Решение по дело №851/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след депозирана чрез Русенски районен съд жалба от А. Ц. Ж., действащ чрез адв. А. Б.. Жалбата е насочена срещу решение №400/02.08.2024г., постановено по а.н.д. №928/2024г. по описа на РРС. С решението на въззивната инстанция е потвърдено наказателно постановление № 24-1085- 0009000/11.04.2024г., с което на А. Ц. Ж. на основание чл. 175а ал.1 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (Три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Основното твърдение е, че още в административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на правилата за издаване на наказателното постановление, свързано с липсата на правилно и точно описание на мястото на деянието, за което е ангажирана отговорността на Ж.. Допуснатото съществено процесуално нарушение според касатора, свързано с индивидуализирано мястото на което е извършено нарушението, сочи на неспазване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. А това е порок, водещ до основание за отмяна на НП № 24-1085- 0009000/11.04.2024г., обстоятелство несъобразено от въззивната инстанция.

Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по спора.

Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение - за правилно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение №400/02.08.2024г. Русенският районен съд e потвърдил наказателно постановление № 24-1085- 0009000/11.04.2024г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе, с наложени със санкционния акт на А. Ж., в качеството му на водач на л.а. БМВ с рег.№ Р 35 00 АК административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното постановление и наложените с него санкция „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и да отхвърли жалбата, районният съд е установил от фактическа страна следното:

А. Ж., на 05.12.2023г. след 23:30ч., в гр. Русе, на паркинг пред строителен хипермаркет, намиращ се в близост до сградата на Сектор ПП Русе, нарушил устойчивостта на управлявания от него автомобил - БМВ с рег. № [рег. номер]. Умишлено увеличил оборотите на автомобила, което довело и до увеличаване на издавания от двигателя шум, извивал рязко волана в дясно и в ляво, при което заедно с увеличените обороти намалил сцеплението на гумите и автомобилът поднасял последователно с лявата и дясната си част спрямо оста на пътя. По своята същност описанието на деянието сочи на механизъм на управление на МПС чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна като "дрифт". Неправомерните му движения с лекия автомобил били чути и забелязани от мл. автоконтрольор Ж., служител в Сектор ПП Русе, малко преди полунощ при застъпването му на смяна. Той и колегите му чули силния шум от двигателя и гумите на автомобила, управляван от Ж. и намиращ се на паркинга на хипермаркета, непосредствено до Сектор ПП. При проверка на място установили описаното по-горе и на водача бил съставен АУАН от мл. автоконтрольор Ж., с който била ангажирана на административно-наказателна отговорност на водача на автомобила А. Ж..

Въз основа на акта АНО, и при липса и на депозирано възражение, началник група в Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе издал и оспореното пред РРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с деянието си, управляващият лек автомобил БМВ с рег. № Р 35 00 АК Ж., на посочената дата и час, в гр. Русе е извършил нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от закона гласи: „На водача на моторно превозно средство е забранено да: т.2 – да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари “.

Санкцията по това нарушение е константна/твърд размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в нея. Така касаторът за нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП бил наказан по реда на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с административните наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, поради установена от контролните органи неправомерно управление на МПС-то на Ж. чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна като "дрифт", на посоченото място, дата и час.

Русенският районен съд e изяснил описаната по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.

Решаващият състав е приел, че действително, на 05.12.2023г. след 23:30ч., в гр. Русе, на паркинг пред строителен хипермаркет, намиращ се в близост до сградата на Сектор ПП Русе, А. Ж., като водач на МПС - БМВ с рег. № [рег. номер], нарушил устойчивостта на автомобила и извършил т.нар. „дрифт“, т.е. използвал е пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Затова и районният съд счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна и потвърдил наказателното постановление, независимо от защитната теза на водача и жалбоподател, че причината за това поведение на управлявания от него автомобил е смяна на съединител на автомобила и наличие на разпилян пясък и малки камъчета по пътя.

Изводите на въззивната инстанция за потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в НП са правилни и напълно се споделят от касационния съд.

Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите си решението да потвърди обжалваното НП в тази му част.

Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни, писмени, и най-вече видеозаписа на оптичен носител, всички те приети в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и е доказано по безспорен начин деянието, съставляващо административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, извършено виновно от водача на л.а. БМВ с рег. № [рег. номер], на посоченото място, посочения ден, дата и час. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез със забраната, въведена с чл.104б, т.2 от закона.

Ето защо правилно РРС е отхвърлил жалбата и потвърдил санкционния акт.

Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.

Касационната инстанция намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на лекия автомобил за поведението му, нарушаващо чл.104б, т.2 от ЗДвП. Движението на автомобила с превъртане на задвижващите колела и понасянето на ляво и дясно, вследствие на което автомобила е изведен извън контрол очевидно е с демонстративна цел да покаже възможностите на автомобила и водача и създава опасност за движението/в случая с оглед времето и мястото, за самия водач/ и не се вписва в разбирането за обичайно ползване на пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Затова правилно е санкциониран водачът на л.а. с предвидените за това нарушение кумулативно наказания във фиксирания от закона размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца.

Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

Неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неточно индивидуализирано мястото на което е извършено нарушението. Дори и малко неточно досежно новото наименование на магазина, пред чиито паркинг е станало нарушението, предвид новото му име – HomeMax, това не е съществено нарушение или пропуск при описанието, което да води до незаконосъобразност на издадения санкционен акт. Мястото и паркинга са известни и след като по безспорен и категоричен начин са установени факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, правилно е издадено и наказателно постановление № 24-1085- 0009000/11.04.2024г., с което на А. Ц. Ж. на основание чл. 175а, ал.1 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Предвид на всичко изложено, Административен съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд касателно всяко нарушението, описано в НП. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение №400/02.08.2024г., постановено по а.н.д. №928/2024г. по описа на Русенски районен съд.

Решението е окончателно.