Определение по дело №496/2020 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     №

гр.Русе, 31.08.2020 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

          СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 496 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 163, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС.

Образувано е по искане на Н.А.М. *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-01-2218/18.08.2020 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и двамата й сина – Г. И. Д. и Т. И. Д., за жилищен имот, частна общинска собственост, находящ се на адрес гр.Русе, ж.к.“*“, бл.“*“, вх.*, ет.*, ап.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения. В жалбата, в която е обективирано искането, са изложени подробни съображения в негова подкрепа. Посочено е, синът на жалбоподателката – Т.И.Д., страда от тежко психическо заболяване и че всички промени, свързани с промяната на мястото, където живее, биха се отразили крайно негативно на състоянието му. Самата жалбоподателка страда от онкологично заболяване и е претърпяла скорошно оперативно лечение на крака. Твърди, че при нея, заедно с двете си малолетни деца, живее и пълнолетната й дъщеря А. М. М., като едното от децата наскоро също е претърпяло операция. Заявява, че въпреки влошеното си здравословно състояние продължава да работи като с получаваното трудово възнаграждение в размер малко над минималния за страната осигурява своята издръжка, издръжката на трите си деца и на двете си внучета. Позовава се на практиката на ЕСПЧ по чл.8 § 1 от ЕКПЧ в контекста на зачитане правото на неприкосновеност на жилището при извеждане на наематели от общински жилища. Моли съда да постанови определение, с което да спре предварителното изпълнение на оспорения административен акт.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно. 

Разпоредбата на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за неговата законосъобразност.

Съдът намира, че в случая предпоставките за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорената заповед категорично са налице. При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на живущите в имота непълнолетни деца, включително тези на пълнолетната дъщеря на жалбоподателката. В тази връзка съдът не споделя формалният подход на административния орган, който в мотивите на оспорения акт приема, че допускането на пълнолетната дъщеря на жалбоподателката и двете й непълнолетни внучета да обитават имота представлявало допълнително основание за прекратяване на наемното правоотношение съгласно чл.25, ал.1, т.9 от договора за наем, респ. чл.31, ал.1, т.9 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост на Общински съвет – Русе. Както ЕСПЧ неведнъж е отбелязвал в практиката си по чл.8 от ЕКПЧ [1],  предвидената в чл.8 от Конвенцията защита не се ограничава до законното (разрешено) обитаване на една сграда според вътрешното законодателство. Освен това служебно задължение както на съда, така и на административните органи е да следят за най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (вж.и  съображенията в определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2018 г., II о. и др.) и то без оглед на това дали децата се намират в жилището, представляващо техен дом, на законно основание.

Предварителното изпълнение на заповедта би довело до особено тежки последици за настаненото в общинското жилище дете – Т.И.Д.. Видно от представените с жалбата епикризи, детето страда от хебефренна шизофрения като отключващ фактор е преживяна психотравма на 21.06.2013 г. Отбелязано е, че детето е неспокойно, при него преобладават емоции, свързани със страх и тревожност като то отказва да прави разказ на картини, резониращи със страх, тревожност и агресивни ситуации. При това положение съдът напълно споделя аргументите на жалбоподателката, че предварителното изпълнение на заповедта и извеждане на детето Теодор от жилището, в което то живее с най-близките си роднини, би имало изключително тежки последици върху психическото му здраве. Нещо повече, допускайки предварително изпълнение срещу непълнолетното момче, което е лице с увреждания по смисъла на § 1, т.1 от ДР н ЗХУ, а вероятно и лице с трайни увреждания по смисъла на т.2 от същата разпоредба, ако бъде освидетелствано от органите на медицинската експертиза (арг. от Раздел ІІІ, Част втора от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“ от НМЕ), административният орган е нарушил и чл.78 от ЗХУ. Тази разпоредба създава задължение за общините да предоставят жилищно настаняване на хората с трайни увреждания чрез общинския жилищен фонд при условия и по ред, определени в ЗОС. По този начин са нарушени и задълженията, поети от Република България по чл.28, § 2, б.“г“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания, според който текст държавите - страни по настоящата конвенция признават правото на хората с увреждания на социална закрила и на упражняване на това им право без дискриминация по причини на увреждане, като предприемат съответни стъпки за обезпечаване и подпомагане на упражняването на това право, включително мерки за осигуряване на достъп за хора с увреждания до социални програми за жилищно устройване, както и задължението по чл.1 вр.чл.8 от ЕКПЧ, които разпоредби налагат на държавата позитивното задължение да предостави специална защита на уязвимите групи от хора, каквито безспорно са хората с увреждания.

На следващо място съдът изцяло споделя и изложените оплаквания за непропорционалността на мярката във връзка с критериите по  чл.8 §  2 от ЕКПЧ, както и с тези по чл.6 от АПК, с които е обосновано искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и нейната незаконосъобразност по същество. По изложените съображения искането се явява основателно и следва да бъде уважено.

Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС, решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно. Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното. Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство (в този смисъл изрично определение № 11989 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2019 г., II о.). Затова в определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да бъде посочено, че то е окончателно.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът

                                        О П Р Е Д Е Л И:

        СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-01-2218/18.08.2020 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката Н.А.М., Г.И.Д. и Т.И.Д., за жилищен имот, находящ се на адрес гр.Русе, ж.к.“*“, бл.“*“, вх.*, ет.*, ап.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с акт за частна общинска собственост № 1634/07.10.1997 г.

        Определението е окончателно.

 

СЪДИЯ: