Р Е
Ш Е Н
И Е
№488
гр.
Добрич, 19.12.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при участието на
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 366/ 2023 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от М.Д.Р., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. К.И., ДАК, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22 – 0240 – 000043/
22.05.2023 г., издадена от полицейски инспектор към РУ към ОДМВР – Добрич, РУ –
Балчик, по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
оспорва фактическата обстановка и твърди, че не е управлявал МПС в съответния
час и място, поради което отказът да бъде тестван за алкохол, бил
законосъобразен. Признава, че е отказал да бъде тестван, но възразява, че не му
бил даден талон за медицинско изследване. Твърди, че си е бил в двора на
къщата, не е управлявал автомобил и същата нощ му били изчезнали животни, за
което се обаждал на телефон 112, задържали го, после го освободили, след което
му снели табелите на автомобила. Счита, че след като не било установено да е
управлявал МПС, то отказът му да бъде тестван, е неотносим. С оглед на това
възразява срещу наложената ПАМ и иска нейната отмяна. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К. И.,
която поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата – полицейски инспектор при РУ към ОДМВР – Добрич, РУ – Балчик прилага
преписката по издаване на оспорения акт. В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, се явява лично, не се представлява. Оспорва жалбата изцяло.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
21.05.2023 г. от старши полицай при ОДМВР – Добрич, РУ - Балчик, Д.Д.А., е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 037279
(л. 25) против М.Д.Р. за това, че на 21.05.2023 г., около 01:55 часа, в с. Преспа,
обл. Добрич, по ул. Първа до № 25 управлява лек автомобил Ситроен Ксара с рег.
№ ТХ8792НХ, негова собственост, във видимо нетрезво състояние, като отказва да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен № ARDN-0073, издаден
талон за медицинско изследване № 072101 (л. 27).
Тази
фактическа обстановка е описана и в Докладната записка на актосъставителя (л.
26), и в Докладна записка на св. М.Г..
Със
Заповед № 22 – 0240 – 000043/ 22.05.2023 г., издадена от полицейски инспектор
при РУ – Балчик към ОДМВР – Добрич, въз основа на посочения по-горе АУАН, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на М.Д.Р., е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година, а именно за 190 дни.(л. 7).
В
ЗППАМ е отразен издаденият талон за медицинско изследване № 072101, както и че са
отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег. номер ТХ8792НХ.
Деянието е подведено под нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а именно,
че водачът отказва проверка за алкохол.
С
т.1 от Заповед № 357з – 924 – 07.04.2022 г. (л. 28) в изпълнение на т.1.3. от
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и чл.
172, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР – Добрич
е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1,
т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП с мотивирани заповеди
служители на ОДМВР – Добрич, вкл. по т.1.7. полицейските инспектори към РУ при
ОДМВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при
ОДМВР – Добрич.
Талонът
за медицинско изследване не е получен от водача, тъй като същият е отказал
получаването му и Талонът е оформен в условията на отказ (л. 27) с подписа на
един свидетел.
От
жалбоподателя е направено искане за изслушване на записа до телефон № 112 и събиране
на гласни доказателства.
Събраните
по делото гласни доказателства са еднопосочни и установяват по безспорен начин,
че жалбоподателят е бил спрян за проверка при управление на лекия си автомобил
в с. Пряспа, общ. Балчик, след което той е отказал да бъде тестван.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Водачът
е уведомен за издадената ЗППАМ на 23.05.2023 г. Жалбата е регистрирана на 05.06.2023
г. в деловодството на РУ - Балчик, с оглед на което се явява подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати
от Заповедта, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
357з – 924-07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, цитирана по-горе,
процесната Заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена от компетентен орган,
в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото
нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено в с. Преспа, общ. Балчик,
което е на територията на РУ Балчик към ОД МВР - Добрич.
Заповедта
съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са
фактическите основания за нейното издаване – отказ за изпробване за алкохол,
номерът на издадения талон за медицинско изследване, регистрационният номер на
управляваното МПС, данните за водача, както и АУАН, с който е констатирано
нарушението, във връзка с което е издадена обжалваната Заповед.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че в ЗППАМ не е установено по безспорен и категоричен
начин извършване на самото деяние. Тези твърдения съдът възприема като защитна
теза, но същите са голословни и необосновани, в противоречие с всички писмени и
гласни доказателства.
Същевременно
АУАН е съставен редовно и като такъв има своята доказателствена сила, която не
беше оборена по разбирането на настоящия състав.
Заповедта
е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Това е така, защото:
В
мотивите на Заповедта е прието от фактическа страна, че на съответната дата и
място при проверка водачът, собственик на МПС, управлява автомобила във видимо
нетрезво състояние, като отказва да бъде изпробван със съответното техническо
средство, както и отказва да получи Талон за медицинско изследване, с което
виновно нарушил чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Неоснователни
са възраженията, изложени в жалбата. Св. А., актосъставител, сочи, че му е било
разпоредено да отиде и да окаже съдействие на патрул, който е отреагирал на
сигнал в с. Преспа. Като е отишъл, имало спрян автомобил, зад него полицейския
автомобил. Всички били извън автомобилите и водачът отказал да бъде изпробван с
обяснението, че не бил спрян от актосъставителя. Св. М.Г. разказва, че са
получили сигнал на тел. 112 за лице,
употребило алкохол, което обикаляло селото с автомобил „Ситроен Ксара“. Св. Г.
посочва друго име на селото, но това не променя извода за едносопосочност на
показанията, предвид останалата част от разказа му, писмените доказателства за
график и наряд, като се обяснява с многобройните проверки, които извършват
служителите на реда. Св. Г. потвърждава, че автомобилът се е движел из селото,
после са го спрели, а жалбоподателят е бил на шофьорското място. Св. К.
споделя, че са отишли с колегата си в с. Преспа, забелязали автомобила,
последвали са го, подали звуков и светлинен сигнал и автомобилът спрял. Тези
показания са относимите към спора. По делото са събрани и други доказателства,
вкл. записът с оплакването на жалбоподателя по тел. 112, че му липсват животни,
но тези факти и обстоятелства са неотносими към предмета на делото.
Мярката
е наложена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, в актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози като регистрацията се прекратява за срок от 6 месеца до една
година. В случая признаците на състава са налице.
Към
момента на издаване на оспорения акт са налице доказателства за отказ да бъде
изпробван жалбоподателят за употреба на алкохол, което не се оспорва от него, а
се твърди, че не бил управлявал автомобил след употреба, което твърдение се
опровергава от доказателствата по делото.
Целта
на принудителната мярка е да предотврати последващи нарушения по ЗДвП, поради
което тя се налага незабавно след установяване на нарушението, съобразно
наличните към момента на издаването на Заповедта, с която се налага,
доказателства.
Съгласно
нормата, на основание на която е наложена ПАМ, ограничението за срока е от 6
месеца до 1 година. Определеният срок от 190 дни е съобразен с броя на дните в отделните
месеци и е ориентиран към минималния такъв, с оглед на което и в това отношение
актът е правилен и законосъобразен, съответен на целта на закона.
В
заключение прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно обосновано и
съответства на предвидената в закона цел да се осигури безопасността на
движението по пътищата.
Предвид
изложеното жалбата се явява неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие
с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да
бъде потвърдена.
С
оглед липсата на искане за присъждане на разноски от ответника, независимо от
изхода на спора, съдът не се произнася по такива.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, І състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба от М.Д.Р., ЕГН ********** ***, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22 – 0240 – 000043/ 22.05.2023 г.,
издадена от полицейски инспектор към РУ към ОДМВР – Добрич, РУ – Балчик, по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: