РЕШЕНИЕ
№ 1187
гр. Пловдив, 22.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVIII състав, в
публично съдебно
заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Вълчев административно дело № 554/2022 година по описа на съда, прие за
установено:
Производство по
чл.203 АПК, вр. чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от И.К.К. с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.Т., срещу Областна дирекция на МВР – град Пловдив за
присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева, представляващо причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на стрес, срам пред близки и
познати, неудобство, напрежение, тревожност, унижение, безсилие за доказване
пред обществото и роднините си неправомерността на действията на МВР, формирали
негативни емоции и възприятия относно органите на МВР, техните правомощия,
безнаказаността на действията им при нарушаване правата на гражданите, както и
ролята на държавата в тази ситуация, вследствие на отменена като незаконосъобразна
с Решение №160/17.01.2022г., постановено по гр. дело №5470/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIX гр. състав, Заповед за задържане на лице рег.№432зз-332 от 24.09.2021г., издадена от Я.Я.Я.–
мл.разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив в качеството му
на полицейски орган. Претендира се присъждане и на законни лихви от датата на
влизане в сила на решението, с което заповедта е отменена, до окончателното
изплащане на сумата, а така също и на разноски.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив оспорва така
заявената исковата претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ както по основание, така и по размер, в
т.ч. се иска прилагане разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на исковата претенция, и
че следва да се отхвърли исковата молба.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че с влязло в сила на 09.02.2022г. съдебно решение
№160/ 17.01.2022г., постановено по гр. дело №20215330115470/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIX
гр. състав, е отменена Заповед за
задържане на лице рег. № 432зз-332/24.09.2021г., издадена от Я.Я.Я.– младши разузнавач в сектор
„КП“ при Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.72
ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано задържане за срок от 24 часа на И.К.К. в помещение
за временно задържане на Първо РУ-Пловдив. Видно от горепосочената заповед, К.
е бил задържан в 16,15 часа на 24.09.2021г., съответно освободен на следващия ден
25.09.2021г. в 10,50 часа. Установява
се също така от приложената по делото прокурорска преписка №11521/2021г. по
описа на Районна прокуратура - Пловдив, че с Постановление от 11.11.2021г. е прекратено
наказателно производство по ДП № 679/2021г. по описа на Първо РУ-ОДМВР – Пловдив,
прокурорска преписка №11521/2021г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив и
е прекратена същата, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ
характер. Преписката е била образувана въз основа на постъпили в Районна
прокуратура – Пловдив материали от Първо РУ – ОДМВР – Пловдив, както следва: по
преписка № 679/2021г. по описа на Първо РУ – ОДМВР – Пловдив, като след постъпване
на разследващ орган за преобразуване на производството са продължили да се водят
под прокурорска преписка №11521/2021г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив.
Като
свидетел по делото е разпитана М.А.К. – съпруга на ищеца, която излага факти
относно психично и физическо състояние във връзка със задържането му в края на
месец Септември 2021година. Сочи, че той не искал да разговаря с нея за
случилото се, бил свит, уплашен, не комуникирал с хората от притеснение, не можел
да отговори нормално на елементарни въпроси. Не отговарял и на позвъняванията
на служебния му телефон, не търсил комуникация, защото го считали за
престъпник. Според свидетеля това се дължало на задържането му, след което бил
стресиран, а тя самата не знаела за какво е задържан. След задържането съпруга
й не ходел на работа, докато не излезнало съдебното решение.
Горната
фактическа обстановка се установи от приобщените по делото доказателства:
гласни доказателства на свидетеля М.А.К., които съдът кредитира частично
показанията на разпитания по делото свидетел, като същите ще бъдат коментирани
при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото
доказателствен материал и ценени през призмата на чл.172 ГПК, както и писмени
доказателства- материали по бързо производство №679/2021г. по опис на 01 РУ на
МВР-Пловдив, материали по гр. дело №15470/20221г на Районен съд-Пловдив,
приетите в съдебно заседание от 14.04.22г.. Други доказателства в хода на
настоящото производство не са ангажирани от страните, въпреки дадените на
страните указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
При
така установената фактическа обстановка, като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно новелата на чл.203 АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат
по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така,
защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив,
който съобразно новелата на чл.37 ал.2 от Закона за министерство на вътрешните
работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да
отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото
на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1
ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на
юридическо лице /каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма
съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/. Предвид това и с оглед обстоятелството, че искът е
предявен срещу Областна дирекция на МВР-Пловдив, която е надлежен ответник по
см. на чл. 205, ал.
1 АПК, съдът приема, че е сезиран с допустим
иск.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен, по следните съображения:
Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определя предпоставките, които следва да
са налице, за да се реализира отговорността на ответника – наличието на
незаконосъобразен административен акт/действие/бездействие; причинени вреди;
пряка причинно-следствена връзка между тях. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В
настоящият случай с влязло в сила на 09.02.2022г. съдебно решение
№160/17.01.2022г., постановено по гр. дело №5470/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XIX
гр. състав, е отменена Заповед за
задържане на лице рег.№432зз-332/24.09.2021г., издадена от Я.Я.Я.– мл.разузнавач при сектор
„КП“ при Първо РУ на ОД на МВР –
Пловдив, с която на
основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано задържане на И.К.К. в помещение за
временно задържане на Първо РУ-Пловдив. Налице
е проявление на единият от елементите на фактическия състав на отговорността по
чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт. Като
необходимо за състава обстоятелство е дължима
преценката, установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото
претърпени неимуществени вреди и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се неимуществените вреди в
пряка причинна обусловеност от отменения административен акт. Установи
се от доказателствата по делото, че са налични и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 ЗОДОВ във
връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния
ред административен акт. Терминът „вреди“ е легално установен предвид
използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е
дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и
съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на
защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване
на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество,
права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно
вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните
тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в
засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат
последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и
неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и
морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и
последиците от накърняване на естетическите му чувства. Въз основа на
свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство, настоящият
съдебен състав приема, че в периода на действие на отменената като
незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег.№ 432зз-332/24.09.2021г., издадена от Я.Я.Я.– мл.разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ на ОД на
МВР – Пловдив, с която на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано задържане на И.К.К.
в помещение за временно задържане на Първо РУ-Пловдив за времето от 16,15 часа на 24.09.2021г. до 10,50 часа на 25.09.2021г.,
когато е бил освободен, ищецът е преживял негативни емоции - създаден у него
психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх
от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му
достойнство, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и
съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване. Съгласно
чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната
правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между
вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка
между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт.
Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането,
настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка
между вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени
средства, вкл. и свидетелски показания. От показанията на разпитания по делото
свидетел М.А.К. се установява по
категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите,
които са му причинени са по повод и във връзка незаконосъобразен
административен акт, с който на основание чл.72 ал.1, т.1 ЗМВР е
заповядано задържане на И.К.К. в помещение за временно задържане на Първо
РУ-Пловдив.В случая свидетелските
показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на
неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразната заповед. Казано с други думи, налице е пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата
вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са
доказани по основание.
Относно размера на претендираните неимуществени
вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи
по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на
осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди,
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт
се е отразил на увреденото лице.
При преценка времетраенето на претърпените вредни
последици, следва да бъде отчетен фактът, че задържането по реда на чл.72 ал.1,
т.1 ЗМВР е вид принудителна административна мярка с определен срок на действие
– в случая 24 часа. Или, ограничаването на свободата на движение на ищеца не би
могло да бъде повече от 24 часа, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.27 ал.1
от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи, уреждаща, че задържаните лица незабавно се
освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от
изтичането на 24-часовия срок за задържане по реда на ЗМВР. В конкретния
случай, както вече се посочи, правото на свободно предвижване на ищеца е било
ограничено в рамките на 18,35 часа - от 16,15 часа на 24.09. 2021г., когато е
бил задържан, до 10,50 часа на 25.09.2021г., когато е бил освободен. При това
положение съдът приема, че ищецът е търпял твърдяните вреди единствено и само в
този период, защото след този период заповедта е прекратила действието си. В
този смисъл и наведените в иска обстоятелства след този период, в каквато
насока са и част от показанията на разпитания по делото свидетел, са
неоснователни, като те не касаят срока на действие на отменената като
незаконосъобразна заповед. Отделно от това, тук вече не се касае за
административна дейност, нито за действия на административни органи или техни
длъжностни лица. Касае се за процесуално – следствени действия по образувано и
провеждано наказателно производство, като органите на дознание в МВР,
извършвайки процесуално-следствените действия по разследване по реда на НПК, не
осъществяват административна дейност, а правораздавателна. Ето защо и тяхната
отговорност за вреди не може да бъде ангажирана по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а е
по чл.2 ал.1 ЗОДОВ. С оглед на това, съдът намира, че интензитетът на
породените негативни емоционални преживявания у ищеца не е висок, не са налице
белези на дълбоки и трайни увреждания на неговата психика. Не се установява
това състояние да е трайно, да се е отразило на здравето на ищеца или на
образованието му. До извод в обратната насока не водят показанията на свидетеля
в частта им, касаеща психологическото състояние на ищеца, доколкото за
наличието или липсата на твърденията като причинена „депресия“, следва да бъдат
представени съответните медицински документи, тъй като това са факти, които не
могат да бъдат установени само и единствено със свидетелски показания, а с
помощта на съдебно-медицинска експертиза, каквато не е поискана, въпреки указаната
му доказателствена тежест с разпореждането за насрочване на делото в открито
съдебно заседание.
Отчитайки посочените до тук обстоятелства, периода
на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените негативни
преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен
при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 800.00
/осемстотин/ лева за посочения период от 16,15 часа на 24.09.2021г. до
10,50 часа на 27.09.2021г., общо 18,35 часа. При определяне
размерът на обезщетението съдът съобрази икономическия растеж и стандарта на
живот и актуалната практика на ВАС по казуси като процесния, последователно
изложена в Решение №350 от 17.01.2022г. по адм. д. №7272/2021г. на ВАС- III
отд.. Така определеният размер е съответен на претърпените психически
увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка,
направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост.
Във връзка с възражението на ответника за
освобождаване от отговорност или намаляване на обезщетение на основание чл.5 ЗОДОВ следва да се посочи, че не се събраха доказателства увреждането е
причинено по изключителна вина на К.. Предвид на това, не се установяват и
предпоставките за намаляване на обезщетението по причина, че той е допринесъл
за увреждането.
Ето защо предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е частично основателен, като ще
следва да бъде уважен за сумата от 800 лева, а за разликата над тази сума, до
пълния претендиран размер от 2 000 лева, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Основателна при това положение се явява и
претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2022г. /датата на предявяване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане.
С оглед
изхода от спора, на ищеца са дължат направените в това съдебно производство
разноски. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е
необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева. Материалният интерес в случая е в размер на 2000 лева, съответно
възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл.8 ал.1, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 300 лева, поради което и при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че процесуалното
представителство на адв. Т. се изразява в изготвяне на искова молба, лично
явяване в две о.с.з., ангажиране на доказателства, в т.ч. и разпит на свидетел,
настоящият съдебен състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар в размер на 600 лева като неоснователно. Така сторените разноски в
производството следва да бъдат присъдени на ищеца, в едно със сумата 10 лева за
заплатена държавна такса, което е и съразмерно с уважената част от иска.
На
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК във връзка
с § 1 от ЗР ЗОДОВ и чл.144 АПК, в съответствие с изхода на спора. Според
настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 150 лева на основание чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено
по съразмерност възлиза на 100 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена
на ответника. По компенсация на ищеца се дължат разноски от страна на ответника
в размер на 510.00 лева.
Поради
мотивите и на основание чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз
Богориди”№7 да заплати на И.К.К. ЕГН **********,
сумата
от 800 /осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице рег.№432зз-332/24.09.2021г.,
издадена от Я.Я.Я.– мл.разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ на ОД на МВР –
Пловдив, отменена като незаконосъобразна с Решение №160/17.01.2021г.,
постановено по гр. дело №5470/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX
гр. състав, за
периода от 16,15 часа на 24.09.2021г. до 10,50 часа на 25.09.2021г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на
исковата молба 28.02.2022г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и
предявен размер от 2000 лева като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на
призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 да заплати на И.К.К. ЕГН **********, сумата от 510.00 / петстотин и десет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: