МОТИВИ към НОХД 490/13г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против: Н.И.Я., В.Г.Г. и Д.К.Д.,***, за
това, че на 14.11.2012 г. в с. Церово, обл. Пазарджик в съучастие като
съизвършители помежду си са отнели чужди движими вещи, а именно 1 бр. дамска
чанта от изкуствена кожа на стойност 10 лв., 1 бр. дамско портмоне на стойност
5 лв., паричната сума от 110 евро /с левова равностойност 215,14 лв./ и сумата
от 200 лв., или всичко на обща стойност 430,14 лв. от владението на Й.А.Ф. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като макар и
непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си - Престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
във вр. с ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК
Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Представителят на РП Пазарджик
твърди в с.з., че обвинението е доказано като настоява за престъплението
подсъдимите да получат наказание пробация.
Служебният защитник не оспорва квалификацията
на деянието и неговата обоснованост предвид събраните в ДСП доказателства и
направеното самопризнание, като настоява, предвид последното и ниската възраст
на подсъдимите да бъде всеки о тях освободен от наказателна отговорност и му се
наложи възпитателна мярка.
Подсъдимите признават фактите в
обстоятелствената част на ОА.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
На 14.11.2012 г. непълнолетните подсъдими
Н.И.Я., В.Г.Г. и Д.К.Д. се намирали в заведение в центъра на с. Церово, обл.
Пазарджик. Около 22.00 часа тримата тръгнали да се прибират, като на път за
домовете си минали покрай дома на пострадалата свидетелка Й.Ф.,***. Я. знаел, че входната врата на жилището не се
заключва и предложил на другите двама обвиняеми да влязат в дома на св. Ф. и да
вземат пари и вещи, с които впоследствие да се разпоредят като със свои. Г. и Д.
се съгласили, след което тримата влезли през незаключената входна врата в двора
на св. Ф.. В зимника намерили стълба, с помощта на която Н.Я. се качил до
втория етаж на жилището, обитавано от св. Ф. и погледнал през прозореца. След
като видял, че в този момент св. Ф. е в друга съседна стая, той бутнал
прозореца и оттам влязъл в набелязаната. След него по стълбата се качил и подс.
В.Г., който също влязъл през прозореца в стаята на втория етаж, където вече се
намирал Я..
През това време подс. Д.Д.
останал на двора, за да пази.
Възползвайки се от отсъствието на св. Ф., която по това време била в
съседна стая в същото жилище, двамата подсъдими Н.Я. и В.Г. намерили до леглото
в стаята дамска чанта от изкуствена кожа с намиращи се в нея лични документи,
дамско портмоне и паричната сума от 110 евро /с левова равностойност 215,14
лв./ и сумата от 200 лв. Взели чантата, излезли и вече тримата заедно отишли в дома на обв. Н.Я., където разделили
помежду си парите, а чантата и останалите намиращи се в нея вещи изгорили.
Когото св. Ф. се върнала в
стаята, където била оставила чанта с вещите, забелязала, че прозорецът на
същата е широко отворен, а чантата с намиращите се в нея вещи липсва. По този
повод на следващия ден тя подала жалба в полицията.
С протокол за доброволно
предаване /л.12/ подс. Н.Я. предал 1 бр. банкнота на стойност 50 /петдесет/
евро, 3 бр. банкноти с номинал 5 /пет/ лв. и 1 бр. банкнота с номинал 2 лв.
С протокол за доброволно
предаване /л.14/ подс.В.Г. предал 1 бр. банкнота с номинал 50 лв., 2 бр.
банкноти с номинал 20 лв. и 2 бр. банкноти с номинал 2 лв.
С протокол за доброволно
предаване /л.13/ подс. Д.Д. е предал 1 бр. банкнота на стойност 50 /петдесет/
евро и 2 бр. банкноти с номинал 2 лв.
Предадените от тримата обвиняеми
банкноти били върнати срещу разписка на пострадалата свидетелка Ф..
По делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на
отнетите от тримата обвиняеми вещи е както следва: 1 бр. дамска чанта от
изкуствена кожа – 10 лв., 1 бр. дамско портмоне – 5 лв., или всичко на обща стойност
15 лв.
Тези факти по делото са несъмнено
установени предвид направеното от всеки от тримата подсъдими самопризнание, потвърдено
от всички доказателствени източници, които са достатъчно информативни относно
обективните и субективни елементи на инкриминираното престъпно деяние. Гласните
доказателствени средства - показанията на св. Франкова дават информация относно
констатирането на кражбата, непосредствено след нейното извършване и дори към
момента, когато подсъдимите се отдалечавали от местопрестъплението и
установявали трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Свидетелите е установила липсата на дамската
си чанта и съдържанието й, от което най-значима е била паричната сума в 110
евро и 200 бълг. лева. Подала е жалба до ОД МВР Пазарджик - на л. 7, която
визира обстоятелствата по предмета на престъплението и начина на негово
извършване, времето и мястото на извършване .
Общата, експертно установена
стойност на част от липсващите вещи е - за сумата в евро 110 - равностойност на
215.14 български лева и пазарна стойност на дамско портмоне и чанта съответно 5
лв. и 10 лв. Другата част от липсващите вещи е паричната сума в български лева
200.
Именно обстоятелството, че част
от отнетите от пострадалата вещи са били парична сума в чужда валута е улеснила
установяването на авторството. Според показанията на св. Бързаков , който е
предприел оперативно разследване по повод жалбата на пострадалата , пъорвото,
което е дало насока на това разследване е опитът на сестрата на подс. Я. -
Лиляна Янкова да обмени в центъра на с.Церово 5 евро. Следват признанията на
сестрата, че банкнотата е дадена от брат й, който впоследствие е разпитан в
присъствието на инспектор ДСП. Направени са извънпроцесни признания от страна
на този подсъдим , както и от съподсъдимите му, като след привличането им
следват нови признания и накрая такива, които са депозирани в с.з. По
хронология - след първите признания в хода на полицейската проверка тримата
непълнолетни предават и парични суми според разпределеното помежду им от
кражбата - виж на л. 12,13 и 14.
Предадените суми по вид на
съответната валута и номинал на банкнотите са върнати на пострадалата, за което
е била съставена разписка на л. 15.
В субективно отношение
подсъдимите са съзнавали противоправността на деянието. Предвиждали са и са
целели настъпването на общественоопасните
последици. Макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на
постъпките си и са могли да ги ръководят. Действали са заедно, налице е общност
на умисъла.
При отмерване на наказанието,
което следваше да се наложи на всеки от тях съдът се съобрази от една страна с
високата му обществена опасност. Последната се отчете в такава степен дори само
поради факта, че подсъдимите напълно хладнокръвно са действали по отнемане на
вещите, находящи се в стая, съседна на тази, в която се е намирала тяхната
притежателка и която въобще не е разбрала за присъствието на чужди лица в дома
си до момента на установяване липсата на чантата.
Вярно е, че подсъдимите са
неосъждани, но по отношение на всеки от тях вече са прилагани възпитателни
мерки по ЗБППМН - виж изисканата нарочно справка от съда - л. 32 по делото.
Според същата на Я. има една възпитателна мярка, Г. - две , а Д. - четири.
Отделно от това, предоставените характеристични данни за подсъдимите сочат, че
по отношение на тях има вече образувани ЗМ , както и че те са известни на
органите на МВР като лица с противоправни прояви -виж на л. 18, 17 и 19. Точно
по тези съображения съдът прие, че не следва да уважи настояванията на защитникът
да наложи от алтернативно предвидените наказание възпитателна мярка и пробация
по-лекото по чл. 55, ал.1 т.2 б.“Б“, пр.ІІ от НК.
До приложението на чл. 55, ал.1 т.2 б.“Б“
пр.ІІ от НК вр. Чл. 58, ал.4 от НК съдът стигна , следва като прие, че предметът
на престъплението е в размер, който дава основание да се приеме наличие на изключително
смекчаващо обстоятелство. Общият размер на паричната равностойност на отнетите
вещи е под една и половина минимални работни заплати за страната, което само по
себе си определя деянието като различно, съпоставено с обичайните случаи на
престъпление от същия вид. Наред с това съдът прие, че в случая и най-ниското
предвидено за извършеното от подсъдимите наказание се явява несъразмерно тежко,
съпоставено с тежестта на престъплението. А, за да е справедливо, наказанието
следва да е съответно на престъплението- само така, то би било от една страна -
справедливо възмездие за извършеното престъпление и от друга - обосноваващо очаквания за
постигане на целите от реализиране на наказателна отговорност. Преценявайки
необходимостта избраното подходящо наказание пробация да постигне целените
промени в съзнанието на всеки от непълнолетните дейци , да окаже върху тяхната
неукрепнала още ценностна система такова влияние, че да въздейства и възпиращо
и предупредително , а да има и такова въздействие по отношение на останалите
граждани, съдът определи за всеки от подсъдимите следните по вид и
продължителност мерки за въздействие и контрол - задължителна регистрация по
настоящ адрес с честотата на явяване два пъти седмично з срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
В тежест на всеки от подсъдимите
се възложиха и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на по 13.35 лева.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: