Разпореждане по дело №411/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278 от ГПК.

С определение № 19/09.07.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 40 по описа за 2014 г., М.ският районен съд е обезсилил изцяло заповед № 24/04.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е прекратил производството по делото.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател “У. Б.” – Г., който чрез своя процесуален представител го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че солидарните длъжници – кредитополучател и поръчител, са обикновени, а не необходими и задължителни другари, поради което процесуалните действия или бездействия на единия нито ползуват нито вредят на останалите – чл.216 от ГПК. Подаването на възражение от страна на единия длъжник не замествало волеизявлението на другия длъжник, който не е възразил срещу заповедта за изпълнение. Твърди се, че само длъжникът, който е подал възражение могъл да получи съответната защита и само спрямо него можело да се води исково производство или обезсилване на заповедта. Поради тази причина заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следвало да бъдат обезсилени само по отношение на длъжника С. Р. Б., който подал възражение. По отношение на длъжника С. Х. А. заповедта била влязла в сила и запазила своето действие по отношение на този длъжник. Съдът неправилно обезсилил заповедта изцяло по отношение на двамата длъжници, а не само по отношение на подалия възражението. Моли съда да обезсили обжалваното определение на М.ския районен съд в частта, с която е обезсилена заповед № 24/04.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.02.2014 г, издадени по ч.гр.д. № 40 по описа за 2014 г. на М.ския районен съд и е прекратено производството по делото по отношение на длъжника С. Х. А..

Ответниците С. Х. А. и С. Р. Б. не са представили отговор на частната жалба на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не вземат становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по същество разгледана е основателна.

За да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че единият от длъжниците е подал възражение срещу издадената заповед като в едномесечния срок кредиторът не е предявил иск по чл.422 от ГПК. Този извод е необоснован и неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Ч.гр.д. № 40/2014 г. по описа на РС – М. е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от заявител „У. Б.” – Г. против С. Х. А. – кредитополучател и С. Р. Б. – поръчител, като на 04.02.2014 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 24/04.02.2014 г. и изпълнителен лист от същата дата. Установява се от данните по делото, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение срещу издадената заповед е постъпило само от поръчителя С. Р. Б.. Поради това съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок против този длъжник. В дадения му срок заявителят не е предявил иск по чл.422 от ГПК и съдът с обжалваното определение е обезсилил изцяло заповедта, като е прекратил производството по делото.

В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена срещу главния длъжник и поръчителя, които обаче не са необходими задължителни другари, а обикновени такива, поради което предпоставките за влизане в сила на заповедта се преценяват поотделно за всеки от тях. Така, ако единият от обикновените другари е подал възражение срещу заповедта, а другият не е подал, то заповедта за изпълнение влиза в сила само по отношение на неподалият възражението длъжник – в случая кредитеполучателят С. Х. А.. По отношение на него заповедта е влязла в сила и няма основание да бъде обезсилвана. Не така стои въпросът с подалият възражението длъжник - поръчителят С. Р. Б., по отношение на когото заповедта не е влязла в сила и заявителят – кредитор има възможността да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК, но само срещу този длъжник. След като такъв иск не е бил предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, то заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена, но само по отношение на този длъжник, а не изцяло и по отношение на неподалият възражение главен длъжник С. Х. А.. В този смисъл е и т.5в от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо определението на М.ския районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено в частта, с която е обезсилена заповед № 24/04.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е прекратено производството по делото по отношение на главния длъжник – кредитополучателят С. Х. А..

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 19/09.07.2014 г., постановено от М.ския районен съд по ч.гр.д. № 40 по описа за 2014 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е обезсилена заповед № 24/04.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 40/2014 г. по описа на РС – М., и е прекратено производството по делото по отношение С. Х. А. от с.Козица № 1., О.Д., обл.Кърджали, с ЕГН *.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.