Решение по дело №2021/2020 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260248

гр.Сливен, 13.04.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при секретаряМАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2021  по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано въз основа обективно кумулативно са съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС предявени от Т.С.И., ЕГН: ********** *** чрез адв. Г.Х. *** срещу С.К.С. и С.С.К..

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е постъпил от всеки един от двамата ответници. Ответникът С.К.С., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.А. *** е предявил обективно кумулативно съединени положителни установителни насрещни искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС срещу ищцата Т.С.И., ЕГН: ********** ***.В срока по чл. 131 ГПК ищцата е депозирала отговор на насрещната искова молба.

В исковата молба ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том II, дело № 412 от 1990 г. на Петър Начков, Нотариус при PC - Сливен, родителите й - С. Пенчев Стоянов и Костадинка Пенчева Стоянова й били дарили ½  идеална част от собственото си дворно място, находящо се гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9. представляващо имот пл. № 8326А, парцел III - 8326, в квартал 449 по плана на гр. Сливен цялото с площ 512 кв.м.. от които застроено 79 кв.м.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том II, per. № 1534, дело № 155 от 2010 г. на Катя Тодорова - Нотариус с район на действие гр.Сливен. майката на ищцата - Костадинка Пенчева Стоянова й била дарила своите 3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162, находящ се гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9, целия с площ 529 кв.м., ведно с ¾  идеални части от: a/ самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № 67338.521.162.1.1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162. представляващ първи етаж от жилищна сграда, с площ 83 кв.м., представляващ жилище - апартамент, заедно с южната част от избените помещения и ’/2 идеална част от таванските помещения; б/ сграда с идентификатор № 67338.521.162.2, построена в поземлен имот с идентификатор №67338.521.162 на един етаж, със застроена площ 55 кв.м. представляваща хангар, депо, гараж.

Ищцата твърди, че от описаните нотариални актове, се удостоверява правото й на собственост, върху дворното място, върху първи етаж от жилищната сграда, както и върху ½  от таванско помещение и ½ от избени помещения на сграда находящата се в гр. Сливен, ул. „Лъвовачешма'”№ 9.

Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт № 163, том II, дело № 951 от 1974 г. на Сливенски районен съдия, първия ответник - С.К.С. закупува от бащата на ищцата С. Пенчев С. - „само ½  идеална част от двуетажна сграда от този имот, като се ползва и обитава втория етаж от същата сграда, състоящ се от три стаи, салон, кухня и ½ идеална част от избено помещение с намиращата се в него избена стая“. Заявява, че към момента, първият ответник обитава ½ от въпросното избено помещение, което било пригодено за жилище. Твърди, че вторият ответник С.С.К. обитава вторият етаж от същата сграда находящата се в гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9.

Посочва, че с протоколно определение от 13.04.1976 г., постановено по гр.д. № 275/1976 г. по описа на Сливенски районен съд, бащата на ищцата /С. Пенчев Стоянов/ и първия ответник С.К.С., се спогодяват С.К.С. срещу сумата от 500,00 лева да получи ½  идеална част от подпокривно пространство /таванско помещение/ и за 1/2 идеална част от стълбището. С.К.С. се задължава и да предостави ползването на стълбището, което води до таванското помещение.

Ищцата, твърди че повече от 40 години, ответникът С.С.К. държи без правно основание таванското помещение, което е нейна собственост и не й дава абсолютно никакъв достъп до собственото й таванско помещение. Твърди, че С.К. абсолютно самоволно и без всякакво правно основание, повод и причина е запушил входа и стълбището на ищцата, водещ към таванското помещение на сградата, независимо, че ½  от същото таванско помещение е собственост на И.. В последствие ет. 2 от процесния имот се обитава от втория ответник - син, а избеното помещение, което е пригодено за живеене се ползва от бащата - в случая първи ответник. Твърди, че двамата я възпрепятстват  да ползва част от собствения си имот.

Посочва, че с действията си двамата ответници С.К.С. и С.С.К. я възпрепятстват  фактически да ползва част от собствения си имот. Отделно от това С. и К.  й били  забранили да предприема действия по отпушване на входа към стълбището, водещо до таванското помещение, което е нейна собственост. Освен неправомерното си поведение и действия, двамата ответници били отправяли закани и заплахи за саморазправа срещу ищцата и семейството й.

Твърди, че с действията си, ответниците държат без правно основание вещ, която е нейна собственост и тази вещ е в тяхна фактическа власт от около 40 години. Претендира да бъде установено, че притежава правото на собственост върху 1/2 от таванско помощение от процесния имот, находящ се и гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ №9и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върхувъпросното таванско помещение от имота. В този смисъл цитира мотивите към т. 18 от Тълкувателно Решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Позовава се на Решение № 152/13.09.2011 г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№ 950/2009 г. в което е прието, че за да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на вещта.

Ищцата твърди, че ответникът С.К.С. бил собственик на ет. 2 от процесната сграда, ½  от таванското помещение и ½ от мазето, които са прилежащи площи към ап. 2, находящ се в гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9, ет. 2, ап. 2. Първият ответник С.К.С. обитавал собствената си ½  от мазето, което бил пригодил за живеене, а синът му - втория ответник - обитавал ап. 2 от жилищната сграда. Ответниците не били притежавали собственост върху двора, в който е изградена жилищната сграда. Твърди, че без нейното съгласието, ответникът С.С.К. бил изградил в имота и няколко незаконни постройки, представляващи: навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура около 8 кв.м.

Посочва, че в правната теория и трайно установената съдебна практика, изграждането на обект в чужд имот без съгласие на собствениците, е достатъчно основание за уважаване на предявен от тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на изграденото и възстановяване на имота в състоянието преди нарушението, тъй като собственикът не е длъжен да търпи такъв строеж.

Със задължителната съдебна практика, било установено, че не е нужно да се доказва в какво се изразява неоснователното действие на ответника по смисъла на чл. 109 ЗС, когато самото нарушение е от такова естество, че предполага ограничаване правото на собственика да ползва имота си пълноценно и по предназначение /Решение № 283/12 г. от  07.03.2013 г. по гр.д. № 387/12 г. на II г.о./ . Цитира Решение № 532 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 66/09 г. на II г.о., според което целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, за което е без правно значение дали обектите са построени без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми.

Без обуславящо значение било, дали искът по чл. 109 ЗС е предявен от всички или само от някои от засегнатите собственици - по този ред се защитава засегнатото право на собственост независимо от неговия обем, както и срещу всяко лице, включително и срещу съсобственик, изградил строеж в общия имот без съгласието на останалите участници в общността /Решение № 267/14 г. от 15.05.2015 г. по гр.д.№ 3225/14 г. на I г.о./. Собствениците на мястото не били длъжни да търпят изградения строеж, независимо дали същият обективно увеличава стойността на имота им и независимо от наличието или липсата на строителни книжа. В тази връзка цитира ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, според което строителните книжа установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес, но не са в състояние да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди. Собственикът на земята не е длъжен да търпи изграждането и поддържането на каквито и да било сгради и съоръжения в имота си, ако не е дал съгласие за това чрез учредяване право на строеж в предвидената от чл.18 ЗЗД нотариална форма за валидност, каквато в случая не е налице.

Моли съдът по искът с правно основание чл. 108 от ЗС да се произнесете с установителендиспозитив признаващ правото на собственост на ищцата върху ½ от стълбището, както и 1/2 от същото таванско помещение от процесния недвижим имот с идентификатор № 67338.521.162.1.1, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 с административен адрес гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма”№ 9, ет. 1, ап. 1, със застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м. и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответниците по делото С.К.С. и С.С.К. да предадат владението върху описаните по-горе прилежащите площи от процесната сграда – ½ от стълбище и 1/2 от таванско помещение от процесния недвижим имот на ищцата Т.С.И..

По искът с правно основание чл. 109 от ЗС моли съдът да се произнесете с осъдителен диспозитив, осъждащ втория ответник С.С.К. да премахне изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162, собственост на ищцата, представляващи навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура около 8 кв.м., находящи в двора на имот с административен адрес гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма” № 9 и да възстанови състоянието на имота в състоянието преди нарушението. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК  е депозиран отговор от ответника С.К.С.. Оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Предявеният иск по чл. 108 от ЗС бил недопустим, тъй като от изложеното в исковата молба можело да се направи извод, че ищцата претендира ½  ид.част от правото на собственост върху таванско помещение и 1 / 2 ид.ч. от правото на собственост върху стълбище в двуетажна жилищна сграда, която от 1974 година била в режим на обикновена съсобственост при равни квоти: 1/2 ид. част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда била собственост на нейния баща, а ½  ид. част от правото на собственост върху същата сграда била собственост на него и съпругата му - в режим на семейна имуществена общност.

Твърди, че Нот.акт №200 том VIII, вх.рег.№ 2624/16.06.2010г., дело № 1520/20 Юг., дв.вх.рег.№ 2578 от 16.06.2010 г. на Служба по вписванията Сливен за дарение на недвижим имот не легитимирал ищцата като собственик на ½  ид.ч. от таванско помещение и 1/ 2 ид.ч. от стълбище в двуетажна жилищна сграда, която съгласно другите представени от ищцата писменни документи била в режим на обикновена съсобственост.

Предявеният иск по чл. 109 от ЗС бил недопустим, тъй като бил предявен срещу лице, което няма пасивната процесуална легитимация да отговаря по него - временните постройки, които ищцата иска да бъдат премахнати били изградени от него и били представлявали постройки обслужващи жилищната сграда, за изграждането на които ищцата била дала своето съгласие и ползването на тези постройки било разпределено между тях. Счита, че предявените искове били и неоснователни.

Твърди, че ищцата не била собственик на идеални части от таванско помещение и стълбище. Ищцата не била придобила с този договор правото на собственост върху процесното таванско помещение, тъй като дарителката /нейна майка/ не била негов собственик, както и не била собственик в обема идеални части от правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда и от дворното място, които дарява на дъщеря си.   Посочва, че през 1969 година бащата на ищцата С. Пенчев Стоянов бил посетил неговият баща в с. Кипилово с предложение да построят ответника и баща му втори етаж върху неговата жилищна сграда. Предложението на С. Пенчев Стоянов било включвало и още, че той ще прехвърли с покупко-продажба ½  ид.ч. от дворното място и съответно втория етаж, който трябвало сами да си построят. Заявява, че той и неговият баща били Построили със собствени средства, труд и материали втори етаж от жилищната сграда и тя била завършена през 1970година. Твърди, че С. Пенчев Стоянов отказвал да им прехвърли дворното място и втори етаж от жилищната сграда.

Посочва, че по гр. дело №275 от 1976 година по описа на Сливенски Районен Съд С. Пенчев Стоянов беше признат за собственик на ½  ид.част от таванското помещение, както и ответникът бил задължен да му предоставя ползването на стълбището. Твърди, че три месеца по-късно на 27.07.1976г. се били разбрали да му заплати неговата идеална част и таванското помещение да остане в негова собственост. Посочва, че на 27.07.1976 година бил заплатил на С. Пенчев Стоянов сумата 800 лева, представляваща равностойността на неговия дял от таванското помещение, което останало в изцяло в негов дял. Твърди, че от 1976 година до настоящия момент считал, че част от дворното място, както и таванското помещение било негова собственост. Твърди, че от 1976 година до настоящия момент бил плащал данъците на таванското помещение с площ 84 кв.м. Ищцата, както и нейния баща преди това даже не го били декларирали и не били заплащали дължимите данъци за него. Прави следните възражения срещу иска и излагам обстоятелствата, на които те се основават: процесното таванско помещение с площ 84 кв.м. било изградено от него, бил заплатил собствената на С. Пенчев Стоянов 1/2 идеална част от него и за ответника правното основание за придобиване на собствеността върху него била сключена съдебна спогодба и давностно владение, като твърди, че го бил владял цялото спокойно, явно и необезпокоявано от 1976 година до предявяването на исковата молба.

Заявява, че върху цялото процесно таванско помещение с плош от 84 кв.м. бил  установил еднолична фактическа власт -1/2 идеална част била негово притежание на основание сключената съдебна спогодба по гр.д.№275/ 1976г. по описа на Сливенски Районен Съд и заплатената на С. Пенчев Стоянов от него сума в размер на 800 лева, а другата 1/2 идеална част върху процесния имот бил придобил на основание давностно владение. Твърди, че владението върху процесното таванско помещение е било осъществявано от него, както спрямо ищцата, нейния баща, така и спрямо всички други трети лица. Заявява, че фактическата власт върху цялото таванско помещение  я бил установил като владение, с намерението да го свои за себе си и го бил осъществявал непрекъснато и явно в продължение на повече от 40 години, считано от 1976г.

По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, счита, че същият е неоснователен, тъй като посочените от ищцата постройки са обслужващи самостоятелния обект, който бил негова собственост - самостоятелен обект с идентификатор No 67338.521.162.1.2, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор № 67338.521.162.1, представляваща жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ 83,00 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от прилежащо избено помещение. Твърди, че той и ищцата, се били споразумяли да си изградят постройки, които да имат характер на обслужващи самостоятелните обекти в двуетажна жилищна сграда. Били  на 18.05.2010 г. сключили споразумение с рег.№ 1256/18.05.2010 г. на нотариус Катя Тодорова с per. № 126 на НК и район на действие Сливенски Районен Съд по силата на което: двете страни - съсобственици на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Сливен, ул.“Лъвова чешма“№ 9 били разпределили ползването на пристройките, като ответникът С.К.С. ще ползва постройка, находяща се в северната част на имота, а Т.С.И. ще ползва пристройка, построена в западната част на сградата, до входа за първи етаж на сградата. Твърди, че по силата на така сключеното споразумение ползването на тази постройка от негова страна и на семейството му не представлява неоснователно въздействие, което да накърнява нейното право, тъй като и двете страни били постигнали съгласие и били разпределили ползването на тези постройки.

На основание чл. 211 от ГПК, предявява насрещни положителни установителни искове по чл. 124 ГПК срещу ищцата, като претендира да се  приеме за установено по отношение на същата, че е единствен собственик на цялото таванско помещение с площ 84 кв.м., което е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор № 67338.521.162.1.2, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Лъвова чешма“ №9 –В,ет.2 ап.2 на основание съдебна спогодба по гр.д.№275/ 1976г. по описа на Сливенски Районен Съд и заплатената на С. Пенчев Стоянов сума в размер на 800 лева, а другата 1 /2 идеална част върху процесния имот  на основание давностно владение.

С вторият кумулативно съединен положителен установителен иск претендира да се приеме за установено по отношение на ищцата, че е собственик на ½  идеална част от Поземлен Имот с идентификатор 67338.521.162, с площ 528 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 метра/, с номера по предходни планове 6154 и 8326 на основание давностно владение, осъществявано от мен от 1974 до настоящия момент. В условие на евентуалност, моли да се приеме, че по отношение на Поземления имот се прилага чл.38 от ЗС, съгласно който земята, върху която е построена сградата е обща част по предназначение и обема на общите части се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина указан в чл.40 ЗС и да се признае за установено, че е собственик на идеални части от поземления имот по силата на чл.40 от ЗС. Претендира сторените по делото разноски.

 В срока по чл.131 ГПК  е депозиран отговор от вторият ответник С.С.К.. Оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Ищцата била претендира ½  ид.част от правото на собственост върху таванско помещение и 1 / 2 ид.ч. от правото на собственост върху стълбище в двуетажна жилищна сграда, която от 1974годинаи била в режим на обикновена съсобственост при равни квоти: 1/2 ид. част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда е собственост на нейния баща С. Пенчев С., а ½  ид. част от правото на собственост върху същата сграда била собственост на неговия баща-първи ответник по делото. Заявява, че той и неговото семейство, което включвало и баща му и майка му живеели и ползвали втори етаж от жилищната сграда, ½ ид.част от избено помещение, както и цялото таванско помещение от 1974г. Заявява, че Нот.акт №200 том VIII, вх.рег.№ 2624/16.06.2010г., дело № 1520/2010 г., дв.вх.рег.№ 2578 от 16.06.2010 г. на Служба по вписванията Сливен за дарение на недвижим имот не легитимирал ищцата като собственик на ½ ид.ч. от таванско помещение и 1/ 2 ид.ч. от стълбище в двуетажна жилищна сграда, която съгласно другите представени от ищцата писменни документи е в режим на обикновена съсобственост.

Твърди, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС бил недопустим, тъй като е предявен срещу него, а временните постройки, които ищцата искала да бъдат премахнати били изградени от баща му и представляват постройки обслужващи жилищната сграда, за изграждането на които ищцата е дала своето съгласие и ползването на тези постройки било разпределено между тях.  Счита, че е ненадлежен ответник по предявените искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС, тъй като няма качеството на съсобственик по отношение на процесиите недвижими имоти - дворното място и двуетажната жилищна сграда, както и не осъществява действия, с които да пречи на упражняването на собственическите правомощия на ищцата. Посочените от ищцата постройки са обслужващи самостоятелния обект, който е бил собственост на баща му - самостоятелен обект с идентификатор № 67338.521.162.1.2, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор № 67338.521.162.1, представляваща жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ 83,00 кв.м., ведно с ½  ид.ч. от прилежащо избено помещение. Твърди, че на 18.05.2010 г. неговия баща и ищцата били сключили спогодба по силата на която: двете страни - съсобственици на двуетажна жилищна сграда, находища се в гр. Сливен, ул.“Лъвова чешма“№ 9 си били разпределили ползването на пристройките - С.К.С. щял ползва постройка, находища се в северната част на имота, а Т.С.И. щяла ползва пристройка, построена в западната част на сградата, до входа за първи етаж на сградата. По силата на така сключеното споразумение между тях ползването на тази постройка от страна на семейството му не било представлявало неоснователно въздействие, което да накърнява право на собственост на ищцата, още повече че двете страни били постигнали съгласие и били разпределили ползването на тези постройки. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове от страна на ответницата по тях. Оспорват предявените насрещни  искове като неоснователни. Излага следните фактически твърдения: Бащата на ответницата и вуйчо на ищеца по насрещния иск - С. Пенчев Стоянов, придобил процесния имот с Нотариален акт № 64, т. III. д. № 1124 от 1960 г . През 1966 г по регулация на С. Стоянов му били придадени още 245 квадратни метра с Нотариален акт № 175, т. II, д. № 793 от 1966 г. На 17.05.1966 г. с протокол , С. Пенчев Стоянов придобива и другата ½  ид.ч. от дворно място, на процесния имот по Нотариален акт № 64, т. III, д. № 1 124 от 1960 г. На 14.07 1967 г. на С. Пенчев Стоянов му бил утвърден архитектурен план за строеж от отдел „Архитектура и благоустройство“ ГНС за построяване на двуетажна жилищна сграда в собствения си недвижим имот.

Било видно от строителни книжа и утвърден архитектурен план за строеж, че той изгражда и таванско помещение и покривна конструкция След което получава и удостоверение за въвеждане в експлоатация на цялата къща.

Заявява, че имайки предвид, че двата жилищни етажи се водят като самостоятелни обекти за живеене, то по силата на тогава действащо Постановление на МС, не е имало право едно лице да притежава повече от едно жилище. Тогава самият С. Пенчев бил предложил да прехвърли на детето на сестра си, а именно племенника му /ищеца/ С.К.С. втория жилищен етаж от сградата и само него. Било видно от Нотариален акт № 163, том 11, дело № 951 от 1974 г. на Сливенски районен съдия, че С.К.С. закупува - „само ½ идеална част от двуетажна сграда от този имот, като се ползва и обитава втория етаж от същата сграда, състоящ се от три стаи, салон, кухня и ½ идеална част от избено помещение с намиращата се в него избена стая“. Твърди, че с Решение от 24.10.1975 г. Сливенски окръжен съд се бил произнесъл по иск за делба на процесния имот и сградата в нея като е отменил решението на първоинстанционният съд и е върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Сливен.

Тогава с Решение от 02.12.1975 г. по гр.д. № 1939 от 1975 г. Сливенски Районен съд е отхвърлил искането на С.К.С. за допускане на делба на жилищна сграда да на два етажа и сервизно помещение, застроена върху 84 кв.м. в парцел 111 - 8326, в кв. 449, като решението било влязло в сила.

Твърди, че през 1976 г. С.К.С. бил започнал ново дело срещу вуйчо си за претендираме на собственост към таванския етаж. Тогава С. Пенчев,  се бил съгласил да се спогодят и да му предостави - продаде половината от таванския етаж.

Посочва, че с протоколно Определение от 13.04.1976 г., постановено по дело № 275/1976 г. по описа на Сливенски районен съд, С.К.С. е признат са собственик на ½  ид.ч. от таванско помещение, за което се задължава да заплати на С. Пенчев Стоянов сумата от 500,00 лева, както и сумата от 300,00 лева за „неуредени сметки“. С Разписка от 27.07.1976 г., ищецът по насрещния иск, заплаща на вуйчо си сумата и уреждат сметките по това дело. Твърди, че С.К.С. се бил нанесъл да живее със семейството си на втория жилищен етаж, със съпругата си и двамата си сина, единия от които ответника по първоначалния иск - С.С.К.. След като С.С.К., създава семейство, остава да живее на втория жилищен етаж, а баща му се премества на приземния етаж от къщата.

Твърди, че ищецът по насрещния иск, запушва входа на стълбището, което води до таванското й помещение, въпреки наличието на утвърдено споразумение на страните от 1976 г.

Ответниците непрекъснато били упражнявали психически тормоз върху ищцата и тя била търсила многократно съдействието на районния инспектор, но тъй като тормоза и самоуправните действия са продължили е била принудена да потърси и защити правата и интересите си по съдебен ред.

Счита, че като елемент от придобивната давност, упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняванего му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца), като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си) /Определение № 246 от 09.05.2018 г. по гр дело № 3132/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр Отделение/.

Твърди, че, нито недвижимия имот, нито таванското помещение се били ползвали от С.К.С. спокойно, те били насилствено иззети от владението на действителния им собственик, чрез използване на сила и заплашване, за което имало редица жалби до органите на полицията.

Твърди, че дворното място не било ползвано от семейството на С.К.С. и С.С.К. и те не го били стопанисвали. Единствено им бил осигурен достъп за право на преминаване за да ползват приземен и втори жилище етаж от сградата. Посочва, че изградените от сина на ищеца по насрещния иск постройки - навес - външна лятна гостна и друга постройка са били незаконно построени, без съгласието на  ответницата по насрещния иск и дори при нейното противопоставяне. Твърди, че така представеното споразумение между С.К.С. и Т.И., не касае тези постройки.  С въпросното споразумение му било разрешено само и единствено да ползва постройката, която представлява стара външна тоалетна на яма, тъй като е имало проблем с канализацията и горното  било необходимо за нормалното и обичайно ползване на жилището.

Заявява, че в този смисъл ползването на една от тези постройки в никакъв случай не може да се третира като владение на недвижимия имот за осигуряване на придобиването му по давност.

Излага съображения, че след възникване на съсобственост, ако някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/ Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина па фактическо разпределение, ползването и стопанисване па имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ад. 3 и.ти ч.т. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си /В този смисъл се позовава на мотивите към т 1 от ПП-6-74/. Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. В този смисъл се позовава и на трайно установената съдебна практика - /Решение № 97 от 19 10.2020 година, по гр дело 325/2020 год., на Първо гражданско отделение на ВКС/.

Счита, че не е приложим нито чл. 38, нито чл. 40 от ЗС , тъй като бил приложим чл. 37 от ЗС, съгласно който „Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица.”

Излага аргументи, че подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост е обща част на сградата и не може да бъде обект на прехвърлителни сделки, нито да се придобива с давностно владение, освен ако е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива. /Определение № 280 от 28.05 2018 г по гр. д № 2287/201 7 г на Върховен касационен съд, 1-во гр Отделение/.Моли да бъдат отхвърлени предявените насрещни положителни установителни искове като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том II, дело № 412 от 1990 г. на Петър Начков, Нотариус при PC - Сливен, родителите на ищцата - С. Пенчев Стоянов и Костадинка Пенчева Стоянова й  дарили ½  идеална част от собственото си дворно място, находящо се гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9. представляващо имот пл. № 8326А, парцел III - 8326, в квартал 449 по плана на гр. Сливен цялото с площ 512 кв.м.. от които застроено 79 кв.м.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том II, per. № 1534, дело № 155 от 2010 г. на Катя Тодорова - Нотариус с район на действие гр.Сливен майката на ищцата - Костадинка Пенчева Стоянова й дарила своите 3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162, находящ се гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9, целия с площ 529 кв.м., ведно с ¾  идеални части от: a/ самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № 67338.521.162.1.1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162. представляващ първи етаж от жилищна сграда, с площ 83 кв.м., представляващ жилище - апартамент, заедно с южната част от избените помещения и ’1/2 идеална част от таванските помещения; б/ сграда с идентификатор № 67338.521.162.2, построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 на един етаж, със застроена площ 55 кв.м. представляваща хангар, депо, гараж.

Видно от посочените нотариални актове, се удостоверява правото на собственост на ищцата върху дворното място, върху първи етаж от жилищната сграда, както и върху ½  от таванско помещение и ½ от избени помещения на сграда находящата се в гр. Сливен, ул. „Лъвовачешма'”№ 9.

Видно от Нотариален акт № 163, том II, дело № 951 от 1974 г. на Сливенски районен съдия, първия ответник - С.К.С. закупува от бащата на ищцата С. Пенчев С. - „само ½  идеална част от двуетажна сграда от този имот, като се ползва и обитава втория етаж от същата сграда, състоящ се от три стаи, салон, кухня и ½ идеална част от избено помещение с намиращата се в него избена стая“. Безспорно обстоятелство между страните е, че първият ответник обитава ½ от избено помещение, което е пригодено за жилище, а вторият ответник С.С.К. обитава вторият етаж от същата сграда находящата се в гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма“ № 9.

С Решение от 24.10.1975 г. Сливенски окръжен съд се  е произнесъл по иск за делба на процесния имот и сградата в нея като е отменил решението на първоинстанционният съд и е върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-Сливен.

С Решение от 02.12.1975 г. по гр.д. № 1939 от 1975 г. Сливенски Районен съд е отхвърлил искането на С.К.С. за допускане на делба на жилищна сграда да на два етажа и сервизно помещение, застроена върху 84 кв.м. в парцел 111 - 8326, в кв. 449, като решението е влязло в сила.

С протоколно определение от 13.04.1976 г., постановено по гр.д. № 275/1976 г. по описа на Сливенски районен съд, бащата на ищцата /С. Пенчев Стоянов/ и първия ответник С.К.С., се спогодяват С.К.С. срещу сумата от 500,00 лева да получи ½  идеална част от подпокривно пространство /таванско помещение/ и за 1/2 идеална част от стълбището. С.К.С. се задължава и да предостави ползването на стълбището, което води до таванското помещение.

С протоколно Определение от 13.04.1976 г., постановено по дело № 275/1976 г. по описа на Сливенски районен съд, С.К.С. е признат са собственик на ½  ид.ч. от таванско помещение, за което се задължава да заплати на С. Пенчев Стоянов сумата от 500,00 лева, както и сумата от 300,00 лева за „неуредени сметки“. С Разписка от 27.07.1976 г., ищецът по насрещния иск, заплаща на вуйчо си сумата и уреждат сметките по това дело.

В дворното място били изградените от втория ответник постройки - навес - външна лятна гостна и друга постройка без съгласието на  ответницата по насрещния иск и дори при нейното противопоставяне. Представеното споразумение между С.К.С. и Т.И., не касае тези постройки, а само и единствено страните се споразумяватСтефан К. Стефановда ползва постройката, която представлява стара външна тоалетна на яма, тъй като е имало проблем с канализацията и горното  било необходимо за нормалното и обичайно ползване на жилището.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка, Стоянова, която е майка на ищцата къщата била построена от нея и починалия й съпруг от основите до покрива, като дворното място било закупено от него още преди да встъпят в брак. През 1974 г. били продали на ответника С.К.С. половината изба и втория етаж, но таванът бил останал тяхна собственост. През 1975-76 г. започнали да водят дела срещу тях за половината от дворното място, но били неуспешни. Били продали втория етаж от къщата и половината от избата на С.К.С., тъй като съгласно действалия тогава закон не могли да притежават повече от 120 кв.м.С.К.С. първоначално бил живеел сам на втория етаж, родителите му живеели на село. След като били продали етажа не им били позволявали да използват стълбището и тавана, заплашвали ги с убийство ако влязат през входната врата и били затворили тяхната входна врата на етажа, така, че да не могат да използват стълбището и тавана. Поради молбите на сестрата на нейния съпруг им били продали и половината таван. През 1987 г. били заминали със съпруга й на село, а в имота била останала да живее нейната дъщеря заедно със семейството й. След смъртта на съпруга й през 2010 г. ответникът С.С.К. започнал без тяхно разрешение да строи навеси в двора и те го били спрели да настроява къщата. Ищцата била подписала споразумение, което се било отнасяло единствено до ползването на външната тоалетна, която в момента била неизползваема, тъй като била направена тоалетна на етажа. Навесът бил построен от втория ответник през 2012 г. и те били викали полиция, тъй като били пуснали газ пропан бутан на първия етаж, където живеела дъщеря й и нейното семейство. Сградата била построена през 1967 г. и ответникът С.К.С. не бил участвал в построяването й.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Вълкова, която е приятелка на майката на ищцата тя и нейния брат били помагали за изграждането на къщата със строителни материали, като дворното място било на бащата на ищцата, а къщата била построена през 1967 г. Родителите на ищцата били прехвърлили втория етаж на къщата и половината от избата на С.К.С., тъй като не могли да притежават повече от 120 кв.м. и неговите родители не могли да бъдат купувачи, тъй като нямали жителство. Били прехвърлили и половината таван поради молба на лелята на ищцата. Ищцата не могла да използва таванското помещение и стълбището към него, тъй като входът към тях бил затворен. Това положение било от 1987 г. През 2012 били построени и незаконните постройки в имота от ответниците. С.К.С. бил вкарал газ в жилището на ищцата и бил застрашил живота й. Ищцата нямала достъп до таванската стая, тъй като те били затворили вратата, заковали я и я заключили и сложили багаж пред нея.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Донева родителите на ищцата били продали втория етаж на къщата и мазето, тъй като имало закон и това създало проблемите. Ищцата повече от 30 години нямала достъп до таванското помещение, тъй като вратата, която била водила към стълбището била закована и затрупана с вехтории, а ищцата била заплашвана за да не я разбива. Родителите й били изнудени да прехвърлят половината от тавана на първия ответник. Ответниците били завзели двора, като били направили навес на 3-4 метра от спалнята на ищцата през 2012-13 г., който се бил използвал като барче, където се били събирали хора и било шумно до късно, като ищцата им била правила забележки и била викала полиция, тъй като не могла да си почива. Ищцата била предоставила на ответниците единствено ползването на външната тоалетна. Ищцата многократно била търсила съдействието на полицията и била разстроена от отправените към нея заплахи.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Донева, Вълкова и Стоянова като  еднопосочни и безпротиворечиви, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и като взаимно свързани помежду си. Свидетелките споделят лични свои възприятия и събития, на които са били очевидци.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Тодоров, съпруг на братовчедка на ответника С.С.К., който пресъздава информация, която е научил  от други лица майката на първия ответник е участвала заедно с бащата на ищцата в строежа на къщата, но е била изгонена от брат си. Свидетелят последно бил посетил имота през 1992-1993 г., като  него била построена къща и било налице дворно място, което се било обработвало, имало ограда от  страна на улицата и метална врата през която били влизали, имало навес за дърва, ответниците били използвали третия етаж. Свидетелят бил чувал, че вратата към стълбището била затворена, но не бил го видял при посещението си.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Попов, който е съсед на страните бащата на ищцата С. Пенчев бил започнал да строи заедно със сестра си Кула къщата. Ответникът С.К. бил заплатил на бащата на ищцата С. Пенчев сумата от 6000 лв. за избата  и ½ от мястото, като родителите на К. били дали парите, тъй като те не могли да бъдат купувачи понеже нямали жителство. През 1968 г. С. Пенчев бил застроил етажи си, а след това заедно със С.К. били построили тавана. С.К. бил направил стълбището, поискал от С. Пенчев да му го плати като същият не се бил съгласил и се били скарали, като С.К. бил заковал вратата към стълбището. Дворното място било разделено от ограда с дървени колове и бодлива тел, тъй като ищцата била построила сграда на нейното място. Твърди, че таванското помещение било изцяло построено от С.К., като били водили дело и С. Пенчев му бил заплатил половината от стълбището. Канализацията била изградена от С.К.. Последният бил опериран от рак на ларинкса и не могъл да говори  и не бил отправял заплахи към ищцата. Първият етаж на къщата бил построен от С. Пенчев. Свидетелят твърди, че тези обстоятелства са му били станали известни от разговори със С. Пенчев.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Димитър Попов, който е съсед на страните С. Пенчев бил започнал да строи къщата заедно с неговата сестра Кула  и след като били построили избения етаж я бил изгонил, като отива при другата си сестра Стефана, която му плаща 6000 лв. за да завърши строежа, като бащата на свидетеля присъства при предаването на парите. С.К. бил платил 800 лв. за таванския етаж и за стълбището, като вратата към стълбището била закована с пирони. Оградатата била построена от С.К. и баща му Коста К. и тя била разделяла двора на две части. Твърди, че ответника К. бил платил на С. Пенчев тавана, стълбището и дворното място, но не били съставени нотариални актове за прехвърляне на собственост. Тези обстоятелства били известни на свидетеля от неговите родители. Свидетелят бил посещавал навеса, но ищцата не била идвала да им прави забележки, нито била идвала полиция.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Георги Попов, Димитър Попов и Тодоров, тъй като те не са били преки очевидци на обстоятелствата, за които дават показания, а същите са им станали известни от разговори с други лица и същите не отговарят на събраните по делото писмени доказателства. В частта им относно предаването на парични суми за закупуването на идеални части от стълбище, дворно място, таванско помещение са и недопустими по см. на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по този начин ответниците се домогват да докажат правни сделки, за които законът изисква нотариална форма.

Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 е отразено следното застрояване:Сграда с идентификатор № 67338.521.162.1 - застроена площ 83 кв.м., брой етажи - 2, предназначение - Жилищна сграда многофамилна; с обособени в нея:Самостоятелен обект в-сграда с идентификатор № 67338.521.162.1.1; застроена площ 83 кв.м., първи етаж, брой етажи - 1, предназначение - Жилище, апартамент. Собственици: Т.С.И. - нот. акт 200 том VIII, дело № 1520/2010 г. на СВ.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.521.162.1.2; застроена площ 0 кв.м, втори етаж, брой етажи - 1, предназначение - Жилище, апартамент. Собственик: С.К.С. - Нот. акт № 163 том II, дело № 951/1974 г. на PC Сливен.Сграда с идентификатор № 67338.521.162.2 - застроена площ 55 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж; Собственици - С. Пенчев Стоянов - нот. акт № 175 том II, дело № 743/1966 г. на PC Сливен и Т.С.И. - нот. акт 200 том VIII, дело № 1520/2010 г. на СВ.Сграда с идентификатор № 67338.521.162.3 - застроена площ 8 кв.м, брой етажи - 1, предназначение - друг вид сграда за обитаване; Собственик: С. Пенчев Стоянов.   По действащия към настоящия момент Подробен Устройствен План одобрен със заповед № РД-15-735/14.08.1995 г. поземления имот УПИ IV-6154, кв. 381, като след влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г. на плана са нанесени новите кадастрални номера на поземлените имоти - УПИ IV-162 и по него е отразено следното застрояване:

Основно застрояване

1. Сградата на основното застрояване в имота е Жилищната сграда, означена със сигнатурата „2МЖ", застроена площ 83 M2, ситуирана „свободно" в източната част на имота съдържаща три етажа - полуподземен етаж вкопан под нивото на прилежащия терен 1.00 м, два надземни жилищни етажа и обитаемо подпокривно пространство - складова площ. Сградата е построена на основание Архитектурен проект утвърден от гл. архитект на ГНС Сливен на 14.VII. 1961 г. - възложител и собственик С. Пенчев Стоянов.

Допълващо застрояване

1.         Сграда лятна кухня и гараж, означена със сигнатурата „МЖ" - едноетажна масивна сграда със застроена площ 55 кв.м., ситуирана в югозападния ъгъл на имота, на западна и южна имотни граници. Сградата е построена на основание Строително разрешение № 457/28.05.1963 г. издадено на С. Пенчев Стоянов собственик на парцел III-8326, кв. 449 по плана на гр. Сливен кв. „Ново село", ул. „Лъвова чешма” № 9, за строеж на лятна кухня по утвърден архитектурен проект на 28.05.1963 г. и дадена строителна линия с Протокол № 187/20.06.1963 г. Сградата е преустроена със Строително разрешение № 113/26.05.1987 г. издадено на С. Пенчев Стоянов собственик на парцел III-8326, кв. 449 по плана на гр. Сливен кв. „Ново село", ул. „Лъвова чешма" № 9, за преустройство на лятна кухня в гараж и ремонт на покрива с отваряне на гаражна врата.

2.         Дворен клозет, означен със сигнатурата „Кл"- масивна постройка със застроена площ 3 кв.м., ситуирана до северната фасада на сградата лятна кухня и гараж и на разстояние от западната имотна граница. Построен със Строително разрешение от 21.06.1963 г. издадено на С. *** за построяване на клозетна кабина и яма.

3.         Стопанска постройка - склад и дворен клозет, масивна постройка, означена със 

сигнатурата „МС", със зает роена площ 8 кв.м., ситуирана в североизточната част на имота, северно от основната жилищна сграда и на северната имотна граница. Построена по гласни данни след построяването на жилищната сграда. Записана в имотния регистър на недвижимите имоти на С. Пенчев Стоянов.

Застрояване неотразено по действащия ПУП.

1.         Паянтова постройка - означена със сигнатурата „Пл" /означава площадка, бетонова/, със застроена площ 15 кв.м., ситуирана в североизточния ъгъл на имота, до източната фасада на стопанската постройка и на северната имотна граница и улично регулационната линия. Конструкция от дървен скелет, до три оградни стени - дървена обшивка и стоманена двукрила врата към улицата, плосък покрив едноскатен - плоскости от „OSB" и хидроизолационна мушама. Построена по гласни данни от С.С.К. през 2012 г. без строителни книжа и документи.

2.         Пристройка към част от западната фасада на Жилищната сграда, ситуирана по дължина север - юг, започваща от северната имотна граница и завършваща до стълбищната площадка - вход за първи жилищен етаж от жилищната сграда, застроена площ ЗП 21.75 кв.м., смесена конструкция, едноскатен плосък покрив с покривно покритие хидроизолационна битумна мушама. Построена от Т.С.И., без строителни книжа и документи.

Главния вход на жилищната сграда е от северната фасада и отделните обекти в нея се обслужват от вътрешна стълбищна клетка осигуряваща достъп до северната част от полуподземния етаж, входове за самостоятелен обект № 1 на първи надземен етаж и самостоятелен обект № 2 на втори надземен етаж и обитаемото подпокривно пространство. Самостоятелен обект № 1 на първи надземен етаж има и допълнителен вход за достъп чрез масивно еднораменно стълбище, площадка и антре на западната фасада на сградата директно от прилежащия терен на дворното място. До този вход е и входа за достъп до южната част на полуподземния етаж.Входа за достъп на ищцата от стълбищната клетка на сградата до жилището и на първи етаж и от там съответно обратно към стълбищната клетка и към таванското и помещение не е зазидан, но вратата е закована, което реално препятства използването на входа по предназначение.

Подпокривното пространство на сградата е осъществено от изпълнен околовръстен надзид с височина 1.40 м и наклонените покривни скатове. В него са обособени две зони на ползване чрез дървена конструкция съответно за собствениците на двата самостоятелни жилищни обекта. Към настоящия момент ищцата Т.С.И. няма достъп и не ползва никаква част от таванското помещение. Цялото обитаемо подпокривнопрострнство се използва от ответниците С.К.С.С.С.К..

 Към момента на придобиване на процесния имот от С. Пенчев Стоянов с нотариален акт № 64 том III, дело № 1124/1960 г. същия е представлявал 1/2ид. част от един марашнаходящ се в землището на гр. Сливен местност „Хисарлъка". Към този момент е в действие Кадастрално регулационен план одобрен със заповед № 1001/09.03.1957 г., по който процесния имот не е кадастрално заснет, тъй като е бил извън регулация.

Съгласно Преписка за „Допълване на кадастралната основа на плана с границите на имот пл. № 8326", за имота е отреден парцел III, кв. 449. Допълването е одобрено съсЗаповед № 1724/01.IX.l061 г. на Председателя на ОНС гр. Сливен от 1961 г.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 175 том II, дело № 743/30.юни.1966 г., парцел Ш-8326, кв. 449 по плана на гр. Сливен е образуван от собствено място и предаваеми части както следва: От имот пл. № 8222 - 156 M2; От имот пл. № 8232 - 35 M2; От имот - улица на ГНС 54 M2.Следващия план за кв. „Ново село" е Кадастрално регулационен план одобрен със заповед № 1405 от 11.07.1968 год. Тази част от плана не е запазена и не се съхранява в Община Сливен. По този план процесния имот е с пл. № 8326, кв. 449 и за него е отреден има само един парцел 111-8326.Към настоящия момент за кв. „Ново село" гр. Сливен, където се намира процесния имот е в действие Подробен Устройствен План одобрен със заповед № РД-15-735/14.08.1995 г. Кадастралната основа на този план е изготвена в началото на осемдесетте години на миналия век, извършено е допълване в началото на деветдесетте години, и плана е одобрен като ПУП през 1995 г. По този план поземления имот представлява УПИ IV-6154, кв. 381, като след влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г. на плана са нанесени новите кадастрални номера на поземлените имоти - № 162. На основание на горните констатации не може да се каже кой имот е с пл. № 8326 А. Вещото лице, констатира, че по принцип номерата на парцелите се означават с римски цифри и за един квартал са поредни от парцел I до парцел „п", за един имот могат да бъдат отредени няколко парцела, но не може за два различни отделни имота да се запише парцел, както в случая парцели III -8326 и III- 8326А, поради което се налага извода, че № 8326 и № 8326А са части от един имот, за който е отреден един парцел III -8326 кв. 440. В подкрепа на това е записването в разписната книга към плана от 1968 г., където в една клетка е записано № 8326 и № 8326А - площ 512 кв.м. Парцел III -8326, кв. 449 по КРП одобрен със заповед № 1405 от 11.07.1968 год., е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 по КККР на гр. Сливен.

В Разписната книга към Кадастрално регулационен план одобрен със заповед № 1405 от 11.07.1968 год. за процесния имот е направено следното записване:8326 а; 8326 - Уг С. Пенчев Стоянов - н.а. № 63, том III, 1960 г.; Държавно - част за улица акт 2314; Симеон, Петко Д. Симеонови; Васила Сим. Трифонови - н.а. 1.VI том III, 60 г.Над реда за процесния имот /в реда на имот № 8325/ е допълнено: от жил. сграда - 1/2 С.К.С. - н.а. № 163, том II - 1974 г. nap. III.

-          Вещото лице върху копие от скица на ПИ имот с идентификатор № 67338.521.162 по КККР на гр. Сливен е допълнило съществуващото застрояване към настоящия момент в имота. Скицата е неразделна част от заключението.

За достъп до дворното място представляващо ПИ имот с идентификатор № 67338.521.162 по КККР на гр. Сливен от прилежащата ул. „Лъвова чешма" са обособени два входа. Северен означен с № 9 в, към момента използван от ответниците и южен означен с № 9, към момента използван от ищцата. Двете зони на ползване са отделени с ограда – отизточната фасада на жилищната сграда до оградата материализираща улично регулационната линия.Главния вход на жилищната сграда е от северната фасада и отделните обекти в нея се обслужват от вътрешна стълбищна клетка осигуряваща достъп до северната част от полуподземния етаж, входове за самостоятелен обект № 1 на първи надземен етаж и самостоятелен обект № 2 на втори надземен етаж и обитаемотоподпокривно пространство. Самостоятелен обект № 1 на първи надземен етаж има и допълнителен вход за достъп чрез масивно еднораменно стълбище, площадка и антре на западната фасада на сградата директно от прилежащия терен на дворното място. До този вход е и входа за достъп до южната част на полуподземния етаж.

По отношение на  паянтова постройка - означена по действащия ПУП със сигнатурата „Пл" /означаващо площадка, бетонова/, със застроена площ 15 кв.м., ситуирана в североизточния ъгъл на имота, до източната фасада на стопанската постройка и на северната имотна граница и улично регулационната линия, без строителни книжа и документи, построена и използвана от С.С.К., същата е в зоната от дворното ползвана от ответниците.

Видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице е изчислило площта на североизточната част от поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 с административен адрес гр. Сливен ул. „Лъвова чешма" № 9 В и изполваща се от ответниците С.К.С. и С.С.К..Тази част от имота има „Г" образна форма и е със следните граници: изток - уличнорегулационната линия на имота; запад - пристройката ситуирана по дължина север - юг и източната фасада на жилищна сграда с идентификатор № 67338.521.162.1; север - северната имотна граница на имота; юг - северната фасада на жилищна сграда с идентификатор № 67338.521.162.1 и вътрешната разделителна ограда от източната фасада на жилищната сграда до уличнорегулационната линия.Описаната част от поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 е с площ 53 кв.м.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

По отношение на обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

По допустимостта на иска по чл. 108 ЗС:

         Съдът е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от съсобственик, който твърди да притежава 1/2 идеална част от таванско помещение  и стълбище  срещу другия съсобственик, за осъждането му да предаде владението по отношение притежаваната от него идеална част, доколкото няма достъп до таванското помещение и стълбището.

По въпроса „При иск по чл.108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване на владението върху претендираната идеална част?“ е образувано тълкувателно дело № 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от различни състави на ВКС. Доколкото образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото производството пред първата инстанция, разглеждаща спора, обусловен от поставения правен въпрос, то настоящият състав следва да изложи своето становище, която е в следния смисъл: С иска по чл.108 ЗС се търси защита на нарушеното владение от страна на собственик срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание. Ревандикационен иск може да бъде предявен от съсобственик, притежаващ идеална част, както срещу трето за съсобствеността лице, така и срещу друг/ други съсобственици. Това е така, доколкото всеки съсобственик съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния обем от правомощия на правото на собственост – да владее, ползва вещта и да се разпорежда с нея (като се имат предвид ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато съсобственик не е допускан до съсобствения имот от другите съсобственици и никога не е упражнявал правомощието си да го владее, то е допустимо той да поиска от съда предаване на владението по отношение на притежаваната от него идеална част. В действителност, останалите съсобственици имат право да владеят съсобствената вещ, но то не изключва основателността на иска на по чл.108 ЗС, предявен от невладеещия съсобственик. В този смисъл – решение № 15/ 02.08.2012 г. по гр.д. № 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/ 2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В цитираните решения се приема, че исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защитата, която дава иска по чл. 108 от ЗС - предаване на владението върху идеална част. Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците. Приема се още, че искът за собственост по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим, като проблемите на изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение не са от категорията на основанията, обуславящи надлежното упражняване правото на иск. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част от съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по чл. 108 ЗС.

         В част от решенията на Върховния касационен съд, цитирани в определението, с което е направено предложение за образуване на тълкувателно дело, например, решение № 100/ 02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г.о., се приема, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС, на когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението от нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл.31, ал.1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същи обект. Разрешението, дадено с това решение, не намира приложение в настоящия случай, доколкото фактическата обстановка е различна. В случая, ищцата твърди да е лишена изцяло от възможността да ползва съсобствения имот/стълбище и таванско помещение/, докато в цитираното решение всички съсобственици ползват вещта, но някои от тях ползват в повече от притежаваната от тях част. В последния случай, допустимостта на ревандикационния иск е обусловена от провеждането на производство за разпределение на ползването, което обаче не е необходимо по настоящия казус.

         Предвид изложените по-горе принципни разбирания, съдът приема, че предявеният от съсобственик ревандикационен иск на идеална част срещу съсобствениците е допустим и следва да се разгледа по същество.

         По същество на правния спор:

         С ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Съгласно задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителендиспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителендиспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитивдосежно предаване на владението на имота. В  Решение № 152/13.09.2011 г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№ 950/2009 г. е прието, че за да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на вещта.

В настоящият случай всички предпоставки за уважаването на ревандикационния иск са налице. Ищцата е собственик на ½ ид.ч. от таванското помещение и на ½ ид.ч. от стълбището в процесната сграда, видно от представените по делото нотариални актове.Ответниците упражняват фактическата власт върху цялото таванско помещение и стълбището, като първият ответник е собственик на ½ ид. ч. от таванското помещение по силата на постигнатата съдебна спогодба между страните и от стълбището, които се явява обща част за страните по своето предназначение. Същите са възпрепятствали напълно достъпа на ищцата до стълбището и таванското помещение, като са затворили входа към тях и със своите действия не позволяват на ищцата да упражнява правомощията си на съсобственик. Фактическата власт върху идеалните части на ищцата от тавана и стълбището ответниците са установили чрез насилствени действия, отправяне на заплахи и поведение обусловило основателен страх у ищцата за нейния живот и здраве и тези на нейното семейство- пускане на газ в жилището на ищцата, което обстоятелство се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели кредитирани от съда.

По смисъла на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В този смисъл за основателността на иска следва да се установи кумулативното наличие на две предпоставки- ищецът да е собственик и ответникът да създава пречки при реализацията на собственическите му права. Този иск, също се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, тъй като ищцата доказа, че е собственик на имота и че ответниците са възпрепятствали достъпа й до таванското помещение, което се установи от свидетелските показания.Съдът споделя становището на ищцата, че в правната теория и трайно установената съдебна практика, е прието, че  изграждането на обект в чужд имот без съгласие на собствениците, е достатъчно основание за уважаване на предявен от тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на изграденото и възстановяване на имота в състоянието преди нарушението, тъй като собственикът не е длъжен да търпи такъв строеж.Със задължителната съдебна практика е установено, че не е нужно да се доказва в какво се изразява неоснователното действие на ответника по смисъла на чл. 109 ЗС, когато самото нарушение е от такова естество, че предполага ограничаване правото на собственика да ползва имота си пълноценно и по предназначение /Решение № 283/12 г. от  07.03.2013 г. по гр.д. № 387/12 г. на II г.о./ . Според  Решение № 532 от 21.10.2009 г. по гр.д. № 66/09 г. на II г.о., целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, за което е без правно значение дали обектите са построени без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми.

Без обуславящо значение е дали искът по чл. 109 ЗС е предявен от всички или само от някои от засегнатите собственици - по този ред се защитава засегнатото право на собственост независимо от неговия обем, както и срещу всяко лице, включително и срещу съсобственик, изградил строеж в общия имот без съгласието на останалите участници в общността /Решение № 267/14 г. от 15.05.2015 г. по гр.д.№ 3225/14 г. на I г.о./. Собствениците на мястото не са длъжни да търпят изградения строеж, независимо дали същият обективно увеличава стойността на имота им и независимо от наличието или липсата на строителни книжа. В тази връзка цитира ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, според което строителните книжа установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес, но не са в състояние да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че не се засягат права, които са чужди. Собственикът на земята не е длъжен да търпи изграждането и поддържането на каквито и да било сгради и съоръжения в имота си, ако не е дал съгласие за това чрез учредяване право на строеж в предвидената от чл.18 ЗЗД нотариална форма за валидност, каквато в случая не е налице.

С оглед на изложеното предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на предявените насрещни положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС.

За да настъпи придобивния ефект на оригинерен способ, на който се позовават ищците следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма случаен характер, а да бъде израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, непрекъснато, което означава да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин и явно, което означава да не е установено по скрит начин.

За да бъде придобито владение върху вещ, която се владее от друг (или поне не се владее изключително от лицето, което я завладява), преди всичко е необходимо да бъде отблъснато владението на досегашния владелец. Това важи и в случаите когато новият владелец е бивш държател на вещта, т.е. когато той до завладяването е упражнявал фактическата власт, като е променил само намерението (interversiopossessionis).

При упражняване на фактическа власт върху чужда вещ презумпцията е лесно оборима, тъй като собственикът е отстъпил фактическата власт на държателя по силата на някакво правно основание, чието установяване ще доведе до отричане на предполагаемото намерение за своене. При упражняване на фактическа власт върху съсобствена вещ от един от съсобствениците правно основание също трябва да е налице - решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, или дори съгласие на всички. Използването на цялата вещ без решение или съгласие също е възможно, както се вижда от уредената в чл. 31, ал. 2 ЗС хипотеза. След като се допуска тази възможност, не би трябвало да се възприема упражняваната без основание фактическа власт като владение. Ето защо, се приема, че намерението на владелеца да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика.

При промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към собственика, а при съсобственост - към останалите съсобственици.

Ето защо, презумпцията по чл. 69 ЗС е ограничено приложима. Тя се отнася само до намерението като субективен елемент на владението, но не и до действията, в които се обективира промяната на това намерение, извършени по начин да бъдат узнати от собственика.

Както е разяснено с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец (т.нар. interversiopossessionis). Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

С решение № 276 /20.11.2014 г. по гр.д. № 3036 /2014 г., ., на ВКС, І г.о. е прието, че действия, с които се отблъсква владението на невладеещия собственик и той се препятства да упражнява правото си на собственост могат да бъдат: недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху имота. По същество е прието, че едната страна е демонстрирала пред другата, че владее за себе си.

С Решение № 87/7.05.2015 г. по гр.д. № 6486/2014 г., І г.о. - представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна сграда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти. - Ако между съсобствениците на недвижим имот е било постигната спогодба, съгласно която те са разпределили ползването върху реално определени части от съсобствения имот, последващото изграждане на масивна ограда в едната част на имота не съставлява действие, изразяващо промяна на анимуса на съсобственика за установяване на самостоятелна фактическа власт върху реално обособена част от съсобствения имот.

Постигнатата между съсобствениците спогодба за разпределяне на ползването на съсобствения имот изразява волята на всеки един от тях за зачитане правата на другия съсобственик чрез упражняване на държане върху притежаваната от него идеална част от имота. Тази спогодба обвързва всички съсобственици, между които е сключена, както и техните правоприемници, до настъпването на обективна промяна в обстоятелствата, която да сочи на необходимост от привеждане на ползването в съответствие с действителното положение. Ако пък е налице субективна промяна, т.е. промяна в намерението на някой от съсобствениците, свързана с начина, по който упражнява фактическата власт върху реално обособена част от съсобствения имот, тази промяна трябва да достигне до знанието на останалите съсобственици, участвали при постигането на спогодбата, за да им бъде противопоставена.

Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е насочено към отричане правата на другите съсобственици. Ако обаче подобно действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на правомощията му по чл.31 ЗС по начин да не пречи и на другите съсобственици да си служат със същия имот съобразно правата си, включително с отделни, реално обособени части от него, за да се приеме, че това действие има за последица установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, то следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици.

В процесния случай, съдът счита, че ответника С.К.С. е установил своето владение върху цялото таванско помещение, стълбището и дворното място  по насилствен начин чрез заплахи и насилствени действия спрямо ищцата, а преди това и спрямо нейния баща /заковал с пирони вратата водеща към стълбището към тавана, затрупал я със свои багаж/, които са породили основателен страх у нея за живота и здравето й, което се установява от разпитаните по делото свидетели /пуснали са газ в жилището на ищцата/. Същият не е съсобственик на дворното място, тъй като с Нотариален акт № 163, том II, дело № 951 от 1974 г. на Сливенски районен съдия, С.К.С. закупува от бащата на ищцата С. Пенчев С. - „само ½  идеална част от двуетажна сграда от този имот, като се ползва и обитава втория етаж от същата сграда, състоящ се от три стаи, салон, кухня и ½ идеална част от избено помещение с намиращата се в него избена стая“, т.е. между страните по сделката се учредява етажна собственост по отношение на сградата и обектите в нея, но не и по отношение на дворното място, което остава индивидуална собственост на бащата на ищцата. С оглед на изложеното по отношение на дворното място ответниците се явяват владелци, които са установили фактическата власт върху имота без да имат правно основание затова с насилствени действия първо по отношение на родителите на ищцата след това и по отношение и на нея, като тези насилствени действия продължават и към настоящия момент видно от представените по делото доказателства и показанията на свидетелите кредитирани от съда.

Предявения положителен установителен иск  с правно основание чл.124 ГПК по отношение на ½ ид. ч. от таванското помещение се явява недопустима, тъй като с влязла в сила съдебна спогодба, която има действие на влязло в сила съдебно решение обективирана в протоколно определение от 13.04.1976 г. този въпрос вече е бил решен, със сила на пресъдено нещо и е било признато за установено по отношение на наследодателя на ищцата С. Пенчев Стоянов, че ответникът С.К.С. е станал собственик на ½ ид.ч. от подпокривното /таванско помещение/. По смисъла на чл.298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните и съгласно чл. 299 ГПК спор решен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван между страните освен в случаите, когато законът предвижда друго, като повторно заведеното дело се прекратява от съда.

Предявения положителен установителен иск  с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС по отношение на  другата ½ ид. ч. от таванското помещение, която твърди, че би придобил по давност се явява неоснователен.

Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост е обща част на сградата и не може да бъде обект на прехвърлителни сделки, нито да се придобива с давностно владение, освен ако е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива. /Определение № 280 от 28.05 2018 г по гр. д № 2287/201 7 г на Върховен касационен съд, 1-во гр Отделение/.

Според чл. 38, ал. 1 от ЗС при сгради, в които етажи от имот принадлежат на няколко собственици, общи за всички тях са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Законът допуска, че части от сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи, може да бъде притежавана от собственика / собствениците, чиито обекти обслужва (арг. от чл. 38, ал. 2 ЗС) .Когато подпокривното пространство на сграда, притежавана от двама или повече съсобственици, не е изградено като жилища, ателиета или тавански складови помещения, то това пространство представлява обща част на всички собственици, независимо дали според документа за собственост (нотариален акт, протокол от делба) е посочено, че таванското помещение попада в дял на един от собствениците.Ако обаче подпокривното пространство има нужната височина, пространство и обем за изграждане на самостоятелни обекти или обслужващи помещения, могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, то е обща част по предназначение и като такава етажните собственици могат с единодушно съгласие да променят това му предназначение. При спазване на законните изисквания могат да се изградят складови помещения или стаи за творческа дейност, които да се придадат към самостоятелните обекти на долните етажи или на някой от тях, а могат да се изградят и ателиета, тавански жилища или други самостоятелни обекти, ако етажните собственици имат право да строят такива.

Ако обаче таванът или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито пък има достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към него, тогава той представлява обща част по естеството си. Предназначението му не може да се променя при никакви условия. Тук важи правилото, че общите части не могат да се делят, както и че те нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, съдебна делба и придобивна давност.За да преодолее тази пречка и за да се придобие таванът от един от собствениците е необходимо да се преустрои подпокривното пространство с цел създаване на самостоятелен обект/самостоятелни обекти.Според чл. 185 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за преустройството следва да има съгласие с нотариална заверка на подписа от страна на всички собственици, в случай че преустройството на тавана ще доведе до промени в общите части, промяна в предназначението на обекта (например от неоползотворено подпокривно пространство в таванско помещение, жилище, ателие) или в случаите, в които се завземат общи части. Ако не се стигне до такава промяна, нотариално заверено съгласие не е необходимо.Нужно е нотариално прехвърляне на бъдещия имот.В зависимост от вида на бъдещия обект, който ще се застрои в подпокривното пространство (жилище, ателие за творческа дейност, складово помещение), следва да се спазят законовите изисквания за конкретното помещение. Така например, за да се преустрои в жилище таванът, следва към него да има самостоятелен вход, кухня/кухненски бокс, баня с тоалетна и  складово помещение/мазе.Когато таванът няма нужната височина, пространство и обем за изграждане на отделни самостоятелни обекти или обслужващи помещения съгласно строителните правила и норми, няма достъп до него от редовна стълба и е неизползваемо, освен като изолация между последната плоча и покрива и за достъп до него, то е обща част по естеството си и не може да се преустройва и разделя между етажните собственици.

За да е възможно придобиването на обособените в подпокривното пространство самостоятелни помещения в полза на един от собствениците е необходимо другите собственици да имат към своите жилища складови помещения. Ако на другите собственици са прехвърлени складови помещения – мазета, което означава, че няма да има проблем при преустройството на общи части в индивидуална собственост. След обособяване на такива самостоятелни помещения, последните дори да запазят характеристиката си на общи части по предназначението си, вече биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в долните етажи, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. ателие, жилище и пр./ Когато подпокривното пространство е обща част по предназначение, т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост.

Предвид изложеното, и след като в случая, в тавана има изградени с общото         съгласие на съсобствениците, учредили етажната собственост, самостоятелни        помещения, последните могат да бъдат изключителна собственост на някой от       етажните съсобственици или на трето лице. Пречка за това не съществува и            предвид  това, че в сградата има изградени и обособени избени помещения    към всяко от   самостоятелните жилища, които съществуват като принадлежност към всеки       самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един самостоятелен обект има             възможността да ползва такова помещение и да притежава собственост върху него, с             което изискването, правилата и  нормите по ЗУТ, за наличието на складово помещение   към жилището са изпълнени. В този случай е допустимо придобиването на         правото на    собственост върху складово помещение, извън задължително принадлежащите       към жилището такива, тъй като това не би имало за последица   лишаване        на друг съсобственик на самостоятелен обект от такова. (в този см.Решение № 81 от 4.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о., ГК).

В допълнение следва да се посочи, че в т. 1 на . на ОСГК на ВС е прието, че по отношение на подпокривното пространство /тавана/ на сгради, притежавани в етажна собственост, разпоредбата следва да намери приложение само когато същото не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти. С по новата съдебна практика на ВКС, обективирана с Решение № 734 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1270/2009 г. на ВКС-I г. о. и по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС-I г. о., се приема, че общите части на сграда, в режим на етажна собственост, определяни като такива по предназначение или по естеството си, макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ, могат да бъдат предмет на съдебна делба, доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпокривното пространство, без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение. Така, “когато подпокривното пространство е обща част по предназначение т. е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност”, с която се допуска възможността, доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския етаж (дори и да е обща част съгласно приетото в ТР № 4/1983 г.), те да могат да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба. В този смисъл и Решение № 118 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 3138/14 г. на ВКС, II г.о.“

В случая доколкото подпокривното пространство представлява общо помещение, в което няма обособени самостоятелни обекти, е обща част и принадлежи на всички собственици.

В случай че притежава съответните височина, обем и дължина, то подпокривното пространство може да се преустрои от собственика/собствениците, спазвайки законовите изисквания, установени в ЗУТ. В зависимост от характеристиките на пространството, последното може да се обособи като складовo помещение, жилище или ателие за творческа дейност. Най-лесно би било преустройството в склад или в ателие. Изискванията са другите собственици да имат складови помещения. Ако останалите собственици притежават друго складово помещение, например мазе, означава, че няма пречка таванът да остане във изключителна собственост на един от съсобствениците. ВКС е дало следния отговор: „по поставения въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 1368/3.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г. на IV ГО на ВКС, а именно, че избено помещение в сграда в режим на етажна собственост могат да бъдат придобивани по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото складово помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти. Съображенията за това са следните: Ако в сградата различни лица притежават самостоятелни обекти, за които по закон е предвидено наличие и на складово помещение, необходимо е такова помещение /независимо дали в тавана или в зимника/ да съществува като принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един самостоятелен обект да има възможността да ползва такова помещение и да притежава собственост върху него. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително. Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на собственост върху складово помещение, което ползва явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години.”

Следователно за да се придобие преустроеното в самостоятелен обект подпокривно пространство в индивидуална собственост е необходимо: нотариално заверено съгласие на всички собственици за преустройството и нотариален акт за прехвърляне на преустроените обекти, тъй като без такъв договор всичко преустроено би било обща собственост на всички собственици в сградата.

В настоящия случай видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза подпокривното пространство на сградата е осъществено от изпълнен околовръстен надзид с височина 1,40 метра и наклонени покривни скатове. В него са обособени две зони на ползване чрез дървена конструкция съответно за собствениците на двата самостоятелни жилищни обекта, като ищцата няма достъп до обекта и не ползва таванското помещение и цялото обитаемо подпокривно пространство се използва от ответниците. В случая не са налице обособени самостоятелни обекти в таванското помещение, които да отговарят на нормативните изисквания за жилище и дори и да се приеме, че подпокривното пространство е обща част по предназначение, тъй като има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност,  то в случая липсва решение и на двамата етажни собственици подпокривното помещение да бъде преустроено в самостоятелен обект и едва след това да се изследва въпроса дали същото може да стане индивидуална собственост на някой от съсобствениците придобито по давност или чрез друг придобивен способ. В случая, ако се признае, че ответникът С.К.С. е единствен собственик на таванското помещение, ищцата ще остане без таванско помещение и съответното без помещение за склад, тъй като макар, че сградата в режим на етажна собственост разполага с изба, същата видно от показанията на разпитаните по делото свидетели не се използва за склад,  а като жилищен етаж. В случая ще се стигне до придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова и би противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително. Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на собственост върху складово помещение, което ползва явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години.

Неоснователна е и претенцията на ответника С.К.С. предявена при относно признаването му на право на собственост на ½ ид.ч. от дворното място на основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като  се установи по делото същият  е установил фактическата си власт върху тази ½ ид.ч. от дворното място описана подробно в изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза чрез насилствени действия по отношение на ищцата изразили се в отправяне на заплахи и действия /пускане на газ пропан бутан в дома й/, които са породили у нея основателен страх относно живота и здравето на нея и на семейството й На следващо място съдът, счита, че дори и да се приеме, че С.К.С. не е установил фактическата власт върху владяната от него ½ ид.ч. от дворното място с насилие, то не може да се установят другите елементи на давностното владение от събраните по делото доказателства. Единствено от кредитираните от съда свидетелски показания се установява, че през 2012-2013 г. вторият ответник бил построил навеса предмет на предявения негаторен иск в описаната от допълнителната съдебно-техническа експертиза ½ идч.  от дворното място, може да се приеме, като действие по установяване на фактическа власт върху тази част от дворното място, но към датата на исковата молба-14.07.2020 г. не е изтекла 10 годишната придобивна давност. Изградената ограда в дворното място е била премахната от ищцата, която също е построила своя постройка, което е действие по противопоставяне на установеното владение от страна на ответниците.

Владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. В случая е налице поддържане на установеното владение върху част от дворното място с насилие и са налице действия на противопоставяне на ищцата на владението на ответниците изразило се в търсене на съдействие на полицията, премахване на ограда и построяване на нейна постройка в дворното място като тези обстоятелства се установяват от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.Насилствените и скрити действия също не могат също да служат за основа на владение, годно да породи правни последици. То може обаче да започне, когато насилието или скритостта са престанали. Насилието, чрез което може да се придобие владение, подразбира, както моралното, така и физическото насилие, тъй като закона не дава основание да се прави разлика между едното и другото насилие. Дали някой е влязъл във владения от едно лице имот, като е упражнил физическа сила, с която разполага или като му внушил сериозен страх, било като е злоупотребил с положението, в което се намирам спрямо владеещото лице, то и в единия и в другия случай е смутен обществения ред, като едно лице се налага над друго чрез физическа или морална сила, чрез която измества властта на закона, уреждащ правните средства за ревандикиранена владения имот. Насилието или скритостта опорочават владението не спрямо всички, а само спрямо този, към когото са насочени. В случая владението на ответниците е опорочено по отношение на ищцата, тъй като по отношение на нея е упражнено насилието.

Неоснователна е и претенцията на ответника С.К.С. предявена при условие на евентуалност относно признаването на ½ ид.ч. от дворното място за собственост на ответника като обща част.

В случаите, когато сградата в режим на етажна собственост е построена въз основа на учредено право на строеж, или самостоятелни обекти в нея са прехвърлени отделно от земята дворното място не съставлява обща част. Собственикът на земята запазва правото на собственост върху нея и то не може да бъде отречено само защото върху него е разположена сграда в режим на етажна собственост т.е. нито земята, нито дворното място не са общи части  в този случай.  В този смисъл е Решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331 / 2011 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение.

В случая на ответника С.К. му е прехвърлено единствено правото на собственост върху втория етаж на сградата  и ½ ид.ч. от избеното помещение и впоследствие и ½ от таванското помещение, но не му е прехвърлена идеална част от дворното място и той не е станал съсобственик на дворното място и към дворното място не се прилага режима на общите части на етажната собственост. Видно от Нотариален акт № 163, том II, дело № 951 от 1974 г. на Сливенски районен съдия, първия ответник - С.К.С. закупува от бащата на ищцата С. Пенчев С. - „само ½  идеална част от двуетажна сграда от този имот, като се ползва и обитава втория етаж от същата сграда, състоящ се от три стаи, салон, кухня и ½ идеална част от избено помещение с намиращата се в него избена стая“.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата има право на разноските, които е направила в производството в общ размер на 1629,65 лева. Съдът не счита, че с оглед фактическата и правната сложност на делото следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Воден от горното, Сливенски районен съд,

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на С.К.С., ЕГН: ********** *** С.С.К., ЕГН: ********** ***  че Т.С.И., ЕГН: ********** *** собственик върху ½ ид.ч. от стълбището, както и ½ ид.ч.  от  таванско помещение от недвижим имот с идентификатор № 67338.521.162.1.1, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 с административен адрес гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма”№ 9, ет. 1, ап. 1, със застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗССтефан К.С., ЕГН: ********** *** и С.С.К., ЕГН: ********** *** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТОна Т.С.И., ЕГН: ********** *** по отношение на ½ ид.ч. от стълбището, както и ½ ид.ч.  от  таванско помещение от недвижим имот с идентификатор № 67338.521.162.1.1, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162 с административен адрес гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма”№ 9, ет. 1, ап. 1, със застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м.

 ОТХВЪРЛЯ предявения  от С.К.С., ЕГН: ********** *** насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по отношение на Т.С.И., ЕГН: ********** ***  върху ½ ид. ч. таванско помещение на основание придобивна давностс площ 84 кв.м., което е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор № 67338.521.162.1.2, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Лъвова чешма“ №9 –В,ет.2 ап.2 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕпредявения  от С.К.С., ЕГН: ********** *** насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по отношение на Т.С.И., ЕГН: ********** ***  върху ½ ид. ч. таванско помещение на основание съдебна спогодба с площ 84 кв.м., което е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор № 67338.521.162.1.2, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Лъвова чешма“ №9 –В,ет.2 ап.2 като НЕДОПУСТИМ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2021/2020 г. в частта по отношениенасрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК. за установяване на право на собственост по отношение на Т.С.И., ЕГН: ********** ***  върху ½ ид. ч. таванско помещение на основание съдебна спогодба с площ 84 кв.м., което е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор № 67338.521.162.1.2, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Лъвова чешма“ №9 –В,ет.2 ап.2.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от С.К.С., ЕГН: ********** *** насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по отношение на Т.С.И., ЕГН: ********** *** ½  идеална част от Поземлен Имот с идентификатор 67338.521.162, с площ 528 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 метра/, с номера по предходни планове 6154 и 8326 на основание давностно владение, както и предявеният евентуален положителен установителениск по чл. 40 ЗС, с който се претендира да се признае за установено, че е собственик на идеални части от поземления имот по силата на чл.40 от ЗСкато НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС С.С. КостовЕГН: ********** *** да премахне изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор № 67338.521.162, собственост на ищцата, представляващи навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура около 8 кв.м., находящи в двора на имот с административен адрес гр. Сливен, ул. „Лъвова чешма” № 9 и да възстанови състоянието на имота в състоянието преди нарушението.

  ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.К.С., ЕГН: ********** *** и С.С. КостовЕГН: ********** ***  да заплатят на Т.С.И., ЕГН: ********** *** сумата от 1629,65 лева, съставляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в прекратителната си част може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Сливен в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: