Решение по дело №2996/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на О. В. И. срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/26439 от 05.10.2023 г на началника на отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив.

С жалбата се развиват доводи, че родителите на двете деца са граждани на Република България и пребивават постоянно в страната. В тази връзка се твърди за нарушение на чл. 3, т. 2 ЗСПД. Допълнително се развиват доводи, че не е съобразено предоставянето на временна закрила на жалбоподателката, а според чл. 39 ЗУБ същите лице има право на социално подпомагане.

Ответната страна - началникът на отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив не изразява становище по жалбата.

След като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Подадено е заявление – декларация вх. № ЗСПД (Д-РВ)-26439/27.09.2023 г. от О. В. И., адресирано до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, с което е поискано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД, отнасящо се за децата А. И. (3 – ти клас) и М.И.(1 - ви клас). В заявлението – декларация е декларирано, че двете деца не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДет., както и че същите живеят постоянно в Република България.

Към заявлението е приложено удостоверение изх. № 7/26.09.2023 г., от което се установява, че А. И. е записана като ученичка за учебната 2023/2024 г. в трети клас на Начално училище „Христо Ботев“ гр. Пловдив.

Също така към заявлението е приложено удостоверение изх. № 393/05.06.2023 г., от което се установява, че М.И.е записан като ученик за учебната 2023/2024 г. в първи клас на Начално училище „Христо Ботев“ гр. Пловдив.

Представени са още удостоверения за раждане на двете деца, в които е отразено, че същите са граждани на Украйна. Отразено е, че родители са децата са Д.В.И. (гражданин на Украйна) и О. В. И. (гражданин на Украйна).

Представени са две регистрационни карти, издадени от Държавна агенция по бежанците при Министерски съвет, от които е видно, че на децата А. И. и М.И.е предоставен статут на чужденци с временна закрила. Регистрационните карти са валидни до 04.03.2024 г.

По преписката е налична лична карта № *********, издадена на 25.01.2019 г. от МВР – София, отнасяща се за О. В. И., ЕГН **********. В същата е отразено, че жалбоподателката е гражданин на Република България. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателката е български гражданин и това не се променя от изложеното в свидетелствата за раждане на двете деца, доколкото са издадени в предходен момента и се отнасят за други лица, а и настоящият извод се прави въз основа на документ, издаден от български държавен орган, имащ удостоверителна функция – арг. чл. 16, ал. 1, т. 5 ЗБЛД.

По преписката е налична Заповед № 1604-РД-0735/24.07.2023 г. на директора на ДСП – Пловдив, с която на началника на отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив са делегирани правомощия да издава заповеди, касаещи отпускане, отказ, спиране, изменение, възобновяване и прекратяване на смейни помощи по ЗСПД, сред които са еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД.

Последвало е издаване на оспорваната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/26439 от 05.10.2023 г на началника на отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 и чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 ЗСПД, вр. чл. 4, ал. 1 ППЗСПД, е отказано на О. В. И. отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД, отнасяща се за децата А. И. и М.И..

Органът е приел, че съгласно чл. чл. 3, т. 2 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на български граждани – за деца, които се отглеждат в страната. Прието е, че според § 1, т. 1, б. „А“ от ДР на ЗСПД „семейство“ включва: а) съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). Органът е приел, че децата А. И. и М.И.са само с украинско гражданство, поради което не следва да се отпусне поисканата еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, имащо правен интерес, тъй като жалбоподателката е адресат на заповедта. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 10, ал. 6 ЗСПД, тъй като актът е съобщен на 20.11.2023 г., а жалбата е депозирана по пощата на 04.12.2023 г.

Разгледаната по същество, жалбата е основателна.

Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив, на който по реда на чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 ППЗСПД са делегирани правомощията за издаване на заповеди за отказ за отпускане на исканата еднократна помощ, доколкото е издадена Заповед № 1604-РД-0735/24.07.2023 г. на директора на ДСП – Пловдив.

Спазена е установената от закона форма. Оспорената заповед е в писмена форма и отговаря на изискуемото законово съдържание, включително с отбелязване на правното и фактическо основание за издаването ѝ.

По делото липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения - такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил акт в противен смисъл към момента на неговото издаване.

Нарушен е материалният закон.

С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Според § 1, т. 1, б. „А“ от ДР на ЗСПД „семейство“ включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).

Според § 1, т. 4 ДР на ЗСПД, „лице, живеещо постоянно в страната“ е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.

Между страните не е спорно, че Д.В.И. (гражданин на Украйна) и О. В. И. (български гражданин) имат две деца (А. И. и М.И.– украински граждани), с които формират семейство по смисъла на ЗСПД. В случая едното дете е записано в първи клас, а другото е записано в трети клас. Двете деца живея постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството на реда на чл. 26 ЗЗДет., т. е. налице са кумулативните предпоставки на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.

В случая е спорно дали е нормативно регламентирано получаването на семейни помощи от семейството на жалбоподателката (един съпруг с българско гражданство, а останалите съпруг и две деца с украински гражданство, като на малолетните предоставен статут на чужденци с временна закрила). Последната редакция на чл. 3 ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007 г. Повече от ясно е, че в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Правилото е Lex posterior derogat legi priori (по - новият закон отменя по-стария). В тази връзка жалбоподателката има право на социално подпомагане, осъществявано чрез социални помощи (в случая еднократна семейна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД), доколкото се явява правоимащо лице по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗСПД, вр. чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето. С оглед изложеното, децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз. Касае се за Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ (според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил.

Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление - декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадена от жалбоподателката, отнасяща се за двете деца.

По разноските:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката има право да ѝ се заплатят разноските за държавна такса, които са в размер на 10 лева.

По изложените съображения , съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/26439 от 05.10.2023 г на началника на отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив.

ВРЪЩА преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив за ново произнасяне в 30 - дневен срок по заявление-декларация вх. № ЗСПД (Д-РВ)-26439/27.09.2023 г., за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от О. В. И., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане да заплати на О. В. И. сумата от 10 лева, представляваща платена държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Съдия: