МОТИВИ
от 05.07.2018
г., към Присъда № 161/28.06.2018 г.,
постановена по НОХД № 3184/2018 г. по описа на ПРС, III
н.с.
Районна Прокуратура-Пловдив е
повдигнала обвинение против А. З. Д. за това, че: на 17.11.2016 г. в гр. Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, е повредил противозаконно чужди
движими вещи, както следва:
на 17.11.2016 г. в гр. Пловдив е
повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Рено Лагуна“ с регистрационен номер ..., собственост на С.Ч.Г. ***,
като е нарушил лаковото покритие на лявата и дясна част от купето, тавана и
преден капак - щети на стойност 983, 00 лева;
на 17.11.2016 г. в гр. Пловдив е
повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Рено Клио“ с регистрационен номер ..., собственост на В. В.С. ***,
като е нарушил лаковото покритие на преден ляв калник, леви врати, заден ляв
калник, преден капак и таван на купето - щети на стойност 502,72 лева,
обща стойност на причинените повреди
на двата автомобила 1485,72 лева – престъпление по чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като излага съображения, че същото е доказано по
несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при
условията на чл. 55 НК, като
бъде наложено наказание пробация в минималния предвиден в закона размер.
Пострадалите от
престъплението, С.Ч.Г. и Б.В.С., не са се конституирали като страни в
производството.
Същите са се явили в първото съдебно заседание и са заявили,
че нямат претенции към подсъдимия, тъй като същият им е възстановил напълно
причинените вреди.
Подсъдимият, Д.,
се признава за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедлива
присъда, поради което и заявява, че не желае да се събират доказателства за
тези факти, а желае производството да протече по реда на чл. 371,
т. 2 НПК.
От страна на
неговия защитник, адв. П., с оглед заявеното от подсъдимия признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието
му производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, се излагат съображения
за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават квалификация
на деянието като “маловажен случай”, считайки, че в този случай е приложим чл. 78а НК, в който смисъл моли за произнасяне.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
А.З.Д. е роден на *** ***, ..., български гражданин, неженен, със средно образование,
работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На 17.11.2016 г.
подс. А.Д. управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Пума“, с рег.
№ ..., собственост на неговата майка П.Х.Д., а пътник в
автомобила бил свид. А. П.Х.. На същата дата -
17.11.2016 г., в
17:06 часа той извършил с лекия автомобил маневра „десен завой“ от ул. „Драган
Цанков“ към ул. „Шилер“ в гр.
Пловдив, след което веднага отклонил наляво и влязъл в
обособен паркинг на Дом на културата „Борис Христов“. После
паркирал превозното средство на заден ход на обособено паркомясто и заедно със
свид. Х. излезли от лекия автомобил. Отишли да тренират във фитнес зала, която се намирала в близост.
На същата дата - 17.11.2016 г., около 18:00 часа, с
личния си лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. № ..., във
въпросния паркинг влязъл свид. С.Г., като паркирал превозното средство
по средата на паркинга, но оставил от двете му страни място за маневриране на
другите паркирани автомобили, между които бил и лек автомобил марка „Форд“,
модел „Пума“, с рег. № ..., който бил управляван от подс.
Д.. Свид. Г. работел като ****** в *******в Д******“ и
всеки път, когато отивал на работа, за да репетира или при провеждане на
спектакъл, оставял автомобила си на въпросния паркинг. След свидетеля Г., с лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег.№ ...,
собственост на свид. Б.С., в обособения паркинг влязъл свид.
Д.М., който работел като **** в Д. о. П. в Д. на к. „Б.“.
Той паркирал превозното средство в средата на паркинга, пред л.а. „Рено Лагуна“ с рег.№ ... на свид. Г., напряко на другите автомобили,
тъй като и той не за пръв път посещавал паркинга и знаел, че имало изградена
практика, когато зачертаните места били заети да се паркира по средата, защото
самият паркинг бил широк и позволявал това.
Около 18:08 часа
на 17.11.2016 г. подсъдимият Д. и свид. Х. се върнали на
паркинга. При това те видели, че по средата на паркинга, пред лекия автомобил
„Форд“, модел „Пума“, с рег. № ..., се намирали леките автомобили „Рено Клио“ с рег.№ ... и „Рено Лагуна“ с рег. №
..., един зад друг, които му пречели свободно да напусне паркинга. Подсъдимият Д. влязъл в управлявания от него автомобила и започнал
да маневрира с помощта на напътствията на свид. Х..
Това действие отнело на подс. Д. около 15 минути. След
като успял да излезе от паркинга, подсъдимият Д. слязъл от управляваното от
него превозно средство и се върнал до двата автомобила – „Рено Клио“ с рег. № ... и „Рено Лагуна“ с
рег. № .... Започнал да ги драска с ключ по всички страни.
При това нарушил лаковото покритие на лявата и дясна част на купето, тавана и
преден капак на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ... и лаковото
покритие на преден ляв калник, леви врати, заден ляв калник, преден капак и
таван на купето на л.а. „Рено Клио“ с рег. №. .... Извършените от подсъдимия Д.
действия били непосредствено възприети от свидетеля А. Х..
След това подс. Д. и свид. Х.
се качили в лекия автомобил „Форд“, модел „Пума“, с
рег. № ... и си тръгнали. Малко
по-късно свидетелите М. и Г. излезли от Дом на културата „Борис Христов“ и отишли до
паркинга, където видели нанесените щети по управляваните от тях превозни
средства. По случая бил подаден сигнал чрез телефон 112 във
ІІ РУ на МВР – Пловдив.
В хода на
образуваното досъдебно производство, свид. Г.М. – полицейски служител
при ІІ РУ на МВР – Пловдив провел оперативно-издирвателни мероприятия. В
изпълнение на възложените му задачи, той прегледал записи от охранителни
камери, които са били приобщени като веществени доказателства по делото /лист
39 от ДП/ и на които били записани извършителят на деянието и лицето, което го
придружавало. През месец януари 2017 г. свид. Г.М.,
пред търговски център „Гранд“ в гр. Пловдив,
забелязал две лица от мъжки пол, които разпознал като лицата, които възприел на
гледаните от него записи от охранителните камери. Тъй като не успял да
установи тяхната самоличност, той записал регистрационния номер на автомобила,
в който видял да се качват – л.а. марка „Форд“, модел „Пума“, с рег. № ....
После извършил справка за собственост на автомобила в информационните системи
на МВР и разбрал, че негов собственик било лицето П.Х.Д..
При проверката на въпросното лице в АИС „БДС“ на МВР,
свид. М. открил, че син на Д. бил подс. А.Д. и когато видял същия на снимка, веднага го разпознал като
лицето, извършител на престъплението.
По делото е назначена и изготвена
съдебна авто-оценъчна експертиза /л.30-32 от ДП/, от заключението на която е
видно, че стойността на материалните щети по л.а. „Рено Клио“ с рег. № ... към
17.11.2016 г. възлизала на 502,72 лв., а стойността на
материалните щети по л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ..., към 17.11.2016 г. - на
983,00 лева.
С постановление от 09.05.217 г., А.Д. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, за което бил предаден на съд.
Горната фактическа обстановка, описана в
постановлението на РП, изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав,
доколкото същата се явява съответна на събраните по делото доказателства. В хода на проведеното досъдебно производство като
свидетели са били разпитани двамата пострадали - С.Ч.Г. и Б.В.С., свид. Д.М. – ползвал автомобилът на свид. С. към
момента на повреждането му, А. Х. – приятел на подс. Д. и
очевидец на извършеното от последния и свид. Г.М. -
полицейски служител при ІІ РУ на МВР-Пловдив, провел оперативно-издирвателни
мероприятия и установил извършителя на процесното престъпление. Както в хода на досъдебното производство, така и в проведеното
съдебно такова, подс. Д. е дал кратки обяснения, с които е
признал вината си и е изразил съжаление за извършеното.
Съдът кредитира
изцяло както показанията на разпитаните
по делото свидетели, така и обясненията на подсъдимия, доколкото същите по
един еднопосочен и безпротиворечив начин пресъздават хронологията от процесните
събития - всеки на съответната част, която е възприел. Съдът констатира, че посочените
гласни доказателствени средства се намират в отношение на пълно съответствие и
не дават основание да бъдат подлагани под съмнение, доколкото кореспондират
както помежду си, така и с наличните по делото писмени доказателствени средства
- протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него, протокол за
доброволно предаване, справки, писма и др., а и веществени такива – 3 броя
компактдиска, съдържащи записи от охранителни камери. Същото
следва да се посочи и за обясненията на
подсъдимия, които съдът кредитира изцяло, доколкото не се констатира
основания за противното. Вярно е, че обясненията по характер имат
двойствена функция – на защитно и на доказателствено средство, поради което
следва да бъдат подлагани на по-задълбочена проверка преди да се прецени дали и
в каква степен да се ценят, но в конкретния случай резултатът от тази проверка
не дава основание да се приеме, че е налице проявление на защитната функция на
обясненията за сметка на обективната истина. Напротив -
подсъдимият изцяло признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
Явен израз на така заявеното разкаяние е фактът, че в хода на
производството, подсъдимият е възстановил изцяло причинените на пострадалите
вреди, като по този начин ги е репарирал за причинените им имуществени вреди.
Отделно от това съдът констатира, че направеното самопризнание се намира в
пълно съответствие със събраните по делото доказателства, поради което в случая
не се явява необходимо по-нататъшното им обсъждане, доколкото е видно, че по
делото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, спорът
е правен и ще бъде обект на коментар по-долу.
Съдът кредитира
и приобщените по делото веществени
доказателствени средства, които се оцениха като относим и допустим
доказателствен източник, допринасящ за правилното решаване на делото.
Съдът кредитира
и заключението на изготвената и приета по делото стоково-оценъчна експертиза, доколкото същата е изготвена от
компетентно лице в кръга на съответната област и е дало пълен, ясен и обоснован
отговор на поставените въпроси.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства,
доколкото същите не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност
и също допринасят за изясняване на обективната истина.
Така установената фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства
обуславят
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав прие, че макар
установената от прокурора фактическа обстановка да следва да се възприеме
изцяло, доколкото същата се явява съответна на събрания по делото
доказателствен материал и на направените от подсъдимия самопризнания, същият
следва да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение и да бъде
оправдан за това да е извършил престъпление по чл. 216, ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 НК.
Съображенията за това са следните:
Както беше
посочено по-горе в случая липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Няма спор, а и това се
установява от събраните по делото доказателства и от заключението на
изготвената по делото експертиза, че на 17.11.2016 г. в гр. Пловдив, подсъдимият е повредил лек автомобил
„Рено Лагуна“ с регистрационен номер ..., собственост на С.Ч.Г., като е нарушил
лаковото покритие на лявата и дясна част от купето, тавана и преден капак и е нанесъл щети на стойност 983, 00
лева, както и че на същата дата и място е повредил лек автомобил „Рено Клио“ с
регистрационен номер ..., собственост на В. В.С. ***, като е нарушил лаковото
покритие на преден ляв калник, леви врати, заден ляв калник, преден капак и
таван на купето и е нанесъл щети на стойност 502,72 лева. Няма
спор, че вещите са чужди, че същите са били повредени, и то именно от
подсъдимия, както и че това е сторено от него противозаконно, със съзнавани и
целени общественоопасни последици. Тези факти се възприемат изцяло и от съдебния състав,
доколкото по отношение на същите е налице самопризнание на подсъдимия, което се
подкрепя по еднопосочен начин от събраните по делото доказателства. Спорът в случая
е правен и се изразява в това: дали процесното престъпление следва да се
квалифицира като “маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, респ. чл. 216, ал. 4 НК. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е
положителен. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Съдебната
практика еднопосочно приема, че деянието следва да се квалифицира като
„маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, когато
степента на обществена опасност и морална укоримост е по ниска от обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Дали случаят
е маловажен е правен извод, който „...
следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при
съобразяване критериите, посочени в чл. 93, т. 9 НК” /в този
см. Решение №
667/28.11.2003 г. по н.д. № 525/2003 г., І н.о. на ВКС/,
а в частност по-ниската обществена опасност се определя от „цялостната характеристика на деянието и
дееца, а не само от количеството и паричната равностойност на предмета на
престъпното посегателство” /в този см. Решение
№ 1045/03.01.2007 г. по н.д.№ 550/2006 г., І н.о. на
ВКС/. В конкретния случай изводът за по-ниска степен на
обществена опасност на процесните две деяния, участващи в инкриминираното
продължавано престъпление, в сравнение с други обикновени прояви на
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, се
налага както от по-ниската степен на обществена опасност на конкретно
извършеното с обикновените случаи по чл. 216, ал.
1 НК /стойността на повреденото имущество е възстановена, като пострадалите са
репарирани изцяло за причинените им имуществени вреди/, така и от ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия /същият е неосъждан, работи и
декларира намерение да продължи образованието си в чужбина/. Тези
данни, обсъдени съвкупно, наред с изразеното съжаление и изначално направеното
самопризнание, с което разследването е било значително улеснено, обосновават и
извод за маловажност на случая по смисъла на чл. 93,
т. 9 НК и за приложението на чл. 216, ал. 4 НК. В подкрепа на този извод е и младата
възраст на подсъдимия – към датата на извършване на престъплението, същият е
бил едва на 21 години. Не е за пренебрегване и фактът, че в случая
умисълът за извършване на деянието е внезапен, което е основание да се приеме,
че се касае за инцидентна проява, намираща обяснение в моментното раздразнение
на един млад човек, което макар да не извлича противоправния характер на
извършеното от него, го обяснява и определено сочи на една по ниска степен на
обществена опасност. Отделно от това следва да се има
предвид, че в случая престъплението е извършено при по-лекото от двете
алтернативно предвидени изпълнителни деяния – повреждане, при което
собственците на процесните два автомобили не са били лишени от възможността да
ги ползват по предназначение. Всичко гореизложено
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният случай следва да
бъде квалифициран като маловажен. Вярно е, че в случая се касае за
продължавана престъпна дейност, доколкото в състава на престъплението, вменено
във вина на подсъдимия се включват две отделни деяния, всяко от които изпълва
поотделно признаците на състава на престъплението „унищожаване или повреждане
на чужда вещ“, но същите не обосновават извод за висок интензитет на
престъпната проява, тъй като причиненият общ престъпен резултат, остойностен в
размер на 1485,72 лева, е репариран в пълен размер. Самият размер на вредата пък не може да бъде самостоятелсен
критерий в преценката дали деянието следва да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9. В този смисъл е налице многобройна практика на върховната
инстанция. Така, според Решение №
1045 от 3.01.2007 г. на ВКС по н. д. № 550/2006 г., I
н. о., докладчик съдията Ивета Анадолска, деянието се квалифицира като "маловажен
случай", по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, само когато степента на обществена опасност
и морална укоримост е по-ниска от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. По-ниската
обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и
дееца, а не само от количеството и паричната равностойност на предмета на
престъпно посегателство. В този смисъл е и Решение
№421/05.03.2014 по дело №1363/2013 на ВКС, НК, II н.о., докладчик съдията Лидия
Стоянова, в което са изложени следните съображения: Въззивният съд е допуснал нарушение на закона като е възприел
квалификацията на поведението на подсъдимите като престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1
НК. От установеното по делото за извършеното, за поведението на
подсъдимите и пострадалите, за последиците, за подбудите и условията, които са
способствали извършването на престъплението, за личността на подсъдимите с
оглед данните за липса на осъждания, положителни граждански характеристики, за
поведението им в обществото преди и след инкриминираната дата, което
съответства на изискванията за спазване на законите в страната и на правилата
за обществото настоящият състав намира, че е налице основание за
преквалифициране на деянието като престъпление по чл.216,
ал.2 НК (ред.ДВ, бр.10/1993 год.). Всички изложени по-горе обстоятелства и независимо от стойността на
имуществото, което не може да бъде единствено от значение при решаване на
въпроса за квалификацията, води до извода, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
Поради това решението в
потвърдителната му част за квалификацията следва да бъде изменено и деянието на
подсъдимите да бъде преквалифицирано като престъпление по чл. 216, ал. 2 НК (сега
ал. 4), а по първоначалната квалификация
да бъдат признати за невиновни (възможност която понастоящем липсва за съда – по аргумент от чл. 287,
ал. 5 НПК).
Предвид всичко гореизложено и като прецени, че
установените по делото обстоятелства обосновават извода, че степента на
обществена опасност и морална укоримост е по-ниска от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид, съдът прие, че в случая инкриминираното
продължавано престъпление следва да се квалифицира като такова по чл. 216, ал. 4 НК. Съгласно
чл. 218в, т. 1 НК, обаче, това престъпление се
преследва по тъжба на пострадалия. Ето защо няма как
да бъде удовлетворено искането на защитата подсъдимият да бъде признат за
виновен в това да е извършил престъпление по чл. 216,
ал. 4 НК, като спрямо същия бъде приложен институтът
на чл. 78а НК, макар крайният изход от делото да е
дори по-благоприятен за подсъдимия от предложеното от неговия защитник. Съгласно чл. 287, ал. 5 НПК, когато на съдебното
следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия и наказателното производство е образувано
преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3,
прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът
да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на
пострадалия. Доколкото по делото не участва частен обвинител (а и така или иначе
пострадалите заявиха, че нямат претенции към подсъдимия, тъй като са
обезщетени), а от страна на прокурора не бе направено искане в тази насока,
съдът постанови оправдателна присъда, тъй като без съответно искане, липсва
процесуално възможност за произнасяне по обвинение по чл. 216, ал. 4 НК.
Ето защо и като прие, че в случая
така повдигнатото обвинение изпълва признаците на чл. 216, ал. 4
НК, съдът призна за невинен подс. Д. в това: на
17.11.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, да е
повредил противозаконно чужди движими вещи, както следва: л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ..., собственост на С.Ч.Г.,
като е нарушил лаковото покритие на лявата и дясна част от купето, тавана и
преден капак, нанасяйки щети на стойност 983 лв. и
л.а. „Рено Клио“ с рег. № ..., собственост на В. В.С., като е нарушил лаковото
покритие на преден ляв калник, леви врати, заден ляв калник, преден капак и
таван на купето, нанасяйки щети на стойност 502,72 лв.
или на обща стойност 1485,72 лв., като го оправда за
това да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и доколкото липсва съответно искане, съдът не
се произнесе за престъпление по чл. 216, ал. 4 НК.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като веществени
доказателства са били приобщени 3 бр.
компактдиска със записи от охранителни камери, по
отношение на които съдът постанови да останат по делото.
По въпроса за
разноските:
Предвид крайния изход на делото и на
основание чл. 190,
ал. 1 НПК, съдът постанови направените в хода на ДП разноски за
експертиза в размер на 63,48 лева, да останат за
сметка на Държавата.
По изложените
мотиви Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала! МК