Решение по дело №10113/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20217060710113
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 135

гр. Велико Търново, 10.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                    МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

                                    

При секретаря Св. Ф.и участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10113/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.С.П. ***, против Решение № 94/26.02.2021 г. по АНД № 1613/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта, в която с последното е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-1739-000109/03.09.2020 г. на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Касаторът оспорва решението в тази му част като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че към момента на проверката мотопедът е бил с поставени регистрационни номера, като е разполагал с всички други необходими документи за него. Посочва, че не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на въпросното МПС, поради което липсва субективната страна от състава на нарушението. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд в оспорената част и постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното постановление в тази част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Районно управление „Полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Посочва, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че съставът на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективна страна. Намира, че съставът е изпълнен и от субективна страна, като в тази насока приема мотивите, изложени в мотивите на обжалваното решение. Предлага решението да бъде оставено в сила. 

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 94/26.02.2021 г. по АНД № 1613/2020 г., Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 20-1739-000109/03.09.2020 г. на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, в частта, в която на Г.С.П. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, и е отменил наказателното постановление в частта, в която на касатора за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Решението не е обжалвано в отменителната му част и е влязло в сила.

 

От фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 11.08.2020г., около 17:45 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“, пред „Аладин Фууд“, в посока кръстовище на Централна поща, Г.С.П. управлявал мотопед „Априлия Спорт Сити“, рег.№ ***, собственост на Р.Х.С., ЕГН **********, което МПС не е регистрирано по надлежния ред /МПС е дерегистрирано от 14.08.2018 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/. За това и за друго нарушение на водача бил съставен АУАН серия Д №636068/11.08.2020г./18.10.2019 г., връчен на лицето, което е вписало, че има възражения. Въз основа на АУАН, от началник на РУ Велико Търново към ОД на МВР Велико Търново е издадено обжалваното пред РС Наказателно постановление № 20-1739-000109/03.09.2020 г.

За да потвърди НП в обжалваната част, въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Съдът е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, за което при индивидуализацията на наказанията наказващият орган е определил такива в минималния законоустановен размер. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е знаел и не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС, като се е позовал на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, в която не е предвидено такова задължение. На последно място е посочил, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива признаците на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни.

 

Настоящата инстанция намира проверяваното решение за правилно.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определят с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая не се спори, че касаторът е закупил горепосочения мотопед на 13.06.2018 г., като не го е регистрирал в двумесечен срок, поради което на 14.08.2018 г. превозното средство е било служебно дерегистрирано със съответното отбелязване в автоматизираната информационна система, което е извършено от компетентната контролна служба на МВР на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От касатора не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да разкриват фактическа обстановка, различна от описаната. Следователно същият е управлявал описаното МПС на 11.08.2020 г., което в този момент е било с прекратена регистрация, поради което правилно е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е формално, като от субективна страна е било необходимо деецът да е съзнавал наличие на обективните признаци на нарушението – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Такива представи са налице у касатора, след като от негова страна са извършвани съзнателни действия по управление на превозното средство, а така също касаторът е имал представа, че правото на собственост над управляваното МПС е придобито от него още през 2018 г. - на 13.06.2018 г., но в същото време като приобретател на правото на собственост не е заявил това обстоятелство пред контролните органи, като следва да се отбележи, че срокът за това е едномесечен /чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, в сила от 27.12.2017 г./, а изрично законът е предвидил двумесечен срок, с изтичането на който настъпват неблагоприятните последици, изразяващи се в прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство.

Неоснователно е оплакването, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Такова уведомяване не се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., третираща реда за прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства. В различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от Наредба № I-45 е предвидено уведомяване на собственика на превозното средство, но тези хипотези се отнасят до прекратяване на регистрация след уведомления по съответния ред, направени от изрично посочени институции, но не и в случаите, когато прекратяването на регистрацията е поради неизпълнение на задължения на собственика за регистриране на МПС, както и при прилагане на принудителни административни мерки, свързани с конкретни нарушения. Прекратяването в процесния случай настъпва по силата на закона и в следствие на неизпълнение на задължение на самия собственик. С оглед на принципа, че никой не може да черпи права от свето собствено противоправно поведение и незнанието на закона не извинява незнаещия, не може незнанието да бъде прието като липса на субективен елемент от състава на нарушението. След като касаторът е правоспособен водач, той по определение не може да има ниска правна култура в областта на движението по пътищата, защото се предполага, че е издържал съответните изпити за правоспособност, доказващи и знанието му на конкретния нормативен акт.

 

Предвид горното и след като не намери да са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението в обжалвана му част, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94/26.02.2021г. по АНД №1613/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта, в която с последното е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-1739-000109/03.09.2020г. на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.