Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,
03.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на десети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 105 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и
сл. от АПК (Административно-процесуален кодекс).
Образувано е по протест на прокурор
при ОП – Русе срещу разпоредбите на чл. 11; чл. 17, ал. 1,
предл. 1; чл. 32, ал. 3; чл. 40; чл. 41, ал. 1, ал. 2 и ал. 6; чл. 45, ал. 1,
ал. 2, ал. 3 и ал. 5; чл. 46, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 16 за определяне размера на местните
данъци на територията на община Ветово,
Приета с Решение № 69 по Протокол № 5 от 29.02.2008 г.; изм. и доп. с Решение №
277 по Протокол № 20 от 19.12.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 288 по Протокол
№ 21 от 28.01.2009 г.; изм. и доп. с Решение № 608 по Протокол № 45 от
22.12.2010 г.; изм. и доп. с Решение № 637 по Протокол № 46 от 25.01.11 г.;
изм. и доп. с Решение № 442 по Протокол № 33 от 19.12.2013 г. (наричана по-долу
за краткост само „Наредба № 16“ или „Наредбата“).
Тези
разпоредби прокуратурата счита за противоречащи на норми, находящи се в
нормативни актове от по-висока степен – съответно на чл. 28, ал. 1 и ал. 2; чл. 21, ал. 1,
пр. 1; чл. 44, ал. 4; чл. 54; чл. 55, ал. 1, ал. 2 и ал. 6; чл. 55, ал. 1, ал.
2 и ал. 6; чл. 60, ал. 1; чл. 61м, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ). Излагат се подробни и мотивирани доводи в
подкрепа на твърденията. Иска
се отмяна на оспорените разпоредби като незаконосъобразни по аргумент за
несъответствието им с нормативни актове от по-висока степен. Претендират се направените
разноски по производството – такса за публикуване на обявление в Държавен вестник.
Ответникът – Общински съвет – Ветово,
чрез представляващия по закон – председателя П.А., ангажира становище за основателност на
протеста.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168, във
вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен
акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал.
1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, съставлява
подзаконов нормативен административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК, той подлежи на безсрочно
оспорване пред съда, като това право има и прокурорът (чл. 186, ал. 2 от АПК),
който може да подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е частично основателен.
Разпоредбата
на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се
издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока
степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК са идентични с
тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, като прогласяват
забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с
нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично
или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на
трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на
правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази
материя, законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата, като
нормативен акт, се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения
на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети, като органи на
местното самоуправление на територията на съответната община, решават
самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в
тяхната компетентност.
Съгласно
чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен,
неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Според разпоредбата
на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, „Нормативният
акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен.“
Оспореният
частично подзаконов нормативен акт, е приет от компетентен за това орган – Общински
съвет – Ветово. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА,
общинските съвети приемат правилници, наредби, инструкции, решения, декларации
и обръщения. Налице е и законова делегация по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ за
определяне на размера на местните данъци именно от съответния общински съвет.
Наредбата и последващите й изменения в оспорваните разпоредби са издадени в
изискуемата писмена форма. По делото не се твърдят, а не се и установяват
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По
съществото си спорът в настоящото дело е досежно това, противоречат ли
посочените в протеста разпоредби от Наредба № 16 на нормативен акт от по-висока
степен.
Първата
оспорена разпоредба е тази на чл. 11 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово, която има
следното съдържание:
„Чл. 11. (1) Данъкът върху
недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1
февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за
която е дължим.
(2)
На предплатилите в
първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.“
Съдът намира, че ОбС – Ветово е въвел
ограничение с вписване в протестираната разпоредба на начална дата за плащане
на ДНИ. Налице е противоречие с норма от по-висок ранг, каквато е законовата
разпоредба на чл. 28 от ЗМДТ. ОбС – Ветово няма правомощия да доразвива и
урежда разпоредбата на закона. Още повече, че нормата на закона е и
императивна.
По отношение на първата алинея на чл.
11 на Наредбата законодателят в чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ визира като краен срок за
плащане – 31 октомври, а не както е записал общинския съвет в протестираната
разпоредба на чл. 11, ал. 1 – 30 ноември. Вярно е, че се касае за предоставен
по-дълъг срок, който практически е в полза на данъчнозадължените лица, но
общинският съвет не разполага с правомощие да урежда реда за заплащане на
определените от него местни данъци извън границите, определени със закона (арг.
чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ), поради което именно е налице противоречие с законовата
норма. В нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ законодателят не е предвидил начална
дата за плащане на ДНИ, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
протестираната наредба на ОбС – Ветово е незаконосъобразна. Тя противоречи и в
друго отношение на законодателната
уредба. Според чл.28,ал.1 от ЗМДТ – „Данъкът върху недвижимите имоти се плаща
на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината,
за която е дължим“. В противоречие на това подзаконовия нормативен акт
регламентира разсрочване на задължението на четири, вместо на две вноски.
По аналогичен начин стои въпросът и с
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 16, която не кореспондира с
императивното правило на чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ като от една страна въвежда
начален момент за заплащане на данъка върху недвижимите имоти, макар законът да
не въвежда такова ограничение, а от друга страна ограничава възможността за
ползване на предвидената по закон привилегия при предплащане на целия данък за годината
до 31 март, въпреки, че законът предвижда тази привилегия да бъде използвана от
лицата заплатили целия данък до 30 април.
Съдът приема, че протестът в тази
част е основателен и чл. 11 от протестираната Наредба на ОбС – Ветово в цялост следва
да бъде отменен.
Следващата атакувана разпоредба от Наредбата
е нормата на чл. 17, ал. 1, предл. 1. Текстът на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16
гласи:
„Чл.
17. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната
им стойност, а за жилищните имоти на предприятията – данъчната им оценка
съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.“
Нормата се протестира само в частта,
с която се определя, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията
е отчетната им стойност. Въпросът на данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, въз основа на която се изчислява данъкът върху недвижимите
имоти, е уреден на законово ниво с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ (последно
изменение ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.). Според тази
разпоредба данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за
жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Видно е, че
законодателят с цитираното изменение на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е изменил
изискванията при определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията (без жилищните им имоти) като е поставил императивно условие за
данъчна оценка на имота да се използва по-високата измежду две величини –
отчетната стойност на имота или оценката му, изготвена по приложение № 2 от
закона. В случая, определяйки като данъчна основа на недвижимите имоти на
предприятия единствено отчетната им стойност, без да се взема предвид данъчната
оценка по приложение № 2 от ЗМДТ, ОбС – Ветово е приел разпоредба от Наредба №
16 противоречаща на закона. В тази част, а именно предложение 1 от чл. 17, ал.
1 на наредбата, нормата е незаконосъобразно и следва да бъде отменена.
Предмет на оспорване пред настоящия
съд е и разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово. Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Наредбата обект на облагане с данък са имуществата, придобити
по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и
моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. С нормата н чл. 32,
ал. 3 от наредбата е предвидено изключение от това общо правило, а именно „алинея
1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови“.
От своя страна чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ
също предвижда, че обект на облагане с данък са имуществата, придобити по
дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и
моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Но в ал. 4 от чл. 44 ЗМДТ (изм. ДВ. бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) е уредена като
изключение следната хипотеза: „Алинея 1 не се прилага за моторни превозни
средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в
страната“. Доколкото понятието „моторни превозни средства, внесени в страната
като нови“, използвано от ОбС – Ветово, и законовата хипотеза - „моторни
превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в
страната“ не са еквивалентни, то се следва изводът, че общинският съвет е
предвидил освобождаване от заплащане на данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ за
случаи, които са различни от законово предвидените.
Така разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от
Наредба № 16 на ОбС – Ветово противоречи на закона и следва да бъде отменена.
С подадения от прокуратурата протест се атакува и нормата на чл. 40 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово, според която собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл. 54 от Закона за местните данъци и такси. Така уреденото задължение за собствениците на моторни превозни средства кореспондира с текста на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията му към изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. В същото време от 01.01.2015 г. нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ придобива напълно ново съдържание, според което размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице, а текстът на предишната алинея 1 на чл. 54, става алинея 4, но с изменено съдържание – „Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.“. От 01.01.2020 г. последното изречение на нормата е допълнено с текста „като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението“. Анализът на цитираните разпоредби от чл. 54 от ЗМДТ сочи, че към настоящия момент законът предвижда задължение за собствениците на превозни средства да ги декларират пред съответната община, но само по изключение ако не намира приложение чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, т.е. ако данъкът върху тези превозни средства не е определен въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Декларирането в тези случаи следва да се извърши в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, като отново е налице изключение за случаите на придобиване по наследство, когато се прилага срокът по чл. 32 от ЗМДТ. От изложеното може да се направи единствения обоснован извод, че разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово несъответства/противоречи на законовата регламентация по чл. 54 от ЗМДТ, както по отношение на обхвата на задължените субекти, така и по отношение предвидените в закона срокове. Така протестът на прокуратурата се явява основателен в тази част и оспорената норма от Наредба № 16 на ОС – Ветово следва да бъде отменена.
На следващо място предмет
на оспорване е нормата на чл. 41, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от Наредба № 16, които
са със следното съдържание:
„Чл. 41. (1) За леките автомобили размера на данъка
се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в
зависимост от годината на производство, както следва:
1. до 37 kW включително - 0,34 лв. за 1 kW;
2. над 37 kW до 55 kW включително - 0,40 лв.
за 1 kW;
3. над 55 kW до 74 kW включително - 0,54 лв.
за 1 kW;
4. над 74 kW до 110 kW включително - 1,10
лв. за 1 kW;
5. над 110 kW- 1,23 лв. за 1 kW;
В
зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите,
определени с чл.55, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
(2)
Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:
товарно ремарке - 5 лв.
къмпинг ремарке - 15 лв.
…………………………
(6)
Данъкът за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса е в
размер на 15 лв. за всеки започнат тон товароносимост.“.
Съгласно
чл. 55 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка
върху отделните видове моторни превозни средства, в границите регламентирани в
съответните алинеи. От 01.01.2019 г. за леки и товарни автомобили с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два
компонента – имуществен и екологичен, и се определя по формула, в която
мощността на двигателя е само част от един от компонентите на формулата,
включваща още множество показатели. Така нормата на чл. 41, ал. 1 от Наредба №
16 урежда начин на изчисляване на данъка върху превозните средства, който напълно
не съответства на регламентирания в закона метод за изчисляване, поради което
тази норма се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменена.
ОТ развитите в протеста на
прокуратурата доводи става ясно, че разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от наредбата
противоречи на чл. 55, ал. 2 от ЗМДТ, според който общинският съвет определя с
наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с
технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т в размер, както следва:
1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.; 2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.
Съпоставката на двете норми (на чл. 41, ал. 2 от наредбата и чл. 55, ал. 2 от ЗМДТ) сочи, че в процесния случай не е налице твърдяното от прокурора
противоречие между подзаконовата норма и нормата от по-висок ранг. Разпоредбата
от ЗМДТ дава правомощие на общинския съвет да определи в предвидените от закона
граници данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима
максимална маса не повече от 3,5 т. Общински съвет Ветово с нормата н чл. 41,
ал. 2 от Наредба № 16 е определил само данъка за ремаркета на леки автомобили
като размерите съответно за товарно ремарке и къмпинг ремарке са в рамките на
законово предвидените граници. Обстоятелството, че липсва определяне на
конкретния размер на данъка за ремаркета на товарни автомобили представлява
нормативна празнота на подзаконово равнище, но не може само по себе си да
доведе до незаконосъобразност на разпоредбата, уреждаща данъка за ремаркета на
леки автомобили.
В тази част, досежно разпоредбата на
чл. 41, ал. 2 от Наредба № 16, протестът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С
нормата на чл. 41, ал. 6 от Наредбата общинският съвет е определил данъка за
товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса като този данък
е в размер на 15 лв. за всеки започнат тон товароносимост. В същото време
нормата на чл. 55, ал. 6 от ЗМДТ в действащата към момента редакция - Изм. –
ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., предвижда че Общинският съвет
определя този данък с наредбата по чл. 1, ал. 2 като размерът му следва да е в
границите от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост. Очевидно възприетият
от общинския съвет начин на определяне на данъка – „за всеки започнат тон
товароносимост“ не съответства на уреденото в закона правило, поради което
нормата се явява противоречаща на закона следва да бъде отменена.
Следващата
оспорена норма е тази на чл. 45, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от наредбата. Нейният
текст е следния:
„Чл.
45. (1) (изм. с Решение № 442 по Протокол № 33 от 19.12.2013 г.) За
превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с
действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории
„Евро 3", „Евро 4", „Евро 5", „Евро 6" и „EEV",
определеният по чл. 55 от ЗМДТ данък за съответната година се заплаща с 40 на
сто намаление.
(2)
(нов с Решение № 442 по Протокол № 33 от 19.12.2013 г.) За превозните средства
с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични
категории „Евро 3" и „Евро 4" данъкът се заплаща с 50 на сто
намаление, а за съответстващите на „Евро 5" и „Евро 6" - с; 60 на сто
намаление, от определения по чл. 55, ал. 1 и 3 от ЗМДТ данък.
(3)
(изм. с
Решение № 442 по Протокол № 33 от 19.12.2013 г.) За автобусите,
товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели,
съответстващи на екологични категории „Евро 3" и „Евро 4", данъкът се
заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5", „Евро 6"
и „EEV" - с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и
13 от ЗМДТ данък.
……….
(5)
(нов
с Решение № 442 по Протокол М 33 от 19.12.2013 г.) Екологичните
категории „Евро 3", „Евро 4", „Евро 5", „Евро 6" и
„EEV" се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно
съответствието на превозното средство с определената от производителя
екологична категория.“
Относима
към тези текстове е разпоредбата на чл. 59 от ЗМДТ, която е претърпяла промяна
– ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. От тази дата относимата за
случая част от нормата има следната редакция:
„Чл. 59. (1) (отм., бр. 98 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г.).
(2) За мотопеди и мотоциклети с
мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична
категория "Евро 4" данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за
съответстващите на екологични категории, по-високи от "Евро 4" – с 60
на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3 данък.
(3) За автобусите, товарните
автомобили, с технически допустима максимална маса над 3,5 т, влекачите за
ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория
"Евро 4", данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за
съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" – с
50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.
……………………..
(5) Когато в регистъра по чл. 54, ал.
1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се
приема, че превозното средство е без екологична категория.“
Съпоставката
между законовата и подзаконовата норма сочи, че от 01.01.2019 г. законът вече
не предвижда данъчно облекчение за превозните средства с мощност на двигателя
до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и
несъответстващи на екологичните категории „Евро 3", „Евро 4", „Евро
5", „Евро 6" и „EEV", поради което текстът на чл. 45, ал. 1 от Наредба
№ 16 не намира законова опора. По отношение на превозните средства с мощност на
двигателя до 74 kW включително, съответстващи на екологични категории „Евро 3“,
„Евро 4“, „Евро 5", „Евро 6" и „EEV", които са включени в
предметния обхват на чл. 45, ал. 2 от Наредба № 16, следва да се отбележи, че с
новата редакция на чл. 59, ал. 2 от ЗМДТ този обхват е значително стеснен като от
предвиденото в нормата облекчение се ползват само мотопеди и мотоциклети, а не
всички превозни средства с посочената мощност. Освен това и размерът на
регламентирано от закона облекчение е различен от уредения в местната наредба,
поради което незаконосъобразен е и текстът на чл. 45, ал. 2 от Наредбата.
Изменението
на чл. 59, ал. 3 от ЗМДТ е в три аспекта. От една страна обхватът на нормата е
ограничен като в него вече не се включват всички товарни автомобили, а само
тези с технически допустима максимална маса над 3,5 т. От друга страна нормата
вече не предвижда въобще привилегия за изброените автомобили, притежаващи
екологична категория „Евро 3“, а за тези с екологична категория „Евро 4“
данъчното облекчение е намалено от 40 % на 20 %. При това положение, с оглед на
описаните разлики, нормата на чл. 45, ал. 3 от Наредба № 16 противоречи на
законовата уредба в частта относно товарните автомобили и в частта относно
предвиденото намаление за екологични категории „Евро 3“ и „Евро 4“. Нормата
обаче е в съответствие със закона досежно автобусите, влекачите за ремарке и
седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро
5", „Евро 6" и „EEV". Това налага частична отмяна на
коментираната разпоредба на чл. 45, ал. 3 от Наредба № 16 в посочения смисъл.
Чл.
45, ал. 5 от Наредба № 16 урежда начина на установяване на основния релевантен
факт за ползване на облекчение по същия член, а именно наличието на съответната
екологична категория, като се изисква представяне на документ, удостоверяващ съответствието
на превозното средство с определената от производителя екологична категория. В
същото време, по аргумент от чл. 59, ал. 5 от ЗМДТ след цитираното по-горе
изменение, законът е предвидил този релевантен факт да се установява по данни
от регистъра по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (регистъра на превозните средства, поддържан
от МВР) и ако в този регистър няма данни за екологичната категория на моторното
превозно средство законът е въвел необоримата презумпция, че в този случай
превозното средство е без екологична категория. При това положение установения
в наредбата на ОбС – Ветово начин за установяване наличието на екологична
категория на превозните средства противоречи на законовата регламентация, което
е основание за отмяна на нормата на чл. 45, ал. 5 от Наредба № 16.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе е оспорил и нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 16 на ОбС – Ветово, с
която е предвидено, че данъкът (върху превозните средства) се заплаща на две
равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за
която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави
отстъпка от 5 на сто. Тук с оглед нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, според
която данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а на
предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто, напълно
относими са изложените по-горе в настоящото решение мотиви относно
незаконосъобразността на чл. 11 от Наредбата. Безспорно ответникът е
регламентирал срокове за заплащане на този вид данък, който не съответстват на
законовата уредба, което налага отмяна на нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба №
16 като незаконосъобразна.
Оспорена като
незаконосъобразна е и разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 и 4 от Наредба № 16,
която е със следното съдържание:
„Чл. 52. (1) Данъчно
задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват
данъчни облекчения в следната поредност:
……
2.
физическите лица, включително едноличните търговци, които личен труд през
цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т. 1
- 36 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и
такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност;
……
4.
лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на
Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава
втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от
определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва,
при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението
за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална
занаятчийска камара."
По отношение на предвиденото данъчно
облекчение по чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16 съдът счита, че е налице
твърдяното от протестиращата страна несъответствие с разпоредбата на чл. 61м,
ал. 1, т. 2 от ЗМДТ. Последната норма предвижда, че „физическите лица,
включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата
данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от
приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която
определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три
дейности облекчението не се прилага“. Очевидно предвиденото от ОбС – Ветово
данъчно облекчение (50% от определения патентен данък за съответната дейност)
напълно се различава от законово уреденото (заплащане на най-високия по размер
патентен данък и то при положение, че не се упражняват повече от три дейности).
Това води до незаконосъобразност на коментираната норма от Наредба № 16 на ОбС
– Ветово.
Атакувана е и норма на чл. 52, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 16, която регламентира привилегия относно патентния данък –
заплащане на 50 на сто от определения патентен данък от лица, които използват
работно място за обучение на чираци по Закона за занаятите и извършват патентна
дейност. Касае се за следните услуги, посочени в приложение № 4 към Глава
втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, а именно: Бръснарски и
фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги (т. 10), Козметични услуги,
поставяне на татуировки (т. 12) и Маникюр, педикюр (т. 13).
Относима към разглежданата уредба на
обществените отношения е нормата на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, която също
предвижда данъчни облекчения от 50 на сто от определения патентен данък за
лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона
за занаятите и извършат патентна дейност, но само за посочените дейности в т.
10 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VI от Закона за местните данъци и
такси, а именно – за Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски
услуги. Съгласно този текст данъчно задължените лица, които подлежат на
облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната
поредност: лицата, които използват работно място за обучение на чираци по
смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10
на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за
съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към
декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в
регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Тази законова разпоредба предвижда привилегия за заплащане на патентен данък в
по-ниския размер, но само за услугите по т. 10 от Приложение №4 на ЗМДТ, т.е.
тя не се прилага за другите услуги по приложение № 4, вкл. и за тези по т. 12 (Козметични
услуги, поставяне на татуировки) и по т. 13 (маникюр, педикюр). Следователно,
текстът на чл. 52, ал. 1, т. 4 от местната наредба
се явява материално незаконосъобразен, но само по отношение на предвидените
хипотези по точки 12 и 13 – недопустимо е разширен кръгът на задължените лица,
ползуващи данъчни облекчения при осъществяване на патентна дейност, извън тази
по т. 10 от приложението. По отношение на данъчните облекчения за патентен
данък относно лица, които използват работно място за обучение на чираци по Закона
за занаятите и извършват патентна дейност, а именно: Бръснарски и фризьорски
услуги, ветеринарно-фризьорски услуги (т. 10), текста на общинската Наредба се явява съобразен със законовите
изисквания.
По
изложените съображения в тази част протестът се явява частично основателен, тъй
като следва да бъде отменена оспорената разпоредба само в частта и по т.12 и
т.13, а в останалата част – протестът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, стореното в
тази насока изрично искане от протестиращия и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура –
Русе направените съдебни разноски в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет
лева), представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в
"Държавен вестник". Предвид нормата на § 1, т. 6 от ДР на
АПК във вр. с чл. 136, ал. 3
и чл. 141, ал. 1 от Конституцията, присъдените разноски следва да бъда възложени в
тежест на Община Ветово, която е юридическо лице със самостоятелен бюджет.
Водим от горното, съдът на основание
чл. 193, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе разпоредбите от Наредба
№ 16 за определяне размера на
местните данъци на територията на община Ветово, Приета с Решение № 69
по Протокол № 5 от 29.02.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 277 по Протокол № 20
от 19.12.2008 г.; изм. и доп. с Решение № 288 по Протокол № 21 от 28.01.2009
г.; изм. и доп. с Решение № 608 по Протокол № 45 от 22.12.2010 г.; изм. и доп.
с Решение № 637 по Протокол № 46 от 25.01.11 г.; изм. и доп. с Решение № 442 по
Протокол № 33 от 19.12.2013 г., всичките на Общински съвет Ветово, както следва: чл. 11; чл. частично 17, ал. 1 – само в частта „на
недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност“; чл. 32, ал. 3;
чл. 40; чл. 41, ал. 1 и ал. 6; чл. 45, ал. 1, ал. 2, частично ал. 3 – само в частта „товарните автомобили“ и „съответстващи на екологични категории „Евро 3" и „Евро 4",
данъкът се заплаща с 40 на сто намаление“ и ал. 5; чл.
46, ал. 1; чл. 52, ал. 1, т. 2 и частично т. 4 – само в частта „т. 12 и т. 13“.
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе против разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 19 за определяне размера на местните данъци на
територията на община Ветово, приета от ОбС – Ветово, както и против
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 в останалата й част, и на разпоредбата на чл. 52,
ал. 1, т. 4 в останалата й част.
ОСЪЖДА Община Ветово да заплати в полза на
Окръжна прокуратура - Русе направените по делото разноски в размер на 75 (седемдесет
и пет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
След влизането му в сила решението да
се разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.