. М. Х. сигнализирал на тел. 112. Свидетелката Г. Ю. се обадила на
сина си – свидетелят Л. Ю. – била много притеснена от случилото се и го
помолила да дойде, като му обяснила, че са се ударили с автомобила. На
мястото на произшествието спрял и св. А. Д., като в един момент
присъстващите там чули охкане от близката канавка. Едва тогава, и
приближавайки се, видели пострадалия Т. И.. До този момент, никой от
присъстващите не знаел, че е бил ударен пешеходец,
Св. Д. и св. Л. Ю. отишли в дерето, при пострадалия И., който бил в
съзнание, контактен, но дезориентиран. Свидетелят Л. Ю. също сигнализирал
на Спешен телефон 112.
На мястото на пътнотранспортното произшествие първо пристигнал
автомобил на ФСМП Карнобат в състав – водач св. Д. Ш. и фелдшер св. Св.
Д.. Д. и Ю. помогнали тялото на пострадалия да бъде качено в
специализирания автомобил, след което пострадалият бил отведен в МБАЛ-
Сливен.Там била оказана специализирана помощ, като въпреки положените
усилия от медицинските специалисти, на 19.10.2019 г. в 19:21 ч. Т. И.
починал.
Пристигналият оперативен екип извършил оглед на мястото на
произшествието, като от дерето, в близост до мястото, на което бил намерен
Т. И., били иззети раница и черни галоши, с които бил обут.
Видно от писменото заключение по назначената съдебномедицинска
експертиза, по тялото на пострадалия Т. И. били установени следните
наранявания: тежка съчетана травма – глава, гърди, корем, таз, крайници
(контузия на глава и мозък, тежка гръдна травма със счупване на десните
ребра от второ до пето, тежка контузия на десен бял дроб и десностранен
пневмоторакс, коремна травма с разкъсване на черен дроб и наличие на кръв в
коремната кухина, счупване на дясна ключица, счупване на крилото на лява
хълбочна кост, счупване на дясна подбедрица с разкъсно контузна рана). Като
причина за настъпване на смъртта вещото лице сочи тежката съчетана травма,
като най-важно значение за настъпването на смъртта на пострадалия имала
тежката гръдна травма с множествените счупвания на десните ребра и
контузията на десния бял, с настъпване на остра дихателна недостатъчност.
Смъртоносна е била и коремната травма с разкъсването на черния дроб. За
настъпването на смъртта са имали значение и останалите травми, които са
5
допринесли за изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и
хеморагичен шок.
Вещото лице е индивидуализирало и причината за всяка една от
травмите, а именно – уврежданията са били получени вследствие блъскане на
тялото от лекия автомобил с неговата предна част, като това най-добре
отговаря да е по дясна странична повърхност на тялото. Това е била първата
фаза на произшествието, когато е било получено счупването на дясната
подбедрица. В следващата фаза пострадалият е бил подхвърлен нагоре и
паднал върху автомобила, като тогава е получил тежката гръдна травма
вдясно, тежката коремна травма и нараняването в областта на дясното бедро.
Третата фаза е изпадането на пострадалия от автомобила и удрянето на тялото
по повърхността на терена на местопроизшествието, като тогава е получил
останалите травми.
В хода на проведеното разследване била изготвена единична
автотехническа експертиза, според която скоростта на управлявания от А. И.
автомобил е била 74,6 км/ч. със опасна зона за спиране – 53,40 м. В
заключението си експертът определя възможност за пешеходеца да възприеме
автомобила, както и несъобразената скорост с която последният е бил
управляван, но тази скорост не била в причинна връзка с настъпване на
произшествието. Като техническа причина за това вещото лице сочи –
субективни причини у водача на превозното средство и неправилната
употреба на спирачния механизъм.
От заключението на експертите по назначената повторна, комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза става ясно, че скоростта на
движение на автомобила в момента на удара е била 40 км/ч. с опасна зона от 7
метра, а като техническа причина за настъпването на ПТП-то е посочено
спукването на предната дясна гума на автомобила. Това, според вещите лица,
е отклонило движението на автомобила надясно, като експертите категорично
сочат, че св. А. И. не е имала техническа възможност да избегне
произшествието чрез спиране, или отклоняване вляво. В медицинската част е
потвърдена причината за смъртта – тежка съчетана травма на гърди, корем,
крайници и таз.
Предвид диаметрално противоположните становища на експертите за
техническите причини за настъпване на ПТП, както и по искане, направено по
6
реда на чл. 229 НПК от повереника на наследниците на пострадалия, е била
допусната и изпълнена повторна комплексна тройна автотехническа и
медицинска експертиза. От заключението й е видно, че преди ПТП-то
скоростта на движение на автомобила е била 61,30 км/ч. с опасна зона за
спиране от 42,08 м., а в момента на удара, скоростта е била 40 км/ч. Според
експертите, причината за настъпилото ПТП е загубата на курсовата
устойчивост на автомобила, дължаща се най-вероятно на спукване на предна
дясна гума. Вещите лица са категорични, че пешеходецът не е имал
възможност да избегне удара, а водачът е могъл да направи това само при
запазване на курсовата устойчивост. Направена е съпоставка между плавно
спадане налягането на гумата и ниска скорост, когато опитен водач би могъл
да овладее автомобила, и съответно – при пръскане на гума и висока скорост,
когато устойчивостта се губи мигновено – тогава, според вещите лица, и
опитен водач не би могъл да преодолее препятствието. Същевременно вещите
лица твърдят, че водачът не е имал възможността да предвиди внезапно
настъпилата неизправност.
Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка, прокурорът е
извел правния извод, че е налице прекратителното основание по чл. 24 ал.1
т.1 от НК, вр. чл. 15 от НК – приел е, че липсва виновно непредпазливо
нарушаване на правилата за движение, респ. липса на непредпазливо
причиняване на смърт от страна на водача на лекия автомобил, доколкото
причина за настъпилото ПТП било спукването на предната дясна гума на
управлявания от И. автомобил, което обстоятелство тя нито е била длъжна,
нито е могла да предвиди.
Посочената по-горе и изложена от прокурора в мотивите на
обжалваното прекратително постановление фактическа обстановка намира в
по-голямата си част потвърждение в доказателствените материали, събрани в
хода на разследването. Независимо от това, настоящият съдебен състав
намира за прибързани изводите на наблюдаващият прокурор за наличие на
прекратителното основание, посочено в чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 15 от
НК – част от изяснената фактическа обстановка е била неправилно правно
интерпретирана от прокурора; в същото време редица факти и обстоятелства
са останали неизяснени, макар да имат съществено значение за правилното
решаване на настоящият правен спор, а някои фактически изводи на
прокурора не намират категорична доказателствена опора.
7
Константна е съдебната практика, че правилото на чл. 15 от НК е
приложимо само при кумулативното наличие на две предпоставки – ако
причината за настъпването на ПТП е от обективен характер, която водачът да
не е могъл да предвиди, както и ако поведението на водача е било съобразено
с правилата за движение по пътищата. От заключенията на вещите лица от
всички автотехнически експертизи се установява, че в момента на възникване
на опасната ситуация за водача на лекия автомобил, а именно от
отклоняването от траекторията на движението му следствие спукването на
предната дясна гума, лекият автомобил се е движел със скорост,
надвишаваща максимално допустимата за движение в населено място. Ако
приемем за вярно изчислението на вещите лица по повторната комплексна
експертиза, в този момент автомобилът се е движел със скорост от 61,30 км/ч
и се е намирал на 17 метра от мястото на удара (а не на приблизително 42
метра, както неправилно приема прокурорът). Предвид тези обстоятелства
(въпросното разстояние според експертите се изминава от автомобила за 1,15
сек.), вещите лица приемат, че свидетелката И. не е имала техническа
възможност да спре, а само да завие наляво (за тази маневра времето за
реакция е 0,8 сек.), като опит да запази праволинейната траектория на
движение. Следователно, не би могло да се твърди с категоричност, че
поведението на св. И. по време на произшествието, като водач на автомобила,
е било в пълно съответствие с правилата за движение. За да се направи извод
за наличие на правомерно поведение от водача на автомобила, следва да се
установи от вещите лица, какво би било необходимото времето за реакция на
водача за задвижване на спирачния механизъм, ако автомобилът се е движел
със разрешената скорост от 50 км/ч. и в момента на отклоняване на
праволинейното движение се е намирал на разстояние от 17 метра от мястото
на удара. Такива изчисления в представените експертизи няма.
Все още неизяснени остават и въпросите за причината за загубата на
курсова устойчивост на автомобила, както и за разкъсването на неговата
предна дясна гума и има ли причинно-следствена връзка между тях.
Основателно е възражението на повереника на пострадалите, че двете
комплексни МАТЕ не опровергават категорично изводите на вещото лице по
първоначалната автотехническа експертиза, че пукането на предната дясна
гума се дължи на съприкосновението на същата с бордюра след отклонението
на автомобила от праволинейната му траектория, а последното се дължи на
8
субективни причини, т.е., поради отклонено внимание на водача на лекия
автомобил. Твърденията в комплексните експертизи за по-ранно спукване на
гумата, което е довело до рязко отклоняване на праволинейното движение на
автомобила, не почива на обективни находки, а на предположения, на които
се противопоставя констатацията на експерта от първата автотехническа
експертиза за наличие на голяма ъглова деформация на външния ръб на
джантата и съответстващо й срязване на гумата по външната й част (по
борда). Макар експертът да обяснява тези следи с внезапното отклонение на
автомобила, последвалото съприкосновение на гумата с бордюра и
преминаването през него, останалите автотехнически експертизи отхвърлят
такъв вариант, без обаче да сочат конкретни обективни съображения за това.
В тази връзка, би било добре да се направят конкретни изчисления, които да
установят колко бързо би спаднало налягането в гумата при различни
скорости (напр. при разрешената скорост от 50 км/ч, респ. при 61,30 км/ч),
ако се приеме хипотезата, че предходно спукване на гумата и спадане на
налягането е станало причина за рязката промяна и загуба на курсова
устойчивост на автомобила. Липсва и анализ, доколко разликата в гумите на
автомобила (различното сцепление, обективно състояние и износване, както и
различни размери) би се е отразила на тази устойчивост (ако се приема, че
действително е имало по-ранно пукане на гума), както и на възможността
водачът И. да спре, респ. да овладее управлението на автомобила. Отговорът
на последния въпрос е важен, доколкото правилното оборудване на
автомобила с подходящи и технически изправни, и годни за употреба гуми,
както и цялостната му техническа изправност, също е задължение на неговия
водач. Ето защо, съдът намира за прибързан изводът на прокурора, че водачът
не е имал възможността да предвиди внезапно настъпилата неизправност в
автомобила. Такъв извод са направили и вещите лица по повторната
комплексна МАТЕ, но следва да се посочи, че този въпрос е от правно
естество и отговорът му не е в компетенциите на въпросните експерти.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира постановлението за
необосновано и неправилно – изводите на БОП относно приложението на чл.
15 от НК в конкретния казус, обективно не съответстват на събрания до този
момент и проверен доказателствен материал. Едва с изчерпване на всички
възможности за попълване на делото с целия относим към него
доказателствен материал и изясняването на всички обстоятелства, които се
9
отнасят до предмета на доказване, може да се стигне до обективно и
всестранно, основано на фактите и на закона, решение по настоящото
наказателно производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Окръжна прокуратура – Бургас от
11.04.2022 г., с което се прекратява наказателното производство по ДП №
176/2019 г. по описа на РУ – Сунгурларе при ОД на МВР – Бургас, пор. №
130/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас, водено за престъпление
по чл. 343, ал.1, б. “В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване или протестиране пред
Апелативен съд – гр. Бургас в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от определението да се изпрати на Окръжна прокуратура –
Бургас, на адвокат Стоян Чатълбашев от АК – София и на пострадалите Ц. М.
Т., М. Т. Т. и С. Т. И..
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10