Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 153
05.05.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1401 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Лео Експрес“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„В. П.“ **, представлявано от управителя Д. Н. Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №502-ФК/11.12.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Претендира се отмяната ѝ. Излагат се съображения за неточно приложение на чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС, защото видно от самите констатации на административния орган, не се касаело за случай, при който дружеството да експлоатира фискално устройство, невъведено в експлоатация или регистрация в НАП. До деня на проверката фискалното устройство било регистрирано, отчитали се всички продажби за нуждите на фиска, и целта на дружеството не била укриване на продажби и съответно данъци, а оттам и ощетяване на бюджета. Твърди се, че запечатването на обекта нямало да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба например. Абсолютно несъстоятелен бил и мотивът за срока на обжалваната ПАМ, че се касаело за активен туристически сезон, тъй като ПАМ била издадена на 11.12.2019 г., а ноторно известно било, че активният туристически сезон в гр.Варна е летният, а не зимният. Наложената ПАМ не можела да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена, тъй като същото било довършено към момента на установяването му и отстранено незабавно още в деня на констатирането му, като фискалното устройство било синхронизирано и приведено в съответствие с изискванията на чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, видно от приложения служебен бон и свидетелство за регистрация на фискално устройство. Не било налице и другото посочено в заповедта основание – възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено проследяването на реализираните обороти и пълната отчетност на извършваните от дружеството сделки. Обстоятелството, че в издаваните касови бележки се съдържал адрес, различен от реалния, само по себе си не можело да се квалифицира като пречка за проследяване на търговския оборот, след като този търговски оборот се отчитал от проверяваното лице, нито затруднявал контролната дейност на органите на НАП до степен, препятстваща данъчното облагане. Прилагането на ПАМ в случая не само нямало да постигне нито една от целите на административната принуда, но и ограничавало в значителна степен правата на дружеството, доколкото го възпрепятствало да упражнява търговска дейност за определен срок, в случая близък до максималния. Излагат се и съображения, че определеният срок на ПАМ не бил съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не бил спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл.6 от АПК.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за извършена проверка (ПИП) сер.АА №0354607, на 10.12.2019 г. в 12.30 ч., в гр.В., длъжностни лица в ГДФИ ОД Варна са извършили проверка в офис, находящ се на бул.„С.“ *** на „Лео Експрес“ ЕООД и са констатирали, че на адреса на обекта няма офис, че помещението е празно и не се извършва търговска дейност.
Същите длъжностни лица на 10.12.2019 г. в 13.50 ч. са извършили проверка и на офисна „Лео Експрес“ ЕООД, находящ се на адрес гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***, за което са съставили ПИП сер.АА №0354606. Проверката е извършена в присъствието на К. С. С., на длъжност превозвач поща.
Съгласно вписаното в протокола, обектът, предмет на проверката, е офис за извършване на куриерски услуги, стопанисван от „Лео Експрес“ ЕООД. В обекта е установен 1 брой ФУ, регистрирано на друг адрес. Констатирано е, че няма монтирано ПОС-устройство, не се използва СУПТО за реализиране на продажбите. Представени са: паспорт на ФУ; Договор за сервизно обслужване; Свидетелство на ФУ; ДФО/Касова книга. Констатирано е, че установеното в обекта монтирано ФУ – DATEKSDP 150 с ИН DТ ******* и ФП ******** е регистрирано за адрес на обекта гр.В., кв.М., бул.„С.“ ****, а не с реалния адрес на обекта, предмет на проверка – гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***. Не се установи неиздаване на ФИБ. Изведен е в хода на проверката КЛЕН от 18.11.2019 г. за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч., видно от който на 18.11.2019 г. в 11:24 ч. е издадена фискална касова бележка на стойност 4,69 лв. за куриерска услуга.
Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице Стоянов, упълномощено от управителя на „Лео Експрес“ ЕООД да го представлява пред органите на НАП и КДФК.
Приложен е и Договор №12/2019 за наем, сключен на 29.10.2019 г. от „Лео Експрес“ ЕООД като наемател на закрита площ 350 кв.м., част от склад, находящ се в имот на наемодателя в гр.В., ЗПЗ, ул.„У. К. Ф.“ №***, за срок от 2 години, считано от 01.11.2019 г.
Във връзка с констатациите в ПИП сер.АА №0354607/10.12.2019 г. и ПИП сер.АА №0354606/10.12.2019 г., е издаден Акт за установяване на административно нарушение №F531603/17.12.2019 г. срещу „Лео Експрес“ ЕООД, гр.Д., за нарушение разпоредбите на чл.7, ал.1, във вр. ал.2 и ал.3,във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена проверка на 10.12.2019 г. в 13.50 часа в търговски обект – офис за куриерски услуги, стопанисван от „Лео Експрес“ ЕООД, находящ се в гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***, се установило, че същото дружество не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта – 29.10.2019 г.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №502-ФК/11.12.2019 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС, за извършено нарушение състава на чл.7, ал.1, във вр.ал.2 и ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Лео Експрес“ ЕООД, гр.Д., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – офис за куриерски услуги, находящ се на адрес: гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***, стопанисван от „Лео Експрес“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената Разписка, Заповедта е връчена срещу подпис на упълномощено от представителя на „Лео Експрес“ ЕООД лице на 17.12.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 20.12.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл.второ на Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.
Приложената правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„б” от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за „въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност“.
Като фактическо
основание в заповедта е посочено, че при извършена на 10.12.2019 г. проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – офис за куриерски
услуги, находящ се в гр.В., бул.„С.“ №***, стопанисван от „Лео Експрес“ ЕООД е
констатирано, че на този обект няма офис и не се извършва търговска дейност. На
същата дата е установено, че проверяваният търговски обект – офис за куриерски
услуги, се намира на друг адрес: гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***. При извършената
проверка в офиса е установено, че дружеството като задължено лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ няма монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство за регистриране и отчитане на оборотите
от извършваните продажби от датата на започване на дейността на обекта –
29.10.2019 г., с което е нарушило разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 г. Находящото се в обекта фискално устройство е регистрирано на
адрес гр.Варна, бул.„С.“ №***, а не на реалния адрес, на който е установено при
проверката, че се намира – гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***. При извършването на
проверката е представен Договор за наем №12/2019 г., от който е видно, че
помещението на последния адрес е наето на дата 29.10.2019 г. От констатацията
следва, че „Лео Експрес“ ЕООД не е монтирал, въвел в експлоатация и регистрирал
в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността в обекта. Нарушен е състава
на чл.7, ал.1, във вр. с ал.2 и ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Изложени са и подробни мотиви относно продължителността на срока за запечатване на търговския обект.
Съгласно чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.), с тази наредба се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), както и изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите.
В чл.7, ал.1 от същата Наредба е предвидено, че лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата, не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба, а според ал.3 на същата разпоредба, не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
От представените
по делото доказателства се установява, че дружеството жалбоподател „Лео
Експрес“ ЕООД, със седалище в гр.Д., има издадено от КСР удостоверение
№0038/03.11.2009 г. за вписване в регистъра по чл.59, ал.5 от ЗПУ за извършване
на куриерски услуги.
Видно от
Свидетелство за регистрация на фискално устройство №*********/11.12.2019 г. с
идентификационен номер по чл.84 от ДОПК: *********, собственост на „Лео
Експрес“ ЕООД, търговски обект: Офис – В., гр.В., „У. К. Ф.“ ***, Фискално
устройство модел: DATECS DP-150 („ДАТЕКС“ ООД), с индивидуален номер на фискалното
устройство: DТ********, индивидуален номер на
фискалната памет: *********, с договор за сервизно обслужване и ремонт, валиден
от 17.03.2019 г. до 17.03.2020 г., е регистрирано в приходната администрация
Пловдив, с потвърждение №4086171.
Събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност, опровергават възприетото от
административния орган, че от страна на „Лео Експрес“ ЕООД – безспорно
представляващо лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., е
извършено описаното в обжалваната заповед нарушение, предпоставящо налагането
на ПАМ запечатване на обекта.
Вмененото на търговеца нарушение на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства, се изразява в това, че дружеството няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за регистриране и отчитане на оборотите от извършваните продажби от 29.10.2019 г. – датата на започване на дейността на търговския обект – офис за куриерски услуги, намиращ се на адрес гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***.
Това обстоятелство се опровергава от самите констатации, залегнали в двата ПИП от 10.12.2019 г., в които е посочено, от една страна, че в офиса за куриерски услуги на „Лео Експрес“ ЕООД, намиращ се на адрес гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №***, е установено монтирано в обекта ФУ – DATEKSDP 150 с ИН DТ ******* и ФП *******, регистрирано за адрес на обекта гр.В., кв.М., бул.„С.“ ***, а от друга, че на последния адрес няма офис, помещението е празно и не се извършва търговска дейност. Няма спор, че монтираното в работещия обект на дружеството фискално устройство – модел DATECS DP-150, с индивидуален номер на ФУ: DТ778017, индивидуален номер на фискалната памет: 02778017, е било регистрирано в приходната администрация Пловдив, с потвърждение №4086171, което е писмено удостоверено. Фактът, че не било регистрирано за офис за куриерски услуги, намиращ се на нов адрес в същия град, не го прави нерегистрирано, при положение че обектът офис е един и същ, т.е. няма друг работещ на друг адрес офис за куриерски услуги. Опровергава се извода, че дружеството няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за регистриране и отчитане на оборотите от извършваните продажби в обекта. Обстоятелството, че датата на започване на дейността на търговския обект на адрес гр.В., ул.„У. К. Ф.“ №*** е 29.10.2019 г. пък не е доказано, тъй като в сключения на тази дата Договор за наем №12/2019, на който се позовава административният орган, наемното правоотношение е договорено – считано от 01.11.2019 г.
Визираната от
административния орган за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. е посочена във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, според която „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта“.
От събраните по делото писмени доказателства не се констатира дружеството жалбоподател да е допуснало нарушение и на разписаното в тази норма задължение, тъй като при проверката на място в обекта не се е установило неиздаване на ФИБ, което изрично е вписано и в ПИП. Тъй като в проверявания обект е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, което е било използвано за отчитане на извършените в търговския обект доставки/продажби, то дружеството жалбоподател не е извършило вмененото му нарушение, за което му е наложена процесната принудителна административна мярка.
Констатираното нарушение в действителност е това, че използваното ФУ е било регистрирано с друг адрес на офиса, който към момента на проверката не е действителния. В чл.19, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., в приложимата в случая редакция (ДВ бр.52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.) е предвидено, че „При промяна на търговския обект, в деня на настъпване на промяната, лицето по чл.3 отразява и в заглавната част на касовата бележка новия адрес на търговския обект и чрез фискалното устройство изпраща съобщение към НАП съгласно приложение №17“. Неизпълнението от страна на „Лео Експрес“ ЕООД на това му нормативно задължение, дори да представлява неспазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства, в конкретния случай не е вменено като нарушение на търговеца, въз основа на което да му е приложена мярката, поради което същата е наложена незаконосъобразно.
Освен това съдът
счита, че налагането на ПАМ запечатване на търговския обект „офис за куриерски
услуги“ и забрана за достъп до него за срок от 20 дни се явява прекомерна мярка
спрямо действително установеното в случая нарушение. В този случай няма
извършено нарушение, което да е довело до укриване на някакви приходи от страна
на жалбоподателя, няма и реално ощетяване на фиска, при което запечатването на
търговския обект не би съответствало на нито една от целите на принудителната
административна мярка, посочени в чл.22 от ЗАНН.
Следва да се има
предвид, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. Посоченото произтича от
изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК.
По делото са представени
неоспорени доказателства, от които е видно, че на 11.12.2019 г. в 11:28:04,
т.е. на следващия ден след извършване на проверката в обекта, във ФУ са били
променени данните относно адреса на обекта офис – гр.В. и същите са вписани в
НАП, с което констатираното несъответствие на вписания адрес с действителния, е
отстранено. При това положение липсва съразмерността между евентуалните щети,
които ще бъдат нанесени на фиска, и предвидимите негативни последици за адресата
на мярката. В случая прилагането на
принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от целите
на административната принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен
правата на жалбоподателя, като го възпрепятства да упражнява търговска дейност
за определен и близък до максималния установен в закона срок.
Съдът намира, че
процесната ПАМ запечатване на търговски обект по реда на чл.186, ал.1, т.1, б.„б“
от ЗДДС, е наложена незаконосъобразно, което предпоставя отмяната на оспорената
заповед.
С оглед изхода на
спора, основателна е претенцията на оспорващия в негова полза да бъдат
присъдени поисканите и направени по делото разноски от 50 лв. за внесена
държавна такса, платими от ответника.
Водим от изложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №502-ФК/11.12.2019 г., издадена
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр.С., да заплати на „Лео Експрес“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.„В. П.“ №***, разноски по делото в
размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: