Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № от 09.03.2011 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 20.04.2008 година до 13.10.2008 година по Договор от 20.02.2008 година за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., „П.з.” „Д. л.”, представляващ УПИ №, кв. по плана на гр. В. Т. с площ от 10 007 кв.м., заедно с построените в нето сгради: „Л. к.” и цех „А.”; присъдени разноски в полза на ответника. Постъпила е въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния представител, против решението. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решението, както и доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени претенциите на ищеца. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение, като законосъобразно, обосновано, по±тановено при строго спазване на съдопроизводствените правила. Направено е искане да бъде отхвърлена въззивната жалба и оставено в сила обжалваното решение. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за правилно. Предявената искова претенция е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Съображенията за тези изводи са следните: Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящата – чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.82, ал.1 от ЗЗД, във вр. с 318, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; а обусловената - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ. Въззивният съд констатира, че районният съд не се е произнесъл по обусловената искова претенция – и в мотиви и с диспозитив. Поради което предмет на въззивното производство е САМО обуславящата искова претенция. Съображения защо въззивният съд счита, че не следва да се произнася по основателността на обусловената искова претенция ще бъдат изложени след обсъждане основателността на обуславящата искова претенция. Ищцовата страна е посочила като правно основание на обуславящата искова претенция чл.59 от ЗЗД. Това не обвързва съда. Съдът е задължен, като има предвид твърдяните в исковата молба факти и направеното искане в същата, да определи правното основание на предявените претенции - т.е. ищецът е задължен да определи фактическите основания на претенцията си и претенцията си, а съдът е задължен да определи приложимия закон. Без значения са употребените изразни средства. Не е нужно ищецът да използва точните правни и законови понятия при формулиране на В.ГР.Д.№/2011 г. ВТОС твърденията си и петитума. Съдът е длъжен да установи действителната воля на ищеца, като има предвид твърдяните факти и искането. Изложените в исковата молба факти и твърдения /съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен по нотариален ред, ответното дружество се е задължило да предаде на ищеца владението на недвижимия имот, предмет на договора, в уговорен срок; ответното дружество грубо нарушило това задължение по договора”/ и формулираният петитум, съдът приема, че са достатъчни, за да направи извод за правното основание на обуславящата искова претенция – обезщетение за забавено изпълнение на договорно задължение на основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.318 от ТЗ, като размерът на дължимото обезщетение се определя съобразно разпоредбата на чл.82, 1 от ЗЗД. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Освен това съдът приема за установено и следното: Процесният „Приемо-предавателен протокол” - л.11 от първоинстанционното производство, е частен удостоверителен /свидетелстващ/ документ и има силата на извън съдебно признание. Важи срещу издателите си, които са удостоверили неизгодни за себе си факти. Съобразявайки се с доказателствената сила, с която се ползва посоченият частен документ, и разпоредбата на чл.164, ал.1 т.6 от ГПК във вр. с ал.2 на чл.164 от ГПК за недопустимост със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изхождащ от страната частен документ, съдът приема за установено от фактическа страна следното обстоятелство: задължението на ответника да предаде на ищеца владението на недвижимия имот, предмет на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен по нотариален ред, е изпълнено на 13.10.2008 година без възражения от страна на ищеца . Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелстваот районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Настоящият състав счита, че между страните по делото е сключвана търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ. Страните по сделката са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. А, по силата на презумцията, прогласена с разпоредбата на чл.286, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ, сключената сделка е търговска. Поради което към настоящия казус са приложими разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ. Поради което в настоящия казус е приложима и разпоредбата на чл.79, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Договорът за търговска продажба на недвижим имот е формален. Писмената форма е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.293, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.18 от ЗЗД. В настоящия казус е спазена изискуемата се форма за валидност и всяка страна по договора дължи изпълнение, съответстващо на клаузи на договора и разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. За да направи извод съдът за съществуване на претендираното от ищеца право по делото трябва да са установени кумулативно изискуеми се елемента от сложния фактически състав, визиран с разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗЗД, а именно: Забавено изпълнение на договорно задължение от страна на ответника; Настъпила загуба или пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. По делото не е доказана първата от посочените предпоставки. За този извод съдът е мотивиран от следното: С оглед вида на предмета на процесния договор за търговска продажба - недвижим имот, транслативният ефект настъпва с подписване на нотариалния акт, с който е оформена сключената сделка. Поради което ищецът е изпълнил основното си задължение, произтичащото от процесния договор – да прехвърли собствеността върху вещта, предмет на договора. По отношение на другото му задължение да предаде владението върху недвижимия имот, предмет на процесния договор, е уговорен срок на изпълнение. Същевременно не е уговорен изрично срок за изпълнение на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена. При липса на изрична уговорка за срок, срокът е регламентиран с разпоредбите на чл.327, ал.1 от ТЗ и на чл.200, ал.2 от ЗЗД. С посочените разпоредби законодателят е регламентирал функционалната зависимост на двете задължения едновременност на изпълнението да се предаде вещта и да се плати цената, ако не е уговорено друго. От посочената връзка произтича и извод, че никоя страна не дължи изпълнение без другата страна да е изпълнила. В.ГР.Д.№/2011 г. ВТОС Поради което с изтичате на уговорения срок за предаване на владението върху недвижимия имот, предмет на процесния договор, без да е заплатен уговореният остатък от продажната цена, ответникът не изпада в забава. Функционална зависимост и обусловеност между двете задължения за едновременност на изпълнението няма да бъде на налице САМО, ако има уговорена изрична поредност на изпълнението на двете задължения. Такива уговорки в процесния договор липсват. По силата на посочените законови разпоредби и произтичащият от тях „принцип за едновременност”, с факта на уговорен срок САМО по отношение на предаване на владението върху вещта, без изрична уговорка, че то се дължи преди заплащане на остатъка от продажната цена или уговорен друг срок за заплащане на остатъка от продажната цена, различен от уговорения за предаване владението върху вещта, ищецът дължи изпълнение на задължението за предаване на владението върху вещта САМО едновременно със заплащане на остатъка от продажната цена. В горния смисъл проф. Александър Кожухаров „Облигационно право, отделни видове облигационни отношения”, нова редакция проф. Огнян Герджиков, издание „Софи-Р” 1996 г., стр.106-107. Освен това ответникът е упражнил субективното си право на „възражение за неизпълнен договор”, което право е регламентирано с разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗЗД. Възражението може да бъде упражнено с едностранно волеизявление, което да е стигнало до другата страна. Не са регламентирани с правна норма нито начинът, по който да се направи „възражението за неизпълнен договор”, нито формата, в която да се направи. Фактът на отправяне на едностранното волеизявление в писмена форма от ответника и факта на получаването му от ищеца са признати от ищеца в представената от него като доказателство по делото „Нотариална покана” - л.7 от първоинстанционното производство. Материално-правните последици от упражняване на правото на „възражение за неизпълнен договор” са: невъзможността страната, упражняваща това право, да изпадне в забава и изпадане на страната, срещу която се упражнява правото, в забава. Освен това „Упражняващият възражението не само не изпада в забава, а се освобождава и от последиците на собствената си забава, в случай че насрещната страна е изпаднала в забава като кредитор.” - цитат А. Калайджиев ”Облигационно право, обща част”, издание ”Сиби” 2001, стр.234. Изложеното налага извод: Ответникът не дължи изпълнение на задължението за предаване на владението и не е изпаднал в забава след изтичане на уговорения срок за предаване владението ПРЕДИ заплащане на остатъка от продажбата цена. Ответникът не дължи изпълнение и не е изпаднал в забава и след заплащане на остатъка от продажната цена по уговорения начин, „автоматично”. За този извод съдът е мотивиран от следното: Настоящият състав не възприема становището на районния съд, че към настоящия казус е приложима разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗЗД. Тя е приложимо единствено и САМО по отношение на безсрочни задължения. Аргумент употребеният от законодателя израз „когато няма определен ден за изпълнението”. В настоящия казус има както определен ден за изпълнение, така и регламентиран с правна норма момент на изпълнението –„едновременно с изпълнение на насрещно задължение” и ответникът е упражнил правото си на „възражение за неизпълнен договор”, след което са настъпили посочените по-горе материално-правни последици. Необходимостта от „покана”-уведомяване, е обусловена от други съображения. Произтича от „принципа за едновременност” и от начина на изпълнение на задължението за заплащане на остатъка от продажната цена, както и от настъпилите последици от упражненото право на „възражение за неизпълнен договор”. Ищецът трябва да уведоми ответника за изпълнението на своето задължение, за да може ответникът да изпълни своето задължение. С уведомяването ищецът е изразил и своята готовност да приеме веща. Ответникът щеше да изпадне в забава, ако не беше изпълнил в срока, определен с получената последна нотариалната покана - на 10.2008 година. С оглед на изложеното съдът прави извод: не е налице забавено изпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Недоказаността на първата кумулативно изискуема се предпоставка е достатъчно за да се направи извод на неоснователност и недоказаност на обуславящата искова претенция. При изпълнен договор не се дължи обезщетение по чл.82, ал.1 от ЗЗД. Освен изложените изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, също приема за свои, с изключение на извода, че към настоящия казус е приложима разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗЗД. Съображение за този извод съдът изложи по-горе. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод, че от установените по делото факти не може да се направи обоснован извод за съществуване и дължимост на твърдяното вземане на ищеца към ответника, без посоченото изключение. По възраженията във допълнението към въззивната жалба. Неоснователно е твърдението, че районният съд е нарушил диспозитивното начало и се е произнасял по факти и обстоятелства, които не са предмет на спора. Това е така защото, за да се направи извод дали е възникнало и съществува твърдяното право от ищеца съдът задължително трябва да обсъди налице ли е забавено изпълнение на В.ГР.Д.№/2011 г. ВТОС задължението на ответника да предаде владението на имота, предмет на процесния договор. Всички факти обсъдени от районния съд и всички изводи, изложени в мотивите на обжалваното решение са относими към посочения въпрос, който съдът е длъжен да обсъди, за да отговори основателна ли е исковата претенция или не. Поради което е без значение дали ответникът е заел становище по посочения въпрос и свързаните с него факти. Становището на процесуалния представител на ищеца, изразено в „допълнението към въззивната жалба”, че при липса на уговорка за едновременно изпълнение с изтичане на уговорения срок за предаване на владението ответникът изпада в забава, няма упора в закона. Съображения за този извод се изложиха по-горе. Една част от другите възраженията, изложени в „допълнение към въззивната жалба”, въззивният съд е възприел и изложи в мотивите си. Друга част от възраженията са свързани с факти и обстоятелства, които въззивният съд счита, че не следва да обсъжда. Недоказаността на твърдението, че ответникът е изпаднал в забава, е достатъчен факт за да се направи извод за неоснователност на обуславящата искова претенция, за да не е необходимо да се обсъждат останалите обстоятелства, предмет на възраженията. По изложените съображения обуславящата искова претенция е неоснователна и доказана и следва да бъде отхвърлена. По отношение на обусловената искова претенция. Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по обусловената искова претенцияи в мотиви и диспозитив. Налице е хипотезата на чл.250, ал.1, изречение първо от ГПК. Касае се за липса на формирана воля относно предявен иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Въззивната жалба има правния характер на молба за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 от ГПК. Процесуално недопустимо е за пръв път във въззивното производство съдът да се произнесе по предявен иск, по които няма произнасяне и в мотиви и диспозитив от първоинстанционния съд. Жалбата е подадена против непостановено решение. Няма предмет, по който въззивният съд да се произнесе. Жалбата в тази част е процесуално недопустима, поради липса на предмет за обжалване. С оглед на изводите, изложени по-горе, съдът намира, че следва да прекрати въззивното производство в тази част, поради липса на предмет за произнасяне, като след влизане в сила на определението за прекратяване на въззивното производство, както и след влизане в сила на настоящото решение, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл.250 от ГПК по отношение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, изречение първо от ЗЗД. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Въззивният съд констатира и следното: районният съд е отразил в мотивите на решението си, че исковата сума, е частичен иск, но този факт не е отразен в диспозитива на решението. Този пропуск по своята правна същност е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал. 1 от ГПК, която се отстранява по реда на чл.247 от ГПК от съда, постановил решението. Допусната грешка е от категорията ЯФГ, които не са процедурна пречка въззивният съд да се произнесе с решение по същество на спора, относно основателността на обуславящата искова претенция. Допусната очевидна фактическа грешка следва да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК от първоинстанционния съд, след влизане в сила на настоящото решение. При този изход на делото ищецът дължи на ответника направените разноски за въззивното производство, но не са представени доказателства, че такива са направени. Поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № от 09.03.2011 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по В.Г.Д.№ по описа за 2011 година на Великотърновски окръжен съд САМО по отношение на обусловената искова претенция, предявена от „А. П.” О., ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С.-1616, област С. (столица), община „С.”, район „В.”, ж.к.„Б.”, ул.„К.”№5,Б.2, А.5, представлявано от управителя К. Ц.Л., против „Б.” (предишно фирмено наименование „Б. е.” , ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т. 5000, кв.„Ч.”, с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, с която се иска да бъде осъден „Б.” (предишно фирмено наименование „Б. е.” , ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т. , кв.„Ч.”, да заплати на „А. П.” О., ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С.-1616, област С. (столица), община „С.”, район „В.”, ж.к.„Б.”, В.ГР.Д.№/2011 г. ВТОС ул.„К.”№5,Б.2, А.5, представлявано от управителя К.Ц.Л., законната лихва върху главницата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща частичен иск за обезщетение за забавено изпълнение на договорно задължение за периода от 20.04.2008 година до 13.10.2008 година по Договор от 20.02.2008 година за покупко-продажба на недвижим имот, оформен по нотариален ред, който недвижим имот се намира в гр. В. Т., П. з. „Д. л.”, и представлява УПИ, в кв. по плана на гр. В. Т. с площ от 10 007 кв.м., заедно с построените в нето сгради: „Л. к.” и цех „А.”; считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, поради липса на предмет за произнасяне. РЕШЕНИЕТО в частта за прекратяване на въззивното производство има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в седмодневен срок от съобщението му на страната. РЕШЕНИЕТО в останалата си част подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото решение, делото да се изпрати на Великотърновски районен съд за провеждане процедура по реда на чл.247 от ГПК и процедура по реда на чл.250 от ГПК така, както е посочено в мотивите на настоящото решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |