№ 234
гр.С., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 65 от 22.07.2021г., постановено по гр.д. № 54/2021г. по
описа на Районен съд – гр. М., първоинстанционният съд е е отхвърлил
предявените от „БАНКА ДСК”АД, гр.София, ул.”Московска”№19, със
съдебен адрес: грС., бул. Б. № 26а против АЛ. Б. АС., ЕГН **********, с
адрес: град М., ул. „О." № 66 искове с правно основане чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в частта за главница за разликата над 1183,25 лева до
пълния предявен размер от 4244,85 лева, за договорна лихва за разликата над
81,02 лева до пълния предявен размер от 472,95 лева и период от 07.12.2017 г.
до 02.10.2019г., както и за сумата от 120 лева — разходи при изискуем
кредит, като неоснователен и недоказан .
С първоинстанционния съдебен акт, Районен съд – гр. М. е осъдил
ищеца да заплати парична сума в размер на 392,70 лева деловодни разноски,
както и сумата от 274,65 лева деловодни разноски по ч.гр.д. № 625/2019 по
описа на Pайонен съд – гр.П. за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на АЛ. Б. АС., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 1372 от 16.08.2021г., депозирана от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника си – юрисконсулт И.Б., редовно упълномощен от
1
Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева, в качеството им на
изпълнителни директори, заедно представляващи „БАНКА ДСК”АД, в частта
му, в която първоинстанционният съд е отхъврлил предявените искове за
пълния предявен размер от 4244,85 лева, за договорна лихва за разликата над
81,02 лева до пълния предявен размер от 472,95 лева и период от 07.12.2017 г.
до 02.10.2019г., както и за сумата от 120 лева — разходи при изискуем
кредит, като неоснователен и недоказан с оплакване за незаконосъобразност и
неправилност на съдебния акт, както и за неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил
внимателно всички представени и приети по делото доказателства, не ги е
анализирал систематично, както и не е анализирал аргументите на ищеца,
изложени подробно в исковата молба, писмени и устни становища, давани в
хода на делото , които обстоятелства довели до формиране на погрешни
правни изводи от страна на Районен съд – гр. М.. В жалбата се излага, че
решаващият състав неправилно е приел обстоятелствата, изложени в
назначената в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна
експертиза. Същата била изготвена на основание редовен погасителен план,
като не било отчетено обстоятелството, че е била обявена предсрочна
изискуемост на кредита. В съдебно заседание вещото лице е изложило
дължимите суми по кредита при предсрочна изискуемост на същия, а именно
главница в размер на 4 244,85 лв., редовна договорна лихва - 472,95 лв.,
санкционна лихва - 1238, 32 лв. Осчетоводената дата като настъпване на
предсрочната изискуемост, видно и от Извлеченията от счетоводните книги е
02.10.2019г. Твърди се, че срокът по чл. 147 от ЗЗД не би следвало да тече за
всяка отделна вноска, а следва да започва да тече от момента на предсрочната
изискуемост, тъй като след самото й обявяването вземането е изцяло
изискуемо, т.е бездействието на кредитора отсъства при зачитане на срока по
чл. 147 от ЗЗД. Същият срок би следвало да тече за всяка отделна вноска при
настъпилата забава и евентуалната липса на обявяване на предсрочната
изискуемост, която в случая не е налице.
Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд се е позовал на
противоречива съдебна практика, в която се приема, че когато дадена вноска
не бъде погасена на съответния падеж, от този момент тя става изискуема и
кредиторът може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на
същата вноска. Счита , че от падежа на вноската започва да тече и
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като не е необходимо да настъпи
падежът и на последната погасителна вноска, респективно — не е
необходимо целият дълг да е станал предсрочно изискуем, за да започне да
тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на предходните
вноски, чиито падежи вече са настъпили. Твърди се, че не е налице
бездействие от страна на кредитора, тъй като същият е инициирал и
предходно заповедно производство за търсене на дължимите му суми,
завършило с отказ на заповедния съд да издаде Заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК – Разпореждане № 180/28.02.2019г. по ч.гр.д. 75/2019г. по
описа на PC М.. Жалбоподателят застъпва становището, че шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от момента, когато главното задължение е
2
станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска,
респективно – тече от момента на настъпването на предсрочната изискуемост
на целия дълг – с достигането на волеизявлението на кредитора за това до
главния длъжник.
С оглед на гореизложеното моли настоящия съдебен състав да отмени
Решение № 65 от 22.07.2021г. на Pайонен съд – гр. М., постановено по гр.д. №
54/2021 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове
за главница за разликата над 1183,25 лева до пълния предявен размер от
4244,85 лева, за договорна лихва за разликата над 81,02 лева до пълния
предявен размер от 472,95 лева и период от 07.12.2017 г. до 02.10.2019г и за
сумата от 120 лева — разходи при изискуем кредит, като неоснователен и
недоказан и с което е осъдил „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати
парична сума в размер на 392,70 лева — деловодни разноски, както и сумата
от 274,65 лева деловодни разноски по ч.гр.д. .№ 625/2019 по описа на Pайонен
съд – гр. П. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на АЛ. Б. АС., съразмерно с отхвърлената част от исковете. Моли на
въззивника да бъдат присъдени и сторените във въззивната инстанция
разноски – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата за
заплащане на правна помощ.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба с вх. № 1561 от 21.09.2021г. от от АЛ. Б. АС., ЕГН
**********, с адрес: град М., ул. „О." № 66, действащ чрез пълномощника си
адвокат М.О., който се оспорва същата като неоснователна. Излага се, че
безспорно между страните е бил сключен договор за поръчителство от
18.01.2011г., с който АЛ. Б. АС. се е задължил да поръчителства за
задълженията на Х.А.Н. по договор за кредит за текущо потребление с
„БАНКА ДСК" ЕАД. Твърди се, че на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД
отговорността на въззиваемия А.А. като поръчител се е погасила за вноските,
чийто падеж е настъпил 6 месеца преди датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 03.10.2019г. Излагат се съображения, че шестмесечният срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от датата на падежа на всяка вноска и ако
кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на
този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за
плащане на тази вноска т.е. преклудира се отговорността му за съответната
част от главното задължение. Мотивирано е, че не е необходимо целият дълг
да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са
настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито
води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито
обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили
падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка
отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа й. Ако
кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния
предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД
ще тече от датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само
3
по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По
отношение на вноските с настъпили падежи към същата, дата срокът по чл.
147, ал.1 ЗЗД тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях. Излага
се в жалбата, че отговорността на ответника като поръчител е погасена на
основание чл.147 ал.1 от ЗЗД за вноските с падеж от 07.12.2017г. (сочена от
банката ищец като първа неплатена вноска – 83 – та поред от погасителния
план) до вноската с падеж на 07.03.2019г. включително 98 – ма поред от
погасителния план). Предвид обстоятелството, че междувременно е настъпил
крайният падеж на договора за кредит - 18.01.2020г., било безпредметно
излагането на съображения за редовно уведомяване за обявяване на
предсрочна изискуемост на договора за кредит.
Предвид гореизложеното моли настоящия въззивен съдебен състав да
потвърди Решение № 65/22.07.2021г., постановено по гражданско дело №
54/2021г. по описа на Pайонен съд – гр. М. като правилно и законосъобразно.
Моли на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът да определи адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на въззиваемия – адв. М.О., а
въззивникът да бъде осъден да го заплати.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не
изпращат процесуални представители.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр.С., като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК
се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материалноправната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
4
В отговор на оплакванията по жалбата, настоящият съдебен състав
приема за установено следното:
Районен съд – гр. М. е бил сезиран с предявени от от „БАНКА ДСК”АД,
гр.София, ул.”Московска”№19, със съдебен адрес: грС., бул. Б. № 26а против
АЛ. Б. АС., ЕГН **********, с адрес: град М., ул. „О." № 66 искове с правно
основане чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника АЛ. Б. АС., че съществуват вземания
на ищцовото дружество спрямо ответника, произтичащи от Договор за кредит
за текущо потребление от 18.01.2011 г., по който ответникът бил поръчител, а
именно: 4 244,85 лева- неиздължена главница; 943,61 лева договорна лихва за
периода от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г.; 10,77 лева - санкционна лихва за
периода от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г; 120,00 лева разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г.
до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 625/2019 г. по описа на РС П..
При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за същите
вземания.
В открито съдебно заседание от 26.05.2021 г е допуснато изменение на
предявения установителен иск в частта за договорната лихва, като същият е
намален от 942,61 лева на 472,95 лева, както и изменение на предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск в частта му за санкционна лихва,
като същият е увеличен от 10,77 лева на 1238,32 лева.
От събраните по делото доказателства - Договор за кредит за текущо
потребление и Договор за поръчителство от 18.01.2011 г. се установява, че
между Банка ДСК от една страна и Х.А.Н. от друга е сключен Договор за
кредит, по силата на който банката-кредитор е предоставила на
кредитополучателя сумата от 12500 лева, платима на 108 месечни вноски при
лихвен процент в размер от 14,95 %, ГПР 17.09%. Договорът за кредит е
лично обезпечен с поръчителството на ответника АЛ. Б. АС., който е поел
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
задълженията по цитирания договор. От приложения по делото погасителен
план, част от договора за кредит, се установява, че падежът на първата вноска
по договора е на 18.01.2011 г., а последната вноска е с падеж 18.01.2020 г.,
като дължимата месечна вноска е в размер от 212,33 лева, включваща
главница и лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 19.1 от Общите условия при
забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съобразно чл. 19.2 ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази
дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
5
От представеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост с
изх. № 09-20-01131/ 11.04.2019г. от Банка ДСК ЕАД, отправено до Х.А.Н.
/длъжник/ и АЛ. Б. АС. /поръчител/ се установява, че на основание чл. 20.1 от
Общите услловия, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. От
приложената разписка е видно, че уведомлението за предсрочна изискуемост
е връчено на Х.А.Н. на 22.07.2019 г. чрез работодателя „ПОДЕМ“ Е. – гр. П..
Видно от представените разписки, преди да се пристъпи към връчване на
уведомлението чрез работодателя, адресът на длъжника е посещаван
многократно, като е залепено уведомление на входната врата. Адресът на
поръчителя АЛ. Б. АС. е посетен 7 пъти в периода 21.04.2019 г. – 10.07.2019г.
за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, като същият не е
открит и поради тази причина е пристъпено към връчване чрез залепване на
уведомление.
Към настоящото дело е приложено ч. гр. д. № 335/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. П., от което се установява, че по заявление на Банка ДСК
ЕАД, депозирано на 03.10.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу Х.А.Н.
– кредитополучател и АЛ. Б. АС. – поръчител, за вземанията в размер от 4
244,85 лева- неиздължена главница; 943,61 лева договорна лихва за периода
от 07.12.2017 г. до 02.10.2019 г.; 10,77 лева - санкционна лихва за периода от
07.12.2017 г. до 02.10.2019 г; 120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението, дължими по договор за кредит за
текущо потребление от 18.01.2011 г. Видно от представената по ч.гр.д. №
335/2019 г. по описа на РС П. покана за доброволно изпълнение, заповедта е
връчена на ответника на 14.10.2019г., като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта от същия.
По делото е изготвено и прието заключение вещо лице по назначена
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която кредитният лимит в размер на
12 500.00лв. е усвоен на 18.01.2011г. от кредитополучателя Х.А.Н.. Кредитът
е редовно обслужван до 07.12.2017г., като били налице закъснения от няколко
дни, за което на кредитополучателя са начислявани санкционни лихви. Всяко
едно погасяване на уговорените в договора за кредит вноски е подробно
описано в представеното приложение към заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. Последното внасяне на средства за погасяване на
задълженията по Договора било на 08.03.2018г. След тази дата
кредитополучателя временно преустановява плащанията, като на 07.08.2019г.,
на 15.08.2019г., 19.08.2019г. и на 19.09.2019г. по разплащателната сметка
постъпили средства общо в размер на 435,83 лв., с които са погасени
възнаградителни лихви в размер на 164,58 лв. и начислени санкционни лихви
в размер на 271,25 лв. Размерът на непогасената главница, включваща
непогасени на падеж вноски и предсрочно изискуема главница, като
изискуемостта е настъпила на 02.10.2019г., е в размер на 3 908,84 лв. Размерът
на неплатената възнаградителна лихва, която се отчитат и настъпилите
промени в размерът й за периода от 07.12.2017г. /първо неплащане/ -
02.10.2019г. /дата на заявлението/ е в размер 751,31лв. Размерът на
6
неплатената санкционираща лихвена надбавка върху частта от неплатените
вноски, представляваща главница, която е в размер на 3908,84 лв., за периода
от 07.12.2017 г.до 02.10.2019 г. била в размер на 896,06 лв., а върху цялата
изискуема главница в размер на 4 244,85 лв. била в размер на 1 159,60 лв.
Размерът на осчетоводените от „Банка ДСК” такси и разноски, свързани с
обслужването на кредита са 120 лв.- дължими разходи при изискуем кредит.
Задължението за вноските с падеж от 07.12.2017г. до 07.03.2019г. са в размер
на 3 965,67лв. в т.ч.: Задължение за вноски за главница в размер на 2
725,59лв.; Задължения за възнаградителна лихва в размер на 653,29лв.;
Задължения за санкционна лихва в размер на 466,79лв.; Задължение за
начислена такса „изискуем кредит“ в размер на 120,00лв.
В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че размерът на
непогасените задължения - главница, възнаградителна и санкционна лихва
към датата на получаване на исковата молба от ответника са: главница в
размер на 4244.85 лева, възнаградителна лихва 472.95 лева, санкционна лихва
върху непогасената главница от 4244.85 лева - 1238.32 лева към датата на
получаване на исковата молба - 02.03.2021 г. Размерите на главница и
възнаградителна лихва били на база погасителен план, а санкционната лихва
била изчислена на база непогасена главница по договорения процент за
санкционна лихва и дните на просрочие. Размерите на тези пера при условия
на предсрочна изискуемост били идентични, а именно главница - 4244.85
лева, възнаградителна лихва - 472.95 лева, санкционна лихва върху
непогасената главница от 4244.85 лева - 1238.32 лева към датата на
получаване на исковата молба - 02.03.2021 г., които са посочени в т. 6 от
заключението. Възнаградителната лихва била в размер 472.95 лева към
02.10.2019 г. Размерът на санкционната лихва бил 1238.32 лева към
02.10.2019 г. Ето защо неоснователни се явяват възраженията на въззивника,
че първоинстанционният съд неправилно е приел обстоятелствата, изложени
в съдебно – счетоводната експертиза, доколкото същата била изготвена на
основание редовен погасителен план, а не било отчетено обстоятелството за
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Това е така, доколкото в
открито съдебно заседание пред първостепенният съд, вещото лице е
изложило дължимите суми по кредита при предсрочна изискуемост на същия,
а именно главница в размер на 4244.85 лева, възнаградителна лихва 472.95
лева, санкционна лихва върху непогасената главница от 4244.85 лева -
1238.32 лева към датата на получаване на исковата молба - 02.03.2021г.
Настоящият съдебен състав също кредитира заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено и
отговарящо в цялост на поставените въпроси.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед представените по делото доказателства, кредитополучателят е
редовно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Видно от представения протокол № 393/19.06.2019г. на ЧСИ Соня
Димитрова, адресът на длъжника Х.А.Н. е посещаван общо 5 пъти в периода
от 21.04.2019г., до 25.05.2019г., включително и в неприсъствени дни, поради
7
което е пристъпено към залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК
изх. № 7878/22.05.2019 г. В законоустановения двуседмичен срок, който е
изтекъл на 10.06.2019г., в който адресатът може да получи съобщението си в
кантората на съдебния изпълнител, длъжникът не се явил. Независимо от
връчване на съобщението по реда на чл. 47 от ГПК, впоследствие
съобщението е връчено на длъжника и чрез неговия работодател – „ПОДЕМ“
Е. – гр. П. на 22.07.2019г. Уведомление за предсрочна изискуемост е
изпратено и до поръчителя, като от представения протокол № 1129/25.07.2019
г. на ЧСИ Соня Димитрова е видно, че адресът му е посетен 7 пъти в периода
от 21.04.2019г. до 10.07.2019г., включително и в неприсъствен ден, поради
което на 10.07.2019г., е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.
Законоустановеният срок, в който адресатът може да получи съобщението си,
е изтекъл на 24.07.2019г., като длъжникът не се явил да получи книжата. Ето
защо, настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
първоинстанционния, че е изпълнено условието за връчване на
волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в
случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до
срока на главното задължение. Спорният по делото въпрос е при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, от кога следва да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. По настоящия въпрос е формирана противоречива съдебна
практика, включително и на върховната съдебна инстанция, обективирана в
Решение № 149 от 19.12.2016г. по т.д. № 2142/2015г., I т.о. на ВКС;
Решение № 83 от 26.05.2017г. по т.д. № 50394/2016г., IV г.о. на ВКС;
Решение № 89 от 31.07.2017г. по т.д. № 907/2016г., II т.о. на ВКС; Решение
№ 44 от 05.06.2017г. по гр. д. № 60073/2016г., III г.о. на ВКС и други. Това
обстоятелство е мотивирало върховната съдебна инстанция да образува
тълкувателно дело по въпроса „при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога следва
да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за
всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително
в хипотеза на предсрочна изискуемост“. Тълкувателно дело № 5 от 2019г. на
ОСГК на ВКС е образувано с Разпореждане на председателя на Върховния
касационен съд от 31.10.2019г. Същото е висящо и не е приключило към
настоящия момент. Доколкото обаче съгласно т. 1 на Тълкувателно решение
№ 8 от 07.05.2014г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС при образувано
тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен
въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и
първата инстанция, настоящият съдебен състав дължи решаване на правния
спор.
8
Настоящият съдебен състав приема, че когато в договор е уговорено, че
обезпечено с поръчителство задължение към кредитора (главното задължение
по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни
вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на
всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното
задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по
друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става
изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния
длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от
същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за
него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС),
и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в
рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. – настъпва преклузия по
отношение отговорността му за съответната част от главното задължение. Не
е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска,
респективно - не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да
започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по
отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Тези
изводи не се променят, ако в договора е уговорено и че целият дълг става
предсрочно изискуем при настъпването на определени обстоятелства
(неплащане на определен брой вноски на съответните падежи, забава над
определен срок на плащането на една или повече вноски и други). В случай,
че банката е реализирала това свое право и е обявила кредита за предсрочно
изискуем, то от обявяването на предсрочната изискуемост започва да тече
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за всички непадежирали вноски, тъй като от този
момент настъпва изискуемостта за целия дължим остатък от кредита с
ненастъпил падеж и за кредитора възниква възможност да иска плащането му
от длъжника, както и от поръчителя. Ако в шестмесечния срок кредиторът не
предяви иск срещу длъжника за непадежиралите вноски, то отговорността на
поръчителите за задължението на длъжника за тези вноски отпада, поради
прекратяване на договора за поръчителство. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем не лишава банката от възможността, след настъпване на
датите, представляващи уговорени падежи на обявените за предсрочно
изискуемите погасителни вноски, да претендира плащането им от
поръчителя, но само ако договорът за поръчителство не е бил прекратен на
основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради непредявяване на иск от банката срещу
кредитополучателя за всички предсрочно изискуеми непадежирали вноски в
шестмесечен срок, считано от настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита. Относно дължимите вноски с настъпил падеж към датата на
обявяване на предсрочна изискуемост, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от
падежа /изискуемостта/ на всяка погасителна вноска.
Ето защо, правилен и законосъобразен се явява изводът на
първоинстанционния съд, че с обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече за
9
вноските с ненастъпил падеж, а по отношение на останалите вноски срокът
започва да тече от съответната падежна дата на всяка една от тях. Правилно е
прието по делото, че отговорността на поръчителя е отпаднала за вземанията
с настъпил падеж 6 месеца преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.е. преди 03.04.2019 г., а именно за
вземанията, формирани от погасителните вноски, чиито падеж е настъпил в
периода от 07.12.2017 г. до 07.03.2019г. и е уважил предявения иск в тази му
част. Съгласно изготвеното заключение на вещото лице по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, размерът на задължението за главница,
дължимо за периода от 07.12.2017 г. до 07.03.2019 г. възлиза на сумата от
2725,59 лева, за който размер искът правилно е отхвърлен като
неоснователен. За остатъка до пълния предявен размер от 4244,82 лева, а
именно за сумата от 1183,25 лева, представляваща сбор от вноските за
главница с настъпил падеж в периода от 07.04.2019 г. до датата на настъпване
на предсрочната изискуемост- 22.07.2019г. и предсрочно изискуемите вноски
за главница до края на договора, искът правилно е бил уважен.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК
ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на адвокат М.М.О. на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения парична сума в размер на 480, 15лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр.С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 22.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 54/2021г. по описа на Районен съд – гр. М. като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Доротея
Николаева Николова и Диана Дечева Митева – изпълнителни директори да
заплати на адв. М.М.О., АКС., личен номер **********, служебен адрес: гр.
Р., бул. „Б.“ № 9 сумата от 480,15лв./четиристотин и осемдесет лева и
петнадесет стотинки/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11