№ 263
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500423 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Дирекция“ Н.П.Р.“ гр.Б. против
решение № 87 от 18.04.2022г. на РС-С. по гр.д.№ 229/2021г. Релевират се
оплаквания за нарушение на материалния закони задължителната съдебна
практика, а именно: ТР № 4/2017г. на ГК на ВКС ,с което се допуска
прекратяване на трудово правоотношение на осн.чл.328,ал.1,т.6 КТ при
начална липса на образование и квалификация,в случаите, когато
работодателят не е знаел и не е могъл да узнае,че работникът или служителят
не отговаря на въведените изисквания- например ако работодателят е бил
въведен в заблуда , работникът е представил документи за образование и
квалификация с невярно съдържание.При начална липса на квалификация
трудовият договор е недействителен, но до момента на обявяването му за
такъв той може да бъде прекратен.Съдът бил длъжен служебно да прогласи
недействителността на трудовия договор дори и да не е направено възражение
и искане в този смисъл.Този извод се аргументира с правната доктрина.Съдът
необосновано приел,че ответникът работодател не провел успешно главно и
пълно доказване на възражението си,че представената диплома за средно
образование серия А-86 № 035646,рег.№ 1343 от 17.09.1986г. от СПТУ по
редки метали гр.Б. е неистинска.Както удостоверението ,издадено от
учебното заведение, така и съдебно-почерковата експертиза ,изследвала
документа, и свидетелските показания, в съвкупността си категорично
доказвали,че дипломата е неистински документ.Ищецът не отговарял на
изискванията за наличие на средно образование за заеманата длъжност
1
„главен специалист ПОК“/паркова охрана и контрол/ в ответната
дирекция.Иска се от въззивния съд да отмени решение № 87 от 18.04.2022г. и
да отхвърли изцяло исковете.
Въззиваемата страна АНТ. Г. П. оспорва жалбата като
неоснователна.Правилно първоинстнационния съд игнорирал
обстоятелството,че дипломата на ответнтика не фигурира в регистъра на
дипломи към Министерство на образованието,тъй като по време на издаване
на процесната диплома такъв регистър не е съществувал.съдебно-графичната
експертиза заключила,че документът е истински. В него не било посочено
името на лицето,подписало дипломата в качеството на Директор, което
правело непроверимо твърдението,че подписът не е положен от посочения в
документа автор.Вещото лице установило също,че по времето на издаване на
оспорения документ от учебното заведение са издавани дипломи,подписани
от различни лица.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
С атакувано решение е признато за незаконно и отменено уволнението
на АНТ. Г. П. с ЕГН ********** от с.Г., от длъжността „ главен специалист“
в дирекция „Н.П.Р.“ в МОСВ,специализирана администрация,дирекция
„Контрол и охрана“-север“.,Парков участък Г.,извършено на основание
чл.328,ал.1,т.6 от КТ със заповед № ЛС-7/04.01.2021г. на Директора на
Дирекция „Н.П.Р.“ с адрес Б.,кв.В., ул.“Б.“ № 14;ищецът се възстановява на
заеманата длъжност;ответникът е осъден да заплати обезщетение по чл.
344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 от КТ в размер на 5346 лв./сумата от брутното ТВ
за периода от 06.01.2021г. до 06.07.2021г./;постановено е предварително
изпълнение в частта относно присъденото обезщетение на осн.чл.225,ал.1
КТ;отхвърлен е искът с правно основание чл.314,ал.1 вр.чл.212 ГПК за
признаване на установено несъществуването на трудово правоотношение по
трудов договор № 383/;05.11.2009г. поради недействителност на договора по
чл.74, ал.1 КТ,обусловена от недобросъвестното му сключване при липса на
средно образование на работника;признато е за недоказано оспорването на
истинността на диплома на АНТ. Г. П. за завършено средно образование
серия А-86,№ 035646,рег.№ 1343, издадена на 17.09.1986г. от СПТУ по редки
метали-гр.Б.;ответникът е осъден да заплати на районния съд 364.84 лв.
държавна такса и 60 лв. съдебни разноски , и на ищеца-500 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
За да уважи главния иск, съдът е приел,че свидетелството за
професионална квалификация ,обективирано в диплома №
017421/15.10.2007г., издадена от ПТГ „Н.В.“ гр.С., удостоверяващо,че ищецът
е придобил квалификация по професия „техник-лесовъд“ със специалност
„горско и ловно стопанство“,не е оспорено.Именно този документ е цитиран
в трудовия договор,поради което не е налице недобросъвестност на
работника.Отделен е въпросът,че действително съгласно чл.69, ал.4 от
ЗЗТ,чл.10, ал.2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на
длъжностите в администрацията ,към момента на сключване на договора е
имало изискване за средно образование за заемане на процесната
2
длъжност.Липсата на такова би било основание за прекратяване на трудовото
праовотношение.Представеният от ищеца оригинал на диплома, издадена то
СПТУ по редки метали гр.Б., е оспорена от ответника на осн.чл.194,ал.3
изр.второ от ГПК, поради което последният носи тежестта да оспори
документа с главно и пълно доказване.Свидетелката Фъртункова
установила,че архивът на СПТУ по редки метали Б. след прекратяването му
бил съхраняван в „насипно състояние“без регистър за издадени документи, и
без личните дела на всички завършили ученици.Към 17.09.1986г., която е
посочената дата на издаване на оспорената диплома, не е съществувал единен
за страната регистър на дипломите за средно образование. ,видно от писмо
изх.№ 0104-159807.07.2021г. на Директора на Дирекция „УУД“ в МОН
.Съдебно-графичната експертиза установила,че се съхраняват само около
десетина лични дела за периода,в който е издадена оспорената
диплома.Вещото лице установило,че липсват обективни признаци за
подправка на документа.Не било категорично установено,че към датата на
издаване на дипломата директор на учебното заведение била Светла
Панева,от която е взет материал за сравнително изследване, и същата не била
посочена изрично като автор на документа.През периода от първи август до
двадесет и пети септември 1986г. били издадени дипломи,подписани от
различни лица, и не съществувало изискване дипломата да бъде подписана
задължително от директора на учебното заведение.допълнителна индиция в
подкрепа на извода на съда е обстоятелството,че в периода на полагане на
зрелостен изпит ищецът е отбивал военната си служба и е бил в отпуск в
периода от 08.09.1986г. до 14.09.1986г.Ето защо съдът е приел,че оспорването
на документа е недоказано и ищецът е отговарял на законовите изисквания за
заемане на процесната длъжност,поради което главният иск е
отхвърлен.Акцесорните искове съответно се явяват също неоснователни и са
отхвърлени.Настоящият състав намира,че изводите на първоинстанционния
съд от фактическа и правна страна са обосновани,логични и
последователни,поради което се споделят от въззивния съд.Решението следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.Предвид изхода на
делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 600 лв. адвокатски
хонорар,платен по приложения договор в брой.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/18.04.2022г. по гр.д.№ 229/2021г. на
РС-С..
ОСЪЖДА Дирекция „Н.П.Р. в МОСВ със седалище и адрес на
управление гр.Б., ул.“Б.“ № 12В, да заплати на АНТ. Г. П. с ЕГН ********** с
адрес с.Г., Община С.,ул.“Р.М.“ № 11, съдебни разноски за въззивното
производство в размер на шестотин лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
3
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4