Определение по дело №3551/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1652
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20192120203551
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

П Р О Т О К О Л

 

16.10.2019г.                                                                                              гр.Бургас

Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                    

СЕКРЕТАР: Златка Калоянова

ПРОКУРОР: Мария Маркова    

сложи за  разглеждане  докладваното от  съдията  ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

административно наказателно дело  № 3551 по описа за 2019 година

 

На именно повикване в 11.15 часа:

Бургаска районна прокуратура, редовно призована, се представлява от прокурор Маркова.

Обвиняемият И.Я.А., редовно призован, се явява заедно с адв.К., с пълномощно по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Уважаема госпожо районен съдия, аз имам искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура-Бургас на основание чл.377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК, тъй като на досъдебното производство и най-вече в постановлението, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до това, че обвиняемият не може да разбере точно в какво деяние е обвинен.

Ето подробните ми доводи, за да обоснова тезата си и искането си:

Всяко едно престъпно деяние се характеризира с време, място и начин на извършване. По отношение на времето – в постановлението на Бургаската районна прокуратура по чл.375 от НПК, между обстоятелствена част и диспозитива е налице съществено процесуално нарушение относно момента на извършване на престъплението. В абзац 1 на постановлението е посочено, че  ДП е образувано за това, че на 26.07.2017г. обвиняемият извършил съответното престъпление. В диспозитивната част на същото постановление е посочено, че деянието е извършено на 26.07.2018г., т.е. има разминаване в годините на извършване на деянието, което разминаване няма как да бъде отстранено в съдебна фаза на процеса, дори да се касае за чисто техническа грешка.

Второто противоречие относно датата на извършване на деянието - между постановлението за привличане в качеството на обвиняем, където подзащитният ми е обвинен, че е извършил деянието, за което е обвивен на 26.07.2017г., а е изправен пред съд с постановлението по чл.375 от НПК да отговаря за деяние, извършено една година по-късно.

Третото съществено противоречие между обстоятелствената част на постановлението е в това, че не става ясно начина, по който е извършено престъплението и по-конкретно, на какво отстояние е бил пострадалият мотопедист от мястото на удара в момента, в който обвиняемият е предприел навлизане с управлявания от него автомобил в лентата за движение на мотопеда. На лист 2, на гърба - 4 страница, абзац 5 е посочено, цитирам: „Когато е възникнала опасността, мотопеда управляван от пострадалия се е намирал на 17 метра от мястото на удара“. В следващото изречение четем, че: „Разстоянието, на което се е намирал мотопеда от мястото на удара в момента, в който лекият автомобил „*“ е навлизал в дясното платно за движение на превозните средства по посока на КАТ е било 10.6 метра“. Разлика от близо 6 метра и повече, а се касае за едно и също разстояние, защото възникването на опасността не е никакъв момент, а именно момента в който лекият автомобил „*“ навлиза в лентата на движение на мотопеда. Става въпрос за един и същи момент. Две различни разстояния. Кое точно е било, коя е истината, ние не знаем. А ние имаме право да знаем в началото на този процес.

И на последно място е налице неяснота относно това, представлявал ли е пострадалият с управлявания от него мотопед опасност по смисъла на закона за обвиняемия в момента, в който обвиняемият е предприел навлизане в лентата на движение на мотопеда. На стр.2, на лист 1 на гърба, пак абзац 5, е посочено добросъвестно от прокурора, че „Когато е навлязъл в непрекъсната част на зеления остров, А. е спрял пред пътни знаци Б-1, В-21. Видял е, че по пешеходната пътека има преминаващи пешеходци, а пред нея автомобили, които изчаквали преминаването им. Преценил, че може да извърши безопасно маневрата и навлязъл по бул.„Янко Комитов“. Не е ясно от това, което цитирах, че той не е забелязал, не е видял като опасност и не е приел като опасност мотопедиста. А обвинението твърди точно обратното, че той е предприел навлизане на път с предимство при наличие на движещо се МПС.

Изхождайки от изложените доводи, обстоятелства и факти, Ви моля да уважите искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на Районна прокуратура-Бургас за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, по смисъла пак повтарям на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и по-конкретно, изразяващо се в затрудняване на обвиняемия да научи за какво точно престъпление  е обвинен.

ПРОКУРОРЪТ: Възразявам по така изложеното становище за допуснати съществени нарушения, с които е ограничено правото на защита по отношение на обвиняемия.

Ще започна от зад напред, че по отношение, че в обстоятелствената част на предложението не е описано и не е установено от множеството автотехнически експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, дали пострадалото лице е представлявало опасност за обвиняемия, когато е предприел маневрата навлизане в пресечката към „Ромпетрол“. Вярно е това, което съм записала в абзац 5, на стр.2, както посочи адв.К., че действително от събраните в хода на досъдебното производство и от първоначално свидетелските показания, дадени към онзи момент свидетел и към настоящия момент обвиняем, макар че същите не следва да бъдат кредитирани като такива, че същият е възприел спирането на автомобилите пред  пешеходната пътека и преминаването на пешеходци по пешеходната пътека, поради което същият е приел наличието на безопасно преминаване.

След като 3 последователни експертизи сочат, че пострадалият се е движел с такава скорост, което предприемане на спирането, поради възникналата опасност са били посочените мерки, които в момента не мога да цитирам, и същото е попадало в опасната зона за спиране на водача, т.е. на обвиняемият А., считам, че още към онзи момент, дори и невъзприемайки го като такъв от страна на обвиняемият А., пострадалият е представлявал опасност по отношение на обвиняемия А..

По-скоро следва да се вземе предвид, че възприемането на опасността е субективен момент, в който той макар и да не видял окомерно и да е възприел пострадалия, той е бил опасност и е представлявал такава, поради което моля да не се приема този довод, че този факт не е изяснен в хода на досъдебното производство и не е посочен в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност.

Относно третото възражение, че не е ясно на какво отстояние се е намирал от мястото на удара /стр.4/, абзац 5, където са посочени двата размера, искам да уточня, че тези метри са посочени, първоначално 17 метра - това е мястото, където се е намирал пострадалият от момента, в който обвиняемото лице, с управлявания от него автомобил е навлязъл в пресечката и 10.6 метра, когато той вече се е намирал в дясната лента на движение по отношение на пострадалия. Считам, че ако съответно защитата не приема като ясно изразено, вече това е по преценка на съда. Но не считам, че от това изложено не става ясно в какво е обвинен.

Относно датата на извършване на деянието – правилно е посочено от адвоката. Но четейки делото, действително мога да приема, че се касае единствено и само за една техническа грешка, която е недоглеждане както от моя страна, така и от страна на разследващия. Действително годината е 2017г. и това е изцяло посочено във всички свидетелски показания и от всички материали по делото. Също така мога да приема, че е налице недоглеждане, както от страна на защитата, така и от страна на обвиняемия, още към момента на предявяването е можело да бъде поправена тази техническа грешка, която е допусната. Ако съдът приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита следва да вземе становище дали следва да бъде върнато делото на прокурора, но считам, че събраният материал посочва точно дата и място на деянието.

РЕПЛИКА НА АДВ.К.: Искам да подчертая, че в действията на органите на досъдебното производство няма пропуски относно момента на извършване на деянието. В постановлението за привличане е посочена правилната дата 2017г.

В настоящото производство страните и съдът са обвързани от фактическа обстановка описана в обстоятелствената част на постановлението, аз не коментирам по същество експертизите. По начина, по който са описани, са неясни и противоречиви и само на това основание делото следва да се върне.

Съдът, като взе предвид възраженията на защитата, становището на прокурора и съобрази закона, намери следното:

Производството е образувано по повод внесено постановление от 13.08.2019г. от Районна прокуратура- Бургас, съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на И.Я.А., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.второ, вр. чл.342, ал.1, пр.трето от НК, във вр. чл.25, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.37, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.45, ал.2 и чл.46, ал.1 от ППЗДвП.

Съдът констатира съществено противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на внесеното постановление от 13.08.2019г.  В обстоятелствената част на постановлението се описват факти от 26.07.2017г., като се обобщава, че от така установената фактическа обстановка се установява по безспорен начин извършено престъпление по горепосочения състав на 26.07.2018г., т.е. една година по-късно. В същото време в диспозитива на коментираното постановление, обвинението е за деяние извършено на 26.07.2018г.

Наред с горното, с постановлението за привличане от 11.01.2019г. обвиняемият е привлечен за същото престъпление, извършено на 26.07.2018г. При това положение съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно нарушено е правото на защита на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, съответно срещу какви факти да се защитава, да дава обяснения по така формулираното обвинение. Посочените нарушения са отстраними, като производството следва да бъде прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на тези нарушения от фазата на досъдебното производство, а именно от постановлението за привличане от 11.01.2019г., с оглед направеното уточнение от прокурора, че се касае за деяние извършено на 26.07.2017г.

По отношение на останалите възражения на защитника, съдът счита, че в обстоятелствената  част на постановлението касателно описания механизъм, на стр.4, абзац 5, относно посочените обстоятелства къде се е намирал управлявания от пострадалия мотопед, съдът намира, че посочените стойности не са противоречиви, така както отбеляза прокурора в становището си по възражението, тъй като първоначално посочените 17 метра касаят мястото на удара, където се е намирал пострадалият, като разстоянието на което се е намирал същия от мястото на удара, което разстояние е посочено, че е по-малко от опасната зона за спиране на мотопеда при движение със скорост 45 км/час, а другата стойност от 10.6 метра касае разстоянието на което се е намирал пострадалия от мястото на удара в момента в който лекият автомобил, управляван от обвиняемия е навлизал в дясното платно за движение.

Що се отнася до направеното възражение за липса на констатация в постановлението, относно това дали пострадалият е представлявал опасност за обвиняемия, съдът счита, че това е въпрос по същество и не представлява съществено нарушение, водещо до засягане правата на обвиняемия на този етап от производството.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, като делото бъде върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснатите отстраними процесуални нарушения както в постановлението за привличане, така и в постановлението от 13.08.2019г., съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което и на основание чл.377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:№ 1652

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 3551/2019г. по описа на Районен съд-Бургас.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-Бургас за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок пред Окръжен съд-Бургас.

 

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 12:20 часа.

 

         СЕКРЕТАР:/П/                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.