Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 21.04.2022
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 12880 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД-длъжник по изп.д.№ 20207850400199 по описа на
ЧСИ Л.М.срещу постановлението, с което е отхвърлено възражението му срещу
размера на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв., както
и в частта относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над 30 лв. и таксата по т.3 от
ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв.Жалбоподателят твърди, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ
следва да е върху размера на адвокатското възнаграждение, а върху сумата, за
която е удостоверено правото на принудително изпълнение.Оспорва и начисляването
на такса в размер на 6 лв. за справка НАП по т.3 ТТРЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалваното
постановление за разноските в частта над 30 лв. с ДДС за такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
за 6 лв. по т.3 ТТРЗЧСИ и в частта за адвокатско възнаграждение над 200
лв.Претендира разноски.
Ответникът
по частната жалба- „Д.А..“ ЕООД оспорва същата.Излага доводи, че в частта
относно начислените такси частната жалба е просрочена, тъй като ЧСИ е връчил на
длъжника съобщение за образуваното изпълнително дело, в което е посочил размера
на задължението и същият не го е оспорил. Претендира разноски.
ЧСИ
Л.М.излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20207850400199 по описа на ЧСИ Л.М.е образувано на 12.10.2020
г. по молба на „Д.А..“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист от
30.12.2019 г. по гр.д.№ 16478/17 г. на СРС, 151 с-в.С молбата взискателят е
поискал ЧСИ да наложи запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху
недвижимите му имоти и запор върху притежаваните от него дружествени дялове.
Към молбата е
представен изпълнителен лист от 30.12.2019 г. на СРС, 151 с-в за осъждане на „Ч.Е.Б.“
АД да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Н.И.И.сумата от 300 лв.С
договор за цесия от 10.07.2020 г. Н.И.И.е прехвърлил на „Д.А..“ ЕООД вземането
си, придобито на основание присъдена сума от СРС, гр.д.№ 53492/16 г. на СРС във
връзка с гр.д.№ 16478/18 г. на СРС.
На 20.10.2020 г. „Ч.Е.Б.“
АД е получил покана за доброволно изпълнение с посочен размер на задължението
913,98 лв., от които 300 лв.-присъдени разноски; 400 лв.-разноски по
изпълнителното дело; 5,91 лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист и
банкови такси; 3 лв.-банков комисион за превод на авансовите такси; 205,07
лв.-такси по ТТЗЧСИ-по т.1-24,00 лв. за образуване на делото; по т.3-6,00 лв.
за удостоверение от НАП по чл.191 ДОПК; по т.5-24,00 лв. за връчване на ПДИ; по
т.9-18,00 лв. за налагане на запор; по т.5-48 лв. за два броя съобщения при
прекратяване на делото и по т.26-85,07 лв. пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ
по сумите за събиране, като 72 лв. са предплатени и не формират т.26, дължими
към 29.10.2020 г.
С постановление от
29.10.2020 г., обективирано в съобщение изх.№ 1717/29.10.2020 г. ЧСИ Л.М.е оставил
без уважение възражението.Съобщението е връчено на 02.11.2020 г.
Частната жалба е
подадена на 09.11.2020 г.
С решение № 263537
от 31.05.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът е отменил постановлението
за разноски по изп.д.№ 20207850400199, обективирано в съобщение изх.№
1717/29.10.2020 г. на ЧСИ Л.М., с което е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя, вместо което е намалил размера на
адвокатското възнаграждение от 400,00 лв. на 200,00 лв. и е върнал частната
жалба срещу постановлението за разноски в частта, с която се обжалват
разноските за таксите по ТТЗЧСИ, като просрочена.
С определение от
05.22.2021 г. САС, ТО, 13 с-в, по ч.гр.д.№ 2712/2021 г. е отменил решение №
263537 от 31.05.2021 г. в частта, с която е върната частната жалба срещу
постановлението за разноски, обективирано в съобщение изх.№ 1717/29.10.2020 г.
на ЧСИ Л.М.в частта, с която се обжалват разноските за таксите по ТТЗЧСИ и е
върнал делото на СГС за произнасяне по същество по жалбата на длъжника срещу
постановлението за разноски, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение в
частта относно разноските по ТТРЗЧСИ.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно т.3 от ТТРЗЧСИ за извършване на всяка справка за длъжника и неговото
имущество се събира такса 5 лв. /6 лв. с ДДС/.Събраната от ЧСИ такса е дължима
и отговаря на предвидения в Тарифата размер.Справката за наличие или липса на
задължения на длъжника е необходима с оглед спазване разпоредбата на чл.191 ДОПК, поради което оплакванията на жалбоподателя срещу начисляването й са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав счита, че при
определяне на размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се включва и размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя /при съобразяване на
изменения от съда размер/.Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.Направените
от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство се включват както в понятието „материален интерес” по смисъла на
чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от
ТТРЗЧСИ и тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в
базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /за
разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението/ /решение №
278/25.06.2012 г. на ВКС, гр.д.№ 414/2012 г., IV ГО на ВКС/.
Съгласно т.26, б. „б“ ТТРЗЧСИ таксата
по т.26 следва да се определи на база материален интерес от 500 лв. /300
лв.-сумата по изпълнителния лист и 200 лв.-размер на адвокатското
възнаграждение/, т.е. таксата възлиза на 50 лв. /без ДДС/.
Поради изложените съображения частната
жалба, с която се обжалва постановлението за разноски, обективирано в съобщение
изх.№ 1717/29.10.2020 г. на ЧСИ Л.М.в частта относно таксите по т.26 ТТЗЧСИ
следва да се отмени, като вместо него
таксата се определи на 50 лв. /без ДДС/.В останалата част частната жалба следва
да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски, обективирано в съобщение изх.№
1717/29.10.2020 г. на ЧСИ Л.М.по изп.д.№ 20207850400199 в частта относно таксата
по т.26 ТТЗЧСИ за сумата над 50 лв. /без
ДДС/, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до размер на сумата от 50 лв. /без ДДС/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ч.Е.Б.“ АД в останалата част, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.