Р Е Ш Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДЕСЕТИ МАЙ
ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря Атанаска Иванова като разгледа
докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 809 по описа за 2016 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано
по постъпила искова молба от М.М.Д., с постоянен
адрес:*** ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.
М. Б.Р. – ВАК против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ адрес: гр. С., бул. "В." № * с правно основание: чл.2. ал. 1. т. 3
от ЗОДОВ с цена на иска 100 346,79 лева.
В исковата си молба ищцата твърди, че
през месец март 2013 год. работила на длъжност Главен инспектор по приходите в
НАП — Варна в дирекция „Контрол", отдел „Ревизии", сектор
„Ревизии". В системата на данъчната администрация работила от 11.11.1996
год., като е доказала в работата си професионализъм и отдаденост към професията
и атестациите за нейната работа винаги са били безупречни.
На 12.03.201З год. в 7:30 часа е била
задържана от служители на полицията в дома й с обвинение за извършено от нея
престъпление по чл. 282 НК, за което е образувано ДП № 233/2012 год. по описа
на ОД МВР-Варна.
Задържането е станало достояние на
нейните колеги, на приятели и съседи в квартала. При извършения й личен обиск
били описани и иззети лични вещи, златни накити и парични средства. Обискирано
било и жилището й и били иззети множество лични и семейни движими вещи, парични
средства и др.
С Постановление от 12.03.201З год. на
Варненска окръжна прокуратура, в сградата на ОД МВР Варна, била привлечена в
качеството й на обвиняема с повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26
ал. 1 НК, за това, че за периода от 2011 год. до 12.03.2013 год., в гр. Варна,
в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице,
което заема отговорно служебно положение — главен инспектор по приходите в ТД
на НАП Варна, сама и в съучастие като съизвършител с
Б.К.О., във връзка с издаден ревизионен акт
№ *********/28.02.2012 год., в хода на извършена ревизии на дружество „ИЗОЛАЦИИ"
ЕООД с ЕИК:*******,
издаден ревизионен акт №0 31201353/18.05.2012 год., в хода на извършена ревизия
на дружество „КВП СОЛАР БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК:*******, и издаден ревизионен доклад
№1104793/03.01.2012 год., в хода на извършена ревизия на физическите лица С.А.П. и Д.С.П. не е изпълнила и е нарушила
служебните си задължения по глава 15, чл.110 - 127 от ДОПК, по т.5 на Заповед
на Г.З. — главен секретар на НАП № ЗЦУ -
25/04.01.2010 год., с която е била запозната на 22.04.2010 год., /не е събрала
необходимите доказателства, представляващи основание за направените констатации
в хода на ревизията/проверката, не е извършила преценка на всички доказателства
и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, като не е изследвала
систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които имат значение за
определянето на данъчните задължения от обхвата на ревизията, не е установила
наличието на представени документи с невярно съдържание, не изследвала систематично
и задълбочено всички факти и обстоятелства, които са съотносими към предмета на
проверката/, по т. 4 на процедура К-12-изпълнение на ревизия, утвърдена на
28.05.2012 год. от В.П.-директор
на дирекция „Контрол". В НК за това престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от права по чл. 37 ал. 1
т. 6 НК.
Ищцата твърди, че след това
процесуално следствено действие е била преведена в следствения арест на гр.
Варна, където задържането й продължило до 15. 03. 201З год.
На 15.03.201З год. Г. М. - прокурор при Окръжна прокуратура
-Варна й е определила мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на
5000 лева, вносима в срок от 5 дни и на същата дата по разпореждане на
окръжната прокуратура била освободена от следствения арест.
На 15.03.201З год. прокурор М. с постановление по досъдебно
производство № 233/12 год. по описа на ОД МВР Варна й наложила забрана за
напускане пределите на Р.България без разрешение.
След освобождаването й от следствения
арест й била връчена Заповед № 90/13.03.201З год., с която Изпълнителният
директор на НАП-Варна на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния
служител временно я отстранява от служба, тъй като по ДП № 233/2012 год. е
привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
От служебния й кабинет в сградата на
НАП Варна и от трети лица са били изземвани документи във връзка с воденото
наказателно производство.
Действията на разследващите станали
обществено достояние. Всички нейни близки, познати, роднини и колеги разбрали,
че ищцата е обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление по служба и е
отстранена от работа на това основание.
На 19.03.201З год. съпруга й е внесъл
определената парична гаранция от 5 000 лева, за която сума твърди, че му е била
предоставена от трети лица.
Поради факта, че паричните й средства
били иззети, с молба ищцата поискала от прокуратурата да й върне иззетите от
дома ми финансови средства и движими вещи, което й е било отказано.
С молба от 13.03.2015 год. на
основание чл. 368, ал.2 НПК, поискала от Варненския окръжен съд да определи на
прокурора 3-месечен срок за внасяне на делото за разглеждане от съда с
обвинителен акт или да прекрати производството по делото.
С определение от 31.03.2015 год. по ч.н.д.
№ 325/2015 год. на ВОС, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.368,
ал. 1 НПК и на основание чл.369, ал.1 НПК върнал ДП №324/2014г. /образувано
чрез разделяне на материалите от ДП 233/2012г. по описа на ОД МВР Варна/ на
окръжния прокурор.
С постановление от 08.07.2015 год. на
Г. М. — прокурор от
окръжна прокуратура-Варна, ДП № 324/14г. по описа на ОД на МВР - Варна е било
изцяло прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като ищцата не е
извършила престъпление.
С молба вх. № 34030/22.07.2015 год.
поискала от Изпълнителният директор на НАП да отмени издадената заповед №
90/13.03.201З год. на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС и да бъде възстановена на
служба, това искане е повторила и с молба вх. № 34030-2/09.09.2015 год. и с молба
вх. № 34030-4/05.10.2015 год.
Със заповед № ЗИУ-1131/07.10.2015 год.
Изпълнителният директор на НАП отменил заповед № 90/13.03.2013 год. за
временното отстраняване от служба на ищцата, поради отпадане на основанието за
нейното издаване — воденото наказателно производство и била възстановена на
служба.
В исковата молба ищцата твърди, че
всички действия по разследването по досъдебното производство са извършвани под
прякото ръководство и надзор на прокуратурата. Претърпяла е вреди от
незаконното обвинение от прокуратурата по ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год.
по описа на ОД на МВР — Варна.
В исковата молба ищцата твърди,
повдиганото и поддържано срещу нея обвинение опетнили честта, достойнството и
добро й име. Вследствие на обвинението чувствала изключително оскърбена и
потисната, накърнили личния и професионален авторитет. Нейни близки, лични и
семейни познати и приятели се дистанцирали, започнали да странят от нея, като
постепенно попаднала и в социална изолация. За това допринесло и широкото
медийно отразяване на наказателно производство. В редица публикации, отразяващи
изявления и на прокуратурата била квалифицирана като извършител 22 тежки
престъпления, между които и такива по служба, данъчен рекет, търговия с
влияние. За нея са били използувани най-обидни и позорящи епитети и
квалификации, включително била наричана престъпник.
В повечето публикации освен името и
длъжността, която е заемала, са публикувани и снимки. В електронните медии също
са публикувани множество негативните коментари, а различни лица предварително я
„осъждали" за действията, квалифицирани от прокуратурата като
престъпление.
В резултат на повдигнатите обвинения
ищцата получила и сериозни здравословни проблеми. Била постоянно под напрежение
и изпитвала тревожност. Не можела да се храни нормално и пълноценно, нямала
апетит, чувствала топка в стомаха, а вечер не можех да спи и се събуждала
често. Отслабнала. Появило се треперене в ръцете с често се изпотяване. Станала
емоционално лабилна, много често плачела и без повод или по незначителен повод.
Чувствала се неуверена, безпомощна, не виждала никаква перспектива за себе си,
живеела с мисълта, че ще бъде осъдена, виждала как всичко това се отразява и ще
се отрази негативно не само на нея, но и на нейните близки.
Това състояние до такава степен я травмирало,
че тя не можела да се справя с елементарни житейски ситуации без помощ.
Започнала да се движи и мисли по-бавно. Всички тези симптоми се засилвали при
всяко призоваване за извършване на определени действия по делото, като
продължавали около десет дни след това. Тези здравословни проблеми не са
преодолени и досега въпреки провежданата терапия и лечение.
На 16.06.2015 год. при профилактичен
преглед се установила злокачествена находка в дясната млечна жлеза. На
23.06.2015 год. с хирургическа операция се установил карцином на дясна млечна
жлеза. Ищцата твърди, че вследствие преживеният стрес от воденото срещу нея
наказателно производство облагоприятствало онкологичното й заболяване. При
медицинските прегледи били констатирани сериозни здравословни проблеми, които
са резултат от воденето срещу нея наказателно производство — хипертония,
хопотиреоидизъм, гастроезофагеална рефлуксна болест, психични отклонения и
онкологичното заболяване.
Наложената й мярка за процесуална
принуда — забрана за пътуване зад граница ограничила свободата й на придвижване
и я лишила от възможност да посети дъщеря си в чужбина, където тя е студент.
Прокуратурата отказала да уважи искането й за вдигане временно на тази
ограничителна мярка. Това допълнително я травмирало, като я накарало да се
чувства непълноценна и безпомощна.
Чувствала се разстроена и потисната и
заради близките си, които също много тежко преживели случилото се с нея.
Задържането й и повдигнатото обвинение станали обществено достояние. Дъщеря й,
която в този момент била ученик, не желаела да посещава училище, тъй като била
обект на подигравки и унижение от съучениците си, тъй като майка й като данъчен
служител е привлечена като обвиняема за тежко умишлена престъпление.
Прилагането на специални
разузнавателни средства, за които не е давано разрешение по предвидения от
закона ред довело до документиране и разгласяване на факти и обстоятелства от
личния й живот, до неоправдано навлизане в личната й сфера, до накърняване на
основни права и свободи. Огорчението, душевните болки и моралните страданията
от неоснователните обвинения не са отшумели и до днес.
Ищцата твърди, че тези неимуществени
вреди подлежат на възмездяване, като справедливият размер на обезщетение
оценява на 50 000 лева.
Ищцата твърди, че е претърпяла като пряка
и непосредствена последица от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и
имуществени вреди.
За защита в досъдебното производство
ангажирала адвокат, за която заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лева.
Поради отстраняването й от работа
/служба/ и съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДС, не й е било заплащано възнаграждение
/заплата/ за срок от м. март 201З год. до 12.10.2015 год. Брутният размер на
трудовото й възнаграждение, предхождащ отстраняването й от длъжност било 1 395
лева. Размерът на неизплатените й брутни трудови възнаграждение за
отстраняването й от длъжност за периода са в размер на 43 245 лева, което е и
причинената й имуществена вреда. Отстраняването й от служба е в резултат на
образуваното и водено срещу нея наказателно производство № 233/12г. по описа на
ОД МВР Варна.
3а периода на отстраняването й от
служба, работодателят не й заплащал здравните осигуровки. За да избегне
прекъсване на здравните й права, което е задължително с оглед влошеното й
здравословно състояние, ищцата е заплащала сама тези осигуровки в размер от
19.81 лева месечно. За периода от 13. 03. 201З год. до 30. 09. 2015 год. /общо
31 месеца/ заплатените здравни осигуровки са в размер общо на 613.80 лева,
които представляват имуществена вреда.
След възстановяването й на работа, на
основание заповед № ЗИУ 1131/07.10.2015 год. на Изп. директор на НАП, предвид
влошаване на здравословното състояние на ищцата е разрешен отпуск за временна
неработоспособност от 14.10.2015 год. Този отпуск продължава и понастоящем.
За периода на временната
неработоспособност получила от НОИ обезщетение, изчислено от минималната
работна заплата, съгласно чл. 41 ал. 2 от КСО, вместо от последното брутно
възнаграждение, получено преди незаконното й отстраняване от служба. Базисният
период, от който се изчислява паричното обезщетение включва периода, през който
е била незаконно отстранена от длъжност и за който период не е осигурявана за
общо заболяване и майчинство.
По силата на чл. 9 ал. 3 т 1 КСО за
осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата не са работили, поради
незаконно недопускане и отстраняване от работа, или когато са отстранени и в
последствие възстановени на работа по ред определен в специални закони. За този
период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Според ал. 5 на
същата разпоредба, осигурителните вноски са в размерите за фонд „Пенсии" и
за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и учителски пенсионен
фонд.
Доколкото отстраняването от длъжност
на ищцата е признато за незаконно и е отменено от компетентния орган, считам,
че на възстановяване подлежат не само претърпените вреди за периода на
отстраняването й от длъжност, но и тези които представляват разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност, изчислено в минимален размер
и това, което би получила, ако е била на работа в размер на 80% от получавания
осигурителен доход. Разликата между тези двете обезщетения — това което
получава и което следвало да й се изплаща, ако не е била отстранена от работа,
възлиза на 3 487.99лева, за периода октомври 2015 год. до м. април 2016 год.
вкл.
Обвинението срещу ищцата е признато за
незаконно, но е станало причина за отстраняването й от служба, били ограничени
основни нейни конституционни права и свободи - правото на труд /чл. 48, ал. 1
от Конституцията/, свободата на избор на професия и място на работа /чл. 48,
ал. 3 от Конституцията/ и правото на обществено осигуряване /чл. 51, ал. 1
предл. 1 от Конституцията/. Ищцата оценя причинените й имуществени вреди в
размер възлиза на 46 347.79лева.
В съдебно заседание от 08.02.2017 год.
на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение в размера иска на някои от
самостоятелните претенции за обезщетение за причинени имуществени вреди, както
следва:
- за сумата от 38 377. 14 лева;
представляваща обезщетение за имуществени вреди, за неизплатените на ищцата
брутни трудови възнаграждения за отстраняването на ищцата от длъжност с вкл.
ДМС, за периода м. март 2013 год. до 12.10.2015 год.
- за сумата от 4 937.68 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, като разликата между
полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност, изчислено в
минимален размер и това, което ищцата би получила, ако не е била отстранена от
работа в размер на 80% от получавания осигурителен доход, за периода октомври
2015 год. до м. април 2016 год. вкл.
По този начин общият размер на
претенцията за имуществени вреди възлиза на сумата от 46 929.61 лева.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищцата моли съда да постанови решение с което осъди Прокуратурата на
Република България да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 46 929.61 лева,
представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнати и поддържани обвинения по ДП 233/2012г. и ДП № 324/2014 г.
по описа на ОД на МВР — Варна, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 08.07.2015 год. до окончателното им изплащане.
Претендира направените съдебно
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована явява се лично и с представлява от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа иска. Претендира направените по делото разноски.
Представил е списък с разноските в размер на 5 807 лева, от които 4500
лева адвокатски хонорар.
Ответникът – Прокуратурата на
Република България, представлявана от прокурор при Окръжна прокуратура Варна, в
дадения срок е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Оспорваме подадената искова молба по
основание и размер по следните съображения:
Претендирания размер за заплащане на
обезщетение в размер на 50 000лв за неимуществени вреди е изключително завишен
и несъобразен с критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
В отговора се твърди, че посоченият
срок за задържане за 24 часа е извършено по реда на ЗМВР и по отношение на
същото не може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата, както и
относно изложените обстоятелства за условията в ареста.
Оспорва всяка една от претенциите за
обезщетение за имуществени вреди, предявени под формата на претърпени загуби и
пропуснати ползи, в общ размер 50 346,79 лева, от които 3 000 лв. изплатена
сума за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство; 43 245
лв. неполучено трудово възнаграждение за срок от м.март 2013 год. до 12.10.2015
год.; 613.80 лв. заплатени от ищцата здравни осигуровки за период от 13.10.2013
год.-30.09.2015 год.; 3 487.99 лв. -разликата между полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода 10.2015 год. до април 2016 год.
включително и което е следвало да й се заплати, ако ищцата не е била отстранена
от работа поради воденото наказателно производство.
В отговора ответника твърди, че в
приложеният договор за правна помощ и съдействие № 231892/04.04.2013 год.
удостоверява уговорено и изплатено възнаграждение по ДП № 233/2012г.в размер на
3000 лв, но липсват доказателства за извършвани процесуално-следствени действия
с упълномощения адвокат. Освен това тази суми не съответства на правната и
фактическа сложност на делото т.е. дължима са само до разумния и обичаен
адвокатски размер /минималния размер по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
В отговора се твърди, че претенциите
за обезщетение на неполучено трудово възнаграждение и останалите претенции, свързани
с отстраняването от работа на ищцата след датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство са недопустими
респ. неоснователни. Твърди, се в отговора, че ищцата не е ангажирала
доказателства за твърдения размер на трудовото й възнаграждение от 1 395 лв. за
месеца предхождащ отстраняването й от длъжност, а претенцията в размер на 3
487.99 лв., освен че е недопустима е и изцяло недоказана.
Законната лихва върху сумите за
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди се претендират с начален момент
- 08.07.2015 год. но лихвата е дължима от датата, на която прокурорския акт е
придобил стабилност т.е. 7 дни след връчването му.
С отговора не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника редовно
призован се представлява от прокурор в Окръжна прокуратура гр.Варна, който
оспорва иска и поддържа депозирания отговор на исковата молба. Прави възражение
по реда на чл.78 от ГПК относно адвокатски хонорар, като претендирани разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищцата е работила в системата на НАП
от 11.11.1996 год.
В кариерното си развитие е достигнала
до длъжността Главен инспектор по приходите в НАП — Варна в дирекция
„Контрол", отдел „Ревизии", сектор „Ревизии".
В системата на данъчната администрация
се ползвала с добро име и професионален авторитет, за което са представени и
изготвените през годините атестации.
Ищцата е семейна, като от брака си има
родено едно дете.
На 12.03.201З год. в 7:30ч. служители
на полицията задържали ищцата в дома й с обвинение, за извършено престъпление
по чл. 282 НК, за което е било образувано ДП № 233/2012г. по описа на ОД
МВР-Варна.
Задържането й било извършено демонстративно,
публично, като по този начин станало достояние на нейни близки, познати и
съседи от квартала. Всички били шокирани от случилото. При извършения й личен
обиск били описани и иззети лични вещи на ищцата като златни накити и парични
средства. В жилището й било извършено претърсване и са иззети множество лични и
семейни движими вещи, всички налични парични средства, документи и др.
Ищцата била отведена в Областна
дирекция на полицията, където с Постановление от 12.03.201З год. на Варненска
окръжна прокуратура е била привлечена в качеството й на обвиняема и й е било
повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 282 ал.
2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Конкретното обвинение е било,
за това, че за периода от 2011 год. до 12.03.201З год./датата на ареста/, в гр.
Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно
лице, което заема отговорно служебно положение — главен инспектор по приходите
в ТД на НАП Варна, сама и в съучастие като съизвършител
с Б.К.О., във връзка с
-издаден ревизионен акт №
*********/28.02.2012 год., в хода на извършена ревизии на дружество
„ИЗОЛАЦИИ" ЕООД с ЕИК *******,
-издаден ревизионен акт
№*********/18.05.2012 год., в хода на извършена ревизия на дружество „КВП СОЛАР
БЪЛГАРИЯ" ООД е ЕИК *******,
и
-издаден ревизионен доклад
№1104793/03.01.2012 год., в хода на извършена ревизия на физическите лица С.А.П. и Д.С.П.
Не е изпълнила и нарушила служебните
си задължения: по глава 15, чл.ИО - 127 от ДОПК, по т.5 на Заповед на Г.З. - главен секретар на НАП № ЗИУ -
25/04.01.2010 год., с която била запозната на 22.04.2010 год., /не е събрала
необходимите доказателства, представляващи основание за направените констатации
в хода на ревизията/проверката, не е извършила преценка на всички доказателства
и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, като не е изследвала
систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които имат значение за
определянето на данъчните задължения от обхвата на ревизията, не установила
наличието на представени документи с невярно съдържание, не изследвала
систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които са съотносими
към предмета на проверката/, по т. 4 на процедура К-12-изпълнение на ревизия,
утвърдена на 28.05.2012 год. от В.П.-директор на дирекция „Контрол".
За престъплението, за което на ищцата
е повдигнато обвинение в особената част на НК, се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до осем години и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК.
Ищцата била преведена в следствения
арест на гр. Варна, където задържането й продължило до 15.03.201З год.
Условията в следствения арест не
отговаряли на елементарни хигиенни изисквания. Ищцата била изолирана в килия с
лица от криминалния контингент на полицията и с предходни осъждания. Килията
била малка с незначителна площ, не била добре отоплена, нито осветена, липсвало
естествено проветрение. Ищцата нямала възможност за разходка на открито. Не
била в състояние да консумира осигурената й от служителите на ОС „ИН"
храна, което налагало да й бъде доставена такава от нейни близки и познати.
С постановление от 15.03.201З год. на
прокурор при ОП-Варна й била определена мярка за неотклонение „Парична
гаранция" в размер на 5000 лева, вносима в срок от 5 дни и на същата дата е
разпоредено освобождаването на ищцата от следствения арест.
На същата дата с друго постановление
на ОП-Варна на ищцата й била наложена забрана за напускане пределите на Р.България
без разрешение на прокуратурата.
След освобождаването й от следствения
арест й била връчена и Заповед № 90/13.03.2013 год. на Изпълнителният директор
на НАП-Варна, с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния
служител ищцата временно е отстранена от служба, поради това, че по ДП №
233/2012 год. била привлечена в качеството на обвиняема за извършено тежка
умишлено престъпление по смисъла на по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК и привличането
й към наказателна отговорност е свързано със заеманото служебното положение.
По разпореждане на прокуратурата от
служебния кабинет на М.Д. *** за нуждите на досъдебното производство са иззети
документи.
Действия на полицията ръководите от
органите на прокуратурата в лицето на ОП-Варна станали обществено достояние
чрез различни медии. Всички нейни близки, познати, роднини и колеги разбрали,
че ищцата е обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление по служба,
както и че е отстранена от работа /службата си/ на това основание.
На 19.03. 201З год. съпругът на ищцата внесъл определената й парична
гаранция в размер на 5 000 лева.
При задържането на ищцата, с протокол
са и били иззети множество лични и семейни документи, който са й били
необходими за подаването на годишните данъчни декларации пред НАП.
С молба от 25.03.201З год. поискала от
наблюдаващия по досъдебното производство прокурор да й бъде изготвено и
предадено копие на документи, подробно индивидуализирани, с цел прилагането им
към данъчната й декларация. Прокуратурата се произнесла по искането й едва след
изтичане на законовия срок за депозиране на годишната данъчна декларация за
облагане доходите на физическите лица.
Ищцата била обект на прилагане на
специални разузнавателни средства, като били записвани и документирани нейни
разговори този факт се установява в постановление от 08.07.201З год. /стр.7
абзац 4 отгоре надолу/. По делото не се доказа тези специални разузнавателни
средства да са били разрешени по законоустановения ред. В тази връзка са
събрани доказателства писмо от Окръжна прокуратура-Варна с изх. №
3108/14/10.10.2016 год., писмо от Окръжен съд-Варна с изх. № 53/07.10.2016 год.
и писмо на Националното бюро за контрол на СРС с рег. № ИК-386/21.11.2016 год.
от които съдът установи, че няма искано и издавано разрешение за прилагане на
специални разузнавателни средства по отношение на ищцата и е била обект на
незаконно подслушване.
На 13.03.2015 год. на основание чл.
368, ал.2 НПК, ищцата поискала от Варненския окръжен съд да определи на
прокурора 3-месечен срок за внасяне на делото за разглеждане от съда с
обвинителен акт или да прекрати производството по делото.
С определение от 31.03.2015 год. по
ч.н.д. № 325/2015 год. по описа на ВОС, съдът е приел, че са налице
предпоставките по чл. 368, ал. 1 НПК и на основание чл. 369, ал.1 НПК е върнал
ДП №324/2014 год. /образувано след разделяне на материалите от ДП № 233/2012 год.
по описа на ОД МВР Варна/ на окръжния прокурор с указания.
С постановление от 08.07.015 год. на
наблюдаващия прокурор от окръжна прокуратура-Варна висящото ДП № 324/14 год. по
описа на ОД на МВР - Варна било изцяло прекратено по отношение на ищцата на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е извършила престъпление, макар
в мотивите да е посочено поради недоказаност, което по своята правно основание
означава, че деянието не съставлява престъпление.
С молба вх. № 34030/22.07.2015 год. ищцата
поискала от Изпълнителният директор на НАП да отмени Заповед № 90/13.03.2013 год.
на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС и да бъде възстановена на зае3маната от нея
длъжност.
Това искане тя е повторила с молба вх.
№ 34030-2/09.09.2015 год. и с молба вх. № 34030-4/05.10.2015 год.
Със заповед № ЗИУ-1131/07.10.2015 год.
на Изпълнителният директор на НАП е отменена Заповед № 90/13.03.201З год. за
временното отстраняване на ищцата от заеманата от нея длъжност, поради отпадане
на основанието за нейното издаване и ищцата била възстановена на длъжността,
която е заемала преди отстраняването й.
За периода на отстраняването й от
служба ищцата не получавала трудово възнаграждение, не е получавала и обичайното
допълнително материално стимулиране, като не й били заплащани и дължимите й
социални и здравни осигуровки от страна на работодателя.
Всички действия по разследването и
воденото досъдебно производство са били извършвани под прякото ръководство и
надзор на прокуратурата по воденото ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год. по
описа на ОД на МВР - Варна.
Във връзка с установяване причинените
на ищцата неимуществени и имуществени вреди по делото са били разпитани В.Б.И., И.Г.Т. и В.Г.В.. В своите показания свидетелите
установяват, че до задържането й ищцата е била с безупречна лична и
професионална биография, уважавана в обществото и ценена от колегите си,
отдадена на семейството и работата си. След извършения арест, вследствие на
воденото срещу нея досъдебно производство е настъпила коренна. Ищцата била
изплашена, сломена, унизена, не желаела да разговаря с никого, била потисната,
неуверена. Чувствала се безполезна и безпомощна, станала емоционално лабилна и
непрестанно плачела без повод, започнала да мисли и да се придвижва по-бавно,
загубила апетит, отслабнала. Появили се обриви по ръцете й, болки в стомашната
област, трепер в ръцете и изпотяване на дланите, страдала от безсъние, не виждала
перспектива за себе си и живеела с мисълта че ще лежи в затвора. Непрестанно
посещавала лекари. Тъй като не получавала трудово възнаграждение и нямала
странични доходи, ищцата изпитвала сериозни затруднения при обслужването на
тегления от нея кредит. Било й е отказано рефинансиране от друга банкова
институция, преиздаване на кредитни карти. Разходите, необходими за живот и за
лечение на здравословните й проблеми, налагали вземане на заеми и финансово
подпомагане от нейни близки и познати, с който средства да заплаща социалните и
здравните си осигуровки, таксите за посещения при лекари-специалисти, вкл. и за
закупуване на лекарства. Финансовите й затруднения не позволявали да заплаща й
таксите за обучението на дъщеря й в чужбина, което наложило последната да
работи през лятото. Ищцата и съпруга й продължавали да подпомагат дъщеря си
финансово отново с средства осигурени от заеми от трети лица.Свидетелите са с
непосредствени впечатления и лични възприятия, не са заинтересовани от изхода
на спора, показанията им са депозирани убедително и непротиворечиво и не са в
противоречие със останалите събрани по делото доказателства, поради което и
съдът следва да ги бъдат кредитирани в цялост
На 16.06.2015 год. при профилактичен
преглед се установява злокачествена находка в дясната млечна жлеза на ищцата.
На 23.06.2015 год. установения карцином на дясна млечна жлеза е бил оперативно
отстранен.
Преживеният от ищцата стрес вследствие
на воденото срещу нея наказателно производство благоприятствало онкологичното й
заболяване. В хода на воденото наказателно производство при проведените
медицинските прегледи, били констатирани и други сериозни здравословни проблеми
на ищцата, който били облагоприятствани от воденото наказателно производство.
Това са установените заболявания като - хипертония, хопотиреоидизъм,
гастроезофагеална рефлуксна болест, психични отклонения. Същите не са
съществували до задържането.
От проведената и приета съдебно
медицинска експертиза, вещите лица дават заключение, че тези заболявания са в
резултат на воденото срещу ищцата наказателно производство и това е причината до
влошаване на нейното здравословно състояние. Вещите лица го определят като „стресиращо”
събитие, съпътствано от невротични и личностни реакции на дистрес с очертани
отклонения от нормата, с най-силно изразена тревожност и депресия, недоверие и
съмнение, повишена самокритичност, свързана с несигурност в социалните контакти
и психопатичност — по-дълбока личностното дестабилизация и дезадаптация.
Задържането й под стража и воденото
наказателно производство е било силно фрустриращо. Ищцата не е могла да
функционира нормално в ежедневието си, възстановяването й е било трудно,
личностновата структура дисхармонична, с широк диапазон на емоционални
преживявания основно в негативния емоционален регистър с доминиращи тревожни
преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното
състояние и са настъпили разстройства и промяна в социалното и емоционално
функциониране. Вещите лица не изключват хронифициране на негативните симптоми.
Експертите сочат че психичните нарушения могат да задълбочат и ускорят
развитието на туморни образования , какъвто е установен при ищцата-карцином на
дясната млечна жлеза.
Експертите по приетата
съдебно-психиатрична експертиза установяват, че в резултат на воденото срещу ищцата
наказателно производство тя е получила остра психична травма довела до
състояние на реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията. Налице са
симптомите на постравматично стресово разстройство. Понастоящем тя не е в
състояние да преработи рационално психотравмата и да се освободи от
въздействието й. Налице е свръхценна разработка на събитието, в актуалното
психично състояние липсва вътрешно равновесие и преобладава депресивния фон на
преживяванията. Воденото срещу Д. наказателно производство е довело до
влошаване на здравословното й състояние в смисъл на отключване на реактивно
психично разстройство. Постравматичното стресово разстройство има голяма тежест
и дълготрайно протичане. То може да доведе до промяна на личността в смисъл на
емоционално отчуждение, анхедония, дезадаптивно поведение и в крайна сметка до
фамилна, трудова и социална дезадаптация. При ищцата качеството на живот е било
нарушено. За преодоляване на симптомите на постравматичното стресово
разстройство е необходимо да се провежда редовно психотерапия на фона на
андипресивно лечение с медикаменти. До приключване на съдебното дирене ищцата
не е успяла да рационализира психотравмата, да я преработи и да се освободи от
болестотворното й действие, което според вещото лице влошава диагнозата.
Евентуалното преработване на травмата може да продължи с години и това е напълно
обичайно.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира
изцяло.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения осъдителен иск е с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата претендира присъждане на
обезщетение за причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди,
вследствие на претърпените болки и страдания и причинените имуществени вреди,
като всички те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
По отношение на иска с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата
дължи обезщетение за всички причинените неимуществени и имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
В настоящия случай обвинението е
незаконно, тъй като наказателното производството на ищцата е повдигнато
обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, като впоследствие
наказателното производство е прекратено, тъй като деянието на ищцата не
съставлява престъпление.
Постановление на прокурора с което е
прекратено наказателно производство против ищцата на основание чл.24 от НПК
обуславя незаконността на обвинението.
От обективна страна са налице
елементите на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ подигнато обвинение
против ищцата, което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление с надлежен акт.
В разглеждания случай е производството
е прекратено, след повдигнато срещу ищцата обвинение за престъпление по смисъла
на 282 ал.2 от НК, за което в особената част на НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и
лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Наказателното преследване е продължило
две години три месеца и близо 20 дни.
От събраните доказателства се
установява, че ищцата и преживяла болки и страдание вследствие незаконното
обвинение в извършване на престъпление, като са били засегнати личността и
достойнството й, нарушен е бил нормалният й живот и контакти, изпаднала в
изолация от свои близки и приятели, преживяла стрес, психическа потиснатост,
нервно напрежение и останала без работа.
Не се спори между страните, че срещу
ищцата е водено наказателно производство за извършено престъпление по чл.282
ал. 2 от НК, по което й е повдигнато обвинение по ДП № 233/2012 г. по описа на
ОД на МВР - гр. Варна и след разделяне на материалите и ДП № 324/202014 г., по
което е прекратено с Постановление на Прокурор в Окръжна прокуратура Варна от
08.07.2015 год.
Безспорното установяване факта на
воденото до наказателно производство и установената идентичността на субекта
против когото е водено делото в лицето на ищцата е налице активната
материалноправна легитимация на ищцата.
Разследването е извършвано под прякото
ръководство и контрол на Окръжна прокуратура гр.Варна, поради и което Прокуратурата
като единна система е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск
Наказателното производство против ищцата,
е започнало с привличането й в качеството на обвиняем и повдигане на обвинение
и задържане под стража, в следствения арест, след което мярката й за
неотклонение е била изменена в по-лека.
Воденото срещу ищцата наказателно
производство и се отразило изключително тежка. Тя като лице заемащо висок
държавен пост, с безупречна репутация и морал, е била арестува, повдигнато й
обвинение и реално е затворена в килия.
Наказателно производство е бил широко
отразен в медийно пространство както в ежедневници, седмични издания така и в
електронните медии. От момента на задържането й и привличането й към
наказателна отговорност почти всички медии отразявали тази новина. Публикациите
едностранно отразявали изявления на прокуратурата, в тях били посочени имената
на ищцата, месторабота й, длъжността й, като били публикувани нейни снимки.
Статиите съдържали обидни епитети и квалификации, а ищцата била отразената като
лице извършило тежко престъпление. Статия отразява факт, че ищцата е извършила
над двадесет и две тежки криминални деяния, между които престъпление по служба,
данъчен рекет, търговия с влияние и др.
След отстраняването й временно от
длъжност, обстоятелството не й позволявало да работи на друго място с цел да
реализира доходи. В нито едно медия не е даден право на отговор на ищцата.
Публикациите се отразили негативно не
само на психичното състояние на ищцата но и на членовете на семейството й - нейния
съпруг и дете. Това допълнително травмирало ищцата в психологичен аспект и
влошавало нейното здравословно състояние.
Повдиганото и поддържано срещу ищцата
обвинение довело до опетняване на нейната чест, достойнството и добро име в
обществото. Тя се чувствала оскърбена, обидена, изолирана и потисната. Това
обстоятелство сринало личния й и професионален авторитет, граден с години.
Близки, лични и семейни познати и приятели се дистанцирали от нея, започнали да
странят, като постепенно попаднала в социална изолация.
Наложената й мярка за процесуална
принуда задържане под стража и след това парично гаранция, последвалата забрана
за пътуване зад граница и отказа на прокуратурата да уважи искането и за
временно вдигане на тази мярка ограничило свободата й на придвижване и я лишило
от възможност да се лекува, включително да посети дъщеря си в чужбина, където
се обучавала като студент. Това обстоятелство допълнително я травмирало, като я
накарало да се чувства непълноценна и безпомощна.
Ищцата се чувствала изключително
разстроена и потисната и заради близките си, които също много тежко преживявали
случилото се с нея. Задържането й, повдигнатото обвинение станали обществено
достояние. Дъщеря й, която в този момент била ученичка, не желаела да посещава
училище, тъй като била обект на подигравки и нападки от съучениците си.
Прилагането на специални
разузнавателни средства по отношение на ищцата, удостоверено в постановлението
за прекратяване на досъдебното производство от 08.07.2015 год.по ДП 324/2014 год.
на ОД МВР Варна /стр. 7/ не е било санкционирано по предвидения от закона ред,
по аргумент от писмо на Националното бюро за контрол на специалните
разузнавателни средства peг. № ИК-386/21.11.2016 год. По този начин са били
документирани нерегламентирано и разгласени факти и обстоятелства от личния
живот на ищцата, което винаги е свързано с неоправдано накърняване личната й
сфера, до накърняване на нейни основни права и свободи.
На обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т.3 пр. 1 от ЗОДОВ подлежат
всички преки и непосредствени вредите, претърпени в резултат на незаконното
обвинение. Размерът на обезщетението се определя от съда по реда на чл.52 от ЗЗД т.е. съобразно принципа „по справедливост”.
Съгласно задължителната съдебна практика
в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС - Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
Правно релевантни обстоятелства
относно размера на обезщетение в случая са дългия период на продължилото
наказателно преследване. На второ място съдът следва да изтъкне тежестта на
незаконното обвинение, за което се предвижда от 1 до 8 години лишаване от
свобода и лишаване от права. Безспорно е установено, че ищцата е имала дълбоки
душевни страдания, притеснения, безпокойство относно повдигнатото му обвинение,
което неминуемо е довело до душевни болки и страдания, като вследствие на
незаконното обвинение в голям интензитет.
Така изложените обстоятелства
мотивират съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди, представлява
болки и страдания от повдигнатото обвинение.
При определяне размера на
обезщетението, съдът следва да вземе предвид и това, за периода на незаконното
обвинение ищцата е изживяла тежко незаконното обвинение.
Ищцата била напълно сломена от
случващото се, както и от средата, в която била поставена в следствения арест,
което неминуемо води до дълбоко душевна травма.
Настъпилата промяна в нейния живот
вследствие на незаконното обвинение са й причинили вреди, включително довели до
сериозни здравословни проблеми.
Преживеният от ищцата стрес вследствие
на воденото срещу нея наказателно производство благоприятствало онкологичното й
заболяване. Други сериозни здравословни проблеми на ищцата, който били
облагоприятствани от воденото наказателно производство са установените
заболявания като - хипертония, хопотиреоидизъм, гастроезофагеална рефлуксна
болест, психични отклонения, които не са съществували до задържането й.
Вещите лица го определят като
„стресиращо” събитие нейния арест, съпътствано от невротични и личностни
реакции на дистрес с очертани отклонения от нормата, с най-силно изразена
тревожност и депресия, недоверие и съмнение, повишена самокритичност, свързана
с несигурност в социалните контакти и психопатичност — по-дълбока личностното
дестабилизация и дезадаптация.
Задържането й под стража и воденото наказателно
производство е било силно фрустриращо. Ищцата не е могла да функционира
нормално в ежедневието си, възстановяването й е било трудно, личностновата
структура дисхармонична, с широк диапазон на емоционални преживявания основно в
негативния емоционален регистър с доминиращи тревожни преживявания, които са
оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние и са настъпили
разстройства и промяна в социалното и емоционално функциониране. Вещите лица не
изключват хронифициране на негативните симптоми. Експертите сочат че психичните
нарушения могат да задълбочат и ускорят развитието на туморни образования ,
какъвто е установен при ищцата-карцином на дясната млечна жлеза.
Вследствие на незаконното обвинение
ищцата получила остра психична травма довела до състояние на реакция на тежък
стрес с разстройство в адаптацията. Налице са симптомите на постравматично
стресово разстройство.
Посочените неблагоприятни последици са
в пряка причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство, продължило десет години.
При определянето на обезщетението за
неимуществени вреди е необходимо съдът да вземе предвид всички морални,
психически и физически болки и страдания, които са били понесени. Настоящият
състав счита, че за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди
вследствие незаконното обвинение претендираната сума в размер на 50000 лева е
справедлива, а предявения иск се явява основателен.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за причинените от
незаконното обвинение имуществени вреди.
По отношение на иска за направените
разноски по воденото наказателно производство в размер на 3000 лева, искът се
явява основателен и доказан.
По делото е представен договор за
правна защита и съдействие серия Б № 231892/04.04.2013 год., с които съдът
установи, че в досъдебното производство ищцата е ангажирала защитник по силата
на сключен договор на когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лева.
Извършеният от ищцата разход е довел до
намаляване на имуществената й сфера, а след прекратяването на досъдебното
производство следва да се квалифицира като имуществена вреда, която също
подлежи на възмездяване. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с
тежестта на повдигнатото обвинение, с фактическата и правна сложност на делото,
с неговия обем и е напълно адекватен на реално осъществената защита — адвокатът
е представлявал и защитавал ищцата при нейното привличане към наказателна
отговорност, при провежданите разпити, при предявяване на материалите по
разследването, изготвяне и депозиране на молба с искане за приключване на
делото, по реда на чл. 368 и сл. НПК /дала основание за прекратяване на
досъдебното производство срещу обвиняемата/ и др. Затова и доводите на
прокуратурата, че договореното и реално заплатено възнаграждение за един
адвокат е прекомерно са несъстоятелни.
В този смисъл искат се явява
основателен за сумата от 3 000 лева.
По отношение на иска за неполучените
трудови възнаграждения, за срока през който ищцата е била отстранена от
длъжност.
Искът е основателен и доказан в размер
на 38 377,14 лева.
На основание чл. 100, ал. 2 от Закона
за държавния служител Изпълнителният директор на НАП е издал заповед № 90/13.
03. 201З год., с която отстранил ищцата от заеманата от нея длъжност поради
това, че срещу нея е било образувано и водено ДП № 233/2012г. за престъпление
по служба по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК и ищцата е била привлечена към
наказателна отговорност на 12.03.2013 год. в качеството й на длъжностно лице.
Поради отстраняването й от длъжност и
съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДС не й е заплащано възнаграждение за периода от м.
март 2013 год. до 12.10.2015 год. когато е била възстановена на заеманата от
нея длъжност на основание заповед № ЗИУ 1131/07.10.2015 год. от ИД на НАП.
Отстраняването на ищцата от служба е в резултат на образуваното и водено срещу
нея наказателно производство № 233/12 год. по описа на ОД МВР Варна. При
положение че срещу ищцата е повдигнато обвинение по чл. 282 НК— престъпление по
служба, свързано с длъжностното й качество, Изпълнителният директор на НАП е
бил длъжен да я острани временно от длъжност до решаване на въпроса за нейната
наказателна отговорност. В този случай, работодателят не действа по своя
преценка, а по силата на закона /чл. 100, ал. 2 ЗДС/ и следствие на действията
на прокуратурата, която е привлякла ищцата към наказателна отговорност.
Незаконното обвинение в случая обуславя незаконността на наложената
ограничителна мярка.
За времето на отстраняването й от
служба, Д. не е получавала заплата, което представлява имуществена вреда.
Отговорността се носи от прокуратурата /по аргумент от чл. 100, ал. 4 ЗСВ/
съгласно ЗОДОВ.
От представената служебна бележка №
277/30.04.2015 год. от НАП-Варна се установява, че брутният размер на трудовото
й възнаграждение в месеца, предхождащ отстраняването й от длъжност бил 1 395
лева.
Съгласно назначените и приети
съдебно-счетоводни експертизи /единична и допълнителна/ размерът на основната
заплата на ищцата, за периода от м. март 201З год. до октомври 2015 год. е
следвало да бъде в размер на 985 лева основна РЗ и ПДПР и ДМС. На ищцата е
следвало да бъде начислявано и допълнително възнаграждение за клас.
Размерът на неизплатените на ищцата
брутни трудови възнаграждение за отстраняването й от длъжност за периода март
2013 год. до м. октомври 2015 год. възлиза общо на 38 377.14 лева.
По отношение на иска за сумата от
613,80 лева платени от ищцата здравни осигуровки, за времето през което е била
отстранена от длъжност поради незаконното обвинение.
За периода на отстраняване от длъжност
на ищцата, работодателят не й е заплащал здравните осигуровки. С оглед на
необходим здравен статус и избегне прекъсване на здравните права предвид
влошеното си здравословно състояние ищцата е заплащала сама тези осигуровки в размер
от 19.81 лева месечно. За периода от 13.03.2013 год. до 30.09.2015 год. /общо
31 месеца/ заплатените от ищцата здравни осигуровки са в размер общо на 613.80
лева.
Предвид горното искът се явява
основателен, тъй като отстраняването й от длъжност и спиране на плащане на
осигурителната вноска е в пряка непосредствена връзка с незаконното обвинение,
тъй като отстраняването й от длъжност е последица от незаконното обвинение. В
този смисъл е и приложената задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, към
писмената защита на процесуалния представител на ищцата.
В този смисъл искът се явява
основателен и следва да се уважи.
По отношение на предявения иск за
сумата от 4 937.68 лева, представляваща разликата между полученото от ищцата
обезщетение за временна неработоспособност, изчислено в минимален размер и
това, което ищцата би получила, ако не е била отстранена от работа в размер на
80% от получавания осигурителен доход, за периода октомври 2015 год. до м.
април 2016 год. вкл.
Предявения иск се явява основателен.
След възстановяването на ищцата на
длъжността, която е заемала, на основание Заповед ЗИУ № 1131/07.10.2015 год. на
Изп. директор на НАП, предвид влошаване на здравословното й състояние й е
разрешен отпуск за временна неработоспособност от 14.10.2015 год.
За периода на временната
неработоспособност ищцата е получавала от НОИ обезщетение, изчислено от
минималната работна заплата, съгласно чл. 41 ал. 2 от КСО, вместо от последното
брутно възнаграждение, получено преди незаконното й отстраняване от служба.
Базисният период, от който се изчислява паричното обезщетение включва периода,
през който е била незаконно отстранена от длъжност и за който период не е
осигурявана за общо заболяване и майчинство.
По силата на чл. 9 ал. 3 т 1 КСО за
осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата не са работили, поради
незаконно недопускане и отстраняване от работа, или когато са отстранени и в
последствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. За
този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Според ал.
5 на същата разпоредба, осигурителните вноски са в размерите за фонд
„Пенсии" и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и
учителски пенсионен фонд.
Доколкото отстраняването на ищцата от
длъжност е признато за незаконно, с оглед на незаконното обвинение, на
възстановяване подлежат не само претърпените вреди за периода на отстраняването
на ищцата от длъжност, но и тези, които представляват разликата между
полученото обезщетение за временна неработоспособност, изчислено в минимален
размер и това, което ищцата би получила, ако беше на работа в размер на 80% от получавания
осигурителен доход.
Съгласно ССЕ разликата между двете
обезщетения това което ищцата е получавала и което следвало да й се изплаща,
ако не е била отстранена от работа на база БТВ в размер на 1355,45 лева със
ДПВР и ДМС, съобразно справката на НАП е в размер общо на 4 937,68 лева,
определени за периода м.октомври 2015 год. до м. април 2016 год.
По отношение на разноските по делото.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
съразмерно с уважената част от исковете ответника дължи заплащане на разноските
по делото, сторени от ищеца в размер на 5 807 лева.
По отношение на възнаграждението за
прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат защитник по смисъла на
чл.78 ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно.
Съгласно поставките на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик
съдиите Е.Ч. и А.Б., съдът следва да прецени дали размера
на адвокатското възнаграждение, към датата на сключване на договора за правна
помощ е съобразен със фактическата и правна сложност на делото.
В случая е представен договор за
правна помощ № 292689 от 28.04.2016 год., в което е отразено извършеното
плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 4 500 лева. Към този момент
съгласно наредбата, минималните възнаграждения за адвокатска защита при цена на
иска 96 929 лева е 3 237,87 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата.
В този смисъл съдът следва да намали
претендираната от ищеца възнаграждение за адвокат защитник от 4 500 лева
до 3 238 лева. В този смисъл претендираните разноски следва да се уважат в
размер на 4 545 лева.
По отношение на претендираните от
ответниците разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА лицето на ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.С.
бул.”В.”
№ * представлявана
от главния прокурор С.С.Ц. да заплати на М.М.Д.,
с постоянен адрес:*** ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. М. Б.Р.
– ВАК, на основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ сумата от 96 929,61 лева,
представляващи сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди и сумата от 46 929.61 лева, представляващи обезщетения за
причинени имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано
обвинения по ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год. по описа на ОД на МВР —
Варна, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 96 929,61
лева, считано от 08.07.2015 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.С.
бул.”В.”
№ * представлявана
от главния прокурор С.С.Ц. заплатят на М.М.Д.,
с постоянен адрес:*** ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. М. Б.Р.
– ВАК сумата от 4 545 лева
направени по делото разноски, редуцирани по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: