№ 4729
гр. Варна, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И.нка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100502475 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба вх. № 21677/19.10.2022 г. от П. В.
М., с адрес: гр. Варна, ******* чрез адв. И. З., насочена против действията на ЧСИ Людмил
Станев, а именно: въвод във владение в ½ ид. ч. от поземлен имот с идент. № ********,
ведно с ½ ид. ч. от място с площ 600 кв. м., съставляващо поземлен имот № 10 по
кадастралния план на „Телевизионна кула“ в гр. Варна, община Варна, ведно с построената
в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м., ведно с трайните подобрения и
насаждения в имота, както и против отнемането на подробно описаните в жалбата движими
вещи и отстраняването му от останалата 1/2ид.ч. от недвижимия имот с идент. № ********
и сглобяема сграда с РЗП от 103кв.м., която не е обект на публичната продан, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението на осн. чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят излага, че въвода във владение на другата ½ ид. ч. от процесния
имот от 10.10.2022 г. е неправилен и незаконосъобразен, доколкото не е бил надлежно
уведомен за изпълнението върху него. Счита, че построената в имота жилищна сграда с РЗП
от 103кв.м., навеса, барбекюто и кладенеца, не са били обект на извършената публична
продан и вписаното в АВ постановление за възлагане. Освен това е отстранен от имота без
да е бил надлежно уведомен от ЧСИ за изпълнението върху останалата половина от
процесния поземлен имот и 1/2ид.ч. от жилищната сграда в имота със застроена площ
22кв.м., които той владеел и за които части също нямало постановление за възлагане.
Оспорва извода на съдебния изпълнител, че построената в имота сглобяема жилищна сграда
с РЗП от 103кв.м. била незаконен обект. За същата имало одобрени строителни проекти и е
било издадено разрешение за строеж. Счита вложените материали за изграждането , за
1
движими вещи, които били негова собственост и които не са били обект на извършената
публична продан, за да е можело да бъде насочено изпълнение върху тях. Без да е бил
надлежно уведомен му е било отнето владението върху всички движими вещи, които са се
намирали в ПИ и в сглобяемата едноетажна жилищна сграда с РЗП от 103кв.м. и са му
служили за преживяване. Въпреки направените изявление, че е желал да си прибере всички
движими вещи, не му бил предоставен срок за изнасянето им.
ЧСИ не е могъл да привежда в изпълнение постановлението за възлагане, тълкувайки
го разширително. Принудителното изпълнение, проведено извън рамките на
изпълнителното основание е незаконосъобразно. Освен това сградата, предмет на възлагане
и тази, установена на място не са една и съща, както и ПИ, индивидуализиран по площ.
Сградата с площ от 22кв.м. отдавна не саществувала. Останал е само фундамента й.
Нанесената в плана сграда не съответствала по местоположение на съществуващата сграда.
Моли за отмяна на въвода във владение. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства и иска да бъдат изслушани с оглед направените
твърдения, показанията на двама души свидетели.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК възражения от взискателите Тервел П.ов М.,
действащ чрез майка си и законен представител Д. А. А., ТД на НАП и Община Варна не са
постъпили.
В писмени мотиви ЧСИ Людмил Станев счита жалбата за неоснователна. Намерените
в имота сграда и барбекю са изградени незаконно. Приложеното към жалбата разрешение за
строеж е с изтекъл срок, като не са спазени изискванията на ЗУТ, не са съставени
съответните актове образец № 14, № 15, няма въвеждане в експлоатация. От приложените по
делото документи е видно, че единствената законна постройка в имота е тази, която е била
възложена на купувача. Излага, че длъжникът е бил уведомен за насрочения въвов във
владение на 26.09.2022 г., а въвода е извършен на 10.10.2022 г., поради което твърдението
на длъжника, че не му е бил даден срок да си изнесе вещите е несъстоятелно. Видно от
протокола за въвод е, че длъжникът е изнесъл всички вещи които са му били нужни, като
дори е успял да нанесе множество щети по имота. По време на въвода му е дадена
възможност да изнесе каквито желае движими вещи от имота, от който шанс той не се е
възползвал. Наложило се е купувачът със свои близки да изнесе на улицата, извън имота
всичките негодни за употреба вещи на длъжника, което последният наблюдавал безучастно.
Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
ВОС приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 202118950401513 на ЧСИ Людмил Станев е образувано по
представения от взискателя Тервел П.ов М., чрез неговата майка и законен представител Д.
А. А. изпълнителен лист № 153/27.05.2021 г., издаден по гр. д. № 11908/2020 г. по описа на
РС – Пловдив, с който П. В. М. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 220.00лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2020 г. до настъпването на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
2
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане,
както и издръжка за минал период от време, а именно: от 18.09.2019 г. до 17.09.2020 г., в
размер на 200.00 лв. месечно, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва за забава.
С молба с вх. № 14688/01.07.2021 г. по регистъра на ЧСИ, Тервел П.ов М., чрез
законния си представител, чрез адв. И. Х. е поискал към образуваното изпълнително дело да
се присъедини и изпълнителен лист
№ 231/22.06.2021 г., издаден по гр. д. № 11908/2020 г. по описа на РС – Пловдив, с който П.
В. М. е осъден да заплати на малолетното си дете, чрез законния му представител сумата от
293.33 лв., представляваща направени разноски от ищцовата страна за хонорар на един
адвокат. С Разпореждане от 01.07.2021 г. вземането е присъединено.
С Разпореждане от 11.06.2021 г. е постановено вписване на възбрана върху
собствената на длъжника ½ ид. ч. от място с площ от 600 кв. м., съставляващо поземлен
имот № 10 по кадастралния план на „Телевизионна кула“ в гр. Варна, ведно с ½ ид. ч. с
построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв. м., ведно с трайните
подобрения и насаждения в имота при граници на имота: път, ПИ № 8, ПИ № 11 и ПИ №
331.
На 14.06.2022г. при отказ, удостоверен от връчителя е връчена редовно на П. В. М.
ПДИ. С ПДИ длъжникът е уведомен, че е наложена възбрана на собствения му недвижим
имот: 1/2ид.ч. от ПИ № 10 по КП на „Телевизионна кула“, в гр. Варна, с площ от
600.00кв.м., ведно с построената жилищна сграда със застроена площ от 22кв.м., ведно с
трайните подобрения и насаждения в имот, при посочените граници.
На 19.07.2021г. е връчена лично на П. В. М. ППИ.
С молба с вх. № 23660/20.10.2021 г. взискателят, чрез законния си представител е
поискал възбраненият имот да бъде описан и изнесен на публична продан, въпреки
погасяването на натрупаното до момента задължение.
С нова ППИ, връчена на П. В. М. лично на 04.11.2021г. е уведомен за насрочения на
15.12.2021г. опис на недвижимия имот. На 15.12.2021. е извършен описа, видно от протокол
за опис на недвижим имот. С помощта на вещо лице е имотът е оценен.
В периода 11.04.2022 г. – 11.05.2022 г. е била насрочена публична продан на
процесния имот. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 от ГПК. Той е присъствал на
търга, видно от съдържанието на протокола за обявяване на наддавателните предложения от
12.05.2022г. За купувач е обявен М.И.М.
След внасяне на остатъка от цената от обявения купувач, съдебният изпълнител е
изготвил Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.05.2022 г.
Междувременно длъжникът П. В. М. е упълномощил адв. И. З. да го представлява по
изп.д., включително пред ВОС.
Срещу изготвеното постановление за възлагане е подадена жалба от П. В. М., която е
3
оставена без уважение с Решение
№ 1062/11.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1651/2022 г. по описа на ВОС, на която дата
Постановлението за възлагане е влязло в сила.
След искане от страна на купувача М.И.М. ЧСИ Станев е насрочил въвод във
владение в придобития от публичната продан имот, за който длъжникът е уведомен на
собствено основание по реда на чл. 47 от ГПК и чрез адв. И. З.. В уведомлението по чл. 47
от ГПК е посочено, че в двуседмичен срок, считано от 07.09.2022 г., длъжникът следва да се
яви в канцеларията на съдебния изпълнител за получаване на призовка за принудително
изпълнение – въвод във владение.
Видно от протокола за въвод на недвижим имот, същият се е състоял на 10.10.2022 г.
Лично е присъствал длъжника, представляван и от адв. И. З.
Въз основа на становищата на страните и установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и изхожда от длъжника по
изпълнението, но съдът я намира за недопустима.
В заглавната част на жалбата, длъжника по изпълнението е посочил, че се обжалва
отнемането на движими вещи и отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението на осн. чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, като същевременно се моли
състоялият се въвод да бъде отменен.
Като страна в изпълнителния процес, на длъжника е предоставена възможност да
обжалва изчерпателно посочените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК изпълнителни действия.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК, длъжникът може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, изразяващи се в отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, която разпоредба цитира и самият
жалбоподател, като едновременно с това обаче излага твърдения за оспорване на
извършения въвод във владение. Това действие - въводът във владение, не е измежду
визираните в ГПК изпълнителни действия, които подлежат на обжалване от длъжника, а
само от трето лице, но М. не твърди да е такова, още по-малко, че е лице, което е във
владение на имота, преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява. По-
важното в случая е, че хипотезата на отстраняването на длъжника от имота, поради това, че
не е уведомен надлежно за въвода, като подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК, е налице единствено при въвод на кредитора във
владение, осъществен по реда на глава 47 от ГПК, дял Трети – „Изпълнение на непарични
вземания“.
В конкретния случай от доказателствата по приложеното копие на изпълнителното
дело се установява, че изпълнението е по реда на дял Втори от ГПК „Изпълнение на парични
вземания“, доколкото длъжникът П. В. М., според представените изпълнителни листи, е
осъден да заплати на взискателя Тервел П.ов М., чрез законния му представител парични
суми. Той дължи суми и в полза на ТД на НАП и Община-.Варна. След като предмет на
4
изпълнението са парични вземания, хипотезата относно въвода по чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК
не би могла да е налице, тъй като тя касае действия по принудителното изпълнение за
предаване владението на недвижим имот по чл. 522 и сл. от ГПК, когато такова е
изпълняемото право по изпълнителния лист, а в случая, както вече се посочи, се касае за
въвод на купувача в продадения на публична продан за събиране на парични вземания и
възложен му имот, предприет на основание чл. 498 от ГПК след приключване на
принудителното изпълнение спрямо този имот, който не съставлява част от него.
Следователно, въводът на купувача по чл. 498 от ГПК, не съставлява действие сред
изчерпателно предвидените от чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които длъжникът е легитимиран
да обжалва. Нещо повече, разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК изрично предвижда, че
въводът на купувача от публичната продан, на когото е възложен имота, се извършва срещу
всяко лице, което се намира в негово владение, като то може да се брани само с иск за
собственост, с което на практика е отречено правото на жалба против въвода.
По същия начин следва да се отрече и правото на жалба досежно отнемането на
движимите вещи. Най-напред следва да бъде посочено, че изобщо не е било предприето
изпълнение от ЧСИ върху движими вещи на осн. чл. 465 и сл. от ГПК. Не случайно ЧСИ е
отказал да състави протокол с опис на движими вещи, както е бил посъветван от адв. И. З..
Дори и да се приеме, че като е въведен купувачът след проведената публична продан в
недвижимия имот, но в него са се намирали движими вещи на длъжника, което действие на
ЧСИ той нарича „отнемане на движими вещи“, хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК не
намира приложение, доколкото тези действия на съдебния изпълнител не подлежат на
обжалване от длъжника. По този ред на обжалване подлежат действията на съдебния
изпълнител, които той предприема, когато се изпълняват непарични вземания и се предават
движими вещи на осн. чл. 521 от ГПК.
Не на последно място следва да бъде посочено, че при въвода по реда на чл. 498 от
ГПК, дори и ЧСИ да е излязъл извън предмета на постановлението за възлагане,
извършеният въвод не се превръща в такъв по Дял трети от ГПК „Изпълнение на непарични
вземания“, в какъвто смисъл се тълкуват действията му, според наведените в жалбата
оплаквания.
С оглед изложеното, съдът намира подадената жалба за недопустима, поради което
същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателя не се следват.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 21677/19.10.2022 г. от П. В. М.,
с адрес: гр. Варна, ******* чрез адв. И. З., насочена против действията на ЧСИ Людмил
Станев, а именно: въвод във владение в ½ ид. ч. от поземлен имот с идент. № ********,
5
ведно с ½ ид. ч. от място с площ 600 кв. м., съставляващо поземлен имот № 10 по
кадастралния план на „Телевизионна кула“ в гр. Варна, община Варна, ведно с построената
в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м., ведно с трайните подобрения и
насаждения в имота, както и против отнемането на подробно описаните в жалбата движими
вещи и отстраняването му от останалата 1/2ид.ч. от недвижимия имот с идент. № ********
по КК на гр. Варна и сглобяема сграда с РЗП от 103кв.м., която не е обект на публичната
продан, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението на осн. чл. 435, ал. 2, т. 3
от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2475/2022г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6