Решение по дело №89/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Р. В. Г. от гр. Русе срещу Решение № 6 от 15.01.2024 година по АНД № 116/2023 година по описа на Районен съд – Трявна. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-0360-000081 от 27.09.2023 година на Началника на Районно управление /РУ/ – Трявна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Габрово, с което на касатора Р. Г. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Развиват се доводи за неясно и неточно описание на нарушението; неприложимост на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба е обща, като следва да намерят приложение специалните разпоредби, тъй като са налице паркоместа за успоредно паркиране без указан начин и/или посока; малозначителност на деянието. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде отменено. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Р. В. Г. се явява лично, поддържа жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна Началник на РУ – Трявна при ОД на МВР – Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

Фактите по делото за паркиране на процесното МПС в лявата част на платното за движение не по посока на движението не са били спорни във въззивното производство, както и не е бил спорен фактът, че водач на същото МПС е именно наказаното лице. Тези факти правилно са квалифицирани с обжалваното НП като нарушаване на правилата за паркиране в населено място върху пътното платно, въведени с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. По делото е установено, че на улицата, на която е бил паркиран процесният автомобил, е налице маркировка М13, както и пътен знак В28, отнасящ се за дясната страна на улицата, разглеждана откъм [улица]. Маркировката М13 по чл. 65, т. 4 от ППЗДвП и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка обозначава местата и начина на паркиране на пътните превозни средства върху пътното платно или върху обособени площи извън него, като в случая обозначението е за паркиране върху пътното платно, успоредно на бордюрната линия. Доколкото не се установява да се касае за зона за платено и/или безплатно паркиране, която да е обозначена с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача да се указват условията за паркиране, то не може да се приеме, че е налице нарушение на друга разпоредба от ЗДвП. Процесното паркиране е извършено именно в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП досежно изискването за законосъобразното му извършване най-вдясно на платното за движение по посока на движението. Наличието на маркировка М13 не изключва съобразяване с изискването за паркиране по посока на движението.

По разбиране на касационната инстанция, с оглед значимостта на обществените отношения, регулирани от ЗДвП, законодателят е изключил приложението на чл. 28 ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания“, като неприложима в случая е и нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. При наличие на специална разпоредба в ЗДвП, възпрепятстваща освобождаване от отговорност на виновните лица, приемайки случая за маловажен, неприложим е и чл. 11 от ЗАНН, съдържащ препратка към НК по въпроса за обстоятелства, изключващи административнонаказателната отговорност на лицата.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Трявна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 15.01.2024 година по АНД № 116/2023 година по описа на Районен съд – Трявна.

Решението е окончателно.